Доц. Марин Бодаков е роден на 28 април 1971 г.

Доц. Марин Бодаков е роден на 28 април 1971 година във Велико Търново. От 2006 година е учител, а от 2011 година е основен помощник в катедра „ Пресжурналистика и книгоиздаване “ на Факултета по публицистика и всеобща връзка.

 

Редактор в сп. „ Български месечник “ (1997-2000), във в. „ Култура “ (2000-2018) и в. „ К “ (2018-2019). Съветник по въпросите на културата в кабинета на ръководителя на Народното събрание Георги Пирински (2006-2009).

Автор е на монографиите „ Кой " умъртви " рецензията: Политики на показване на българската литература в печатните медии през 90-те години на ХХ век “ (2019) и „ Критика и откровеност. Случаят Йордан Маринополски “ (2020), на осем стихосбирки и стотици публикации и рецензии.

 

Преподавател по жанрове в печата, журналистика и художествена рецензия в катедра „ Пресжурналистика и книгоиздаване “ на Факултета по публицистика и всеобща връзка в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Носител на награди за лирика и рецензия.

 

През 2023 година бе оповестен и първият том от сборника. Книгата съдържа подбрани публикации от едноименната му колонка във вестник „ Култура “. 

 

Днес приказваме за Марин Бодаков с няколко негови стихотворения:

 

Това ли е лятото.
Говориш с любовта на трети език,
нито на своя, нито на нейния.
Обикаляш гробищата на далечна страна,
чужд в чужд са се сгушили.
Мачти сред колибите, оградата – нападала в тревата.
Cелски ангел кърпи обущата ти наоколо,
само че закъде да бързаш.

 

***

Поредно прощаване

 

Между теб и мен има леха
от разбуден синчец.
Земята е кална, отрудена и срамежлива,
сенките са положителни, хората – небогати,
даже фронтовата линия избяга от тези места.
Всяко клонче е героизъм в безкрая на зимата,
обикалям от рид на рид песента си.
Тракат клюновете на крана, с който товарят следващия ферибот,
само че оставам тук, баща.

 

***

 

Мечка боязън

 

бях писал:

над нас лети незабележим изтребител

тази нощ изтребителите станаха забележими:

с Любо се разхождахме зад Художествената академия

и те започнаха да прииждат, все по-големи и тежки,

опаковани в маскировъчна хартия,

смазващи като играчки

изтребителите прииждаха от най-дълбокото детство –

и залегнахме на тревата

бях приключил същото стихотворение:

всичко предстои на заличаване, безусловно

през днешния ден ти споделям: не всичко

 

 

Илияна Маринкова