Доц. Григор Сарийски, икономист и обществен анализатор, пред БНР определи

Доц. Григор Сарийски, икономист и публичен анализатор, пред БНР дефинира дебата към държавния бюджет като най-вече политически и разкритикува неналичието на дълготрайни ограничения за решение на основни структурни проблеми в стопанската система.

Според него бюджетът не взема решение структурните проблеми на стопанската система, а по-скоро служи за политическо капсулиране на поддръжка.

Той акцентира, че главният проблем не е в самите бюджетни цифри, а в отсъствието на ясна тактика.

Икономистът означи и неналичието на институционални решения за по-голяма бистрота на държавните финанси. Той напомни обещанията да бъде прекъсната практиката разнообразни държавни управления да си трансферират неизплатени отговорности, само че акцентира, че досега не е основан нормативен механизъм, който да подсигурява това. Според него би било изцяло допустимо да се вкара обществен указател на отсрочените заплащания, който всяко ново държавно управление да получава още при встъпването си в служба.

" Обещанието на финансовия министър беше, че практиката с прехвърлянето на пера от държавно управление на държавно управление ще бъде прекъсната. Но не виждаме това да е закрепено в нормативен акт. Най-простото би било да се направи лист на непогасените отговорности, който идващото държавно управление да получава още в първия ден. Това може да се направи.

И за какво не се прави?

Според мен полемиката към бюджета обслужва главно политическа функционалност. Давате бюджет с неразбираеми параметри, следват рецензии, които след това се оказват безпочвени, само че главното, което се реализира, е капсулиране на поддръжката към " Прогресивна България ". Тоест те ще имат по-висока база на поддръжка ", разяснява доцент Сарийски.

Основният акцент в рецензията му е неналичието на стратегически стопански ограничения. По думите му бюджетът не дава отговор на три фундаментални въпроса – устойчивостта на присъединението към еврозоната, преструктурирането на българската стопанска система към произвеждане с по-висока добавена стойност и усъвършенстването на държавната администрация.

" Значи сметката на държавното управление е вярна, само че диалогът за бюджета е политически?

Точно по този начин. Основният пропуск не е в числата – те постоянно могат да се поправят. Проблемът е неналичието на стратегически ограничения. Например дефлаторът е изкуствено занижен – два пъти по-нисък от миналогодишния, което занижава предстоящите доходи от косвени налози. Вероятно ще има преизпълнение, само че това е обособена тематика ".

Големият диалог би трябвало да е за три неща, акцентира доц Григор Сарийски:

Еврозоната. " Влязохме с отчет, че покриваме Маастрихтските критерии стабилно. Но незабавно по-късно инфлацията скочи над критерия, дефицитът се удвои, а през 2026 година ще е съвсем два пъти над критерия. Устойчивост няма ".

Структурата на стопанската система. " България създава главно артикули с ниска и междинна степен на преправка. Няма фискална мярка, която да подтиква смяна. Например приходите от концесии могат да се разделят – за запаси, употребявани вътре в стопанската система, и за запаси, които се изнасят непосредствено. За вторите таксите би трябвало да са по-високи, тъй като замърсяването остава тук, а добавената стойност – на открито ".

Държавната администрация. " Има раздуване на щата, само че няма функционален разбор – кой какво прави, кои функционалности се дублират. Без това оптимизация е невъзможна ".

" Сега разноските за заплати са увеличени с към 600 млн. лева за първата третина от годината, само че до края ще бъдат сведени с помощта на икономии. Но систематичният проблем остава – няма функционален разбор...

За бройка и дублиращи функционалности. Никой не може да каже кое ведомство дублира кое. А без разбор това е невероятно.

Имаше поръчка, че администрацията ще бъде понижена - да, само че функционален разбор има за не повече от 5–6 ведомства. В бюджета можеше да се плануват средства за подобен разбор. Това не е на ниска цена – би трябвало запас, хора, време. Но го няма. А резултатът би бил голям – и фискален, и обществен.

Ако сравните 2007–2008 година с 2024–2025 година, делът на брутната добавена стойност, който се пада на държавно ръководство, администрация, обучение и така нататък, е повишен от 12,5% на съвсем 19%. Това е резултат от раздуването на щата ", разяснява икономистът.

По думите му даже при друг сюжет – в случай че да вземем за пример е бил признат бюджетът на предходния кабинет, още веднъж би се стигнало до актуализация и до сходни финансови резултати:

" Ако миналогодишният бюджет (за 2026-а) беше признат, в този момент щяхме ли да сме в същото състояние?

Да. Щеше да има актуализация и отново щяхме да стигнем до същото. Казвал съм ви – когато периферна страна влезе в еврозоната, резултатите са наложителни: повишаване, скок на недостига, бързо нарастване на дълга. Това виждаме. И бюджетът щеше да е същият, без значение кой го внесе ".

Сред главните рецензии, отправени от икономиста, е и неналичието на ограничения за ограничение на сивата стопанска система. По отношение на сюжета за продължаващ растеж на държавния дълг  и какво да чакаме – нарастване, стабилизиране или понижаване, той означи:

" Зависи от желанията на Министерството на финансите. Ако желае да сложи нещата в рационални рамки, би трябвало да вкара указател на отсрочените заплащания, цялостен указател на капиталовите планове, ограничения против ерозията на данъчната основа, функционални разбори, оптимизация на администрацията. Това са ограничения, които могат да се създадат. Въпросът е дали това е политическата посока или ще забележим още от същото – палиативни ограничения без основна смяна ".

В оценката си за настоящия бюджет Сарийски бе песимистичен, че той може да извърши ролята на инструмент за промени. Според него бюджет, който ще работи единствено няколко месеца до края на годината, може само да компенсира част от насъбраните негативи, само че не и да сложи основите на нова икономическа политика. Икономистът предизвести, че през идващите години страната ще бъде изправена пред сложен избор сред повишение на налозите и ограничение на разноските. Според него продължаващото разминаване сред приходите и разноските, съчетано със забавянето на европейската стопанска система и възходящите обществени заплащания, прави евентуални рестриктивни ограничения след 2027 година

" Как да възприемем този бюджет – като стабилизиращ или просто като нещо, което чакаме да отмине?

По-скоро като доклад. Бюджет за пет месеца не може да бъде ефикасен. Може единствено да компенсира част от негативите. Но неналичието на поръчки – за указател на отсрочените заплащания, за цялостен лист на капиталовите планове – е притеснителна.

Какви рестрикции ни чакат следващата година?

Неизбежни са. Ще е мъчно за " Прогресивна България " да балансира сред обещанието „ няма да подвигаме налозите “ и растящия дисбаланс сред доходи и разноски. В първичния план се говореше за консолидация чак в последната година от прогнозата.

В момента в Европейски Съюз има към 10 процедури за свръхдефицит. Индустриалното произвеждане в Германия – моторът на Европа – е с към 3% по-ниско от предходната година. Това рефлектира върху бюджетите – по-малко доходи, повече претенции за помощи.

Тази година дотациите и прехвърлянията към семействата се усилват с над една трета – от 2,9 на 3,9 милиарда лева

Изводът? По-високи налози от 2027 година са изцяло вероятни. Или рязане на разноски – в това число капиталови, което води до ерозия на активите.

Държавата би трябвало да се погрижи за активите, които финансира. В момента финансира активи на частни предприятия посредством Плана за възобновяване, кохезионни стратегии и така нататък, само че няма право на " clawback " (клауза за възобновяване – правно или договорно изискване, което задължава чиновник или вложител да върне получени към този момент пари или бонуси, в случай че зародят специфични условия, бел. ред.) " Това е все едно да ми дадете пари да си купя апартамент, аз да го давам чартърен и да ви желая наем на пазарна цена. Това се случва ", разяснява Григор Сарийски.

По думите му без промени в администрацията, ограничения против сивата стопанска система, по-добро ръководство на държавните активи и политика за поощряване на производството с висока добавена стойност, финансовите проблеми ще продължат да се задълбочават.

Инфо: БНР