Доц. д-р Васил Трайков: Националният кардиологичен план трябва да се превърна в национална политика
Доц. доктор Васил Трайков получава дипломата си по медицина с отличие от Медицински университет - София през 2000 година Малко по-късно стартира кариерата си в Клиниката по кардиология на Национална кардиологична болница - София. През 2002 година се причислява към екипа на Лабораторията по електрофизиология, като стартира образованието си по инвазивна Екологичен потенциал. През 2004 година е назначен за помощник в същата институция. През 2008 година Доц. Трайков се реалокира в Сегед, Унгария, където работи като стипендиант, а по-късно и като помощник в Лабораторията по електрофизиология на Университета в Сегед. През 2011 година поема длъжността Началник поделение по инвазивна електрофизиология в " Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда " - София, България. По време на неговото управление този център се трансформира в един от най-обемните EP центрове в България. Доц. Васил Трайков е създател и съавтор на повече от 100 публикации, множеството от които във водещи рецензирани научни списания в региона на електрофизиологията и кардиостимулацията. Той е член на комисията по научни документи на EHRA. В интервала 2016-2019 година е ръководител на Българско сдружение по аритмия и избран отново за втори мандат до 2022 година През 2020г. е определен за Бъдещ ръководител на Дружество на кардиолозите в България, мандат 2022-2024г. Доц. Васил Трайков демонстрира необикновен интерес в региона на механизмите на ПМ, аблация на камерни тахиаритмии и лекуване на инфекции на сърдечни имплантируеми електронни устройства. Доц. доктор Васил Трайков получава дипломата си по медицина с отличие от Медицински университет - София през 2000 година Малко по-късно стартира кариерата си в Клиниката по кардиология на Национална кардиологична болница - София. През 2002 година се причислява към екипа на Лабораторията по електрофизиология, като стартира образованието си по инвазивна Екологичен потенциал. През 2004 година е назначен за помощник в същата институция. През 2008 година Доц. Трайков се реалокира в Сегед, Унгария, където работи като стипендиант, а по-късно и като помощник в Лабораторията по електрофизиология на Университета в Сегед. През 2011 година поема длъжността Началник поделение по инвазивна електрофизиология в " Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда " - София, България. По време на неговото управление този център се трансформира в един от най-обемните EP центрове в България. Доц. Васил Трайков е създател и съавтор на повече от 100 публикации, множеството от които във водещи рецензирани научни списания в региона на електрофизиологията и кардиостимулацията. Той е член на комисията по научни документи на EHRA. В интервала 2016-2019 година е ръководител на Българско сдружение по аритмия и избран отново за втори мандат до 2022 година През 2020г. е определен за Бъдещ ръководител на Дружество на кардиолозите в България, мандат 2022-2024г. Доц. Васил Трайков демонстрира необикновен интерес в региона на механизмите на ПМ, аблация на камерни тахиаритмии и лекуване на инфекции на сърдечни имплантируеми електронни устройства. Защо е належащо незабавно да бъде признат Национален кардиологичен проект?
- Необходим е, тъй като ние сме на едно от водещите места по сърдечно-съдова заболеваемост и смъртност. Статистиката, която беше показана на конференцията ни, сочи, че тези равнища и при двата пола за България остават високи и доста над междинните равнища за страните - членки на Европейски Съюз. Това са данните от един план на Европейското кардиологично сдружение, ESC Atlas, който събира данни за тези индикатори през годините и дава доста добра база за съпоставяне сред обособените страни. В България продължаваме да имаме сериозен проблем с тази патология. По тази причина и заради това, че Европейското кардиологично сдружение стартира една самодейност за промоция на сърдечно-съдовото здраве и сътвори Европейски проект за сърдечно-съдово здраве, ние бихме желали да сложим още веднъж проблемите. Европейският проект е документ, който демонстрира направленията, по които би трябвало да се работи за възстановяване на сърдечно-съдовото здраве. Той е основата, върху която всяка обособена страна - членка на европейското сдружение, да построи своя проект, като го приспособява към локалните здравна система и законодателство. Създаването и адаптирането на подобен проект за нашата страна е задача на няколко научни сдружения в съдействие с всички тези институции и организации, които вземат присъединяване в решенията за здравето на нацията. Този проект би трябвало да бъде изчерпателен, с цел да пречупи тази неподходяща наклонност. Идеята е в него да не влизат единствено действия, свързани с лекуването на болните. Това е една дребна част от всичко, което може да се предприеме. В него би трябвало да се включат редица дейности, ориентирани към предварителната защита - да се дефинира какви да бъдат стъпките, с цел да не се допусне заболяване, по какъв начин да разпознаем тези, които са в риск да се разболеят, и да ги третираме, преди този момент да се случи. Сърдечно-съдовата смъртност от инфаркт понижава посредством напъните и триумфите на инвазивните кардиолози, които съумяха да вкарат и да изградят доста добре работеща мрежа от инвазивни лаборатории, които да разрешават ранното интервенционално лекуване на инфаркта. Това е огромен триумф, голяма стъпка напред. Но като цяло смъртността от сърдечно-съдови болести не спада, а в противен случай - остава висока.
Какви са главните аргументи за това хората, получаващи инфаркт, да бъдат еднакъв брой?
- Действията, с които се опитваме да предпазим към този момент болните пациенти да не получат втори инфаркт, да не се влошат повече, се назовават вторична предварителна защита. Трябва да вземем незабавни ограничения и в тази област, изключително такива, които касаят достъпа до избрани видове лекуване. България се оправя не зле в множеството лечебни способи. Казвам лечебни, само че те не включват единствено медикаментозното лекуване. Благодарение на общите старания на научните сдружения и на институциите постигнахме оживление в някои области, каквато е да вземем за пример моята - електрофизиологията. В нея имаше смяна в реимбурсацията, което е доста значимо, изключително във връзка с скъпоструващите устройства. Те към този момент са много по-достъпни. Става въпрос да вземем за пример за имплантируемите кардиовертер дефибрилатори, които са извънредно значими, тъй като защищават пациента от неочаквана сърдечна гибел. Преди за тях имаше доста доплащане от страна на пациентите. С смяната в реимбурсните равнища нещата се трансформираха в позитивна посока. Но да се върна на аргументите за какво броят на пациентите с инфаркт е толкоз огромен. Тук приказваме освен за ниското равнище на предварителна защита, става въпрос за многофакторен развой. Важно място след тези фактори имат здравната просвета на популацията, която има централно значение, общественият статус, даже и фактори като замърсяването на въздуха - фините прахови частици имат директно отношение към увеличението на сърдечно-съдовите болести. Трябва да споменем и метода на хранене като част от здравната ни просвета, за нуждата от задоволителна по времетраене и активност физическата интензивност. Да, всички тези фактори се трансформират, само че до момента в който чакаме повече хора да спортуват и да се хранят здравословно, хората се разболяват. Поради това са нужни неотложни ограничения за повлияване на всички тези фактори - нещо, което е предмет на проекта за сърдечно-съдово здраве.
Как наподобява средностатистическият ви пациент?
Ако би трябвало да обобщим в един съответен " средностатистически " пациент, съгласно мен е значимо да обърнем внимание на всички рискови фактори за развиване на сърдечно-съдово заболяване при един подобен пациент. Аз бих описал подобен пациент като пациент на 62 години, който пуши по кутия и половина дневно, пропушил е в казармата и от този момент не е спирал. Говоря за пациент от мъжки пол, защото сърдечно-съдовите болести са по-чести при мъжете. Той има високо артериално налягане, само че не го наблюдава и не пие редовно лекуване. Не си е изследвал в никакъв случай холестерола, само че пък в петък вечер излиза на ресторант със фамилията или с другари и добре похапва ястия, богати на елементарни въглехидрати, мазнини и с високо наличие на готварска сол. Диетата му през останалите дни от седмицата не се разграничава по нищо с изключение на по количеството - въпреки всичко началото на уикенда би трябвало да се отпразнува с по-обилно хранене. Не се лимитира и от " огнената вода ". От друга страна, този човек не обича да спортува, тъй като някак си не му е забавно. Той избира да седи у дома пред тв приемника, работата му е зад бюро или пред компютър. Натрупал е много килограми от горната страна. Това е нормалният пациент. Именно при такива хора би трябвало да има акцент във връзка с ограниченията. Разбира се, отново споделям, това е доста сложен развой, който ще отнеме запас. Но съгласно мен би трябвало да отделим този запас. Важно е и започването на съответни стъпки от доста рано - от учебното заведение да вземем за пример. Това са българските жители и освен ние като лекари, само че и обществото би трябвало да се погрижи за тях.
Реклама До кого се отнася проектът и кой ще взе участие в него?
Планът на европейското сдружение е много упорит, той планува понижаване на честотата на сърдечните болести с една трета до 2030 година. Надявам се при основаването и въвеждането на подобен проект да имаме опция най-малко да се доближим до тази цел. Когато един подобен проект се схване и бъде утвърден от Народното събрание, той се трансформира в национална политика, той става наложителен за осъществяване и тогава обществото като цяло, а институциите - НЗОК, здравното министерство, дори общественото и просветителното министерство и по-специално университетите, ще могат да се включат в осъществяването му. Бизнесът също има голямо място в този развой - да вземем за пример в осъществяването му браншове като хранително-вкусовата индустрия имат значима роля. Разбира се, разчитаме доста и на локалната власт. Всъщност човек живее в общината и тя е първата институция, към която той се обръща. Именно общинските управляващи са тези, които имат отношение към редица фактори, като да вземем за пример замърсяването на въздуха.
От чисто здравна позиция ние би трябвало да възстановим и една съвсем изгубена активност - така наречен третична профилактика. Това е рехабилитацията, ресоциализирането на към този момент болните хора. В България рехабилитацията в сърдечно-съдовата медицина надалеч не е на нужното равнище. На процедура ние сега нямаме настояща добра система за рехабилитация на сърдечно болните. Важно е да я осигурим и това е едно от дейностите в проекта с изключение на профилактиката, актуалното лекуване. Разбира се, цифровото опазване на здравето, регистрите, следенето на пациентите са доста значима тематика на проекта. Ние би трябвало да имаме информация за това каква е заболяемостта. Трябва да знаем какво се случва с болните хора.
Сега сякаш частично знаете за доста дребна част от пациентите, за които сте основали регистри?
- Да, Регистри има електрофизиологичното сдружение и те бяха основани за да имаме някакъв взор върху активността. Добрата вест е, че попълването им е едно от експлицитните условия на НЗОК, с цел да заплати тази активност. По този метод информацията в регистрите се дава редовно, за всички пациенти. Само че тези регистри не са задоволително детайлни, макар че работят отлично и изцяло реализират задачата, за която са основани. Това, което си представяме, когато приказваме за регистрите на пациентите със сърдечно-съдови болести, са големи бази данни, които изискват и голям запас за попълването им. Европейското сдружение по кардиология има основана основа въз основата на шведския указател, който е един доста добре работещ указател за сърдечно-съдови болести. Той работи по следния метод: в Швеция, както и в България, всеки жител има избран идентификатор, какъвто е ЕГН у нас. Те употребяват този идентификатор на пациента в регистъра, в който се попълня освен какъв пейсмейкър му е комплициран, каква аблация му е направена и къде е подложен стент. Попълват се рискови фактори, попълня се лекуване, попълнят се резултати от други проучвания. Изключително значимо е сходен указател да проработи в България, тъй като съществуването на информация по даден въпрос е ключът да идентифицираме проблемите в тази област, с цел да можем да ги решаваме съответно. За благополучие, имаме опцията да използваме Европейския указател EuroHeart. Той е конструиран на основата на информацията в шведския указател, само че може да бъде приспособен към изискванията на всяка обособена страна. Това е доста значимо и също би трябвало да залегне в проекта.
Равенството в приемане на здравна грижа също е нещо доста значимо. Защото към момента мисля, че в България има географски разлики в качеството на грижите, за жалост. Разбира се, това не е проблем единствено в кардиологията, нито единствено на научното сдружение и университетите, т.е. на стратегиите за специализация. Планът би трябвало да ни помогне да се реорганизира системата, с цел да се увеличи качеството на фрагментите, които лекуват, и също така - да се основат условия висококвалифицираните кардиолози, по принцип висококвалифицираните експерти като цяло, да имат положителни условия за работа на всички места в страната, тъй че да няма съсредоточаване на експерти в един по-голям град или в дадена област, а другаде те да липсват. Има неравноправие и във връзка с даването на медицински грижи при избрани групи пациенти с избрани болести. Много добър образец в тази ситуация са пациентите над 18 години с поправени вродени сърдечни малформации. Проследяването и продължаващото лекуване на тези пациенти би трябвало да бъде трансферирано от детските кардиолози при тези, които лекуват пациенти над 18 години. За страдание този преход не е равен по ред аргументи - организация на грижите, нуждата от спомагателна подготовка и други Тоест има потребност от основаване на по-стройна система както в амбулаторната процедура, по този начин и със профилирани центрове за следене на по-сериозните случаи. Подобни диалози сме водили и преди, само че въвеждането на съответни ограничения в проекта би помогнало за постигането на по-добра грижа в тези, а и в доста други случаи.
Реклама
За мен е доста радостно, че имахме положителен отговор за Националния кардиологичен проект от народните представители, от министерството и здравната каса, от бизнеса, от пациентите по време на конференцията. Това е доста сериозен знак, че има политическа воля за смяна. Всички поканени откриха обща тематика между тях в плана за проекта и са наясно какъв брой е значимо това за цялото общество.
Тази самодейност беше стартирана в предходния мандат под председателството на проф. Асен Гудев и по негова концепция. Стъпка по стъпка Дружеството на кардиолозите в България получи поддръжката на европейското сдружение, дискутирахме европейския проект и стигнахме досега, в който сме подготвени да навлезем в още по-голям подробност по отношение на националния проект и да го обсъдим с всички заинтригувани страни. Ние сме подготвени да работим по проекта и ще го създадем. Това е и наша отговорност. Става въпрос за ползите на всички българи, за най-многобройната група пациенти - над 1 млн. души. Разчитаме, несъмнено, и на помощта на медиите. Това е един проект, една задача на всички. И в случай че ние не работим дружно да понижим сърдечно-съдовата смъртност, просто няма да се получи.
Тя е три-четири пъти по-висока от средноевропейските равнища...
- Така е, много по-висока е. Според мен е основно да се работи на всички равнища и да стартираме от здравната просвета на популацията. Да, в огромните обитаеми места хората стават все по-фокусирани върху своето лично здраве и разбирането, че здравето на всеки човек е негова персонална грижа и негова отговорност. Но това не е в обстановката в цялата страна. Ние сме лекари и ние лекуваме хората, само че са нужни дейности и от страна на пациентите. Наша задача е също да покажем какви би трябвало да са тези дейности. И още веднъж опираме до въпроса за здравната просвета: би трябвало работа за понижаване на тютюнопушенето да вземем за пример - България е водеща страна по тютюнопушене в Европейски Съюз, и то като се стартира с децата. Трябва да се приказва по проблемите, трябват дейни дейности. Можем да приказваме за изгодите от намаляването на трафика, на замърсяването, за диетата, за това повече хора да употребяват градския превоз, колела и да вървят пешком. Когато намалеят трафикът и оттова - замърсяването, и се усъвършенства здравната просвета, ще се усъвършенства и здравето на нацията, а разноските за лекуване ще намалеят.
Смятате ли, че здравната каса реимбурсира в точния момент новаторските способи за лекуване в кардиологията?
- Не бих споделил, че изцяло. Всички медицински специалности търпят сериозна еволюция. Медицината е бързо разрастващо се поле. Постоянно се вкарват нови технологии, които се асоциират с по-добро лекуване, по-добра диагностика, по-добри грижи за пациентите. Смятам, че е безусловно обикновено всички тези диагностични и лечебни методики да бъдат въвеждани оптимално бързо. Естествено те изискват някакво финансиране и тук, несъмнено, касата би трябвало да отговори. Да, в България става по-бавно, в сравнение с се случва в западните страни, само че въпреки всичко се вкарват нови технологии. Щастливи сме, че имаме достъп до множеството здравни технологии. Казвам, множеството, само че всеки ден има значими нововъведения и има още доста какво да се направи освен в електрофизиологията и в кардиостимулацията, само че и в инвазивната кардиология, в лекуването на пациентите с напреднала сърдечна непълнота и в доста други области от сърдечно-съдовата медицина.
- Необходим е, тъй като ние сме на едно от водещите места по сърдечно-съдова заболеваемост и смъртност. Статистиката, която беше показана на конференцията ни, сочи, че тези равнища и при двата пола за България остават високи и доста над междинните равнища за страните - членки на Европейски Съюз. Това са данните от един план на Европейското кардиологично сдружение, ESC Atlas, който събира данни за тези индикатори през годините и дава доста добра база за съпоставяне сред обособените страни. В България продължаваме да имаме сериозен проблем с тази патология. По тази причина и заради това, че Европейското кардиологично сдружение стартира една самодейност за промоция на сърдечно-съдовото здраве и сътвори Европейски проект за сърдечно-съдово здраве, ние бихме желали да сложим още веднъж проблемите. Европейският проект е документ, който демонстрира направленията, по които би трябвало да се работи за възстановяване на сърдечно-съдовото здраве. Той е основата, върху която всяка обособена страна - членка на европейското сдружение, да построи своя проект, като го приспособява към локалните здравна система и законодателство. Създаването и адаптирането на подобен проект за нашата страна е задача на няколко научни сдружения в съдействие с всички тези институции и организации, които вземат присъединяване в решенията за здравето на нацията. Този проект би трябвало да бъде изчерпателен, с цел да пречупи тази неподходяща наклонност. Идеята е в него да не влизат единствено действия, свързани с лекуването на болните. Това е една дребна част от всичко, което може да се предприеме. В него би трябвало да се включат редица дейности, ориентирани към предварителната защита - да се дефинира какви да бъдат стъпките, с цел да не се допусне заболяване, по какъв начин да разпознаем тези, които са в риск да се разболеят, и да ги третираме, преди този момент да се случи. Сърдечно-съдовата смъртност от инфаркт понижава посредством напъните и триумфите на инвазивните кардиолози, които съумяха да вкарат и да изградят доста добре работеща мрежа от инвазивни лаборатории, които да разрешават ранното интервенционално лекуване на инфаркта. Това е огромен триумф, голяма стъпка напред. Но като цяло смъртността от сърдечно-съдови болести не спада, а в противен случай - остава висока.
Какви са главните аргументи за това хората, получаващи инфаркт, да бъдат еднакъв брой?
- Действията, с които се опитваме да предпазим към този момент болните пациенти да не получат втори инфаркт, да не се влошат повече, се назовават вторична предварителна защита. Трябва да вземем незабавни ограничения и в тази област, изключително такива, които касаят достъпа до избрани видове лекуване. България се оправя не зле в множеството лечебни способи. Казвам лечебни, само че те не включват единствено медикаментозното лекуване. Благодарение на общите старания на научните сдружения и на институциите постигнахме оживление в някои области, каквато е да вземем за пример моята - електрофизиологията. В нея имаше смяна в реимбурсацията, което е доста значимо, изключително във връзка с скъпоструващите устройства. Те към този момент са много по-достъпни. Става въпрос да вземем за пример за имплантируемите кардиовертер дефибрилатори, които са извънредно значими, тъй като защищават пациента от неочаквана сърдечна гибел. Преди за тях имаше доста доплащане от страна на пациентите. С смяната в реимбурсните равнища нещата се трансформираха в позитивна посока. Но да се върна на аргументите за какво броят на пациентите с инфаркт е толкоз огромен. Тук приказваме освен за ниското равнище на предварителна защита, става въпрос за многофакторен развой. Важно място след тези фактори имат здравната просвета на популацията, която има централно значение, общественият статус, даже и фактори като замърсяването на въздуха - фините прахови частици имат директно отношение към увеличението на сърдечно-съдовите болести. Трябва да споменем и метода на хранене като част от здравната ни просвета, за нуждата от задоволителна по времетраене и активност физическата интензивност. Да, всички тези фактори се трансформират, само че до момента в който чакаме повече хора да спортуват и да се хранят здравословно, хората се разболяват. Поради това са нужни неотложни ограничения за повлияване на всички тези фактори - нещо, което е предмет на проекта за сърдечно-съдово здраве.
Как наподобява средностатистическият ви пациент?
Ако би трябвало да обобщим в един съответен " средностатистически " пациент, съгласно мен е значимо да обърнем внимание на всички рискови фактори за развиване на сърдечно-съдово заболяване при един подобен пациент. Аз бих описал подобен пациент като пациент на 62 години, който пуши по кутия и половина дневно, пропушил е в казармата и от този момент не е спирал. Говоря за пациент от мъжки пол, защото сърдечно-съдовите болести са по-чести при мъжете. Той има високо артериално налягане, само че не го наблюдава и не пие редовно лекуване. Не си е изследвал в никакъв случай холестерола, само че пък в петък вечер излиза на ресторант със фамилията или с другари и добре похапва ястия, богати на елементарни въглехидрати, мазнини и с високо наличие на готварска сол. Диетата му през останалите дни от седмицата не се разграничава по нищо с изключение на по количеството - въпреки всичко началото на уикенда би трябвало да се отпразнува с по-обилно хранене. Не се лимитира и от " огнената вода ". От друга страна, този човек не обича да спортува, тъй като някак си не му е забавно. Той избира да седи у дома пред тв приемника, работата му е зад бюро или пред компютър. Натрупал е много килограми от горната страна. Това е нормалният пациент. Именно при такива хора би трябвало да има акцент във връзка с ограниченията. Разбира се, отново споделям, това е доста сложен развой, който ще отнеме запас. Но съгласно мен би трябвало да отделим този запас. Важно е и започването на съответни стъпки от доста рано - от учебното заведение да вземем за пример. Това са българските жители и освен ние като лекари, само че и обществото би трябвало да се погрижи за тях.
Реклама До кого се отнася проектът и кой ще взе участие в него?
Планът на европейското сдружение е много упорит, той планува понижаване на честотата на сърдечните болести с една трета до 2030 година. Надявам се при основаването и въвеждането на подобен проект да имаме опция най-малко да се доближим до тази цел. Когато един подобен проект се схване и бъде утвърден от Народното събрание, той се трансформира в национална политика, той става наложителен за осъществяване и тогава обществото като цяло, а институциите - НЗОК, здравното министерство, дори общественото и просветителното министерство и по-специално университетите, ще могат да се включат в осъществяването му. Бизнесът също има голямо място в този развой - да вземем за пример в осъществяването му браншове като хранително-вкусовата индустрия имат значима роля. Разбира се, разчитаме доста и на локалната власт. Всъщност човек живее в общината и тя е първата институция, към която той се обръща. Именно общинските управляващи са тези, които имат отношение към редица фактори, като да вземем за пример замърсяването на въздуха.
От чисто здравна позиция ние би трябвало да възстановим и една съвсем изгубена активност - така наречен третична профилактика. Това е рехабилитацията, ресоциализирането на към този момент болните хора. В България рехабилитацията в сърдечно-съдовата медицина надалеч не е на нужното равнище. На процедура ние сега нямаме настояща добра система за рехабилитация на сърдечно болните. Важно е да я осигурим и това е едно от дейностите в проекта с изключение на профилактиката, актуалното лекуване. Разбира се, цифровото опазване на здравето, регистрите, следенето на пациентите са доста значима тематика на проекта. Ние би трябвало да имаме информация за това каква е заболяемостта. Трябва да знаем какво се случва с болните хора.
Сега сякаш частично знаете за доста дребна част от пациентите, за които сте основали регистри?
- Да, Регистри има електрофизиологичното сдружение и те бяха основани за да имаме някакъв взор върху активността. Добрата вест е, че попълването им е едно от експлицитните условия на НЗОК, с цел да заплати тази активност. По този метод информацията в регистрите се дава редовно, за всички пациенти. Само че тези регистри не са задоволително детайлни, макар че работят отлично и изцяло реализират задачата, за която са основани. Това, което си представяме, когато приказваме за регистрите на пациентите със сърдечно-съдови болести, са големи бази данни, които изискват и голям запас за попълването им. Европейското сдружение по кардиология има основана основа въз основата на шведския указател, който е един доста добре работещ указател за сърдечно-съдови болести. Той работи по следния метод: в Швеция, както и в България, всеки жител има избран идентификатор, какъвто е ЕГН у нас. Те употребяват този идентификатор на пациента в регистъра, в който се попълня освен какъв пейсмейкър му е комплициран, каква аблация му е направена и къде е подложен стент. Попълват се рискови фактори, попълня се лекуване, попълнят се резултати от други проучвания. Изключително значимо е сходен указател да проработи в България, тъй като съществуването на информация по даден въпрос е ключът да идентифицираме проблемите в тази област, с цел да можем да ги решаваме съответно. За благополучие, имаме опцията да използваме Европейския указател EuroHeart. Той е конструиран на основата на информацията в шведския указател, само че може да бъде приспособен към изискванията на всяка обособена страна. Това е доста значимо и също би трябвало да залегне в проекта.
Равенството в приемане на здравна грижа също е нещо доста значимо. Защото към момента мисля, че в България има географски разлики в качеството на грижите, за жалост. Разбира се, това не е проблем единствено в кардиологията, нито единствено на научното сдружение и университетите, т.е. на стратегиите за специализация. Планът би трябвало да ни помогне да се реорганизира системата, с цел да се увеличи качеството на фрагментите, които лекуват, и също така - да се основат условия висококвалифицираните кардиолози, по принцип висококвалифицираните експерти като цяло, да имат положителни условия за работа на всички места в страната, тъй че да няма съсредоточаване на експерти в един по-голям град или в дадена област, а другаде те да липсват. Има неравноправие и във връзка с даването на медицински грижи при избрани групи пациенти с избрани болести. Много добър образец в тази ситуация са пациентите над 18 години с поправени вродени сърдечни малформации. Проследяването и продължаващото лекуване на тези пациенти би трябвало да бъде трансферирано от детските кардиолози при тези, които лекуват пациенти над 18 години. За страдание този преход не е равен по ред аргументи - организация на грижите, нуждата от спомагателна подготовка и други Тоест има потребност от основаване на по-стройна система както в амбулаторната процедура, по този начин и със профилирани центрове за следене на по-сериозните случаи. Подобни диалози сме водили и преди, само че въвеждането на съответни ограничения в проекта би помогнало за постигането на по-добра грижа в тези, а и в доста други случаи.
Реклама
За мен е доста радостно, че имахме положителен отговор за Националния кардиологичен проект от народните представители, от министерството и здравната каса, от бизнеса, от пациентите по време на конференцията. Това е доста сериозен знак, че има политическа воля за смяна. Всички поканени откриха обща тематика между тях в плана за проекта и са наясно какъв брой е значимо това за цялото общество.
Тази самодейност беше стартирана в предходния мандат под председателството на проф. Асен Гудев и по негова концепция. Стъпка по стъпка Дружеството на кардиолозите в България получи поддръжката на европейското сдружение, дискутирахме европейския проект и стигнахме досега, в който сме подготвени да навлезем в още по-голям подробност по отношение на националния проект и да го обсъдим с всички заинтригувани страни. Ние сме подготвени да работим по проекта и ще го създадем. Това е и наша отговорност. Става въпрос за ползите на всички българи, за най-многобройната група пациенти - над 1 млн. души. Разчитаме, несъмнено, и на помощта на медиите. Това е един проект, една задача на всички. И в случай че ние не работим дружно да понижим сърдечно-съдовата смъртност, просто няма да се получи.
Тя е три-четири пъти по-висока от средноевропейските равнища...
- Така е, много по-висока е. Според мен е основно да се работи на всички равнища и да стартираме от здравната просвета на популацията. Да, в огромните обитаеми места хората стават все по-фокусирани върху своето лично здраве и разбирането, че здравето на всеки човек е негова персонална грижа и негова отговорност. Но това не е в обстановката в цялата страна. Ние сме лекари и ние лекуваме хората, само че са нужни дейности и от страна на пациентите. Наша задача е също да покажем какви би трябвало да са тези дейности. И още веднъж опираме до въпроса за здравната просвета: би трябвало работа за понижаване на тютюнопушенето да вземем за пример - България е водеща страна по тютюнопушене в Европейски Съюз, и то като се стартира с децата. Трябва да се приказва по проблемите, трябват дейни дейности. Можем да приказваме за изгодите от намаляването на трафика, на замърсяването, за диетата, за това повече хора да употребяват градския превоз, колела и да вървят пешком. Когато намалеят трафикът и оттова - замърсяването, и се усъвършенства здравната просвета, ще се усъвършенства и здравето на нацията, а разноските за лекуване ще намалеят.
Смятате ли, че здравната каса реимбурсира в точния момент новаторските способи за лекуване в кардиологията?
- Не бих споделил, че изцяло. Всички медицински специалности търпят сериозна еволюция. Медицината е бързо разрастващо се поле. Постоянно се вкарват нови технологии, които се асоциират с по-добро лекуване, по-добра диагностика, по-добри грижи за пациентите. Смятам, че е безусловно обикновено всички тези диагностични и лечебни методики да бъдат въвеждани оптимално бързо. Естествено те изискват някакво финансиране и тук, несъмнено, касата би трябвало да отговори. Да, в България става по-бавно, в сравнение с се случва в западните страни, само че въпреки всичко се вкарват нови технологии. Щастливи сме, че имаме достъп до множеството здравни технологии. Казвам, множеството, само че всеки ден има значими нововъведения и има още доста какво да се направи освен в електрофизиологията и в кардиостимулацията, само че и в инвазивната кардиология, в лекуването на пациентите с напреднала сърдечна непълнота и в доста други области от сърдечно-съдовата медицина.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ