Мозазавърът - праисторическият върховен хищник на България
Доц. Дочев от Софийски университет „ Св. Климент Охридски “, дружно с доцент доктор Любомир Методиев и доктор Георги Грънчовски от Геологическия институт на Българска академия на науките, вършат откритието, до момента в който учат къснокредни скални формирания.
Първоначално проучванията им са ориентирани към разбор на седиментни отсрочения, само че тъкмо когато се готвят да си тръгнат, последната спирка на едно разобличаване разкрива нещо ненадейно.
Д-р Методиев забелязал необикновена диря върху една канара - втвърден зъб. По-нататъшното проучване открива спомагателни зъби и елементи от череп, което удостоверява съществуването на мозазавър, заровен в пластовете скали.
Мозазаврите са водни влечуги, които са се появили преди към 95 млн. години. Първоначално те са били с дребни размери до към един метър дължина, имали са змиевидни тела с дълъг продълговат череп.
Със стечението на време обаче мозазаврите почнали да еволюират, като се появяват нови фамилии, нови родове и типове, и заемат разнообразни еколожки ниши във водните басейни.
Наред с еволюционното им развиване стартира да се уголемява и тяхното тяло. Точно преди да изчезнат изцяло в края на късната креда, те са достигали колосални размери до към 14-17 метра.
С издължени черепи, четири плавници и мощни опашки те са били преобладаващи ловци, ловуващи риби, амонити и даже други морски влечуги.
Местоположението на находката в седиментни скални формирания удостоверява, че този регион на България в миналото е бил затрупан от голям праисторически воден басейн. Според доцент Дочев седиментните скали съвсем постоянно демонстрират съществуването на антични водни басейни, което укрепва концепцията.
Макар че фосили на мозазаври са откривани по целия свят, тази находка е от изключително значение за България.
Предишни генерации български палеонтолози са откривали остатъци от мозазаври, само че нито един от тях не е бил толкоз добре непокътнат, колкото този образец.
В страната също се следи растеж на откритията на динозаври, изключително в региона на Трън, където палеонтолозите са разкрили вкаменелости на динозаври, крокодилски влечуги, костенурки и жаби.
Един от студентите на Дочев, Владо Николов, управлява нови експедиции, откривайки още доказателства за праисторически живот по българските земи.
Въпреки че мозазаврите са изчезнали в края на кредата, за техни най-близки модерни родственици се считат вараните.
Макар че тези сухоземни влечуги се разграничават доста от праисторическите си събратя, приликите в структурата на скелета допускат еволюционна връзка.
Въпреки това мозазаврите са били неповторимо приспособени за живот във водата, като са употребявали солидните си опашки и мощните си челюсти, цялостни с остри като бръснач зъби, с цел да преобладават в средата си. | БГНЕС
Първоначално проучванията им са ориентирани към разбор на седиментни отсрочения, само че тъкмо когато се готвят да си тръгнат, последната спирка на едно разобличаване разкрива нещо ненадейно.
Д-р Методиев забелязал необикновена диря върху една канара - втвърден зъб. По-нататъшното проучване открива спомагателни зъби и елементи от череп, което удостоверява съществуването на мозазавър, заровен в пластовете скали.
Мозазаврите са водни влечуги, които са се появили преди към 95 млн. години. Първоначално те са били с дребни размери до към един метър дължина, имали са змиевидни тела с дълъг продълговат череп.
Със стечението на време обаче мозазаврите почнали да еволюират, като се появяват нови фамилии, нови родове и типове, и заемат разнообразни еколожки ниши във водните басейни.
Наред с еволюционното им развиване стартира да се уголемява и тяхното тяло. Точно преди да изчезнат изцяло в края на късната креда, те са достигали колосални размери до към 14-17 метра.
С издължени черепи, четири плавници и мощни опашки те са били преобладаващи ловци, ловуващи риби, амонити и даже други морски влечуги.
Местоположението на находката в седиментни скални формирания удостоверява, че този регион на България в миналото е бил затрупан от голям праисторически воден басейн. Според доцент Дочев седиментните скали съвсем постоянно демонстрират съществуването на антични водни басейни, което укрепва концепцията.
Макар че фосили на мозазаври са откривани по целия свят, тази находка е от изключително значение за България.
Предишни генерации български палеонтолози са откривали остатъци от мозазаври, само че нито един от тях не е бил толкоз добре непокътнат, колкото този образец.
В страната също се следи растеж на откритията на динозаври, изключително в региона на Трън, където палеонтолозите са разкрили вкаменелости на динозаври, крокодилски влечуги, костенурки и жаби.
Един от студентите на Дочев, Владо Николов, управлява нови експедиции, откривайки още доказателства за праисторически живот по българските земи.
Въпреки че мозазаврите са изчезнали в края на кредата, за техни най-близки модерни родственици се считат вараните.
Макар че тези сухоземни влечуги се разграничават доста от праисторическите си събратя, приликите в структурата на скелета допускат еволюционна връзка.
Въпреки това мозазаврите са били неповторимо приспособени за живот във водата, като са употребявали солидните си опашки и мощните си челюсти, цялостни с остри като бръснач зъби, с цел да преобладават в средата си. | БГНЕС
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ