Агент Сабина и бъдещето на досиетата
Доц. Георги Лозанов предложи на кръглата маса комисията по досиетата да разгласява повече информация, с цел да може да се вършат морални оценки на хората
от Държавна сигурност и техните сътрудници
© Анелия Николова Още по тематиката
Юлия Кръстева е била помощник на Държавна сигурност
Светоизвестният мъдрец, която от половин век живее във Франция, е сътрудничела на разузнаването
27 мар 2018
" Нито ред, нито знак от мен "
Комисията по досиетата отвори досието " Гоце ". Първанов я качи на уеб страницата си. Опозицията откри изчезнали страници
20 юли 2007 Досието на световноизвестния семиотик Юлия Кръстева за следващ път разсъни духовете от сянката на Държавна сигурност върху интелектуалния хайлайф. Безспорният престиж на Кръстева измежду него и статутът ѝ на икона бяха подложени на остри рецензии от лявата страна на обществото ( " и вашите хора са били доносници " ) и гневна отбрана на нейни последователи ( " няма нито ред, написан от нея " ).
Публикуването на нейното досие на страницата на комисията, въпреки да не е казус, е въпреки всичко необикновен акт и това даде мотив на доста обществени персони да изкажат отзиви " за " и " срещу ". Досието на Сабина, както е било кодовото име на Юлия Кръстева в аналите на Държавна сигурност, е и мотив за разбор на закона и активността на по този начин известната комисия за досиетата, тъй като в този случай се виждат доста от минусите на този закон, само че и неговите преимущества.
1.5 млн. архивни единици са постъпили в Комисията по досиетата .
Миналата седмица комисията разгласи принадлежността на Юлия Кръстева към структурите на Държавна сигурност, по-специално Първо основно ръководство - външното разузнаване. Документите съставляват персоналното и работното досие на Сабина. Публикуването им дава опция на анализаторите да създадат своите заключения и тълкования. Много е значимо да се знае, че законът за досиетата не раздава присъди и санкции. Неговата функционалност е да бъдат разкрити наличните документи от архива на Държавна сигурност за принадлежността на хора, които заемат държавни и публични длъжности и които имат забележителна роля по времето на прехода.
Идеята е те да бъдат осветени, с цел да знае обществото дали тоталитарните служби на комунизма не дърпат конците на смяната и моралния образ на тези хора, които не престават да дефинират развиването на обществото. До момента в комисията са постъпили повече от 1.5 млн. архивни единици, разкрити са 15 192 души, сътрудничили на службите, а са оповестени над 12 000 поради ограничавания на закона за умряли лица.
Казусът " Юлия Кръстева "
Всички специалисти, с които " Капитал " беседва, са безапелационни, че в окомплектоването на досието има доста пропуски. Точно поради това са и провокираните разногласия дали Юлия Кръстева е била сътрудник на Държавна сигурност или обект на разработка. В своя блог тя отхвърли всевъзможни вероятности да е сътрудничила на тайните служби: " Никога не съм принадлежала към никакви секрети служби - нито български, нито френски, нито съветски или американски! Тези архиви са отлична илюстрация на методите, употребявани от тоталитарната полиция...
Освен това не съм подкрепяла режима, от който избягах, и в никакъв случай не съм писала за него. Фактът е, че насъбраните файлове за хората на към момента незадоволително разрушените тоталитарни служби не престават да са ефикасни и през днешния ден, без да си даваме сметка кой и за какво ги е писал. В последна сметка този епизод можеше да бъде смешен и да наподобява даже сантиментален, в случай че всичко това не беше толкоз подправено и некритичното му повтаряне в медиите не беше толкоз ужасно. "
Какво е известно за нея съгласно работното и персоналното й дело? Тя отпътува за Франция още през 1965 година и естествено Държавна сигурност се интересува от нея. До 1971 година, когато се счита, че е вербувана, службите от време на време ѝ обръщат внимание и попълнят в досието разнообразни информации, доноси от хора, които са се срещали с нея, информация за мъжа ѝ, родителите ѝ, сестра ѝ.
Свалена е от доклад през май 1973 година, тъй като се отнася " несериозно към поставените задания ", не се явява на срещи и не се стреми към официализиране на връзките. Държавна сигурност се интересува от Юлия Кръстева, тъй като тя съумява (независимо от ДС) да влезе в левичарския хайлайф на Франция, движи се в обкръжението на Ролан Барт, Жан-Пол Сартр, Ромен Ролан и други известни международни интелектуалци като Умберто Еко.
Съпругът й Филип Солерс е също значим фактор в тези среди. Но Държавна сигурност не се интересува от интелектуалците, а от промаоистките забежки на френската левица. В последна сметка създаването е закрита, макар че Държавна сигурност продължава да събира сведения за Кръстева до 1991 година, видно от разказа на оперативните служащи.
Фотограф: Надежда Чипева
Документооборота го няма никакъв
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
В досието под №8230 има главно информации за нея, преразказани диалози на извършени с нея срещи и мнооооого празноти. Трябва да се знае, че в Държавна сигурност е имало доста пунктуална система за документооборот. Липсата на огромна част от документите налива вода в мелницата и на едните, и на другите. Дори специалисти по архивите не са безапелационни дали Кръстева е била сътрудник на Държавна сигурност или не. Със сигурност известната интелектуалка е знаела с кого се среща и беседва. Това излиза наяве обаче от преразказите на срещалите се с нея чиновници на Първо главно управление (на ДС) Любомиров, Петров и други
Постановлението за създаването " Сабина " е с дата 19 юни 1971 година Това е една от загадките в досието ѝ - щом е " разработка ", а не " вербовка ", значи, че тя е била разследвана от Държавна сигурност, а не е сътрудничила на режима. Още повече че липсва картон пример 4, посредством който се записват сътрудниците на Държавна сигурност, а са налични пример 1 от 1969 година, посредством които се записват разработваните лица, и единствено един е с псевдонима на създаването, откакто тя е заведена на 24 юни.
Но някогашни чиновници на Първо главно управление (на ДС) изясняват, че " създаването " може да премине във " вербовка ". Затова е необичайно, че в персоналното дело няма наложителните за документите на Държавна сигурност предложение за вербовка, проект за вербовка, доклад за извършена/отказана вербовка, декларация за непринудено сътрудничетво (за Първо главно управление (на ДС) това не е било задължително)... Объркващото е и че наложителните информации преди вербовката в централната картотека на Държавна сигурност пример 1 и 2 са осъществени постфактум. Видно от справката за вербовъчната сказка, на която Кръстева (твърди се) се е съгласила да бъде сътрудник на Първо главно управление (на ДС), тя е направена на 12 ноември 1970 година, т.е. 6 месеца преди въобще да е открита създаването " Сабина ".
Липсва и намерено дело за оперативна инспекция (ДОП), което нормално прераства в дело за оперативна разработка (ДОР). В справките по доклада липсва картотекирането на Юлия Кръстева като сътрудник. Описът за изхарчени суми от Сабина е изцяло празен, макар че е прибавен формулярът към делото. Справката по отношение на метода на връзка с сътрудника, където са маркирани явочни квартири, доверителни връзки, куриери, тайници и целият шпионски инструментариум, е безусловно празна, като там е прибавен единствено формуляр и даже няма име... В документите сред 1971 и 1973 година Юлия Кръстева е наречена конфиденциален помощник (СС) Сабина в една-единствена информация. През май 1973 година, когато е основано разпореждане за преустановяване на контакта с нея, документът още веднъж е с гриф " разработка " Сабина ".
Изобщо технологията по вербовката на Юлия Кръстева по стандартите на Държавна сигурност е тотално объркана. (Разбира се, тезата за прочистеното досие е много атрактивна, само че това не се потвърждава от сравнението сред разказа на материалите в отчета и тяхното наличие в него.)
Фотограф: Надежда Чипева
Юлия шпионинът
В справките, в които оперативните служащи на Държавна сигурност са преразказали за срещите си с нея, има в общи линии единствено общи приказки. Като изключим обстоятелството, че срещите с сътрудник Сабина са били прекомерно очевидни и отвън рамките на всякаква интрига, нещата, която тя е споделяла с Държавна сигурност, са информации, за които тя намерено приказва, бидейки част от едно левичарско общество, което има отношение към концепциите на маоизма. Самият контакт с нея е бил реализиран посредством домашния ѝ телефон, срещите, когато се организират, става по кафенета, а на една от тях Кръстева идва със сестра си. Сабина пък търси оперативния служащ на служебния му телефон в посолството, наречено от него " прикритието ".
Обърнато е внимание на това, че Сабина е желала помощ за издаването на изходна виза за татко й, защото такава му е била отказана, и удължение на паспорта на сестра й. Показателно е, че тя моли за това тъкмо индивида, на който оповестява информация, и то година откакто към този момент е свалена от доклад. Което евентуално потвърждава, че доста добре е знаела с кого е общувала през годините, въпреки че от самото начало се е държала много фриволно за разузнавач.
Юлия Кръстева не е била ценена като сътрудник - информациите, получени от нея, са окачествеи като маловажни. Дали Държавна сигурност са се надявали на освен това? Ако се съди по хората, които са пращани при нея да си поддържат връзка - най-вероятно да. Тя се среща с Владимир Костов, който по-късно става щатен офицер на Първо главно управление (на ДС) под журналистическо прикритие, а по-късно емигрира във Франция. Освен с него е поддържала контакти с сътрудник Тибо̀, зад който псевдоним се крие бъдещият началник на Българска телеграфна агенция Боян Трайков. За " вербовката ", за която става дума нагоре, отпътува на място почитан офицер от България, а на някои от документите има ремарки от други висши шефове в Първо главно управление (на ДС). Но фактът, че създаването " Сабина " съществува по-малко от две години, демонстрира, че упованията са били напразни.
А в този момент накъде
Публикуването на досието на Юлия Кръстева съответства с кръгла маса за бъдещето на комисията по досиетата. И след безапелационното заявление на шефа на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов, че тя няма да бъде закрита, останаха въпросите за това дали ще бъде изменена работата ѝ. Доц. Георги Лозанов, който беше в основата на самодейността " Чисти гласове ", предложи проверка на закона, защото съгласно него информацията, която се разгласява от архивите на Държавна сигурност, не разрешава нужната морална оценка. А също по този начин и законът да разрешава на комисията да дава харатеристика и по съвест, а освен по закон.
Доц. Лъчезар Стоянов от Нов български университет счита, че бъдещето на комисията е в превръщането й в проучвателен център, а обработените документи да се третират като обикновено архивно завещание. Тези хрумвания имат и положителни страни, и противоречиви. Дебатът след публикуването на досието " Сабина ", както и това на Гоце, активността на комисията с оповестението на документи по избрани тематики сами демонстрират относително ясна посока на развиване. Трябват повече гласност, разбори, следствия и тотална цифровизация. Само по този начин предишното ще стане налично и прочетено.
от Държавна сигурност и техните сътрудници
© Анелия Николова Още по тематиката
Юлия Кръстева е била помощник на Държавна сигурност
Светоизвестният мъдрец, която от половин век живее във Франция, е сътрудничела на разузнаването
27 мар 2018
" Нито ред, нито знак от мен "
Комисията по досиетата отвори досието " Гоце ". Първанов я качи на уеб страницата си. Опозицията откри изчезнали страници
20 юли 2007 Досието на световноизвестния семиотик Юлия Кръстева за следващ път разсъни духовете от сянката на Държавна сигурност върху интелектуалния хайлайф. Безспорният престиж на Кръстева измежду него и статутът ѝ на икона бяха подложени на остри рецензии от лявата страна на обществото ( " и вашите хора са били доносници " ) и гневна отбрана на нейни последователи ( " няма нито ред, написан от нея " ).
Публикуването на нейното досие на страницата на комисията, въпреки да не е казус, е въпреки всичко необикновен акт и това даде мотив на доста обществени персони да изкажат отзиви " за " и " срещу ". Досието на Сабина, както е било кодовото име на Юлия Кръстева в аналите на Държавна сигурност, е и мотив за разбор на закона и активността на по този начин известната комисия за досиетата, тъй като в този случай се виждат доста от минусите на този закон, само че и неговите преимущества.
1.5 млн. архивни единици са постъпили в Комисията по досиетата .
Миналата седмица комисията разгласи принадлежността на Юлия Кръстева към структурите на Държавна сигурност, по-специално Първо основно ръководство - външното разузнаване. Документите съставляват персоналното и работното досие на Сабина. Публикуването им дава опция на анализаторите да създадат своите заключения и тълкования. Много е значимо да се знае, че законът за досиетата не раздава присъди и санкции. Неговата функционалност е да бъдат разкрити наличните документи от архива на Държавна сигурност за принадлежността на хора, които заемат държавни и публични длъжности и които имат забележителна роля по времето на прехода.
Идеята е те да бъдат осветени, с цел да знае обществото дали тоталитарните служби на комунизма не дърпат конците на смяната и моралния образ на тези хора, които не престават да дефинират развиването на обществото. До момента в комисията са постъпили повече от 1.5 млн. архивни единици, разкрити са 15 192 души, сътрудничили на службите, а са оповестени над 12 000 поради ограничавания на закона за умряли лица.
Казусът " Юлия Кръстева "
Всички специалисти, с които " Капитал " беседва, са безапелационни, че в окомплектоването на досието има доста пропуски. Точно поради това са и провокираните разногласия дали Юлия Кръстева е била сътрудник на Държавна сигурност или обект на разработка. В своя блог тя отхвърли всевъзможни вероятности да е сътрудничила на тайните служби: " Никога не съм принадлежала към никакви секрети служби - нито български, нито френски, нито съветски или американски! Тези архиви са отлична илюстрация на методите, употребявани от тоталитарната полиция...
Освен това не съм подкрепяла режима, от който избягах, и в никакъв случай не съм писала за него. Фактът е, че насъбраните файлове за хората на към момента незадоволително разрушените тоталитарни служби не престават да са ефикасни и през днешния ден, без да си даваме сметка кой и за какво ги е писал. В последна сметка този епизод можеше да бъде смешен и да наподобява даже сантиментален, в случай че всичко това не беше толкоз подправено и некритичното му повтаряне в медиите не беше толкоз ужасно. "
Какво е известно за нея съгласно работното и персоналното й дело? Тя отпътува за Франция още през 1965 година и естествено Държавна сигурност се интересува от нея. До 1971 година, когато се счита, че е вербувана, службите от време на време ѝ обръщат внимание и попълнят в досието разнообразни информации, доноси от хора, които са се срещали с нея, информация за мъжа ѝ, родителите ѝ, сестра ѝ.
Свалена е от доклад през май 1973 година, тъй като се отнася " несериозно към поставените задания ", не се явява на срещи и не се стреми към официализиране на връзките. Държавна сигурност се интересува от Юлия Кръстева, тъй като тя съумява (независимо от ДС) да влезе в левичарския хайлайф на Франция, движи се в обкръжението на Ролан Барт, Жан-Пол Сартр, Ромен Ролан и други известни международни интелектуалци като Умберто Еко.
Съпругът й Филип Солерс е също значим фактор в тези среди. Но Държавна сигурност не се интересува от интелектуалците, а от промаоистките забежки на френската левица. В последна сметка създаването е закрита, макар че Държавна сигурност продължава да събира сведения за Кръстева до 1991 година, видно от разказа на оперативните служащи.
Фотограф: Надежда Чипева
Документооборота го няма никакъв
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
В досието под №8230 има главно информации за нея, преразказани диалози на извършени с нея срещи и мнооооого празноти. Трябва да се знае, че в Държавна сигурност е имало доста пунктуална система за документооборот. Липсата на огромна част от документите налива вода в мелницата и на едните, и на другите. Дори специалисти по архивите не са безапелационни дали Кръстева е била сътрудник на Държавна сигурност или не. Със сигурност известната интелектуалка е знаела с кого се среща и беседва. Това излиза наяве обаче от преразказите на срещалите се с нея чиновници на Първо главно управление (на ДС) Любомиров, Петров и други
Постановлението за създаването " Сабина " е с дата 19 юни 1971 година Това е една от загадките в досието ѝ - щом е " разработка ", а не " вербовка ", значи, че тя е била разследвана от Държавна сигурност, а не е сътрудничила на режима. Още повече че липсва картон пример 4, посредством който се записват сътрудниците на Държавна сигурност, а са налични пример 1 от 1969 година, посредством които се записват разработваните лица, и единствено един е с псевдонима на създаването, откакто тя е заведена на 24 юни.
Но някогашни чиновници на Първо главно управление (на ДС) изясняват, че " създаването " може да премине във " вербовка ". Затова е необичайно, че в персоналното дело няма наложителните за документите на Държавна сигурност предложение за вербовка, проект за вербовка, доклад за извършена/отказана вербовка, декларация за непринудено сътрудничетво (за Първо главно управление (на ДС) това не е било задължително)... Объркващото е и че наложителните информации преди вербовката в централната картотека на Държавна сигурност пример 1 и 2 са осъществени постфактум. Видно от справката за вербовъчната сказка, на която Кръстева (твърди се) се е съгласила да бъде сътрудник на Първо главно управление (на ДС), тя е направена на 12 ноември 1970 година, т.е. 6 месеца преди въобще да е открита създаването " Сабина ".
Липсва и намерено дело за оперативна инспекция (ДОП), което нормално прераства в дело за оперативна разработка (ДОР). В справките по доклада липсва картотекирането на Юлия Кръстева като сътрудник. Описът за изхарчени суми от Сабина е изцяло празен, макар че е прибавен формулярът към делото. Справката по отношение на метода на връзка с сътрудника, където са маркирани явочни квартири, доверителни връзки, куриери, тайници и целият шпионски инструментариум, е безусловно празна, като там е прибавен единствено формуляр и даже няма име... В документите сред 1971 и 1973 година Юлия Кръстева е наречена конфиденциален помощник (СС) Сабина в една-единствена информация. През май 1973 година, когато е основано разпореждане за преустановяване на контакта с нея, документът още веднъж е с гриф " разработка " Сабина ".
Изобщо технологията по вербовката на Юлия Кръстева по стандартите на Държавна сигурност е тотално объркана. (Разбира се, тезата за прочистеното досие е много атрактивна, само че това не се потвърждава от сравнението сред разказа на материалите в отчета и тяхното наличие в него.)
Фотограф: Надежда Чипева
Юлия шпионинът
В справките, в които оперативните служащи на Държавна сигурност са преразказали за срещите си с нея, има в общи линии единствено общи приказки. Като изключим обстоятелството, че срещите с сътрудник Сабина са били прекомерно очевидни и отвън рамките на всякаква интрига, нещата, която тя е споделяла с Държавна сигурност, са информации, за които тя намерено приказва, бидейки част от едно левичарско общество, което има отношение към концепциите на маоизма. Самият контакт с нея е бил реализиран посредством домашния ѝ телефон, срещите, когато се организират, става по кафенета, а на една от тях Кръстева идва със сестра си. Сабина пък търси оперативния служащ на служебния му телефон в посолството, наречено от него " прикритието ".
Обърнато е внимание на това, че Сабина е желала помощ за издаването на изходна виза за татко й, защото такава му е била отказана, и удължение на паспорта на сестра й. Показателно е, че тя моли за това тъкмо индивида, на който оповестява информация, и то година откакто към този момент е свалена от доклад. Което евентуално потвърждава, че доста добре е знаела с кого е общувала през годините, въпреки че от самото начало се е държала много фриволно за разузнавач.
Юлия Кръстева не е била ценена като сътрудник - информациите, получени от нея, са окачествеи като маловажни. Дали Държавна сигурност са се надявали на освен това? Ако се съди по хората, които са пращани при нея да си поддържат връзка - най-вероятно да. Тя се среща с Владимир Костов, който по-късно става щатен офицер на Първо главно управление (на ДС) под журналистическо прикритие, а по-късно емигрира във Франция. Освен с него е поддържала контакти с сътрудник Тибо̀, зад който псевдоним се крие бъдещият началник на Българска телеграфна агенция Боян Трайков. За " вербовката ", за която става дума нагоре, отпътува на място почитан офицер от България, а на някои от документите има ремарки от други висши шефове в Първо главно управление (на ДС). Но фактът, че създаването " Сабина " съществува по-малко от две години, демонстрира, че упованията са били напразни.
А в този момент накъде
Публикуването на досието на Юлия Кръстева съответства с кръгла маса за бъдещето на комисията по досиетата. И след безапелационното заявление на шефа на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов, че тя няма да бъде закрита, останаха въпросите за това дали ще бъде изменена работата ѝ. Доц. Георги Лозанов, който беше в основата на самодейността " Чисти гласове ", предложи проверка на закона, защото съгласно него информацията, която се разгласява от архивите на Държавна сигурност, не разрешава нужната морална оценка. А също по този начин и законът да разрешава на комисията да дава харатеристика и по съвест, а освен по закон.
Доц. Лъчезар Стоянов от Нов български университет счита, че бъдещето на комисията е в превръщането й в проучвателен център, а обработените документи да се третират като обикновено архивно завещание. Тези хрумвания имат и положителни страни, и противоречиви. Дебатът след публикуването на досието " Сабина ", както и това на Гоце, активността на комисията с оповестението на документи по избрани тематики сами демонстрират относително ясна посока на развиване. Трябват повече гласност, разбори, следствия и тотална цифровизация. Само по този начин предишното ще стане налично и прочетено.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ