Доц. д-р Радка Савова завършва медицинско образование през 1979 г.

Доц. доктор Радка Савова приключва здравно обучение през 1979 година в Медицинска академия гр. София. От 1980 година работи като лекар-ординатор в поделение по неспецифични белодробни заболявания, Морски санаториум с. „ Свети Влас”. От 1983 година е младши помощник в Първа детска клиника към Медицинска академия – София, от 1990 година – старши, а от 1997 година – основен помощник.

Има две приети специалности – по Педиатрия (1986 г.) и по Детска ендокринология и обмяна на веществата (2001 г.) През 2009 година пази дисертационен труд на тематика „ Сърдечно съдова самостоятелна невропатия при деца със захарен диабет”. През 2015 година придобива академична степен Доцент. Научните й ползи са свързани с епидемиологията на захарния диабет, моногенните форми на захарен диабет и диабетна самостоятелна невропатия.

Доц. Савова, каква е разликата сред диабет вид 1 и диабет вид 2? Защо диабет вид 1 се среща по-често при децата?

Тип 1 захарен диабет е актуалната формулировка на познатия по-рано инсулинозависим захарен диабет при децата и младежите. Това е положение на остро зародил тежък инсулинов недостиг вследствие на автоимунно разрушение на произвеждащите инсулин островни В-клетки в панкреаса. Този недостиг води до прогресивно утежняване на здравето на пациента, което може да стане за седмици, даже за дни. При него се записват високи стойности на кръвната глюкоза, обезводняване и струпване на кетони (появява се така наречен диабетна кетоацидоза). Това е животозстрашаващо положение, което може да приключи с кома и гибел, в случай че не се приложи незабавна и съответна здравна помощ посредством промяна на инсулиновия недостиг и сложно лекуване.

Тип 2 захарен диабет, присъщ за възрастното население, е обвързван с условен инсулинов недостиг. В 80% от случаите е привързан със затлъстяване. При него най-често не се постанова инсулиново лекуване през първите години.

Защо е толкоз значимо непрекъснатото наблюдаване на кръвната захар? Какви могат да бъдат следствията при внезапно нарастване или спад на захарта?

Кръвната глюкоза, известна като „ кръвна захар “ е главният енергиен източник за всички органи и тъкани в човешкото тяло. Инсулинът, създаден в тялото, е най-динамичният хормон, който минута по минута реагира на потребността да поддържа в тесни граници кръвната глюкоза (3.5-5.5 ммол/л). Основното му деяние е в черния дроб, където той складира глюкоза или пък разрешава освобождението на същата според от потребностите на организма. Инжектиран в подкожните тъкани, действието му се забавя, не е физиологично, има инерция и не може да реагира на условия с бърз приток или пък бързо оттегляне на кръвната глюкоза, което може да стане за минути (хранене, недояждане, физическа активност). Така рискът от внезапни промени в равнищата на кръвната глюкоза е всекидневие за пациентите с диабет. Честото премерване е най-хубавият метод болните да реагират на измененията на кръвната глюкоза, които настъпват за минути, като поправят храненето или дозата на инсулина. Спадането на кръвната глюкоза под 3.5 ммол/л, изключително под 2.8 ммол/л е рисково и животозастрашаващо положение. Контролът на нарасналите стойности също е значим.

Съществуват устройства, посредством които пациентите и техните близки могат да наблюдават равнището на кръвната захар непрестанно даже на телефона си и да получават предизвестие до 60 минути по-рано. Какво е тяхното преимущество?

Сензорите за непрекъснато мониториране на телесната глюкоза (те мерят не капилярната глюкоза, а тази в тъканната течност на подкожието), са модерна софтуерна гражданска война, която внезапно усъвършенства живота на пациентите в няколко аспекта.

Първо, посредством тях се получава периодическа информация (на всеки 5 минути) за стойностите и трендовете за смяна на глюкозата по друго време – хранене, физическа интензивност, нощен сън и прочие Благодарение на тази информация диабетикът взема по-верни решения за своето лекуване.

Второ, датчиците изпращат тревога при намаляване на глюкозата под сериозни стойности, изключително по време на нощния сън и при дребните деца.

Трето, с помощта на тях се получава разкрепостяване от закрепени дози и диети, инсулинът може да се дозира гъвкаво според от стойностите на глюкозата сега и признатите въглехидрати.

И на четвърто място - посредством датчиците пациентът натрупва личен опит, самообучава се, реализира се по-малка взаимозависимост от лекарското мнение. Достига се до по-верни решения във връзка с лекуването.

Проблемът с непрекъснатото мониториране на кръвната захар на бебетата е сериозен. Какви са по-щадящите способи, с цел да се реализира това и родителите да са наясно със положението на детето си във всеки един миг?

Няма по-щадящи способи от използването на датчик за непрекъснато мониториране. Няма и по-информативни такива. Прилагаме датчици и на бебета, въпреки и да излизаме от предложените възрастови рамки.

Да поговорим за по-големите деца. Често, когато са без наставнически надзор, те си разрешават да нарушат диетата и това да повлияе отрицателно върху равнището на кръвната им захар. Има ли метод родителите да управляват това?

Чрез датчиците за непрестанно мониториране на глюкозата родителите могат в действително време да получат информация на своите мобилни устройства и по този начин да наблюдават стойностите на телесната глюкоза на своите деца отдалечено. Ако информацията е единствено в персоналния телефон на детето или четеца на датчика, те просто могат да прегледат данните и статистиката вечер.

Каква е изгодата за лекарите, в случай че могат да проследят във всеки един миг равнищата на кръвната захар на пациентите си? Защо това е толкоз значимо?

Има приложения, посредством които лекарите също в действително време да наблюдават стойностите на телесната глюкоза на своите пациенти – обременяващо и излишно според мен, тъй като пациентите ни са доста. Но да се прегледат данните от датчиците от да вземем за пример 25 000 измервания за 90 дни, междинните стойности, електронно изчисленият гликиран хемоглобен и варирането на глюкозата е доста потребно в границите на една консултация.

Сензорите за непрекъсното мониториране са съвременна портативна технология, която следи 24 часа равнището на кръвната захар при пациенти с диабет вид 1. Устройството се слага на уместно място на тялото на пациента и посредством специфична технология се свързва с няколко мобилни устройства – телефон, таблет или компютър, като непрестанно предава равнищата на кръвната захар на пациента. Важно е да се знае, че доста високите (хипергликемия) или ниските (хипогликемия) равнища на кръвната захар могат да бъдат съществени и даже животозастрашаващи, в случай че не се лекуват бързо.

Пациентите с диабет са привикнали да ревизират кръвната си захар няколко пъти дневно с кръв от пръста, само че това дава единствено моментната картина. При 24-часовото мониториране те могат да наблюдават какво се случва в организма и да вземат ограничения в точния момент. Денонощно устройството ревизира равнищата на глюкозата, а информацията се изпраща непосредствено на телефона/компютъра. При някои от най-съвременни устройства тази информация може да бъде споделена с мобилните устройства на най-близките членове на фамилията.

При внезапна смяна (покачване или спад) на кръвната захар технологията сигнализира пациента по-рано, с цел да има време да предприеме нужните ограничения. Родителите на децата с диабет могат непрестанно да наблюдават равнището на кръвна захар на своето дете, като датчикът е подобаващ даже за новородени.

Сензорите за следене на кръвната захар дават независимост на пациентите с диабет вид 1 и заплахата от значими произшествия понижава.