Доц. Даниел Вачков: Репресиите и фалитите преди 1989-а...
Доц. Даниел Вачков е шеф на Института за исторически проучвания към Българска академия на науките. Той е член на Експертния съвет към Института за проучване на близкото минало, на Издателския съвет към Българска народна банка. Член на Съвместната мултидисциплинарна експертна българо-македонска комисия по историческите и просветителни въпроси. Доц. Даниел Вачков е създател на монографии и научни студии.
Доц. Вачков, задоволителна ли е смяната в учебниците по история за 10. клас, с цел да считаме, че материалът за интервала 1944-1989 година ще бъде показан правилно пред младежите?
Надявам се, че свършихме добра работа. Скандалът, мощната реакция от публицисти, сътрудници историци, която се появи в обществото, докара до доста съществени преработвания на текстовете.
По молба на министъра на образованието Красимир Вълчев се включих в разискването. С всички издателства, с авторските колективи в спокоен дух уточнихме противоречивите моменти. Бяха направени доста основни корекции и съгласно мен към този момент имаме учебници, които са изцяло синхронизирани с програмата и към този момент дават съответна визия на учениците за най-новата история на България.
Това стана с безспорното единодушие на авторските колективи, в изискванията на цивилизована полемика по внимателен исторически интервал, към който към момента няма еднопосочно отношение.
Кои бяха най-фрапиращите грешки, които наложително трябваше да бъдат изменени?
В доста от първичните текстове да вземем за пример въобще не се загатваше доста значима специфичност - че след Деветосептемврийския прелом страната е залята от застрашителен гнет.
Само в границите на седмици - от средата на септември до началото на октомври, са изчезнали и избити хора без присъди, изведени от къщи, заровени в общи гробове. Различни откриватели показват числа сред 15 000 и 20 000 души. Имаше учебници, които въобще не бяха загатнали този значим детайл, с който стартира режимът.
Постигнахме консенсус и за това да се покаже репресивната същина, която се резервира през целия интервал - от първите лагери до Възродителния развой.
Сериозни промени се внесоха и в представянето на икономическото развиване на България в интервала от 1944 до 1989 година Там има доста легенди, които не престават да се възпроизвеждат. В последна сметка се обединихме към мнението, че би трябвало да се покажат началните недъзи и проблеми на административно-плановата стопанска система. Във всички учебници се означиха периодическите рецесии, в които тази стопанска система изпада.
Имаме три банкрута през социализма, с които в последна сметка всички се съгласиха и бяха маркирани. Всъщност два от банкрутите са секрети, а третият - от март 1990 година, е формален.
Преходът също е показан - на сериозен разбор са подложени отрицателните феномени - появяването на незаконните групировки, корупцията, тежката демографска рецесия. Но тук е рано за безапелационни оценки заради липса на отдалеченост от събитията.
На какъв стадий са договарянията със Скопие на Смесената комисия?
Комисията работи по едно и също време по две значими тематики - прецизираме събитията и личностите, които са част от общата ни история, както и на концепциите в учебниците по история.
Премиерът Бойко Борисов даде период до октомври, само че задачата е мъчно изпълнима за толкоз малко време. Твърде доста са притеснителните неща в учебниците по история на съседите. Не става въпрос единствено да почистим обстоятелства, а за концептуални промени, които засягат главно целия исторически роман, основан в Република Северна Македония. А това е комплициран развой.
Колегите от Скопие обявиха изрично, че от учебниците им ще се отстранен всички, внушаващи негативно отношение към българите. Но не става въпрос да не ни назовават окупатори, фашисти, агресори. Нещата опират до това, което съседите назовават собствен идентитет. Затова не можем да чакаме бързи резултати. Но даже воденето на разговор, говоренето за общата ни история, към този момент основава доста значими предпоставки за бъдещи позитивни промени.
Добър знак е и общото отбелязване на значими събития - Илинденско-Преображенското въстание, светите братя Кирил и Методий.
Много значим е фактът, че съседите признаха публично, че Самуил е държател на българско царство.
Очевидното за нас е мъчителна смяна за Северна Македония, където десетилетия е говорено: македонският цар Самуил! И в този момент внезапно: Самуил е български! Наистина има признаци на доближаване, което не е съществувало от десетилетия.
Безспорно за личностите от новото време ще има повече опозиция. За обществото в Северна Македония е нужно време, с цел да преглътне истината, че двете ни страни имат обща история.
Защо тъкмо Гоце Делчев толкоз тормози съседите?
Те настояват, че той е основата на техния идентитет и на тяхната държавност. Казват: Ако ни вземете Гоце Делчев, вие вземате фундамента, на който се гради идентитетът ни за държавност, и оттук насетне изпадаме в безтегловност!
Ние изнасяме доста безапелационни, безспорни обстоятелства по отношение на българския генезис на Гоце Делчев. Самият той нееднократно споделя: Ние, българите! Вярно, употребява в писмата си и термина македонци, който обаче за времето е равнозначен с термина българи - възприемаме го не като национално определение, а като географско конкретизиране.
От друга страна, Гоце Делчев е труженик за самостоятелна Македония, което е неоспорим исторически факт, който дава съображение в Скопие да го одобряват като един от основоположниците на тяхната страна.
Това единствено по себе си не опонира на българския темперамент на Делчев.
Много дейци на организацията ВМОРО в действителност издигат тезата, че се борят за независима, за самостоятелна Македония. Но за доста от тези дейци това е просто стадий от идната стъпка - присъединение към България. Нямаме обаче публични изявления на Гоце Делчев, че точно това е крайната му цел.
Така че комплицирани са нещата към личността на Гоце Делчев - от една страна, безспорният му български генезис, въпреки това - неговата отдаденост на концепцията за свободата на Македония, което от нашите сътрудници се интерпретира като форма на отграничаване, разграничаване от България. Категорично не одобряваме това - публично българската страна постоянно се е опитвала да отстоява тезата за самостоятелна Македония.
Предстои среща на Комисията в София в средата на септември. Централният въпрос ще бъде точно намиране на решение за Гоце Делчев, реализиране на единодушие за деня за общо честване. Ние изрично отхвърляме датата 7 октомври - деня на предаването на костите на Гоце Делчев на Скопие през 1946 година от българския комунистически режим. Очаквам сътрудниците да одобряват предлагането ни за 4 май, деня на героичната гибел на Гоце Делчев.
Но няма да бъде позволен компромис с историята и истината?
Тук не можем да приказваме за компромис, безапелационни сме за изворите, които са в основата на нашата теза. И за цар Самуил, и за останалите персони имаме извори, които изрично употребяват наименования като „ български ”, „ българска страна ”, „ цар на българите ”. Това не може да бъде подложено на тълкования. Вярвам, че в разговора и с малко повечко самообладание ще реализираме съгласие.
Удачно ли е да се добави анекс към Договора ни за другарство и добросъседство с Македония?
Това би трябвало да преценяват политиците. Но има опасения, че от страна на Северна Македония се печели време за решение на политическите задания пред страната, след което да се загърбят значимите проблеми в българо-македонските връзки.
Присъединяването на Северна Македония към Европа е доста сериозна цел, процесът ще е дълъг. Трябва да се наложи тезата, че българската поддръжка ще зависи и от това по какъв начин се извършва двустранният контракт, от постигането на общи решения.
По политическа линия би трябвало да продължи натискът да не се бавят доста нещата от македонска страна. Не бива обаче позицията ни да е прекомерно твърда, тъй като има риск от противоположен публичен резултат и даже да бъде злепоставена България. Нужен е баланс.
Началото на разговора с България е късмет македонското общество да си даде сметка, че дълго време е градено върху легенди, че историята им е цялостна с митологеми. А не можеш постоянно да живееш в някакъв изкуствено конструиран свят.
Все повече хора в Северна Македония желаят да се види, че сме близки, че имаме обща история. Вярвам, че е въпрос на време да реализираме публично единодушие със съседите по това, че историята ни сплотява.
Успяваме ли да се превърнем в важен фактор на Балканите?
Може би е малко пресилено да го твърдим, макар че участието в Европейски Съюз и уравновесената външна политика ни дават преимущества. Но България за жалост би трябвало да взема решение много вътрешни проблеми, с цел да не ни загатват като най-бедни в Европейски Съюз. Ако укрепим вътрешното си състояние, съчетано с добре уравновесена външна политика, тогава в действителност ще ни трансформира в почитан образец и значим фактор за района.
Доц. Вачков, задоволителна ли е смяната в учебниците по история за 10. клас, с цел да считаме, че материалът за интервала 1944-1989 година ще бъде показан правилно пред младежите?
Надявам се, че свършихме добра работа. Скандалът, мощната реакция от публицисти, сътрудници историци, която се появи в обществото, докара до доста съществени преработвания на текстовете.
По молба на министъра на образованието Красимир Вълчев се включих в разискването. С всички издателства, с авторските колективи в спокоен дух уточнихме противоречивите моменти. Бяха направени доста основни корекции и съгласно мен към този момент имаме учебници, които са изцяло синхронизирани с програмата и към този момент дават съответна визия на учениците за най-новата история на България.
Това стана с безспорното единодушие на авторските колективи, в изискванията на цивилизована полемика по внимателен исторически интервал, към който към момента няма еднопосочно отношение.
Кои бяха най-фрапиращите грешки, които наложително трябваше да бъдат изменени?
В доста от първичните текстове да вземем за пример въобще не се загатваше доста значима специфичност - че след Деветосептемврийския прелом страната е залята от застрашителен гнет.
Само в границите на седмици - от средата на септември до началото на октомври, са изчезнали и избити хора без присъди, изведени от къщи, заровени в общи гробове. Различни откриватели показват числа сред 15 000 и 20 000 души. Имаше учебници, които въобще не бяха загатнали този значим детайл, с който стартира режимът.
Постигнахме консенсус и за това да се покаже репресивната същина, която се резервира през целия интервал - от първите лагери до Възродителния развой.
Сериозни промени се внесоха и в представянето на икономическото развиване на България в интервала от 1944 до 1989 година Там има доста легенди, които не престават да се възпроизвеждат. В последна сметка се обединихме към мнението, че би трябвало да се покажат началните недъзи и проблеми на административно-плановата стопанска система. Във всички учебници се означиха периодическите рецесии, в които тази стопанска система изпада.
Имаме три банкрута през социализма, с които в последна сметка всички се съгласиха и бяха маркирани. Всъщност два от банкрутите са секрети, а третият - от март 1990 година, е формален.
Преходът също е показан - на сериозен разбор са подложени отрицателните феномени - появяването на незаконните групировки, корупцията, тежката демографска рецесия. Но тук е рано за безапелационни оценки заради липса на отдалеченост от събитията.
На какъв стадий са договарянията със Скопие на Смесената комисия?
Комисията работи по едно и също време по две значими тематики - прецизираме събитията и личностите, които са част от общата ни история, както и на концепциите в учебниците по история.
Премиерът Бойко Борисов даде период до октомври, само че задачата е мъчно изпълнима за толкоз малко време. Твърде доста са притеснителните неща в учебниците по история на съседите. Не става въпрос единствено да почистим обстоятелства, а за концептуални промени, които засягат главно целия исторически роман, основан в Република Северна Македония. А това е комплициран развой.
Колегите от Скопие обявиха изрично, че от учебниците им ще се отстранен всички, внушаващи негативно отношение към българите. Но не става въпрос да не ни назовават окупатори, фашисти, агресори. Нещата опират до това, което съседите назовават собствен идентитет. Затова не можем да чакаме бързи резултати. Но даже воденето на разговор, говоренето за общата ни история, към този момент основава доста значими предпоставки за бъдещи позитивни промени.
Добър знак е и общото отбелязване на значими събития - Илинденско-Преображенското въстание, светите братя Кирил и Методий.
Много значим е фактът, че съседите признаха публично, че Самуил е държател на българско царство.
Очевидното за нас е мъчителна смяна за Северна Македония, където десетилетия е говорено: македонският цар Самуил! И в този момент внезапно: Самуил е български! Наистина има признаци на доближаване, което не е съществувало от десетилетия.
Безспорно за личностите от новото време ще има повече опозиция. За обществото в Северна Македония е нужно време, с цел да преглътне истината, че двете ни страни имат обща история.
Защо тъкмо Гоце Делчев толкоз тормози съседите?
Те настояват, че той е основата на техния идентитет и на тяхната държавност. Казват: Ако ни вземете Гоце Делчев, вие вземате фундамента, на който се гради идентитетът ни за държавност, и оттук насетне изпадаме в безтегловност!
Ние изнасяме доста безапелационни, безспорни обстоятелства по отношение на българския генезис на Гоце Делчев. Самият той нееднократно споделя: Ние, българите! Вярно, употребява в писмата си и термина македонци, който обаче за времето е равнозначен с термина българи - възприемаме го не като национално определение, а като географско конкретизиране.
От друга страна, Гоце Делчев е труженик за самостоятелна Македония, което е неоспорим исторически факт, който дава съображение в Скопие да го одобряват като един от основоположниците на тяхната страна.
Това единствено по себе си не опонира на българския темперамент на Делчев.
Много дейци на организацията ВМОРО в действителност издигат тезата, че се борят за независима, за самостоятелна Македония. Но за доста от тези дейци това е просто стадий от идната стъпка - присъединение към България. Нямаме обаче публични изявления на Гоце Делчев, че точно това е крайната му цел.
Така че комплицирани са нещата към личността на Гоце Делчев - от една страна, безспорният му български генезис, въпреки това - неговата отдаденост на концепцията за свободата на Македония, което от нашите сътрудници се интерпретира като форма на отграничаване, разграничаване от България. Категорично не одобряваме това - публично българската страна постоянно се е опитвала да отстоява тезата за самостоятелна Македония.
Предстои среща на Комисията в София в средата на септември. Централният въпрос ще бъде точно намиране на решение за Гоце Делчев, реализиране на единодушие за деня за общо честване. Ние изрично отхвърляме датата 7 октомври - деня на предаването на костите на Гоце Делчев на Скопие през 1946 година от българския комунистически режим. Очаквам сътрудниците да одобряват предлагането ни за 4 май, деня на героичната гибел на Гоце Делчев.
Но няма да бъде позволен компромис с историята и истината?
Тук не можем да приказваме за компромис, безапелационни сме за изворите, които са в основата на нашата теза. И за цар Самуил, и за останалите персони имаме извори, които изрично употребяват наименования като „ български ”, „ българска страна ”, „ цар на българите ”. Това не може да бъде подложено на тълкования. Вярвам, че в разговора и с малко повечко самообладание ще реализираме съгласие.
Удачно ли е да се добави анекс към Договора ни за другарство и добросъседство с Македония?
Това би трябвало да преценяват политиците. Но има опасения, че от страна на Северна Македония се печели време за решение на политическите задания пред страната, след което да се загърбят значимите проблеми в българо-македонските връзки.
Присъединяването на Северна Македония към Европа е доста сериозна цел, процесът ще е дълъг. Трябва да се наложи тезата, че българската поддръжка ще зависи и от това по какъв начин се извършва двустранният контракт, от постигането на общи решения.
По политическа линия би трябвало да продължи натискът да не се бавят доста нещата от македонска страна. Не бива обаче позицията ни да е прекомерно твърда, тъй като има риск от противоположен публичен резултат и даже да бъде злепоставена България. Нужен е баланс.
Началото на разговора с България е късмет македонското общество да си даде сметка, че дълго време е градено върху легенди, че историята им е цялостна с митологеми. А не можеш постоянно да живееш в някакъв изкуствено конструиран свят.
Все повече хора в Северна Македония желаят да се види, че сме близки, че имаме обща история. Вярвам, че е въпрос на време да реализираме публично единодушие със съседите по това, че историята ни сплотява.
Успяваме ли да се превърнем в важен фактор на Балканите?
Може би е малко пресилено да го твърдим, макар че участието в Европейски Съюз и уравновесената външна политика ни дават преимущества. Но България за жалост би трябвало да взема решение много вътрешни проблеми, с цел да не ни загатват като най-бедни в Европейски Съюз. Ако укрепим вътрешното си състояние, съчетано с добре уравновесена външна политика, тогава в действителност ще ни трансформира в почитан образец и значим фактор за района.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ