Етнолог: В магичната нощ да оставим залък под възглавницата и да не търпими лошото!
Доц. доктор Петя Банкова за това по какъв начин посрещаме Нова година в България, какви са традициите и обичаите и по какъв начин са се трансформирали през годините
Нова година и ново начало! Как посрещаме Нова година в България, какви са традициите и обичаите на този празник у нас, по какъв начин са се трансформирали през годините? Какво символизира баницата с шансовете? Какво би трябвало да включва трапезата в новогодишната нощ? За читателите на Tribune.bg споделя доцент доктор Петя Банкова - етнолог в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките.
Д-р Банкова, какъв е главният знак на празника?
-„ Нова Година – нов шанс “ не е просто лозунг, не е просто мото. Това е главният смисъл на изпращането на остарялата година и посрещането на новата година. Всяко начало е обвързвано и с предсказания, гадания, празнуване на триумфите през предишното и предпочитание тези триумфи да се умножат в бъдещето. Не инцидентно, в случай че се обърнем към традицията, ще забележим, че имаме една комбинация от религиозни празници и традиции. Тоест посрещаме Васильовден, един огромен църковен празник, само че имаме и едни предхристиянски вярвания, които са свързани с това, че изпращайки остарялото, можем да си позволим да помечтаем и да погадаем за новото. Тези мечтания и гадания са обвързани с цялата предновогодишна и новогодишна обредност и софра.
Нова година за обичайния българин е втората Кадена вечер след Бъдни вечер, т.е. това е един миг, ознаменуван от християнската вяра и от предхристиянски вярвания - като едно ново начало, което би трябвало да стартира на чисто. Цялата обредност е обвързана с тази концепция - храната да бъде прекадена, т.е. да бъде благословена, надлежно детайлите в трапезата да бъдат свързани с някакви благопожелания, като централно място заема баницата с шансовете или погачата, или обредният самун.
Какво символизира баницата с шансовете?
- Това е един детайл от трапезата, който се резервира през годините и който, допускам и уповавам се, ще участва на трапезата във всеки дом и в този момент! Тези шансове, които се слагат в погачата или в баницата са от дрянови клончета, тъй като дрянът е знак на прераждащата се природа, на здравето и силата. Не инцидентно и сурвачките на дребните сурвакари се вършат от дрян. Може би сме позабравили момента, в който младите моми, дами си измиват сутринта на Нова година косите с вода, в която е потънал този дрян, тъй като той се приема за магическо дърво, което популяризира своята мощ. Това е дървото, което устоява на всички зимни студове и по тази причина е обвързано и със сурва, с шансовете в баницата.
За символиката на шансовете – по какъв начин се трансформира във времето ценностната настройка на българина?
- Трябва да кажа, че в случай че проследим развиването на шансовете, в случай че може да има такава просвета, която да наблюдава развиването на шансовете, ще забележим по какъв начин се трансформира във времето ценностната настройка на българина към това какво чака в бъдеще да му се случи. В обичайна софра шансът е привързан преди всичко с децата. Децата са най-голямото благосъстояние, децата са знак на благоденствие, на благополучие, на сплотено семейство. След това идва това, което земята ще даде, т.е. плодородието на земята, плодородието на стоката, на стопанството за земеделци, за търговци, за скотовъдци и най-после идват парите, шансът, тъй като обичайният българин допуска, че точно сплотеното семейство и усиленият труд ще доведат до това, което назоваваме благоденствие, шанс и пари. В годините на комунизма полезностите са поразместени и нещата много са поизменени, за жалост в отрицателна посока. Поради чисто идеологически съображения Бъдни вечер, Коледа – тези празници, които са обвързани с християнството, са изместени. Празнува се на първо място Нова година, която пък е обвързвана с един вид консуматорска просвета – огромните празненства, банкети, трапези, елха, Дядо Мраз, който идва, доста дарове за децата. Започва новогодишната почивка и така нататък Изместени са любовта, уважението към хляба, към многолюдното семейство, към сплотеното семейство и към общността, тъй като Нова година в годините на комунизма се празнуваше в самостоятелен, в стеснен семейнородствен кръг.
Какво можем да кажем за съвременността?
- В един прелестен, глобализиращ се свят, в който ние поносим културни въздействия отвред. Запазва се традицията. Ще забележим и дребните сурвакарчета, допускам, че във всеки дом ще има такива. Ще забележим и обредната софра. Ще забележим и украсата, несъмнено и подаръците. Но може би ще се върнем обратно към това чувство за споделеност, към това чувство за непоносимост към злото, към неправдата, към несправедливото! Може би ще възстановим оня малко по-смел е малко по-дързък дух, в който си споделяме, че нещата ще се случат, в случай че сами си помогнем! И в случай че преди време момите и ергените оставяли първия залък от баницата или от погачата под възглавницата си, с цел да сънуват бъдещия си младоженец, тъй като се допуска, че цялата вечер е магична и каквото си пожелаеш, може да се сбъдне, може би ние да оставим под възглавницата един залък, в който да си пожелаем да бъдем малко по-смели и малко по-нетърпими към неприятното!
Какво включва трапезата в новогодишната нощ?
- Постите са свършили. Новогодишната софра е извънредно богата. Според българската национална традиция тя не се раздига до сутринта, тъй като домът е необятно отворен за всички, които биха могли да дойдат, най-много за странника, непознатия човек, оня, който е замръкнал и е някъде отвън у дома. Трапезата и за него е добре пристигнала!
Какви са присъщите детайли?
- Разбира се – обредният самун, погачата, баницата. Баницата може да бъде направена със зеле, тя може да бъде лучник. Задължително има свинска пача или непосредствено се сервира варената глава на прасето. Има зелеви сърми, има доста сушени плодове, ошав, даже е разрешено някакво лакомство за децата. Затова Нова година, Коледа и Бъдни вечер са толкоз хубави, тъй като тогава децата могат да си подсладят. На трапезата се сервират всичките тези неща, които са знак на богатото стопанство, на локалната просвета. Трапезата е извънредно разнообразна, вкусна и продължава цяла нощ!/tribune.bg
Интервю на Андреа Драганова
Нова година и ново начало! Как посрещаме Нова година в България, какви са традициите и обичаите на този празник у нас, по какъв начин са се трансформирали през годините? Какво символизира баницата с шансовете? Какво би трябвало да включва трапезата в новогодишната нощ? За читателите на Tribune.bg споделя доцент доктор Петя Банкова - етнолог в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките.
Д-р Банкова, какъв е главният знак на празника?
-„ Нова Година – нов шанс “ не е просто лозунг, не е просто мото. Това е главният смисъл на изпращането на остарялата година и посрещането на новата година. Всяко начало е обвързвано и с предсказания, гадания, празнуване на триумфите през предишното и предпочитание тези триумфи да се умножат в бъдещето. Не инцидентно, в случай че се обърнем към традицията, ще забележим, че имаме една комбинация от религиозни празници и традиции. Тоест посрещаме Васильовден, един огромен църковен празник, само че имаме и едни предхристиянски вярвания, които са свързани с това, че изпращайки остарялото, можем да си позволим да помечтаем и да погадаем за новото. Тези мечтания и гадания са обвързани с цялата предновогодишна и новогодишна обредност и софра.
Нова година за обичайния българин е втората Кадена вечер след Бъдни вечер, т.е. това е един миг, ознаменуван от християнската вяра и от предхристиянски вярвания - като едно ново начало, което би трябвало да стартира на чисто. Цялата обредност е обвързана с тази концепция - храната да бъде прекадена, т.е. да бъде благословена, надлежно детайлите в трапезата да бъдат свързани с някакви благопожелания, като централно място заема баницата с шансовете или погачата, или обредният самун.
Какво символизира баницата с шансовете?
- Това е един детайл от трапезата, който се резервира през годините и който, допускам и уповавам се, ще участва на трапезата във всеки дом и в този момент! Тези шансове, които се слагат в погачата или в баницата са от дрянови клончета, тъй като дрянът е знак на прераждащата се природа, на здравето и силата. Не инцидентно и сурвачките на дребните сурвакари се вършат от дрян. Може би сме позабравили момента, в който младите моми, дами си измиват сутринта на Нова година косите с вода, в която е потънал този дрян, тъй като той се приема за магическо дърво, което популяризира своята мощ. Това е дървото, което устоява на всички зимни студове и по тази причина е обвързано и със сурва, с шансовете в баницата.
За символиката на шансовете – по какъв начин се трансформира във времето ценностната настройка на българина?
- Трябва да кажа, че в случай че проследим развиването на шансовете, в случай че може да има такава просвета, която да наблюдава развиването на шансовете, ще забележим по какъв начин се трансформира във времето ценностната настройка на българина към това какво чака в бъдеще да му се случи. В обичайна софра шансът е привързан преди всичко с децата. Децата са най-голямото благосъстояние, децата са знак на благоденствие, на благополучие, на сплотено семейство. След това идва това, което земята ще даде, т.е. плодородието на земята, плодородието на стоката, на стопанството за земеделци, за търговци, за скотовъдци и най-после идват парите, шансът, тъй като обичайният българин допуска, че точно сплотеното семейство и усиленият труд ще доведат до това, което назоваваме благоденствие, шанс и пари. В годините на комунизма полезностите са поразместени и нещата много са поизменени, за жалост в отрицателна посока. Поради чисто идеологически съображения Бъдни вечер, Коледа – тези празници, които са обвързани с християнството, са изместени. Празнува се на първо място Нова година, която пък е обвързвана с един вид консуматорска просвета – огромните празненства, банкети, трапези, елха, Дядо Мраз, който идва, доста дарове за децата. Започва новогодишната почивка и така нататък Изместени са любовта, уважението към хляба, към многолюдното семейство, към сплотеното семейство и към общността, тъй като Нова година в годините на комунизма се празнуваше в самостоятелен, в стеснен семейнородствен кръг.
Какво можем да кажем за съвременността?
- В един прелестен, глобализиращ се свят, в който ние поносим културни въздействия отвред. Запазва се традицията. Ще забележим и дребните сурвакарчета, допускам, че във всеки дом ще има такива. Ще забележим и обредната софра. Ще забележим и украсата, несъмнено и подаръците. Но може би ще се върнем обратно към това чувство за споделеност, към това чувство за непоносимост към злото, към неправдата, към несправедливото! Може би ще възстановим оня малко по-смел е малко по-дързък дух, в който си споделяме, че нещата ще се случат, в случай че сами си помогнем! И в случай че преди време момите и ергените оставяли първия залък от баницата или от погачата под възглавницата си, с цел да сънуват бъдещия си младоженец, тъй като се допуска, че цялата вечер е магична и каквото си пожелаеш, може да се сбъдне, може би ние да оставим под възглавницата един залък, в който да си пожелаем да бъдем малко по-смели и малко по-нетърпими към неприятното!
Какво включва трапезата в новогодишната нощ?
- Постите са свършили. Новогодишната софра е извънредно богата. Според българската национална традиция тя не се раздига до сутринта, тъй като домът е необятно отворен за всички, които биха могли да дойдат, най-много за странника, непознатия човек, оня, който е замръкнал и е някъде отвън у дома. Трапезата и за него е добре пристигнала!
Какви са присъщите детайли?
- Разбира се – обредният самун, погачата, баницата. Баницата може да бъде направена със зеле, тя може да бъде лучник. Задължително има свинска пача или непосредствено се сервира варената глава на прасето. Има зелеви сърми, има доста сушени плодове, ошав, даже е разрешено някакво лакомство за децата. Затова Нова година, Коледа и Бъдни вечер са толкоз хубави, тъй като тогава децата могат да си подсладят. На трапезата се сервират всичките тези неща, които са знак на богатото стопанство, на локалната просвета. Трапезата е извънредно разнообразна, вкусна и продължава цяла нощ!/tribune.bg
Интервю на Андреа Драганова
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ