Доц. Ангов: Световъртежът е симптом с много лица
Доц. Георги Ангов, д.м, е експерт невролог и отоневролог в София с над 20 години опит в областите световъртеж и нарушено равновесие, главоболие, тревожно-депресивни положения, електрофизиология, физикална терапия на вестибуларните болести. Медицинското си обучение приключва в Медицински университет София през 1995 година Придобива компетентност „ Нервни заболявания “ през 2002 година През 2002 година пази докторантура по медицина. От 1998 до 2004 година е доктор ординатор към УМБАЛ по неврология и психиатрия „ Св. Наум “ – София. От 2004 година досега е основен помощник към Клиниката по нервни заболявания на УМБАЛ „ Александровска “ – София. Специализирал е в Италия и Германия и има над 30 научни изявления в България и чужбина, както и публикуван личен учебник. Съосновател е на „ Баланс Клиник “ – първият у нас център за сложна диагностика и лекуване на световъртеж и нарушавания в равновесието.
Доц. Ангов, доста постоянно споделяме „ зави ми се свят “, само че рядко си даваме сметка, че това може да не е напълно безобидно положение. Какво съставлява световъртежът?
Световъртежът (или вертигото) е чувство за придвижване, когато в действителност индивидът е неподвижен. Най-често се разказва като заблуда, че всичко към нас се върти, люлее или накланя, или че самите ние се движим, без действително това да се случва. Това чувство може да бъде съпроводено от неустойчивост, загуба на равновесие, гадене, повръщане, изпотяване или разнообразни други признаци - звук в ушите, главоболие и така нататък
Важно е да се разбере, че световъртежът не е заболяване самичък по себе си, а признак – сигнал, че нещо не е наред в тялото, най-често във вестибуларната система. Тя включва вътрешното ухо, вестибуларния нерв и мозъчните структури, които дават отговор за ориентацията ни в пространството и поддържането на равновесие.
Световъртежът може да има разнородни аргументи – от безобидни и преходни (като внезапна промяна на ситуацията на тялото) до по-сериозни положения, като вестибуларен неврит, болест на Мениер или даже нарушавания в кръвообращението на мозъка. Затова е значимо той да не се подценява и да се търси лекарска консултация при повтарящи се или тежки епизоди.
Какви са типовете световъртеж?
Световъртежът се дели главно на два съществени вида – вестибуларен и невестибуларен (или систематичен и несистемен), според от това дали произлиза от вестибуларната система или не.
Вестибуларният световъртеж (истински вертиго) е типичният „ ротаторен “ световъртеж – чувството, че всичко се върти или че тялото се върти по отношение на околната среда. Причината е нарушаване във вътрешното ухо, вестибуларния нерв или центровете за равновесие в мозъка. Най-честите форми на вестибуларен световъртеж включват незлокачествен пароксизмален позиционен световъртеж (ДППС) – поражда при промяна на ситуацията на главата; временен, само че доста натоварен и неприятен; вестибуларен неврит – инфектиране на вестибуларния нерв, който предизвиква неочакван, мощен и нескончаем световъртеж (няколко дни), постоянно със загуба на равновесие; болест на Мениер – хронично заболяване, съпроводено със световъртеж, продължаващ часове, заглъхване или звук в ухото и понижение на слуха. Функционалната замаяност е чувство за неустойчивост, леко зашеметяване или неразбираемо „ люшкане “, което не се дължи на структурно увреждане на вестибуларната система. Често се появява след прекаран вестибуларен епизод, мощен стрес, тревога или паник-атаки. Нарича се още персистираща постурално-перцептивна замаяност (PPPD).
Централния световъртеж пък е породен от проблеми в мозъка (инсулти, тумори, множествена склероза и др.). Той по-рядък, само че постоянно по-сериозен.
Съществува и невестибуларен световъртеж (несистемен), който не е обвързван непосредствено с вестибуларния уред и нормално не се описва като „ въртене “, а по-скоро като чувство за зашеметяване, „ празна глава “, нестабилност; предколапсни положения – чувство, че ще загубите съзнание; дисбаланс при вървене без въртене. Причините могат да бъдат проблеми с кръвното налягане (особено при внезапно понижение), сърдечносъдови болести, анемия, паник-атаки или тревожни разстройства и странични резултати от медикаменти.
Идентифицирането на точния вид световъртеж е основно за вярната диагноза и лекуване. Затова в клиничната процедура обръщаме огромно внимание на описанието на признаците, тяхната дълготрайност, провокиращи фактори и съпътстващи недоволства.
Има ли болести, при които световъртежът да е един от признаците?
Да, световъртежът може да бъде признак на редица болести – както на вестибуларната система, по този начин и на други органи и системи в организма. Някои от най-честите са вестибуларни болести - болест на Мениер – епизоди на световъртеж, звук в ухото, понижение на слуха; незлокачествен позиционен световъртеж (ДППС) – къси пристъпи при придвижване на главата; вестибуларен неврит – неочакван, мощен световъртеж без загуба на слух; двустранна вестибуларна хипофункция – хронично възприятие за неустойчивост, изключително при придвижване. При неврологични болести като инсулт (особено в задна черепна ямка) – световъртеж, двойно виждане, говорни или двигателни нарушения; мозъчни тумори – прогресивно влошаващ се световъртеж с други симптоми; множествена склероза – може да стартира с епизод на замаяност или неустойчивост. При сърдечносъдови болести - ритъмни нарушавания, ниско кръвно налягане, сърдечна непълнота водят до замаяност или чувство за пристъп. Ортостатичната хипотония е обвързвана със световъртеж при внезапно изправяне. Метаболитни и вътрешни заболявания - анемия, ниска кръвна захар, дехидратация предизвикват обща уязвимост и зашеметяване. При щитовидни нарушавания – изключително при хипотиреоидизъм. Психогенни аргументи като тревога, меланхолия, под паника разстройства могат да причинят чувство за зашеметяване, „ плаваща “ неустойчивост.
Световъртежът е признак с доста лица. Точното установяване на повода изисква деликатно снемане на анамнеза, физикален обзор и при потребност – спомагателни проучвания. Затова не би трябвало да се подценява, изключително в случай че се повтаря или е съпроводен от други неврологични недоволства.
При какви условия човек би трябвало да се обърне към експерт?
Световъртежът от време на време е безопасен и временен, само че има обстановки, в които може да алармира за по-сериозен проблем. Затова е значимо да се потърси консултация със експерт – най-често отоневролог, УНГ-специалист или невролог, когато световъртежът се повтаря постоянно или продължава повече от няколко дни; има ненадейно начало и е доста мощен – изключително в случай че не можете да стоите или ходите устойчиво. Придружен е от други признаци като двойно виждане, уязвимост в крайниците, усложнен диалект, изтръпване на разположение или тяло, загуба на схващане, мощно главоболие, имате звук или заглъхване в ухото, загуба на слух, зашеметяване при промяна на ситуацията (например при лягане или ставане от леглото), което не отшумява, към този момент имате открити сърдечносъдови или неврологични болести – и се появи нов световъртеж, замаяността е придружена от тревога, суматоха или чувство за дереализация, които нарушават всекидневието. Своевременната диагноза е от основно значение – доста от положенията са лечими или контролируеми, в случай че бъдат хванати в точния момент. Не е нужно да търпите или „ свиквате “ със признака – по-добре е да разберете повода и да получите вярно лекуване.
Какво съставлява Мениеровата болест?
Мениеровата болест е хронично заболяване на вътрешното ухо, което визира както равновесието, по този начин и слуха. Характеризира се с повтарящи се епизоди на световъртеж, звук в ухото (тинитус), възприятие за цялост или напън в засегнатото ухо и загуба на слуха. Заболяването нормално визира единствено едното ухо, само че в по-редки случаи може да стане двустранно.
Основните признаци са проходим световъртеж, който продължава от 20 минути до няколко часа и е съпроводен от гадене и загуба на равновесие; звук в ухото – постоянно като бумтене или пищене; загуба на слуха, която първоначално е обратима, само че с времето може да стане постоянна; чувство за напън или цялост в ухото.
Точната причина не е изцяло изяснена, само че се счита, че се дължи на струпване на непотребна течност (ендолимфа) във вътрешното ухо, което нарушава естествената функционалност на вестибуларния и слуховия уред. Диагнозата се слага въз основа на анамнеза (повтарящи се пристъпи със характерна симптоматика), слухови проби (аудиограма), вестибуларни проучвания и изключване на други болести. Няма универсално лекуване, което да излекува заболяването изцяло, само че признаците могат да се управляват посредством диета с ниско наличие на сол – понижава задържането на течности; лекарства – против световъртеж, гадене и тревожност; диуретици – за надзор на ендолимфното налягане; вестибуларна рехабилитация, а в по-тежки случаи – инжекции в ухото или хирургични процедури.
Мениеровата болест може да окаже значимо въздействие върху качеството на живот, само че при вярно следене и уместно лекуване, множеството пациенти съумяват да управляват признаците и да водят естествен живот.
Как се лекува световъртеж? Може ли човек да се лекува самичък?
Лечението на световъртеж зависи напълно от повода. Световъртежът не е заболяване, а признак, по тази причина най-важната стъпка е да се откри какво го провокира – дали става дума за проблем с вътрешното ухо, нервната система, сърдечносъдовата система или даже психогенен фактор.
При незлокачествен позиционен световъртеж (BPPV) се организират специфични лечебни маневри (например маньовър на Епли или Семонт), които реалокират отсрочените частици във вътрешното ухо и облекчават признаците съвсем неотложно. При вестибуларен неврит се употребяват вестибуларни потискащи средства (антиеметици, антихистамини), рехидратация и вестибуларна рехабилитация (упражнения за възобновяване на равновесието). При заболяването на Мениер се прави композиция от диета с ниско наличие на сол, диуретици, лекарства против световъртеж и, в тежки случаи, инжекции или хирургия. При тревожни разстройства и функционална замаяност постоянно оказват помощ психотерапия, лекарства против тревога и постоянна физическа интензивност, профилирана вестибуларна рехабилитация.
Централният световъртеж (при инсулт, израстък и др.) изисква незабавна и профилирана неврологична помощ – тук самолечението е безусловно противопоказано.
В леките и краткотрайни случаи, да вземем за пример замаяност при внезапно ставане, обезводняване или стрес, е допустимо краткотрайно облекчение с отмора, хидратация и отбягване на внезапни придвижвания и е допустимо да се приложи самолечение. Но световъртежът не би трябвало да се лекува на сляпо. Със самолечение е допустимо да прикриете признаци на съществено заболяване (например инсулт), несъответствуващи медикаменти могат да влошат положението, а забавянето на диагнозата усложнява лекуването. Препоръка ми е, в случай че световъртежът е повтарящ се, мощен или съпроводен от други признаци (шум в ухото, загуба на слух, уязвимост, двойно виждане), не отлагайте посещаване при експерт – най-добре отоневролог или невролог.
Какво се случва, в случай че човек с Мениеров синдром дълготрайно време подценява положението си?
Ако Мениеровата болест (или синдром) не се диагностицира и лекува в точния момент, тя може доста да утежни качеството на живот и да докара до трайни увреждания. Най-сериозните последствия от нелекуван или недооценен Мениеров синдром включват постепенна и трайна загуба на слуха, при която слухът се утежнява краткотрайно по време на пристъпите, само че с времето увреждането може да стане непрекъснато и необратимо, изключително в случай че пристъпите са чести и нелекувани, и продължителен световъртеж и загуба на равновесие, при който организмът от време на време не съумява да компенсира нарушената функционалност на вътрешното ухо. Това води до непрекъснато чувство за неустойчивост, което лимитира естественото придвижване, работа и обществен живот. Страхът от идващ припадък постоянно води до тревога, меланхолия и обществена изолираност. Много хора стартират да заобикалят пътувания, събирания или даже овакантяване на дома. Световъртежът и неочакваната загуба на равновесие покачват риска от рухвания, контузии на главата и крайниците, изключително при по-възрастни пациенти.
Защо не трябва да се отсрочва лекуването?
Макар че не всеки път можем да реализираме цялостно изцеление на Мениеровата болест, ранната диагноза и подобаващото лекуване могат: да понижат честотата и тежестта на пристъпите; да забавят или предотвратят трайната загуба на слуха; да подобрят качеството на живот и прочувствения комфорт на пациента. Подценяването на Мениеровия синдром освен задълбочава физическите признаци, само че и основава психическа и обществена тежест. Редовното следене, вярната терапия и смяната в метода на живот са основни за надзор над болестта и обикновено всекидневие.
Снимка: в. Капитал
Доц. Ангов, доста постоянно споделяме „ зави ми се свят “, само че рядко си даваме сметка, че това може да не е напълно безобидно положение. Какво съставлява световъртежът?
Световъртежът (или вертигото) е чувство за придвижване, когато в действителност индивидът е неподвижен. Най-често се разказва като заблуда, че всичко към нас се върти, люлее или накланя, или че самите ние се движим, без действително това да се случва. Това чувство може да бъде съпроводено от неустойчивост, загуба на равновесие, гадене, повръщане, изпотяване или разнообразни други признаци - звук в ушите, главоболие и така нататък
Важно е да се разбере, че световъртежът не е заболяване самичък по себе си, а признак – сигнал, че нещо не е наред в тялото, най-често във вестибуларната система. Тя включва вътрешното ухо, вестибуларния нерв и мозъчните структури, които дават отговор за ориентацията ни в пространството и поддържането на равновесие.
Световъртежът може да има разнородни аргументи – от безобидни и преходни (като внезапна промяна на ситуацията на тялото) до по-сериозни положения, като вестибуларен неврит, болест на Мениер или даже нарушавания в кръвообращението на мозъка. Затова е значимо той да не се подценява и да се търси лекарска консултация при повтарящи се или тежки епизоди.
Какви са типовете световъртеж?
Световъртежът се дели главно на два съществени вида – вестибуларен и невестибуларен (или систематичен и несистемен), според от това дали произлиза от вестибуларната система или не.
Вестибуларният световъртеж (истински вертиго) е типичният „ ротаторен “ световъртеж – чувството, че всичко се върти или че тялото се върти по отношение на околната среда. Причината е нарушаване във вътрешното ухо, вестибуларния нерв или центровете за равновесие в мозъка. Най-честите форми на вестибуларен световъртеж включват незлокачествен пароксизмален позиционен световъртеж (ДППС) – поражда при промяна на ситуацията на главата; временен, само че доста натоварен и неприятен; вестибуларен неврит – инфектиране на вестибуларния нерв, който предизвиква неочакван, мощен и нескончаем световъртеж (няколко дни), постоянно със загуба на равновесие; болест на Мениер – хронично заболяване, съпроводено със световъртеж, продължаващ часове, заглъхване или звук в ухото и понижение на слуха. Функционалната замаяност е чувство за неустойчивост, леко зашеметяване или неразбираемо „ люшкане “, което не се дължи на структурно увреждане на вестибуларната система. Често се появява след прекаран вестибуларен епизод, мощен стрес, тревога или паник-атаки. Нарича се още персистираща постурално-перцептивна замаяност (PPPD).
Централния световъртеж пък е породен от проблеми в мозъка (инсулти, тумори, множествена склероза и др.). Той по-рядък, само че постоянно по-сериозен.
Съществува и невестибуларен световъртеж (несистемен), който не е обвързван непосредствено с вестибуларния уред и нормално не се описва като „ въртене “, а по-скоро като чувство за зашеметяване, „ празна глава “, нестабилност; предколапсни положения – чувство, че ще загубите съзнание; дисбаланс при вървене без въртене. Причините могат да бъдат проблеми с кръвното налягане (особено при внезапно понижение), сърдечносъдови болести, анемия, паник-атаки или тревожни разстройства и странични резултати от медикаменти.
Идентифицирането на точния вид световъртеж е основно за вярната диагноза и лекуване. Затова в клиничната процедура обръщаме огромно внимание на описанието на признаците, тяхната дълготрайност, провокиращи фактори и съпътстващи недоволства.
Има ли болести, при които световъртежът да е един от признаците?
Да, световъртежът може да бъде признак на редица болести – както на вестибуларната система, по този начин и на други органи и системи в организма. Някои от най-честите са вестибуларни болести - болест на Мениер – епизоди на световъртеж, звук в ухото, понижение на слуха; незлокачествен позиционен световъртеж (ДППС) – къси пристъпи при придвижване на главата; вестибуларен неврит – неочакван, мощен световъртеж без загуба на слух; двустранна вестибуларна хипофункция – хронично възприятие за неустойчивост, изключително при придвижване. При неврологични болести като инсулт (особено в задна черепна ямка) – световъртеж, двойно виждане, говорни или двигателни нарушения; мозъчни тумори – прогресивно влошаващ се световъртеж с други симптоми; множествена склероза – може да стартира с епизод на замаяност или неустойчивост. При сърдечносъдови болести - ритъмни нарушавания, ниско кръвно налягане, сърдечна непълнота водят до замаяност или чувство за пристъп. Ортостатичната хипотония е обвързвана със световъртеж при внезапно изправяне. Метаболитни и вътрешни заболявания - анемия, ниска кръвна захар, дехидратация предизвикват обща уязвимост и зашеметяване. При щитовидни нарушавания – изключително при хипотиреоидизъм. Психогенни аргументи като тревога, меланхолия, под паника разстройства могат да причинят чувство за зашеметяване, „ плаваща “ неустойчивост.
Световъртежът е признак с доста лица. Точното установяване на повода изисква деликатно снемане на анамнеза, физикален обзор и при потребност – спомагателни проучвания. Затова не би трябвало да се подценява, изключително в случай че се повтаря или е съпроводен от други неврологични недоволства.
При какви условия човек би трябвало да се обърне към експерт?
Световъртежът от време на време е безопасен и временен, само че има обстановки, в които може да алармира за по-сериозен проблем. Затова е значимо да се потърси консултация със експерт – най-често отоневролог, УНГ-специалист или невролог, когато световъртежът се повтаря постоянно или продължава повече от няколко дни; има ненадейно начало и е доста мощен – изключително в случай че не можете да стоите или ходите устойчиво. Придружен е от други признаци като двойно виждане, уязвимост в крайниците, усложнен диалект, изтръпване на разположение или тяло, загуба на схващане, мощно главоболие, имате звук или заглъхване в ухото, загуба на слух, зашеметяване при промяна на ситуацията (например при лягане или ставане от леглото), което не отшумява, към този момент имате открити сърдечносъдови или неврологични болести – и се появи нов световъртеж, замаяността е придружена от тревога, суматоха или чувство за дереализация, които нарушават всекидневието. Своевременната диагноза е от основно значение – доста от положенията са лечими или контролируеми, в случай че бъдат хванати в точния момент. Не е нужно да търпите или „ свиквате “ със признака – по-добре е да разберете повода и да получите вярно лекуване.
Какво съставлява Мениеровата болест?
Мениеровата болест е хронично заболяване на вътрешното ухо, което визира както равновесието, по този начин и слуха. Характеризира се с повтарящи се епизоди на световъртеж, звук в ухото (тинитус), възприятие за цялост или напън в засегнатото ухо и загуба на слуха. Заболяването нормално визира единствено едното ухо, само че в по-редки случаи може да стане двустранно.
Основните признаци са проходим световъртеж, който продължава от 20 минути до няколко часа и е съпроводен от гадене и загуба на равновесие; звук в ухото – постоянно като бумтене или пищене; загуба на слуха, която първоначално е обратима, само че с времето може да стане постоянна; чувство за напън или цялост в ухото.
Точната причина не е изцяло изяснена, само че се счита, че се дължи на струпване на непотребна течност (ендолимфа) във вътрешното ухо, което нарушава естествената функционалност на вестибуларния и слуховия уред. Диагнозата се слага въз основа на анамнеза (повтарящи се пристъпи със характерна симптоматика), слухови проби (аудиограма), вестибуларни проучвания и изключване на други болести. Няма универсално лекуване, което да излекува заболяването изцяло, само че признаците могат да се управляват посредством диета с ниско наличие на сол – понижава задържането на течности; лекарства – против световъртеж, гадене и тревожност; диуретици – за надзор на ендолимфното налягане; вестибуларна рехабилитация, а в по-тежки случаи – инжекции в ухото или хирургични процедури.
Мениеровата болест може да окаже значимо въздействие върху качеството на живот, само че при вярно следене и уместно лекуване, множеството пациенти съумяват да управляват признаците и да водят естествен живот.
Как се лекува световъртеж? Може ли човек да се лекува самичък?
Лечението на световъртеж зависи напълно от повода. Световъртежът не е заболяване, а признак, по тази причина най-важната стъпка е да се откри какво го провокира – дали става дума за проблем с вътрешното ухо, нервната система, сърдечносъдовата система или даже психогенен фактор.
При незлокачествен позиционен световъртеж (BPPV) се организират специфични лечебни маневри (например маньовър на Епли или Семонт), които реалокират отсрочените частици във вътрешното ухо и облекчават признаците съвсем неотложно. При вестибуларен неврит се употребяват вестибуларни потискащи средства (антиеметици, антихистамини), рехидратация и вестибуларна рехабилитация (упражнения за възобновяване на равновесието). При заболяването на Мениер се прави композиция от диета с ниско наличие на сол, диуретици, лекарства против световъртеж и, в тежки случаи, инжекции или хирургия. При тревожни разстройства и функционална замаяност постоянно оказват помощ психотерапия, лекарства против тревога и постоянна физическа интензивност, профилирана вестибуларна рехабилитация.
Централният световъртеж (при инсулт, израстък и др.) изисква незабавна и профилирана неврологична помощ – тук самолечението е безусловно противопоказано.
В леките и краткотрайни случаи, да вземем за пример замаяност при внезапно ставане, обезводняване или стрес, е допустимо краткотрайно облекчение с отмора, хидратация и отбягване на внезапни придвижвания и е допустимо да се приложи самолечение. Но световъртежът не би трябвало да се лекува на сляпо. Със самолечение е допустимо да прикриете признаци на съществено заболяване (например инсулт), несъответствуващи медикаменти могат да влошат положението, а забавянето на диагнозата усложнява лекуването. Препоръка ми е, в случай че световъртежът е повтарящ се, мощен или съпроводен от други признаци (шум в ухото, загуба на слух, уязвимост, двойно виждане), не отлагайте посещаване при експерт – най-добре отоневролог или невролог.
Какво се случва, в случай че човек с Мениеров синдром дълготрайно време подценява положението си?
Ако Мениеровата болест (или синдром) не се диагностицира и лекува в точния момент, тя може доста да утежни качеството на живот и да докара до трайни увреждания. Най-сериозните последствия от нелекуван или недооценен Мениеров синдром включват постепенна и трайна загуба на слуха, при която слухът се утежнява краткотрайно по време на пристъпите, само че с времето увреждането може да стане непрекъснато и необратимо, изключително в случай че пристъпите са чести и нелекувани, и продължителен световъртеж и загуба на равновесие, при който организмът от време на време не съумява да компенсира нарушената функционалност на вътрешното ухо. Това води до непрекъснато чувство за неустойчивост, което лимитира естественото придвижване, работа и обществен живот. Страхът от идващ припадък постоянно води до тревога, меланхолия и обществена изолираност. Много хора стартират да заобикалят пътувания, събирания или даже овакантяване на дома. Световъртежът и неочакваната загуба на равновесие покачват риска от рухвания, контузии на главата и крайниците, изключително при по-възрастни пациенти.
Защо не трябва да се отсрочва лекуването?
Макар че не всеки път можем да реализираме цялостно изцеление на Мениеровата болест, ранната диагноза и подобаващото лекуване могат: да понижат честотата и тежестта на пристъпите; да забавят или предотвратят трайната загуба на слуха; да подобрят качеството на живот и прочувствения комфорт на пациента. Подценяването на Мениеровия синдром освен задълбочава физическите признаци, само че и основава психическа и обществена тежест. Редовното следене, вярната терапия и смяната в метода на живот са основни за надзор над болестта и обикновено всекидневие.
Снимка: в. Капитал
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ