Доц. Тодорка Димитрова: Младите се връщат към точните науки
Доц. доктор Тодорка Димитрова приключва инженерна физика в СУ „ Св. Климент Охридски ” през 1989 година. През 2001 година пази докторска дисертация в Университета в Палермо, Италия. През годините работи като учител по физика в пловдивския филиал на ТУ - София, в МУ Пловдив и от 1994 година - ПУ „ Паисий Хилендарски ”, където от 2012 година е доцент.
От 2009 година е гост-професор на университета във Фрибур, Швейцария. Член е на Управителния съвет на “Съюза на учените в България - Пловдив ” и ръководител на секция “Физика ”. Говорим с доцент Димитрова за това за какво в цяла Европа, а и у нас младежите бягат от естествените науки.
- Доц. Димитрова, младите бягат от точните науки, което стана огромен проблем. Защо в цяла Европа е по този начин?
- Това е международен проблем, който у нас наподобява по-силно изразен заради редица обществени и стопански проблеми. Отливът на младежите от естествените науки - математика, физика, химия, биология и интердисциплинарните им специалности, е един проблем, на който Европейският съюз и Министерството на образованието обръщат все по-голямо внимание. Липсата на експерти в производството е все по-осезаема. Годините на прехода може би бяха объркващи за всички и доста предприятия бяха закрити, понижи се производството и доста инженери останаха без работа. Това докара и до отлив от естествените науки. Малко младежи оставаха да се занимават с фундаментална просвета.
- Имаше, а и още има политици, които повтарят, че би трябвало да сме страна на келнери и фермери.
- Това беше доста късогледа политика. Първите компании, които породиха, се занимаваха най-вече с търговия, а не с произвеждане. А в този момент единствено към Пловдив има толкоз доста индустриални предприятия! Те имат потребност освен от поддържане на техниката, само че и от развиване на технологиите си. В интервала на прехода бяха прекратени връзките сред производителите, произвеждане и висшето обучение. През последните години обаче има сериозна смяна в това отношение. Самата промишленост стартира да търси университетите. Тя разбра, че има потребност от инженери и експерти. Университетите също подхождат много гъвкаво, като актуализират образователните си стратегии и разкриват настоящи специалности.
- Можем ли да кажем, че университетите към този момент са в крайник с потребностите на промишлеността?
- Това в никакъв случай не може да се случи! Науката и технологията в международен мащаб се развиват с доста по-бързи темпове от образованието. Образователната система е инертна по своята същина. От друга страна, което и да е университетско обучение не може в границите на един образователен проект да обхване всички вероятни приложения на дадена компетентност.
- В Западна Европа не рухнаха огромни предприятия като тук и отново се промени отношението към точните науки.
- Те също малко или доста бяха повлияни от нашия преход. Много експерти от нашите страни откриха работа там, а постоянно са подготвени да работят за по-ниско възнаграждение. От 2009 година съм гост-професор в Университета във Фрибур, Швейцария. Там работих в група от 15 учени, от които единствено един докторант беше швейцарец. Ръководителят на групата беше от Люксембург. Имахме сътрудници от Канада, Русия, Германия, Италия, Сърбия, Виетнам, Полша и Япония.
- От Брюксел се похвалиха, че по-голямата част от висшистите в Европа са дами. Това значи ли въобще нещо?
- Аз не съм феминистка и в никакъв случай не съм била възторжена от концепцията за стимулиране на дамите в науката. По времето, в което съм израснала в България, не съм срещала неравнопоставеност сред мъже и дами. Не помня през социализма да съм чувала за такова разделяне. В Швейцария дамите получават право на глас едвам през 1971 година И до през днешния ден огромна част от дамите там са домакини. Друга част работят на повърхностен работен ден. Когато се срещам със съпругите на мои сътрудници и запитвам какво работят, те ме поглеждат озадачено и дават отговор: „ Аз съм дамата на професора ”. Това са дами с висше обучение, които нормално не работят.
- Казвате, че е мъчно млад академик да си откри работа и там?
- На непрекъснат трудов контракт са професорите и дребен брой основни асистенти. Всеки професор има група от докторанти и постдокторанти, които обаче са с краткотрайни контракти. След приключването на контракта те са принудени да търсят друга работа, най-често в различен град или страна. Това въздейства доста мощно върху персоналния им живот. Конкуренцията в университетите е доста огромна. За едно професорско място при последния конкурс във Фрибур се явиха 8 претенденти. Куриозът, за който съм чувала, е в ЕТН - Цюрих. Там за едно професорско място са се борили 80 претенденти! Другата наклонност в западноевропейските страни е младежите, които се занимават с фундаментални науки, да бягат към производството. Там заплащането е доста по-високо. Виждала съм докторанти, на които им остават месеци до отбрана на дисертацията и щом си намерят работа в производството, се отхвърлят от докторантурата си.
- Чува се, че китайците натъртват доста на математиката и физиката?
- Срещала съм доста китайци в Италия и Швейцария. Моите усещания са, че те са извънредно упорити и дисциплинирани хора. Те безусловно могат да спят в лабораторията.
- Лошото е, че ние не можем!
- Сещам се за един китаец, който направи дисертация в Швейцария, само че визата му изтичаше 2 дни след отбраната. Намери си работа в Канада като постдокторант. Защити и отпътува непосредствено за Канада. В групата имаше сътрудник от Русия - извънредно добър експерт в доста тясна научна област. Той нямаше право да остане в Швейцария повече от 6 години. Намери си работа за една година в Германия, след това отпътува за Япония. През всичките тези години фамилията му живееше в Санкт Петербург и се виждаше с него единствено през ваканциите.
- Сякаш в този момент европейците желаят да изясняват единствено обществото, само че не и природата. Не загърбиха ли това, което преди време ги направи велики?
- Не мога да се съглася с това. Науката там е на доста високо равнище. А въпреки това, това са доста обществени страни. Ако един академик в Швейцария остане незает, получава обществена помощ, само че не с цел да стои у дома. Той би трябвало да си намира работа, за която му заплащат обществените служби - примерно в университета. Срещала съм хора, които са работили по този начин в университета по 6 месеца, по 1 година. Университетът не им заплаща нищо, само че им дава опция да поддържат квалификацията си.
- Увеличава ли се броят на българските студенти, които желаят да учат физика?
- Ние нямаме проблем със запълването на оповестения брой студенти. През последните години имаме съвсем 100% банкет. Добрата вест е, че нашите студенти стават все по-добри. Ако в интервала на рецесията в една група имаше един-двама отличници, а останалите бяха посредствени, то в този момент те са все по-мотивирани и имат доста висок триумф. Включват се интензивно и в научни разработки. Те провеждат годишно Национална студентска сесия по физика и инженерни технологии, в която вземат участие студенти и докторанти от цялата страна. Много от студентите не престават образованието си в докторска степен. Имахме една група, в която шестима от 20 души опазиха докторски дисертации. Някои от най-хубавите студенти отиват в чужбина по програмата „ Еразъм ”. Разработките им бяха на толкоз високо равнище, че направихме няколко изявления в влиятелни научни списания. През 2005 година, когато бях ръководител на клуба на младите учени към Съюза на учените в Пловдив, инициирахме Балканска конференция на младите учени. През 2007 година тя прерасна в интернационална. През 2016 и 2017 година организирахме две Национални конференции, отдадени на гражданското обучение в естествените науки. Целта им е да се показа добър педагогичен опит и да се предизвика полемика за ролята на естествените науки във възпитаването на гражданско държание, нравственос и морал в отношението към здравето, природата, обществото и научно-техническите достижения.
От 2009 година е гост-професор на университета във Фрибур, Швейцария. Член е на Управителния съвет на “Съюза на учените в България - Пловдив ” и ръководител на секция “Физика ”. Говорим с доцент Димитрова за това за какво в цяла Европа, а и у нас младежите бягат от естествените науки.
- Доц. Димитрова, младите бягат от точните науки, което стана огромен проблем. Защо в цяла Европа е по този начин?
- Това е международен проблем, който у нас наподобява по-силно изразен заради редица обществени и стопански проблеми. Отливът на младежите от естествените науки - математика, физика, химия, биология и интердисциплинарните им специалности, е един проблем, на който Европейският съюз и Министерството на образованието обръщат все по-голямо внимание. Липсата на експерти в производството е все по-осезаема. Годините на прехода може би бяха объркващи за всички и доста предприятия бяха закрити, понижи се производството и доста инженери останаха без работа. Това докара и до отлив от естествените науки. Малко младежи оставаха да се занимават с фундаментална просвета.
- Имаше, а и още има политици, които повтарят, че би трябвало да сме страна на келнери и фермери.
- Това беше доста късогледа политика. Първите компании, които породиха, се занимаваха най-вече с търговия, а не с произвеждане. А в този момент единствено към Пловдив има толкоз доста индустриални предприятия! Те имат потребност освен от поддържане на техниката, само че и от развиване на технологиите си. В интервала на прехода бяха прекратени връзките сред производителите, произвеждане и висшето обучение. През последните години обаче има сериозна смяна в това отношение. Самата промишленост стартира да търси университетите. Тя разбра, че има потребност от инженери и експерти. Университетите също подхождат много гъвкаво, като актуализират образователните си стратегии и разкриват настоящи специалности.
- Можем ли да кажем, че университетите към този момент са в крайник с потребностите на промишлеността?
- Това в никакъв случай не може да се случи! Науката и технологията в международен мащаб се развиват с доста по-бързи темпове от образованието. Образователната система е инертна по своята същина. От друга страна, което и да е университетско обучение не може в границите на един образователен проект да обхване всички вероятни приложения на дадена компетентност.
- В Западна Европа не рухнаха огромни предприятия като тук и отново се промени отношението към точните науки.
- Те също малко или доста бяха повлияни от нашия преход. Много експерти от нашите страни откриха работа там, а постоянно са подготвени да работят за по-ниско възнаграждение. От 2009 година съм гост-професор в Университета във Фрибур, Швейцария. Там работих в група от 15 учени, от които единствено един докторант беше швейцарец. Ръководителят на групата беше от Люксембург. Имахме сътрудници от Канада, Русия, Германия, Италия, Сърбия, Виетнам, Полша и Япония.
- От Брюксел се похвалиха, че по-голямата част от висшистите в Европа са дами. Това значи ли въобще нещо?
- Аз не съм феминистка и в никакъв случай не съм била възторжена от концепцията за стимулиране на дамите в науката. По времето, в което съм израснала в България, не съм срещала неравнопоставеност сред мъже и дами. Не помня през социализма да съм чувала за такова разделяне. В Швейцария дамите получават право на глас едвам през 1971 година И до през днешния ден огромна част от дамите там са домакини. Друга част работят на повърхностен работен ден. Когато се срещам със съпругите на мои сътрудници и запитвам какво работят, те ме поглеждат озадачено и дават отговор: „ Аз съм дамата на професора ”. Това са дами с висше обучение, които нормално не работят.
- Казвате, че е мъчно млад академик да си откри работа и там?
- На непрекъснат трудов контракт са професорите и дребен брой основни асистенти. Всеки професор има група от докторанти и постдокторанти, които обаче са с краткотрайни контракти. След приключването на контракта те са принудени да търсят друга работа, най-често в различен град или страна. Това въздейства доста мощно върху персоналния им живот. Конкуренцията в университетите е доста огромна. За едно професорско място при последния конкурс във Фрибур се явиха 8 претенденти. Куриозът, за който съм чувала, е в ЕТН - Цюрих. Там за едно професорско място са се борили 80 претенденти! Другата наклонност в западноевропейските страни е младежите, които се занимават с фундаментални науки, да бягат към производството. Там заплащането е доста по-високо. Виждала съм докторанти, на които им остават месеци до отбрана на дисертацията и щом си намерят работа в производството, се отхвърлят от докторантурата си.
- Чува се, че китайците натъртват доста на математиката и физиката?
- Срещала съм доста китайци в Италия и Швейцария. Моите усещания са, че те са извънредно упорити и дисциплинирани хора. Те безусловно могат да спят в лабораторията.
- Лошото е, че ние не можем!
- Сещам се за един китаец, който направи дисертация в Швейцария, само че визата му изтичаше 2 дни след отбраната. Намери си работа в Канада като постдокторант. Защити и отпътува непосредствено за Канада. В групата имаше сътрудник от Русия - извънредно добър експерт в доста тясна научна област. Той нямаше право да остане в Швейцария повече от 6 години. Намери си работа за една година в Германия, след това отпътува за Япония. През всичките тези години фамилията му живееше в Санкт Петербург и се виждаше с него единствено през ваканциите.
- Сякаш в този момент европейците желаят да изясняват единствено обществото, само че не и природата. Не загърбиха ли това, което преди време ги направи велики?
- Не мога да се съглася с това. Науката там е на доста високо равнище. А въпреки това, това са доста обществени страни. Ако един академик в Швейцария остане незает, получава обществена помощ, само че не с цел да стои у дома. Той би трябвало да си намира работа, за която му заплащат обществените служби - примерно в университета. Срещала съм хора, които са работили по този начин в университета по 6 месеца, по 1 година. Университетът не им заплаща нищо, само че им дава опция да поддържат квалификацията си.
- Увеличава ли се броят на българските студенти, които желаят да учат физика?
- Ние нямаме проблем със запълването на оповестения брой студенти. През последните години имаме съвсем 100% банкет. Добрата вест е, че нашите студенти стават все по-добри. Ако в интервала на рецесията в една група имаше един-двама отличници, а останалите бяха посредствени, то в този момент те са все по-мотивирани и имат доста висок триумф. Включват се интензивно и в научни разработки. Те провеждат годишно Национална студентска сесия по физика и инженерни технологии, в която вземат участие студенти и докторанти от цялата страна. Много от студентите не престават образованието си в докторска степен. Имахме една група, в която шестима от 20 души опазиха докторски дисертации. Някои от най-хубавите студенти отиват в чужбина по програмата „ Еразъм ”. Разработките им бяха на толкоз високо равнище, че направихме няколко изявления в влиятелни научни списания. През 2005 година, когато бях ръководител на клуба на младите учени към Съюза на учените в Пловдив, инициирахме Балканска конференция на младите учени. През 2007 година тя прерасна в интернационална. През 2016 и 2017 година организирахме две Национални конференции, отдадени на гражданското обучение в естествените науки. Целта им е да се показа добър педагогичен опит и да се предизвика полемика за ролята на естествените науки във възпитаването на гражданско държание, нравственос и морал в отношението към здравето, природата, обществото и научно-техническите достижения.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ