Върхът, от който изгря Свободата на България
Доц. доктор Петър НЕНКОВ
Уверен в успеха, осланящ се на численото предимство на своите войски, Сюлейман паша телеграфира в Цариград:
”В мои ръце паднаха изворите, от които русите черпят вода. До тази вечер, в случай че е рекъл Аллах, и в случай че съперникът не се опита да избяга, аз ще го смажа! До тази вечер проходът ще падне и войските ми ще минат през Балкана! ”...
Нима ще падне заветният рид? Нима ще падне още веднъж тъмата на робството? Не, не, три пъти не! - ще кажат българските опълченци и съветските воини!
Положението е сериозно! Минутите са решаващи, а секундите - съдбовни! Победата клони към турците, птичето на военното щастие към този момент е кацнало на рамото им.
И още момент и ще падне върхът, само че... няма да има празнични салюти на Босфора, тъй като никой от бранителите не мисли да бяга, а такива хора е мъчно да бъдат победени.
Василий Верешчагин - триптих " На Шипка всичко е умерено! "
В сериозния миг на сражението се чува нареждането Самарското знаме да бъде свалено от дръжката му и изгорено, с цел да не попадне в плен, пандизите на оръдията да се извадят и даже предизвестие към военачалник Столетов да се избавя, защото турците отрязват пътя за оттегляне към Габрово.
Патроните са привършили, щиковете са пречупени и орлите към този момент не летят към героите, само че остават прикладите и онази стоманена религия, за която патрони няма открити.
Орловци плачат като деца и молят своите командири да не предават Шипка. На командира на сапьорната команда поручик Романов е заповядано всеки миг да възпламени фитилите на фугасите, с които е миниран върхът.
И когато отчаянието взема връх, командирът на Трета опълченска тайфа майор Чиляев се обръща към своите бойци с думите: ”Братци! Неприятелят ни обкръжи от всички страни, затова път за оттегляне няма. Ще се държим, дорде ни пристигна помощ, в случай че ли не, всички ще поставим костите си за свободата на България! “
И с цел да бъде по-славна гибелта на тези храбреци, вземат решение да я посрещнат с именитата ария “Шуми Марица окървавена ”. С нея се хвърлят против налитащите турски табори.
Силите обаче се топят непрестанно. Окопите пустеят, цялостни с трупове. Патроните и снарядите свършват. Жаждата е въпиюща и гибелта надвисва като костелива магьосница над последните бранители на прохода. Те изпъчват героичен гърди и с дух, който няма аналог в международната военна история, правят нещо невиждано до тогава - с щикове, камъни и дървета, с труповете на своите мъртви приятели отблъскват гневните турски вълни. Дърветата се трансформират в мечове, камъните - в бомби, всяко нещо - в удар, всяка душа - в жар, и турците побягват, различен път не видели в едно да се бият и живи, и умрели.
Последният напор на Сюлеймановите пълчища към този момент е настанал и внезапно... Радецки идва с гръм! От Габрово идват 200 съветски стрелци, качени по двама на коне, и в придвижване нападат врага.
Шипка е избавена! Шипка ще живее! И Свободата ще изгрее над изтерзаната българската земя, след пет века на иго...
Ако някой обаче си мисли, че боевете на Шипка завършват през август 1877 година, грубо се лъже. Те не престават и през септември, когато турците овладяват, въпреки и за малко, Орлово гнездо. Боевете не престават още през октомври, ноември, затихват краткотрайно през декември - заради адския мраз и дълбокия сняг, и приключват през януари 1878 година с блестяща победа на съветските войски над Централната османска войска на Вейсел паша, която е разрушена и пленена на 9 януари 1877 година в укрепения лагер Шипка - Шейново.
На 17 септември 1877 година турците завладяват за малко Орлово гнездо. Основната цел на Сюлейман паша в този пердах е да превземе съветските позиции на Шипка. Атаката стартира към 3 часа през нощта. На първа линия са ситуирани три табора доброволци, наречени „ табори на обречените “.
Най-ожесточен е боят за Орлово гнездо. Тук умират 75% от бранителите и към 5 часа е високомерен от османските сили. Руските сили отбиват три офанзиви против връх Свети Никола. От 10 до 12 часа, след контраофанзива на 56-и Житомирски пехотен полк и яростен ръкопашен пердах, съветският надзор върху Орлово гнездо е възобновен. Едновременно са отбити три турски офанзиви на връх Кючюк Йешилтепе. Към 14 часа боят затихва.
И двете страни минават към стратегическа защита, известна като Зимното стоене на Шипка.
През интервала септември - декември 1877 година защитата на Шипченския проход се реализира от частите на 24-та пехотна дивизия - 93-ти иркутски, 94-ти енисейски и 95-и красноярски пехотен полк. Периодът е присъщ с артилерийски дуели и пушечен обстрел. Поради заетите командни позиции от Централната османска войска персоналният състав на съветския Шипченски отряд се движи най-вече нощем.
По-сериозен опит за преодоляване на връх Свети Никола от османците е изработен на 30 октомври/11 ноември, само че е неотложно отбит. Руските позиции са разширени и укрепени със землянки, блиндажи и други землени уреди. Снабдяването със зимно облекло е мощно затруднено.
С настъпването на зимата внезапно се усилват загубите от заболявания и измръзвания - 9500 заболели против 700 убити и ранени. Ежедневният отчет на генерал-лейтенант Фьодор Радецки до Главната квартира на настоящата съветска войска „ На Шипка всичко е умерено “ става крилата фраза.
Изключително сложните зимни условия са пресъздадени от художника Василий Верешчагин в триптиха „ В окопите на Шипка “. В началото на януари настъплението на съветския Южен отряд и борбата при Шейново водят до погром и пленяване на Централната османска войска.
За смисъла на защитата на Шипченския проход по-късно генерал-лейтенант Фьодор Радецки ще напише: „ Шипка - това е заключена врата. През месец август тя удържа един тежък удар, с който Сюлейман паша се помъчи да я пробие, с цел да мине в Северна България, да се съедини там с Мехмед Али паша и с Осман паша, с цел да раздра съветската войска на две елементи и да й нанесе уверено проваляне. Следните четири месеца Шипка приковаваше 40 000 турска войска, отвлече я от другите пунктове на театъра на военните дейности и с това улесни триумфа на другите два наши фронта.
Накрая същата тази Шипка приготви капитулацията на една втора неприятелска войска, а през януари 1878 година тя послужи като отворена врата за победоносното шествие на една част от нашата войска към Цариград. "
Дълбок реверанс и безконечна популярност на героите, сражавали се и починали за нашата Свобода! Проклет да бъде всеки, който каже неприятна дума за тях!
Уверен в успеха, осланящ се на численото предимство на своите войски, Сюлейман паша телеграфира в Цариград:
”В мои ръце паднаха изворите, от които русите черпят вода. До тази вечер, в случай че е рекъл Аллах, и в случай че съперникът не се опита да избяга, аз ще го смажа! До тази вечер проходът ще падне и войските ми ще минат през Балкана! ”...
Нима ще падне заветният рид? Нима ще падне още веднъж тъмата на робството? Не, не, три пъти не! - ще кажат българските опълченци и съветските воини!
Положението е сериозно! Минутите са решаващи, а секундите - съдбовни! Победата клони към турците, птичето на военното щастие към този момент е кацнало на рамото им.
И още момент и ще падне върхът, само че... няма да има празнични салюти на Босфора, тъй като никой от бранителите не мисли да бяга, а такива хора е мъчно да бъдат победени.
Василий Верешчагин - триптих " На Шипка всичко е умерено! "
В сериозния миг на сражението се чува нареждането Самарското знаме да бъде свалено от дръжката му и изгорено, с цел да не попадне в плен, пандизите на оръдията да се извадят и даже предизвестие към военачалник Столетов да се избавя, защото турците отрязват пътя за оттегляне към Габрово.
Патроните са привършили, щиковете са пречупени и орлите към този момент не летят към героите, само че остават прикладите и онази стоманена религия, за която патрони няма открити.
Орловци плачат като деца и молят своите командири да не предават Шипка. На командира на сапьорната команда поручик Романов е заповядано всеки миг да възпламени фитилите на фугасите, с които е миниран върхът.
И когато отчаянието взема връх, командирът на Трета опълченска тайфа майор Чиляев се обръща към своите бойци с думите: ”Братци! Неприятелят ни обкръжи от всички страни, затова път за оттегляне няма. Ще се държим, дорде ни пристигна помощ, в случай че ли не, всички ще поставим костите си за свободата на България! “
И с цел да бъде по-славна гибелта на тези храбреци, вземат решение да я посрещнат с именитата ария “Шуми Марица окървавена ”. С нея се хвърлят против налитащите турски табори.
Силите обаче се топят непрестанно. Окопите пустеят, цялостни с трупове. Патроните и снарядите свършват. Жаждата е въпиюща и гибелта надвисва като костелива магьосница над последните бранители на прохода. Те изпъчват героичен гърди и с дух, който няма аналог в международната военна история, правят нещо невиждано до тогава - с щикове, камъни и дървета, с труповете на своите мъртви приятели отблъскват гневните турски вълни. Дърветата се трансформират в мечове, камъните - в бомби, всяко нещо - в удар, всяка душа - в жар, и турците побягват, различен път не видели в едно да се бият и живи, и умрели.
Последният напор на Сюлеймановите пълчища към този момент е настанал и внезапно... Радецки идва с гръм! От Габрово идват 200 съветски стрелци, качени по двама на коне, и в придвижване нападат врага.
Шипка е избавена! Шипка ще живее! И Свободата ще изгрее над изтерзаната българската земя, след пет века на иго...
Ако някой обаче си мисли, че боевете на Шипка завършват през август 1877 година, грубо се лъже. Те не престават и през септември, когато турците овладяват, въпреки и за малко, Орлово гнездо. Боевете не престават още през октомври, ноември, затихват краткотрайно през декември - заради адския мраз и дълбокия сняг, и приключват през януари 1878 година с блестяща победа на съветските войски над Централната османска войска на Вейсел паша, която е разрушена и пленена на 9 януари 1877 година в укрепения лагер Шипка - Шейново.
На 17 септември 1877 година турците завладяват за малко Орлово гнездо. Основната цел на Сюлейман паша в този пердах е да превземе съветските позиции на Шипка. Атаката стартира към 3 часа през нощта. На първа линия са ситуирани три табора доброволци, наречени „ табори на обречените “.
Най-ожесточен е боят за Орлово гнездо. Тук умират 75% от бранителите и към 5 часа е високомерен от османските сили. Руските сили отбиват три офанзиви против връх Свети Никола. От 10 до 12 часа, след контраофанзива на 56-и Житомирски пехотен полк и яростен ръкопашен пердах, съветският надзор върху Орлово гнездо е възобновен. Едновременно са отбити три турски офанзиви на връх Кючюк Йешилтепе. Към 14 часа боят затихва.
И двете страни минават към стратегическа защита, известна като Зимното стоене на Шипка.
През интервала септември - декември 1877 година защитата на Шипченския проход се реализира от частите на 24-та пехотна дивизия - 93-ти иркутски, 94-ти енисейски и 95-и красноярски пехотен полк. Периодът е присъщ с артилерийски дуели и пушечен обстрел. Поради заетите командни позиции от Централната османска войска персоналният състав на съветския Шипченски отряд се движи най-вече нощем.
По-сериозен опит за преодоляване на връх Свети Никола от османците е изработен на 30 октомври/11 ноември, само че е неотложно отбит. Руските позиции са разширени и укрепени със землянки, блиндажи и други землени уреди. Снабдяването със зимно облекло е мощно затруднено.
С настъпването на зимата внезапно се усилват загубите от заболявания и измръзвания - 9500 заболели против 700 убити и ранени. Ежедневният отчет на генерал-лейтенант Фьодор Радецки до Главната квартира на настоящата съветска войска „ На Шипка всичко е умерено “ става крилата фраза.
Изключително сложните зимни условия са пресъздадени от художника Василий Верешчагин в триптиха „ В окопите на Шипка “. В началото на януари настъплението на съветския Южен отряд и борбата при Шейново водят до погром и пленяване на Централната османска войска.
За смисъла на защитата на Шипченския проход по-късно генерал-лейтенант Фьодор Радецки ще напише: „ Шипка - това е заключена врата. През месец август тя удържа един тежък удар, с който Сюлейман паша се помъчи да я пробие, с цел да мине в Северна България, да се съедини там с Мехмед Али паша и с Осман паша, с цел да раздра съветската войска на две елементи и да й нанесе уверено проваляне. Следните четири месеца Шипка приковаваше 40 000 турска войска, отвлече я от другите пунктове на театъра на военните дейности и с това улесни триумфа на другите два наши фронта.
Накрая същата тази Шипка приготви капитулацията на една втора неприятелска войска, а през януари 1878 година тя послужи като отворена врата за победоносното шествие на една част от нашата войска към Цариград. "
Дълбок реверанс и безконечна популярност на героите, сражавали се и починали за нашата Свобода! Проклет да бъде всеки, който каже неприятна дума за тях!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ