Предизвикателството „Съдебна власт“ пред България
Доц. Наталия Киселова
Най-променяната глава в Конституцията е „ Съдебна власт “. Цели пет пъти – 2003, 2006, 2007, 2015 и 2023 година Противно на учебникарското схващане, че конституционните правила следва да са с висока степен на абстракция и да бъдат след това в детайли развити в закони. Изпълнителната и правосъдната власт са правоприлагащи и тяхната наредба в Основния закон по предписание е много спестовна. Вместо това станахме очевидци на все по-подробна и детайлна и постоянно все по-конюнктурна конституционна уредба на третата власт. Градската десница въздигна конституционната проверка в свое знаме и беше основател на измененията през 2015 година и 2023 година
Сред по-скоро позитивните промени, които са свързани с организацията и активността на правосъдната власт, могат да бъдат посочени: установяването на функционалния имунитет на магистратите и на мандата на административните ръководители на органите на правосъдната власт, основанията за освобождение от служба на магистратите (2003 г.), включването на проверяващата функционалност измежду пълномощията на Прокуратурата (2006 г.), изрично уточняване на ролята на Прокуратурата при оборване на актове пред съд по отношение на тяхната правомерност (2023 г.), опциите за взаимоотношение на органите на правосъдната власт с Народното събрание (2007 година и 2015 г.), категорично разписване на значителните пълномощия на Висшия правосъден съвет и на основанията за преустановяване на мандата на избирателен член на Висшия правосъден съвет (2007 г.), установяването на Инспекторат към Висшия правосъден съвет и уточнение на неговите пълномощия (2007 година и 2015 г.), директен избор на членовете на Висшия правосъден съвет от квотата на органите в системата на правосъдната власт (съдии, прокурори и следователи, 2015 г.), чуване и приемане от Народното събрание на годишните отчети на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на основния прокурор, импортирани от Висшия правосъден съвет, за използване на закона и за активността на съдилищата, Прокуратурата и проверяващите органи (2006 г.).
Спорни са конституционните промени
по отношение на ограничение на компетентността на следствените органи при следствие на наказателните каузи (2006 г.), пълномощията на министъра на правораздаването (2006 година и 2015 г.), делене на Висшия правосъден съвет на две колегии (2015 г.) и на два съвета (2023 година, оповестено за противоконституционно), избиране на членовете на Висшия правосъден съвет (2015 г.) и на Инспектората към него (2007 г.) от Народното събрание с квалифицирано болшинство от 2/3 от всички народни представители, ограничение на пълномощията на президента в назначението на ръководителите на двете висши съдилища и основния прокурор (2023 година, оповестено за противоконституционно).
Конституционната проверка от 2023 година и последващото изговаряне на конституционната пълномощия върнаха стрелките на часовника с година обратно, само че загубихме скъпо време, резервира се статуквото и на хоризонта не се обрисува развиделяване. Постигането на конституционно болшинство (ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС) за промени в Основния закон, без да се регистрира цената на поддръжката от Движение за права и свободи, е причина два пъти да вървим на избори. През юни поради несполучлива ротация на министър председателите, зад която се криеше отвод да се споделят кадрови решения с Движение за права и свободи. В края на тази седмица, на 27 октомври, отиваме отново на избори, тъй като макар първичните планове, ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи не съумяха да създадат свое държавно управление.
В метода към правосъдната (неправилно е правосъдната, тъй като не визира единствено съда, а правораздаването въобще) промяна десницата в миналото десетилетие слушаше единствено себе си. Почти всички промени, които конституционното болшинство постановяваше в 49-ото Народно заседание не целяха да укрепят независимостта на съда, а носиха неприкрития блян да конструират такива кадрови органи (за съдии и за прокурори и следователи), върху които остава подозрението за политическо въздействие. Всъщност
дясната политика в правораздаването
цели още по-голяма централизация на власт, отвън законните конституционни институции.
Вместо да се концентрира върху обективно нужните промени в Закона за правосъдната власт („ озаптяване “ на Прокуратурата посредством ограничение на пълномощията на прокурорите и на основния прокурор), тя се упражнява още веднъж в самоцелна изразителност.
Усилие в посока (ограничаване на прокуратурата в конституционните рамки) направи служебното държавно управление през 2022 година, като сезира Конституционния съд (к. д. №18/2022 г.) с искане за предоставяне на наложително пояснение на член 126, алинея 2 в частта „ контрол за правда “ по отношение на член 127 от Конституцията на Република България [по следния въпрос: „ Систематичното пояснение на член 126, алинея 2 по отношение на член 127 от Конституцията на Република България позволява ли основният прокурор, осъществявайки контрол за правда върху активността на прокурорите, да им разпорежда осъществяването на инспекции за съблюдаване на законността във всички сфери на ръководство и на всички административни равнища? “], както и за определяне на противоконституционност на наредбата от Закона за правосъдната власт [на член 145, алинея 1, т. 3 в частта по отношение на думите „ и дейности “ и „ и проверки “ и т. 6 в частта по отношение на думите „ или друго престъпление “ от Закона за правосъдната власт като противоречаща на член 127, т. 5 от Конституцията на Република България].
В извадка от Становище по конституционното дело на съдиите проф. Янаки Стоилов и Соня Янкулова можем да забележим синтезирано казуса: „ Член 26 от Глава втора „ Общ контрол “ от Закона за Прокуратурата, заварен от признатата през 1991 година Конституция на Република България, показва методите (способите) за определяне на правонарушения, посредством които Прокуратурата реализира предоставения й общ контрол. Приетият през 1994 година първи Закон за правосъдната власт в член 119, алинея 1 изброява пълномощията, с които прокурорът извършва предоставените му от закона функционалности, а тези пълномощия са всъщност идентични с пълномощията, открити в анулирания Закон за Прокуратурата, посредством които тя реализира общия контрол за правда. Същите пълномощия са съвсем безусловно пренесени в член 145, алинея 1 от Закона за правосъдната власт (ЗСВ), признат през 2007 година и допълнен през 2016 година Незначителната смяна на законовата уредба в годините след 1991 година дружно с исторически насложените професионални стандарти изясняват за какво редица дейности на Прокуратурата припомнят практиката на общия контрол за правда, макар че Конституцията на Република България не планува подобен. “.
Видим е неуспехът на бившето конституционно болшинство
и в така наречен антикорупционно законодателство. През 2017 година Парламентарната група на Българска социалистическа партия предложи различен законопроект на тогавашното изпитание на ГЕРБ и присъдружни партии за кодифициран антикорупционен закон (в мощ от началото на 2018 г.). Концентрацията на действия и пълномощия от пет закона в Комисията за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добито имущество я направи супер орган, който се видя, че може да бъде и бухалка за политически съперници. Стъпили на плана на Българска социалистическа партия от 2017 година (разследващи функционалности на чиновници на антикорупционния орган), ПП-ДБ взеха концепцията за обособен орган и предходната година беше признат Законът за противопоставяне на корупцията. За страдание, механичното делене на противодействието на корупцията от отнемането на нелегално добитото имущество, само че съсредоточени в заварения и дискредитиран орган, резервираха статуквото към този момент цяла година. Въвеждането на квалифицирано болшинство от 2/3 от всички народни представители при очевидно несъгласие с Конституцията (юли 2024 година Конституционният съд индиректно удостовери това със свое Решение № 13) сподели скритото желание – ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи и ПП-ДБ да пренесат болшинството си и в други органи. Намеренията се провалиха и все още завареният състав на остарялата КПКОНПИ може да извършва пълномощия по два закона още дълго време. Предизборни бяха напъните на ПП-ДБ да съборят изпълняващия функционалности ръководител без отговор какво става след неговото освобождение. Не беше издигнат изобщо въпросът за спора на ползи. Проблем, забележим както в дребната община, по този начин и по високи държавни върхове.
Промените в Конституцията и антикорупционното законодателство са два пресни образеца за мисленето на десницата на парче. Няма предложение на верни, устойчиви и дълготрайни законодателни решения. Този метод резервира статуквото от 2020 година насам. Така ГЕРБ продължава да ръководи. „ Домовата книга “ за претендентите за министър-председател в допълнение оказва помощ на десницата да ръководи „ служебно “, без да е спечелила доверието на жителите.
" БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА " се явява на предварителните парламентарни избори с
оферти за съответни решения:
- Възстановяване на върховенството на Конституцията в активността на Народното събрание, като се съблюдават разпоредбите на законодателния развой, включително Закона за нормативните актове;
- Отмяна на обърканата конституционна смяна по отношение на образуването на служебно правителство;
- Промени в устройствения Закон за правосъдната власт по отношение на изтриване на напъните Прокуратурата да упражнява „ общ контрол за правда “ върху всички държавни органи;
- Законови промени за гарантиране на функционална самостоятелност на прокурорите от техните административни ръководители;
- Въвеждане на ефикасна система за отговорност на основния прокурор;
- Ефективна отбрана на свидетелите;
- Въвеждане на персонална имуществена отговорност на длъжностните лица, които нарушават съществени права на гражданите;
- Българска социалистическа партия от дълго време се афишира против опитите за прекачване на държавни пълномощия на частни арбитражи, които подхождат към жителите като гладни хищници и реализират в действителност легализиран произвол. Въвеждане на указател на арбитражите към министъра на правораздаването, условия за тяхното действие, инспекция на актовете и законността на техните производства;
- Търсене на необятна поддръжка в Народното събрание за възстановяване на процесуалните закони;
- След изборите " БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА " ще бъде мотор за необятна социална и професионална полемика за възможна нужда от нов Наказателен кодекс.
Недостоверните диагнози за положението на обществените институции и тяхното действие, бягството от действителните проблеми доведоха българската страна до сериозна политическа и парламентарна рецесия. Ролята на БСП-Обединена левица е да предложи съответни решения, които могат да ги преодолеят. Тези решения може да наподобяват дребни стъпки, не биха могли да имат чудодейно влияние, само че отвоюването на страната от статуквото би трябвало да стартира.
Една обективна България е допустима! Хора, гласувайте!
Най-променяната глава в Конституцията е „ Съдебна власт “. Цели пет пъти – 2003, 2006, 2007, 2015 и 2023 година Противно на учебникарското схващане, че конституционните правила следва да са с висока степен на абстракция и да бъдат след това в детайли развити в закони. Изпълнителната и правосъдната власт са правоприлагащи и тяхната наредба в Основния закон по предписание е много спестовна. Вместо това станахме очевидци на все по-подробна и детайлна и постоянно все по-конюнктурна конституционна уредба на третата власт. Градската десница въздигна конституционната проверка в свое знаме и беше основател на измененията през 2015 година и 2023 година
Сред по-скоро позитивните промени, които са свързани с организацията и активността на правосъдната власт, могат да бъдат посочени: установяването на функционалния имунитет на магистратите и на мандата на административните ръководители на органите на правосъдната власт, основанията за освобождение от служба на магистратите (2003 г.), включването на проверяващата функционалност измежду пълномощията на Прокуратурата (2006 г.), изрично уточняване на ролята на Прокуратурата при оборване на актове пред съд по отношение на тяхната правомерност (2023 г.), опциите за взаимоотношение на органите на правосъдната власт с Народното събрание (2007 година и 2015 г.), категорично разписване на значителните пълномощия на Висшия правосъден съвет и на основанията за преустановяване на мандата на избирателен член на Висшия правосъден съвет (2007 г.), установяването на Инспекторат към Висшия правосъден съвет и уточнение на неговите пълномощия (2007 година и 2015 г.), директен избор на членовете на Висшия правосъден съвет от квотата на органите в системата на правосъдната власт (съдии, прокурори и следователи, 2015 г.), чуване и приемане от Народното събрание на годишните отчети на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на основния прокурор, импортирани от Висшия правосъден съвет, за използване на закона и за активността на съдилищата, Прокуратурата и проверяващите органи (2006 г.).
Спорни са конституционните промени
по отношение на ограничение на компетентността на следствените органи при следствие на наказателните каузи (2006 г.), пълномощията на министъра на правораздаването (2006 година и 2015 г.), делене на Висшия правосъден съвет на две колегии (2015 г.) и на два съвета (2023 година, оповестено за противоконституционно), избиране на членовете на Висшия правосъден съвет (2015 г.) и на Инспектората към него (2007 г.) от Народното събрание с квалифицирано болшинство от 2/3 от всички народни представители, ограничение на пълномощията на президента в назначението на ръководителите на двете висши съдилища и основния прокурор (2023 година, оповестено за противоконституционно).
Конституционната проверка от 2023 година и последващото изговаряне на конституционната пълномощия върнаха стрелките на часовника с година обратно, само че загубихме скъпо време, резервира се статуквото и на хоризонта не се обрисува развиделяване. Постигането на конституционно болшинство (ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС) за промени в Основния закон, без да се регистрира цената на поддръжката от Движение за права и свободи, е причина два пъти да вървим на избори. През юни поради несполучлива ротация на министър председателите, зад която се криеше отвод да се споделят кадрови решения с Движение за права и свободи. В края на тази седмица, на 27 октомври, отиваме отново на избори, тъй като макар първичните планове, ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи не съумяха да създадат свое държавно управление.
В метода към правосъдната (неправилно е правосъдната, тъй като не визира единствено съда, а правораздаването въобще) промяна десницата в миналото десетилетие слушаше единствено себе си. Почти всички промени, които конституционното болшинство постановяваше в 49-ото Народно заседание не целяха да укрепят независимостта на съда, а носиха неприкрития блян да конструират такива кадрови органи (за съдии и за прокурори и следователи), върху които остава подозрението за политическо въздействие. Всъщност
дясната политика в правораздаването
цели още по-голяма централизация на власт, отвън законните конституционни институции.
Вместо да се концентрира върху обективно нужните промени в Закона за правосъдната власт („ озаптяване “ на Прокуратурата посредством ограничение на пълномощията на прокурорите и на основния прокурор), тя се упражнява още веднъж в самоцелна изразителност.
Усилие в посока (ограничаване на прокуратурата в конституционните рамки) направи служебното държавно управление през 2022 година, като сезира Конституционния съд (к. д. №18/2022 г.) с искане за предоставяне на наложително пояснение на член 126, алинея 2 в частта „ контрол за правда “ по отношение на член 127 от Конституцията на Република България [по следния въпрос: „ Систематичното пояснение на член 126, алинея 2 по отношение на член 127 от Конституцията на Република България позволява ли основният прокурор, осъществявайки контрол за правда върху активността на прокурорите, да им разпорежда осъществяването на инспекции за съблюдаване на законността във всички сфери на ръководство и на всички административни равнища? “], както и за определяне на противоконституционност на наредбата от Закона за правосъдната власт [на член 145, алинея 1, т. 3 в частта по отношение на думите „ и дейности “ и „ и проверки “ и т. 6 в частта по отношение на думите „ или друго престъпление “ от Закона за правосъдната власт като противоречаща на член 127, т. 5 от Конституцията на Република България].
В извадка от Становище по конституционното дело на съдиите проф. Янаки Стоилов и Соня Янкулова можем да забележим синтезирано казуса: „ Член 26 от Глава втора „ Общ контрол “ от Закона за Прокуратурата, заварен от признатата през 1991 година Конституция на Република България, показва методите (способите) за определяне на правонарушения, посредством които Прокуратурата реализира предоставения й общ контрол. Приетият през 1994 година първи Закон за правосъдната власт в член 119, алинея 1 изброява пълномощията, с които прокурорът извършва предоставените му от закона функционалности, а тези пълномощия са всъщност идентични с пълномощията, открити в анулирания Закон за Прокуратурата, посредством които тя реализира общия контрол за правда. Същите пълномощия са съвсем безусловно пренесени в член 145, алинея 1 от Закона за правосъдната власт (ЗСВ), признат през 2007 година и допълнен през 2016 година Незначителната смяна на законовата уредба в годините след 1991 година дружно с исторически насложените професионални стандарти изясняват за какво редица дейности на Прокуратурата припомнят практиката на общия контрол за правда, макар че Конституцията на Република България не планува подобен. “.
Видим е неуспехът на бившето конституционно болшинство
и в така наречен антикорупционно законодателство. През 2017 година Парламентарната група на Българска социалистическа партия предложи различен законопроект на тогавашното изпитание на ГЕРБ и присъдружни партии за кодифициран антикорупционен закон (в мощ от началото на 2018 г.). Концентрацията на действия и пълномощия от пет закона в Комисията за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добито имущество я направи супер орган, който се видя, че може да бъде и бухалка за политически съперници. Стъпили на плана на Българска социалистическа партия от 2017 година (разследващи функционалности на чиновници на антикорупционния орган), ПП-ДБ взеха концепцията за обособен орган и предходната година беше признат Законът за противопоставяне на корупцията. За страдание, механичното делене на противодействието на корупцията от отнемането на нелегално добитото имущество, само че съсредоточени в заварения и дискредитиран орган, резервираха статуквото към този момент цяла година. Въвеждането на квалифицирано болшинство от 2/3 от всички народни представители при очевидно несъгласие с Конституцията (юли 2024 година Конституционният съд индиректно удостовери това със свое Решение № 13) сподели скритото желание – ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи и ПП-ДБ да пренесат болшинството си и в други органи. Намеренията се провалиха и все още завареният състав на остарялата КПКОНПИ може да извършва пълномощия по два закона още дълго време. Предизборни бяха напъните на ПП-ДБ да съборят изпълняващия функционалности ръководител без отговор какво става след неговото освобождение. Не беше издигнат изобщо въпросът за спора на ползи. Проблем, забележим както в дребната община, по този начин и по високи държавни върхове.
Промените в Конституцията и антикорупционното законодателство са два пресни образеца за мисленето на десницата на парче. Няма предложение на верни, устойчиви и дълготрайни законодателни решения. Този метод резервира статуквото от 2020 година насам. Така ГЕРБ продължава да ръководи. „ Домовата книга “ за претендентите за министър-председател в допълнение оказва помощ на десницата да ръководи „ служебно “, без да е спечелила доверието на жителите.
" БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА " се явява на предварителните парламентарни избори с
оферти за съответни решения:
- Възстановяване на върховенството на Конституцията в активността на Народното събрание, като се съблюдават разпоредбите на законодателния развой, включително Закона за нормативните актове;
- Отмяна на обърканата конституционна смяна по отношение на образуването на служебно правителство;
- Промени в устройствения Закон за правосъдната власт по отношение на изтриване на напъните Прокуратурата да упражнява „ общ контрол за правда “ върху всички държавни органи;
- Законови промени за гарантиране на функционална самостоятелност на прокурорите от техните административни ръководители;
- Въвеждане на ефикасна система за отговорност на основния прокурор;
- Ефективна отбрана на свидетелите;
- Въвеждане на персонална имуществена отговорност на длъжностните лица, които нарушават съществени права на гражданите;
- Българска социалистическа партия от дълго време се афишира против опитите за прекачване на държавни пълномощия на частни арбитражи, които подхождат към жителите като гладни хищници и реализират в действителност легализиран произвол. Въвеждане на указател на арбитражите към министъра на правораздаването, условия за тяхното действие, инспекция на актовете и законността на техните производства;
- Търсене на необятна поддръжка в Народното събрание за възстановяване на процесуалните закони;
- След изборите " БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА " ще бъде мотор за необятна социална и професионална полемика за възможна нужда от нов Наказателен кодекс.
Недостоверните диагнози за положението на обществените институции и тяхното действие, бягството от действителните проблеми доведоха българската страна до сериозна политическа и парламентарна рецесия. Ролята на БСП-Обединена левица е да предложи съответни решения, които могат да ги преодолеят. Тези решения може да наподобяват дребни стъпки, не биха могли да имат чудодейно влияние, само че отвоюването на страната от статуквото би трябвало да стартира.
Една обективна България е допустима! Хора, гласувайте!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ