Нина Найденова: Трябва да преведем послания и емоции от векове, за да задържим публиката
Доц. Нина Найденова е шеф на Държавна опера-Пловдив към този момент 10 години. Тази вечер тя и сътрудниците ѝ ще отбележат 70-годишнината на музикалната институция с огромен концерт на сцената на Дома на културата " Борис Христов ". С него ще бъде сложено началото на поредност от събития - концерти, изяви в обществени пространства, спектакли, в чест на годишнината.
Прочетете още
За достолепната възраст на Пловдивската опера и провокациите пред класическото изкуство приказваме с доцент Найденова:
- Доц. Найденова, през днешния ден е огромен ден за Държавна опера-Пловдив. Ще отбележите 70-годишнината на институцията с огромен церемония концерт. Разкажете повече за програмата и по какъв начин подбрахте творбите, които гостите ще чуят?
- Естествено като един български оперен спектакъл, започваме с българска стратегия, с извънреден почит към творчеството, което са оставили българските композитори Димитър Ненов, Веселин Стоянов, Любомир Пипков и др. Във втората част ще звучат най-емблематичните италиански оперни арии и ансамбли от творби на Верди и Пучини. Завършваме церемония вечерта с последните тактове от операта „ Фалстаф ”, в които се споделя: „ целият свят е смешка ”.Завършваме с усмивка. Поканили сме приятелите на Операта, с които работим извънредно доста. Ще се включат и всички щатни солисти. Александрина Пендачанска ще бъде наш посетител. Нейната майка е била част от трупата през 90-те години на 20 в. Тя има детски мемоари от нашата сцена. Кирил Манолов, който е наш щатен солист, и е емблема на операта, Мариана Пенчева, позната от най-големите европейски подиуми, само че все по-често част от нашите продукции. Всичко това ще бъде споделено с първите. Много се радваме, че ще дойдат ветерани. На диригентския пулт ще бъдат Диан Чобанов и Лучано ди Мартино и сътрудника пловдивчанин Григор Паликаров. Очакваме другари от цяла България, посетители от чужбина, съидейници. Но най-свидното ми е, че в салона ще участват сътрудници, които са от първия работен ден на Държавна опера-Пловдив, от 1953 година Финалът на празника е с най-най-младите актьори – децата от академия „ Г-жа Опера ”. Те ще поднесат цветя на доайените. Така на сцената ще се съберат несъмнено пет генерации, свързали живота и творчеството си с операта.
- Кои са тези доайени?
- Става дума за над 40 индивида от колектива – балет, оркестър, хор, механически служби. В продължение на 30-40 години са работили в Операта. Имаме една хубава изненада – един от най-видните актьори на Операта в предишното ще бъде изведен на нашата сцена. Става дума за тенора Аврам Андреев, който има над 60 основни функции.
- Ще има ли отправка към първото зрелище от 1953 година?
- Най-трогателното за нас е, че открихме архивни фрагменти от първото зрелище на операта – „ Продадената булка ” на Сметана. Публиката ще може да ги види и по-късно ще може да види наживо част от тази опера на сцената.
- Малко или доста са тези 70 години за една културна институция?
- По-важното е, че във всички тези години Операта е изпълнявала една съществена роля – предаване на смисъл, на стойност, както за нас – артистите, по този начин и за Пловдив. Тази институция е като перла в короната, тъй като издига града измежду най-големите културни средища. Защото операта е най-голямото изкуство, което синтезира в себе си и спектакъл, и танц, и литература, и изобразително изкуство, и музика, в последните години и цифрови и кино детайли. Операта борави с един сложен език, на който можеш да приказваш през страст, да отправяш послания. За мен е извънредно значимо, че градът ни припознава. Градът ни е три-четвърти музика. Тази година сме я посветили на едно наше лого – „ Операта е тук ”. Навлизаме доста елегантно в най-различни културни пространства, институции, учебни заведения, площади с 15 минути оперна музика и визия, която ни отбелязва. В тези дни, в случай че в музеите и галериите чуете опера, това сме ние. Ще бъдем на всички места, на които хората на Пловдив се събират. Цяла година ще заявяваме „ Операта е тук ” – със сърце, душа ще бъдем пред хората.
- Пред какви провокации се изправят през днешния ден артистите по отношение на първосъздателите на Операта в Пловдив?
- В началото движещ е бил в огромна степен ентусиазмът и желанието да приличаме на другите, там където операта се е родила. Стремежът е бил да се доближи до равнището на професионалното осъществяване на оперното изкуство. Разликата с днешното време е, че творим в извънредно конкурентна среда, доста по-динамична от времето на основаването на оперното изкуство. Ние би трябвало да преведем послания и страсти от епохи на език, който да задържи вниманието на публиката. Да предадем наличие в доста по-малко време, да притеглим вниманието на нашата аудитория. Това е най-голямото предизвикателство. Но и операта се промени, демократизира се. Все повече се отваря.
- Как се случва този развой?
- Нашата концепция и задача постоянно е била да стигнем до съвсем всеки. Затова разширяваме палитрата на това, което представяме. Опера е единствено шапката, само че в действителност пловдивчани знаят, че тук се намира един от най-емблематичните оркестри в България – Пловдивска филхармония. Част от нашата стратегия е и симфоничният цикъл, който представяме пред публиката. Имаме в програмата си от типичен до актуален танц. Мюзикълът, който в последно време навлиза в репертоарите, също се опитваме да го представяме с цялата му жанрова специфичност. А това е извънредно мъчно за артистите, които пеят в опера. Да се показват и в този род. Публиката обаче има потребност години по-късно да навакса това разстояние, изоставането в мюзикъла. Гладна е да гледа мюзикъл, да гледа наджанрови стратегии. Стремим се и да пазиме класическите устои на нашето изкуство. Програмите „ Поетите и музиката ” и „ Огънят и празникът ” са реверанс към класиката, само че вплетена в една друга визия, с една друга цел. Те са предизвикани от ритъма на днешното време. Използваме цифровите изображения – звукът става цвят, цветът да става форма. Правим доста разработки, търсения, лаборатории точно в тази посока. Да изпреварим сякаш времето или да наваскаме, това, което имаме да гоним. Определено през днешния ден операта би трябвало да бъде доста по-адаптивна и доста по-търсеща и вярна на публиката, която я е избрала.
- Този метод е рисков, тъй като обичайна аудитория е консервативна…
- Целият ни екип има вяра във веруюто на създателя, т.е. създателят постоянно е ненарушим. По отношение на публиката считам, че сме се погрижили всеки да открие своето в програмата на Операта. А това е извънредно мъчно за нас – да можем да вършим този баланс. Знаете обаче, че в днешно време всички институции работим на делегиран бюджет. Трябва да се мисли на първо място за творчеството, и за развиването на публиките. В същото време стои и задачата такава огромна институция да може да се устоя. Така че, аз си мисля, че публиката на Държавна опера-Пловдив, е задоволена във връзка с репертоара. Поставяме и представяме едни от най-големите планове на Античния спектакъл, които станаха емблема и наклонност за нашето национално изкуство. Нека да припомня за „ Орфей и Евридика ”, „ Набуко ”, „ Силата на ориста ”, „ Отело ”, „ Торандот ”. Това са заглавия от златната класика, която не слиза от програмата ни. Но няма да укривам, че за нас цел са и бъдещите генерации. Радвам се, че Операта ни има извънредно млада аудитория. Това е достижение. Случи се с помощта на това, че излязохме пред хората. Поддържаме нашата академичност сред нас, само че за пред другите доказахме, че можем да сме на една ръка разстояние. Да бъдем усмихнати, модерни, съвременни актьори, които притеглят.
- Кои са думите, които ще отправите към гостите в залата?
- Музиката има мощ и трептения да подчинява човешките пристрастености, да овладява човешкия дух. Днешното време има потребност точно от това. Така че, в случай че можем да бъдем поръчител за нещо, то е музиката да одухотворява, да забавлява, да просвещава, да лекува. Тя е най-хубавото, което ни кара да мечтаем. Универсален език, с който всички можем да се разбираме. Не мога да не благодаря на моите сътрудници, които имат сложна задача и поставят доста старания да я изпълнят. Не постоянно обаче получават нужното публично самопризнание. Заслужават доста повече. Благодарна съм на първите за положените основи. И не на последно място – с цел да имаме бъдещите звезди, бих благодарила на най-младите ни актьори, на родителите им за поддръжката да влязат в тези дълбоки води на изкуството, на операта и танца.
Прочетете още
За достолепната възраст на Пловдивската опера и провокациите пред класическото изкуство приказваме с доцент Найденова:
- Доц. Найденова, през днешния ден е огромен ден за Държавна опера-Пловдив. Ще отбележите 70-годишнината на институцията с огромен церемония концерт. Разкажете повече за програмата и по какъв начин подбрахте творбите, които гостите ще чуят?
- Естествено като един български оперен спектакъл, започваме с българска стратегия, с извънреден почит към творчеството, което са оставили българските композитори Димитър Ненов, Веселин Стоянов, Любомир Пипков и др. Във втората част ще звучат най-емблематичните италиански оперни арии и ансамбли от творби на Верди и Пучини. Завършваме церемония вечерта с последните тактове от операта „ Фалстаф ”, в които се споделя: „ целият свят е смешка ”.Завършваме с усмивка. Поканили сме приятелите на Операта, с които работим извънредно доста. Ще се включат и всички щатни солисти. Александрина Пендачанска ще бъде наш посетител. Нейната майка е била част от трупата през 90-те години на 20 в. Тя има детски мемоари от нашата сцена. Кирил Манолов, който е наш щатен солист, и е емблема на операта, Мариана Пенчева, позната от най-големите европейски подиуми, само че все по-често част от нашите продукции. Всичко това ще бъде споделено с първите. Много се радваме, че ще дойдат ветерани. На диригентския пулт ще бъдат Диан Чобанов и Лучано ди Мартино и сътрудника пловдивчанин Григор Паликаров. Очакваме другари от цяла България, посетители от чужбина, съидейници. Но най-свидното ми е, че в салона ще участват сътрудници, които са от първия работен ден на Държавна опера-Пловдив, от 1953 година Финалът на празника е с най-най-младите актьори – децата от академия „ Г-жа Опера ”. Те ще поднесат цветя на доайените. Така на сцената ще се съберат несъмнено пет генерации, свързали живота и творчеството си с операта.
- Кои са тези доайени?
- Става дума за над 40 индивида от колектива – балет, оркестър, хор, механически служби. В продължение на 30-40 години са работили в Операта. Имаме една хубава изненада – един от най-видните актьори на Операта в предишното ще бъде изведен на нашата сцена. Става дума за тенора Аврам Андреев, който има над 60 основни функции.
- Ще има ли отправка към първото зрелище от 1953 година?
- Най-трогателното за нас е, че открихме архивни фрагменти от първото зрелище на операта – „ Продадената булка ” на Сметана. Публиката ще може да ги види и по-късно ще може да види наживо част от тази опера на сцената.
- Малко или доста са тези 70 години за една културна институция?
- По-важното е, че във всички тези години Операта е изпълнявала една съществена роля – предаване на смисъл, на стойност, както за нас – артистите, по този начин и за Пловдив. Тази институция е като перла в короната, тъй като издига града измежду най-големите културни средища. Защото операта е най-голямото изкуство, което синтезира в себе си и спектакъл, и танц, и литература, и изобразително изкуство, и музика, в последните години и цифрови и кино детайли. Операта борави с един сложен език, на който можеш да приказваш през страст, да отправяш послания. За мен е извънредно значимо, че градът ни припознава. Градът ни е три-четвърти музика. Тази година сме я посветили на едно наше лого – „ Операта е тук ”. Навлизаме доста елегантно в най-различни културни пространства, институции, учебни заведения, площади с 15 минути оперна музика и визия, която ни отбелязва. В тези дни, в случай че в музеите и галериите чуете опера, това сме ние. Ще бъдем на всички места, на които хората на Пловдив се събират. Цяла година ще заявяваме „ Операта е тук ” – със сърце, душа ще бъдем пред хората.
- Пред какви провокации се изправят през днешния ден артистите по отношение на първосъздателите на Операта в Пловдив?
- В началото движещ е бил в огромна степен ентусиазмът и желанието да приличаме на другите, там където операта се е родила. Стремежът е бил да се доближи до равнището на професионалното осъществяване на оперното изкуство. Разликата с днешното време е, че творим в извънредно конкурентна среда, доста по-динамична от времето на основаването на оперното изкуство. Ние би трябвало да преведем послания и страсти от епохи на език, който да задържи вниманието на публиката. Да предадем наличие в доста по-малко време, да притеглим вниманието на нашата аудитория. Това е най-голямото предизвикателство. Но и операта се промени, демократизира се. Все повече се отваря.
- Как се случва този развой?
- Нашата концепция и задача постоянно е била да стигнем до съвсем всеки. Затова разширяваме палитрата на това, което представяме. Опера е единствено шапката, само че в действителност пловдивчани знаят, че тук се намира един от най-емблематичните оркестри в България – Пловдивска филхармония. Част от нашата стратегия е и симфоничният цикъл, който представяме пред публиката. Имаме в програмата си от типичен до актуален танц. Мюзикълът, който в последно време навлиза в репертоарите, също се опитваме да го представяме с цялата му жанрова специфичност. А това е извънредно мъчно за артистите, които пеят в опера. Да се показват и в този род. Публиката обаче има потребност години по-късно да навакса това разстояние, изоставането в мюзикъла. Гладна е да гледа мюзикъл, да гледа наджанрови стратегии. Стремим се и да пазиме класическите устои на нашето изкуство. Програмите „ Поетите и музиката ” и „ Огънят и празникът ” са реверанс към класиката, само че вплетена в една друга визия, с една друга цел. Те са предизвикани от ритъма на днешното време. Използваме цифровите изображения – звукът става цвят, цветът да става форма. Правим доста разработки, търсения, лаборатории точно в тази посока. Да изпреварим сякаш времето или да наваскаме, това, което имаме да гоним. Определено през днешния ден операта би трябвало да бъде доста по-адаптивна и доста по-търсеща и вярна на публиката, която я е избрала.
- Този метод е рисков, тъй като обичайна аудитория е консервативна…
- Целият ни екип има вяра във веруюто на създателя, т.е. създателят постоянно е ненарушим. По отношение на публиката считам, че сме се погрижили всеки да открие своето в програмата на Операта. А това е извънредно мъчно за нас – да можем да вършим този баланс. Знаете обаче, че в днешно време всички институции работим на делегиран бюджет. Трябва да се мисли на първо място за творчеството, и за развиването на публиките. В същото време стои и задачата такава огромна институция да може да се устоя. Така че, аз си мисля, че публиката на Държавна опера-Пловдив, е задоволена във връзка с репертоара. Поставяме и представяме едни от най-големите планове на Античния спектакъл, които станаха емблема и наклонност за нашето национално изкуство. Нека да припомня за „ Орфей и Евридика ”, „ Набуко ”, „ Силата на ориста ”, „ Отело ”, „ Торандот ”. Това са заглавия от златната класика, която не слиза от програмата ни. Но няма да укривам, че за нас цел са и бъдещите генерации. Радвам се, че Операта ни има извънредно млада аудитория. Това е достижение. Случи се с помощта на това, че излязохме пред хората. Поддържаме нашата академичност сред нас, само че за пред другите доказахме, че можем да сме на една ръка разстояние. Да бъдем усмихнати, модерни, съвременни актьори, които притеглят.
- Кои са думите, които ще отправите към гостите в залата?
- Музиката има мощ и трептения да подчинява човешките пристрастености, да овладява човешкия дух. Днешното време има потребност точно от това. Така че, в случай че можем да бъдем поръчител за нещо, то е музиката да одухотворява, да забавлява, да просвещава, да лекува. Тя е най-хубавото, което ни кара да мечтаем. Универсален език, с който всички можем да се разбираме. Не мога да не благодаря на моите сътрудници, които имат сложна задача и поставят доста старания да я изпълнят. Не постоянно обаче получават нужното публично самопризнание. Заслужават доста повече. Благодарна съм на първите за положените основи. И не на последно място – с цел да имаме бъдещите звезди, бих благодарила на най-младите ни актьори, на родителите им за поддръжката да влязат в тези дълбоки води на изкуството, на операта и танца.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ