Доц. Иван Кьосев е преподавател в Юридическия факултет на Софийския

Доц. Иван Кьосев е учител в Юридическия факултет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. „ Автор е и на студии и публикации за правосъдната промяна, политическата система и парламентарните избори, както и на книгите „ Теория за рационалното и хуманното законодателство “ и „ Държавната власт и политическите режими при действието на Търновската конституция “. Ето какво показа той за „ Банкеръ “около идното приемане на държавния бюджет за 2026 година.

Уважаеми доцент Иван Кьосев, макар изненадващото евакуиране на държавния бюджет за 2026 година, въпреки всичко приемането му в скоро време следва. Още преди формалното му показване в общественото пространство се чуха доста рецензии против заложеното 18% нарастване на възнагражденията в правосъдната власт. Има ли риск то да бъде отхвърлено, в случай че са мощни гласовете, че в органа, който го предлага – Висшият правосъден съвет – има членове с изминал мандат?

– Тук имаме забавен проблем, обвързван със конфликта сред два правни правилото – правилото на непрекъсваемост на работата на държавните институции и правилото на мандатността. Според мен, защото сега в Народното събрание имаме политически проблеми, ще се сблъскаме с неспособност да бъде запълнен съставът на Висш съдебен съвет от парламентарната квота.

Стои правилото и за непрекъсваемостта на работата на държавните институции – изключително във висшите органи на държавната власт, който съгласно мен е и по-важният от двата.

Така че от тази позиция – поради обезпечаването на действието на правосъдната система – този принцип взима превес и непрекъсваемостта би трябвало да се обезпечи.

На последващо място е обвързване на Народното събрание оптимално бързо да реализира консенсус сред обособените парламентарни групи и да реализира тези заветни 160 гласа за всеки член, които да обезпечат нужното болшинство за обновяването на състава на Висшия правосъден съвет.

По отношение на увеличението на възнагражденията, единствено ще отбележа, че в правосъдната система се вземат решение извънредно тежки каузи, свързани с големи материални ползи, тъй че отговорността, която пада на плещите на магистратите е голяма. Ето за какво аз персонално утвърждавам те да имат солидни хонорари, с цел да са спокойни, когато правораздават, да имат възприятие за юридическо достолепие и пълноценно да осъществят своята подготвеност.

Сред многото рецензиите против нарастванията на възнагражденията се чу и тезата, че броят на завършените каузи през 2025 година ще бъде с 18% по-нисък, в сравнение с преди 10 години. Според Вас правилно ли е да се вършат такива съпоставения и завършените каузи ли са най-сериозният аршин в посока доказване успеваемост на правосъдната система.

– Въпросът е спорен, защото приказваме за брой завършили каузи в разнообразни времеви интервали, и надлежно проблематиката е друга. С всяка последваща година юридическата система се усложнява от ден на ден. Правният ред се изпълва с доста нормативни актове и правосъдната процедура се утежнява извънредно доста.

Имам взор и от сътрудници юристи, които в частни диалози споделят, че категорията на комплицираните каузи нараства от ден на ден – просто правосъдната процедура, също както и нашият живот, се усложнява от ден на ден.

И безусловно всеки месец навлизат най-различни и нови условия към нас – по този начин фактически има каузи, които са с висока юридическа и фактическа трудност, и точно това може да е повода за тяхното закъснение. Разбира се, съществени пълномощия за следене и реагиране на сходни забавяния има Инспекторатът към Висшия правосъден съвет.

Друга рецензия против предлагания бюджет на правосъдната власт е и това, че щатът бил прекомерно раздут, като имало 715 незаети бройки. Според Вас на какво може да се дължи сходна липса на претенденти?

– Тази преценка може да се направи единствено след обширен разбор на системата и натовареността на магистратите. Моето мнение е, че все още има релативно сходство сред броя магистрати и делата, които се водят, точно заради тази забележителна трудност, която някои от тях имат.

Има и редица други затруднения, свързани с болнични, замествания, излизане по майчинство, тъй че е добре да има една солидна численост сътрудници в правосъдната власт, които да движат делата.

По отношение на незаетите бройки, тук още веднъж имам взор „ от вътрешната страна “, доколкото в университета поддържам връзка с сътрудници, които са директно ангажирани с държавните изпити и с конспектите, които се създават към тях. Трябва да се признае, че условията към бъдещите адвокати нарастват извънредно доста – държавните изпити се усложняват, а критериите за качество се покачват към всеки един завършващ.

Така че повода да има незаети бройки е обвързвана с тежките изпити, до които пътят е дълъг и за извървяването му се изисква доста сериозна подготовка.

Пътят е следният – студентът по право приключва, устоя държавните изпити, по-късно взима удостоворение за дееспособност и след това се явява на конкурс за магистратски длъжности, на който изпитите са извънредно тежки и за тях дипломиралите се адвокати би трябвало да се готвят година и половина даже две. В този интервал приключилият може да покачва квалификацията си, като посещава курсовете, които се организират от Върховния касационен съд и са свързани със правосъдната процедура.

Процесуалните закони също би трябвало да се владеят съвършено, дружно със съответните процесуалноправни дисциплини – наказателно и гражданско процесуално право и от тази позиция е обяснимо и за какво младите адвокати преценят, че е по-разумно да се осъществят в областта на адвокатурата и на държавната администрация, където възнагражденията също се усилиха съществено през последните години.

Академичната общественост – хабилитираните преподаватели – също вземат участие в комисиите за състезанията в съдилищата. Наскоро ръководителят на Върховния касационен съд Галина Захарова прикани те да не се водят, защото с професионализма, с честността и с мъдростта си способстват за способената, обективна и законосъобразна активност на конкурсните комисии. Има ли учредения да се приказва за някакъв протест на университетските преподаватели на конкурсните комисии?

– Имайки взор от вътрешната страна от университетската среда, мога да заявя, че няма никакъв проблем във връзка с това да се попълни квотата на университетските преподаватели в комисиите, свързани с състезанията за магистрати. Ставаше въпрос за случаен проблем, обвързван с мнение на част от съдийската гилдия. Моята прогноза е, че в скоро време този проблем ще се почисти.

Според вас тези ваши сътрудници – участниците в комисиите (хабилитираните преподаватели) могат ли по някакъв метод да повлияят на решаването на казуса с цитираните 715 незаети бройки?

– По-скоро тук е решаваща персоналната отговорност на всеки млад правист и предстоящ магистрат да се приготви добре. Но от мои сътрудници от предходни генерации знам, че преди години е имало вид студентите с отличен триумф и с рекомендации от учител да имат опция без конкурс да заемат магистратски длъжности. Така че бих предложил да се намерения върху сходна концепция.

Но наблягам, че е належащо сътрудници да имат отлични юридически знания и съответните интелектуални и волеви качества. Бих направил и друга рекомендация – когато аз приключих юридическото си обучение, имах на практика стаж, който беше година и няколко месеца и по-късно трябваше да се постави и изпит.

След това този период стартира да се съкратява – нещо, което не беше удачно. Убеден съм, че е извънредно значимо приключилите право да имат този едногодишен интервал на престояване в правосъдната система, с цел да могат да преминат през всички звена – прокуратура, съд, следствени служби, с цел да може да имат и взор от вътрешната страна по какъв начин работи системата и да решат в коя сфера биха желали да работят.

Този стаж заплатен ли беше?

– Колегите, които бяха платено образование, си заплащаха стажа. Другите, които бяха държавна поръчка в постоянна форма образование, за тях всички разноски се поемаха от страната, в това число се заплащаше и заплащане.

Доц. Иван Кьосев, в случай че би трябвало в този момент – в навечерието на приемането на бюджета на страната и на правосъдната власт, в частност, да дадете някакви препоръки на законодателите, какви биха били те?

– На първо място, в работата на законодателната власт би трябвало да се ползва по този начин нареченият холистичен метод – това е съвременна законодателна техника, при която основаването на нови законодателни актове и изменението на към този момент съществуващите, би трябвало да се прави с повсеместен взор върху функционалните връзки сред нормативните актове в системата на законодателството.

В момента, като погледнем 15 години обратно, следим едно непрекъснато намаляване на качеството на законодателната активност. Правят се промени на парче в обособени закони и кодекси, което води и до дисбаланс вътре в нормативния корпус на самия нормативен акт. Освен това има едно доста съществено закъснение на приемането на такива основни нормативни актове, които са от витално значение за обществото, като да вземем за пример на един нов Наказателен кодекс, за който се приказва към този момент повече от 20 години.

Оттогава се работи по основаването на съвременен и съответен на променената правна действителност Наказателен кодекс, само че, за жалост, всичко стопира до някакви предварителни планове. Тук мога да дам образец с холистичния метод, а точно да се съчетае приемането на новия Кодекс с промени в съществуващи закони – като да вземем за пример в Закона за отбрана от домашното принуждение, в Закона за оръжията, боеприпасите, взривните субстанции, в наредбите, свързани с регистри на лица, упражняващи домашно принуждение.
И точно това е образец за належащи промени, които би трябвало да бъдат направени.

Но те не се случват и заради това, че бе отстранен един основен орган към Народното събрание – по този начин нареченият Консултативен съвет по законодателството. Той бе от извънредно значимо значение, тъй като в него бяха съсредоточени едни от най-хубавите адвокати – и преподаватели, и практикуващи адвокати, които оказваха скъпа помощ в законодателния развой.

За страдание точно от 15 години обратно във времето следим един декаданс в качеството на законодателството и в персоналния състав на Народното събрание – в него влязоха много инцидентни хора – без юридическа експертиза, без интелектуални и волеви качества, което снижава качеството на законодателството.

Така се възпрепяства реализирането на една от значимите функционалности на Народното събрание, която е позната в Западна Европа още от 50-те години на предишния век. Това е по този начин нареченият рационализиран парламентаризъм, когато в обособените политически партии, които са парламентарно показани, се сортират най-хубавите фрагменти, притежаващи нужните познания, опит и интегритет.

Това е извънредно значимо, защото е обвързвано с по този начин наречения професионален морал – т.е. съчетаване на висока експертност и надлежно държание, което подхожда на позицията в законодателното тяло. И това е държание, обвързвано с висока юридическа и езикова просвета, със систематична парламентарна активност, с почтително отношение към политическите съперници, за да се получат качествени диспути и съвършени нормативни актове.

Този по този начин наименуван Консултативен съвет по законодателството е бил записан като институт в Правилника на Народното събрание, по този начин ли?

– Да, всяко ново Народно заседание, откакто се сформираше, залагаше в правилника си подобен съвет по законодателството. Мога го кажа, защото, когато бях зает с активността на Народното събрание като Главен специалист към Правната комисия и при изработването на Правилника за активността на Народното събрание надлежно заложихме точно този орган да бъде непрекъснато настоящ. Записахме и критериите за избор на членовете му, които да бъдат оптимално високи. Така в този Консултативен съвет се включваха професори, доценти, представители на обособените правни науки.

Идеята бе всеки законопроект, който се преглежда, да се изпраща и на този съвет, и сътрудниците да се събират, да го разискват и да изпращат мненията си до правната и отрасловите комисии, свързани с съответната тематика. Това бе доста първокласен филтър, през който прекосяваха всички законопроекти и се допринасяше изключително доста за възстановяване качеството и стабилността на законодателството.

Помните ли с какви причини отпадна сформирането на този Консултативен съвет по законодателството?

– Отговорът ми е къс – има един подобен термин- „ безмълвен отвод “ на политиците за взаимна работа сред депутатите и специалистите от Съвета. И най-малко от 7 години към този момент нямаме подобен орган, което евентуално се дължи и на самочувствието на законотворците, които считат, че нямат потребност от подобен експертен съвет.

Доколкото си припомням, членовете на последния сходен съвет въобще не са били търсени, с цел да дадат своето мнение по внасяните законопроекти. На тях не са им обръщали внимание и те не са били ангажирани в законодателната активност. Съответно в Правилника на идващото Народно заседание подобен орган не е бил гласуван и неговото битие не е станало факт.