Средното училище е в небивала криза
----
Доц. доктор Петър Пламенов е създател на редица проучвания и публикации в региона на философията, естетиката и културата. Сред тях по-важните са монографията „ Тялото текст ”, студиите „ Сладостите на гнева ”, „ Екстаз от текста ”, „ Нищетата на пародията ”, „ Спасяване на спокойствието ” и други Един от създателите и член на Български хайку съюз, Пламенов написа с изключение на хайку, хайбуни, хайги и стихове, разкази. Срещаме се с него във връзка отпечатването на монографията му „ Обещанията на забавното ”, която се занимава с повода за смяната на главния абстрактен код сред класическата и модерната хармония.
----
- Доцент Пламенов, някои настояват, че естетиката е тип мъдрост...
- Моят предмет, естетиката, не се употребява във философските среди с огромен авторитет, приема се за някак украсителен – въпросът за хубостта им наподобява непряк и незначителен. Два аргумента, в случай че беше по този начин, за какво хубостта подчинява индивида и е най-въздействащата му мощ – европейската цивилизация стартира от този въпрос - за какво хубостта на Елена може да провокира десетгодишна война, която да е еднообразно значима и за двете страни?
- Но през днешния ден някак надали войната би почнала поради хубост.
- Ако през днешния ден живеем в един панестетически свят на постистина и постетическо, то е, тъй като хубостта е девалвирала до посткрасота – до изгодата от красивото, а още Сократ и, представете си, Кант след повече от две хилядолетия препотвърждават, че в основата на човешкото лежат трите съществени полезности – истина, положително и красиво. Аз скрито и „ ненаучно ” извънпротоколно споделям и потвърждавам на своите студенти, че в действителност истина, положително и красиво са не просто синоними, а едно разбиране, което бива осветявано от три разнообразни аспекта.
- А по какъв начин бихте разтълкували личното си хайку: „ по-малка е, щом се изкаже хубостта ”?
- Провокирате ме. Първо, тъй като не би следвало да си възразявам и, второ, тъй като с поезията нещата стоят по различен метод. Тук става дума за един централен за мен въпрос и той е прозрението, което ни носи възхитата като нравствен опит, той е незабавен, не е по този начин обемен като при екстаза, да ни вкара директно в тайната и да мълчим, тъй като към този момент всичко знаем. А става дума по-скоро за възхитата, която се ражда от играта на безоблачен лъч в стаята или от цъфналото в саксията цвете. Възхитата открива нещо, дава ни нещо, само че то не може да бъде напълно обяснено. Това е магията на красивото, то остава изплъзващо се и неразбираемо постоянно и заради това продължава да ни вълнува и след всяко пояснение.
- А имаме ли потребност от горест, с цел да прозрем света, живота? В свое стихотворение твърдите: „ Красотата прикрива болката ”. Или би трябвало да се поддадем на хедонистичните модерни позитивистични упътвания от сорта на „ Мисли положително! “?
- В този въпрос се крие част от драмата на нашето грубо свръхеуфорично на безконтролен консумеризъм. Позитивното мислене е част от шизофренията на нашия свят, който се заблуждава, че ще не помни драмата на съществуването. Ние сме изместили нещастието, която неизбежно стои над всеки роден. Ние в действителност помъдряваме не от благополучие, а посредством болката и тъгата – те ни учат на примирение, те ни връщат към точната мяра на живота, демонстрират ни най-важното, а то е толкоз, толкоз малко – сговорчивост – да чуеш и да те чуят, да обичаш от все сърце и да те обичат от все сърце, да запомниш нещо и да предадеш - разкажеш нещо. Положителното мислене е допустимо единствено когато съзнанието стане философско, т.е. учудващо се, възхищаващо се и най-много безкористно.
- Преподавате и в междинното учебно заведение. Оттам ли стартират недоразуменията измежду младите?
- Не знам за какво се подложих на това тестване, може би с цел да преодолея заблудите във висшето обучение.
- Защо тестване?
- Защото междинното учебно заведение е в небивала рецесия, девалвирал е престижът на знанието и на преподавателя. Хората си мислят, че като информацията през днешния ден е станала доста по-достъпна, нещата са станали по-ясни, лесни и няма потребност от учители, учени, философи и хора на духа. Тъкмо противоположното, информацията в този момент стана по-непрозрачна, тъй като е голям и мрачен поток, от който следва да се отсее истина от постистина, от фалшифицирани полуистини. Но и след отсяването, което от малко малко може да се направи със междинна просветеност, по правилото на сравнението остава най-трудното, осъзнаването, разбирането, а то е разбор и тълкувание, работа със знанието. Тъжно е да го признаем, само че обществата се унищожават най-лесно, като се наруши естественият темп на предаването на щафетата сред поколенията. Това се случва с некачественото приблизително обучение, което създава заплашителен „ всеобщ човек ” без полезности, задръжки и с високо самочувствие, който не държи на нищо, не е търпелив и не се интересува от нищо друго, с изключение на от доволството на храната, съня и развлечението.
- Защо стана по този начин?
- Средното обучение загърбва филантропично теоретичния модел на ценностно интелектуално развиване за сметка на практическото техническо, т.е. на занаятчийското обучение. Сами си отговорете, в случай че светът се движи от концепциите, от хората, които могат да си показват света по нов метод, то тогава за какво ние залагаме на производството на хора, които ще са способни не да си показват и „ изобретяват ” света по нов метод, а единствено да рециклират и обслужват към този момент съществуващите, не рядко порочни и стереотипни модели на битие?
- Не знам, само че е надълбоко песимистично. То философията и поезията постоянно внушават скептицизъм. Каква е разликата и кое е общото сред поезията и философията?
- Преди Платон да се разсърди на поетите и да ги охули и изгони от идеалната си страна като ненужни никому измамници, поезията и философията са били едно цяло. По времето на Романтизма се прави нов опит те да се сродят. За мен вътрешно не съществува несъгласие, въпреки доста ясно да осъзнавам разликата. Поезията носи приятност, разтуха и мъдрост, оказва помощ ни да се самоопознаем, даже да се самоназовем, само че никога не е елементарна игра или развлечение. За мен тя е художествена форма на изповедта и на молитвата, тъй като нейната цел е доста висока. Докато философията е едно настойчиво усъмняване в истината на всеки вероятен отговор. Има един малко прочут френски публицист нравоучител от епохата на Просвещението, секретар на Дидро - Жозеф Жубер, който обаче се натъква на нещо доста значимо за фигурата на поета: „ Поетът е този, който знае това, което не знае! ” – тайната на поезията е таман в това и по тази причина философът в мен от време на време ревнува поета и противоположното. Но се надявам, че в действителност лирика и философия са двете страни на една монета.
Доц. доктор Петър Пламенов е създател на редица проучвания и публикации в региона на философията, естетиката и културата. Сред тях по-важните са монографията „ Тялото текст ”, студиите „ Сладостите на гнева ”, „ Екстаз от текста ”, „ Нищетата на пародията ”, „ Спасяване на спокойствието ” и други Един от създателите и член на Български хайку съюз, Пламенов написа с изключение на хайку, хайбуни, хайги и стихове, разкази. Срещаме се с него във връзка отпечатването на монографията му „ Обещанията на забавното ”, която се занимава с повода за смяната на главния абстрактен код сред класическата и модерната хармония.
----
- Доцент Пламенов, някои настояват, че естетиката е тип мъдрост...
- Моят предмет, естетиката, не се употребява във философските среди с огромен авторитет, приема се за някак украсителен – въпросът за хубостта им наподобява непряк и незначителен. Два аргумента, в случай че беше по този начин, за какво хубостта подчинява индивида и е най-въздействащата му мощ – европейската цивилизация стартира от този въпрос - за какво хубостта на Елена може да провокира десетгодишна война, която да е еднообразно значима и за двете страни?
- Но през днешния ден някак надали войната би почнала поради хубост.
- Ако през днешния ден живеем в един панестетически свят на постистина и постетическо, то е, тъй като хубостта е девалвирала до посткрасота – до изгодата от красивото, а още Сократ и, представете си, Кант след повече от две хилядолетия препотвърждават, че в основата на човешкото лежат трите съществени полезности – истина, положително и красиво. Аз скрито и „ ненаучно ” извънпротоколно споделям и потвърждавам на своите студенти, че в действителност истина, положително и красиво са не просто синоними, а едно разбиране, което бива осветявано от три разнообразни аспекта.
- А по какъв начин бихте разтълкували личното си хайку: „ по-малка е, щом се изкаже хубостта ”?
- Провокирате ме. Първо, тъй като не би следвало да си възразявам и, второ, тъй като с поезията нещата стоят по различен метод. Тук става дума за един централен за мен въпрос и той е прозрението, което ни носи възхитата като нравствен опит, той е незабавен, не е по този начин обемен като при екстаза, да ни вкара директно в тайната и да мълчим, тъй като към този момент всичко знаем. А става дума по-скоро за възхитата, която се ражда от играта на безоблачен лъч в стаята или от цъфналото в саксията цвете. Възхитата открива нещо, дава ни нещо, само че то не може да бъде напълно обяснено. Това е магията на красивото, то остава изплъзващо се и неразбираемо постоянно и заради това продължава да ни вълнува и след всяко пояснение.
- А имаме ли потребност от горест, с цел да прозрем света, живота? В свое стихотворение твърдите: „ Красотата прикрива болката ”. Или би трябвало да се поддадем на хедонистичните модерни позитивистични упътвания от сорта на „ Мисли положително! “?
- В този въпрос се крие част от драмата на нашето грубо свръхеуфорично на безконтролен консумеризъм. Позитивното мислене е част от шизофренията на нашия свят, който се заблуждава, че ще не помни драмата на съществуването. Ние сме изместили нещастието, която неизбежно стои над всеки роден. Ние в действителност помъдряваме не от благополучие, а посредством болката и тъгата – те ни учат на примирение, те ни връщат към точната мяра на живота, демонстрират ни най-важното, а то е толкоз, толкоз малко – сговорчивост – да чуеш и да те чуят, да обичаш от все сърце и да те обичат от все сърце, да запомниш нещо и да предадеш - разкажеш нещо. Положителното мислене е допустимо единствено когато съзнанието стане философско, т.е. учудващо се, възхищаващо се и най-много безкористно.
- Преподавате и в междинното учебно заведение. Оттам ли стартират недоразуменията измежду младите?
- Не знам за какво се подложих на това тестване, може би с цел да преодолея заблудите във висшето обучение.
- Защо тестване?
- Защото междинното учебно заведение е в небивала рецесия, девалвирал е престижът на знанието и на преподавателя. Хората си мислят, че като информацията през днешния ден е станала доста по-достъпна, нещата са станали по-ясни, лесни и няма потребност от учители, учени, философи и хора на духа. Тъкмо противоположното, информацията в този момент стана по-непрозрачна, тъй като е голям и мрачен поток, от който следва да се отсее истина от постистина, от фалшифицирани полуистини. Но и след отсяването, което от малко малко може да се направи със междинна просветеност, по правилото на сравнението остава най-трудното, осъзнаването, разбирането, а то е разбор и тълкувание, работа със знанието. Тъжно е да го признаем, само че обществата се унищожават най-лесно, като се наруши естественият темп на предаването на щафетата сред поколенията. Това се случва с некачественото приблизително обучение, което създава заплашителен „ всеобщ човек ” без полезности, задръжки и с високо самочувствие, който не държи на нищо, не е търпелив и не се интересува от нищо друго, с изключение на от доволството на храната, съня и развлечението.
- Защо стана по този начин?
- Средното обучение загърбва филантропично теоретичния модел на ценностно интелектуално развиване за сметка на практическото техническо, т.е. на занаятчийското обучение. Сами си отговорете, в случай че светът се движи от концепциите, от хората, които могат да си показват света по нов метод, то тогава за какво ние залагаме на производството на хора, които ще са способни не да си показват и „ изобретяват ” света по нов метод, а единствено да рециклират и обслужват към този момент съществуващите, не рядко порочни и стереотипни модели на битие?
- Не знам, само че е надълбоко песимистично. То философията и поезията постоянно внушават скептицизъм. Каква е разликата и кое е общото сред поезията и философията?
- Преди Платон да се разсърди на поетите и да ги охули и изгони от идеалната си страна като ненужни никому измамници, поезията и философията са били едно цяло. По времето на Романтизма се прави нов опит те да се сродят. За мен вътрешно не съществува несъгласие, въпреки доста ясно да осъзнавам разликата. Поезията носи приятност, разтуха и мъдрост, оказва помощ ни да се самоопознаем, даже да се самоназовем, само че никога не е елементарна игра или развлечение. За мен тя е художествена форма на изповедта и на молитвата, тъй като нейната цел е доста висока. Докато философията е едно настойчиво усъмняване в истината на всеки вероятен отговор. Има един малко прочут френски публицист нравоучител от епохата на Просвещението, секретар на Дидро - Жозеф Жубер, който обаче се натъква на нещо доста значимо за фигурата на поета: „ Поетът е този, който знае това, което не знае! ” – тайната на поезията е таман в това и по тази причина философът в мен от време на време ревнува поета и противоположното. Но се надявам, че в действителност лирика и философия са двете страни на една монета.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ