Съединението - велико дело без външна намеса
доцент доктор Петър Ненков
След подписването от Великите сили на Берлинския контракт, раздрал снагата на Сан Стефанска България на пет къса, един от британските дипломати предлага с отявлен политически цинизъм Южна България да се назова “Нова Турция ” и в нея да се настанят турски гарнизони. Това кара 864 карловски вдовици, изгубили своите синове и мъже през страшното време в Руско-турската война 1877-1878 година, да напишат протестно писмо до интернационалната комисия в Пловдив, в което декларират: “Господа, поискайте от турските съдии, правосъдните протоколи, с цел да видите виновността на нашите обесени мъже и синове. Вие би трябвало да извършите това, с цел да видите морала на това ръководство, което желаете още веднъж да върнете в нашата злочеста земя. Това обаче няма в никакъв случай да стане! Ние няма да пуснем сред нас кръвопийците и ви заклеваме, че турски войски няма да влезнат в България, в случай че не минат през труповете на карловските вдовици! ”
Българският народ стартира незабавна битка за Съединението на разпокъсаните български земи, като си слага за първа и най-важна цел съединението с Източна Румелия, както е наречена Южна България и Княжество България. В името на тази свята концепция той се опълчва против безпардоността на Великите сили.
На 10 февруари 1879 в постройката на някогашния конак в Търново, в която през 1873 година е разпитван след залавянето му в Къкринското ханче Васил Левски и в която Бачо Киро Петров рецитира пред съда свое стихотворение на турски език, се събират делегатите на Учредителното заседание.
Голяма част от 231 стола в залата остават празни, защото са алегорично предопределени за делегатите от Македония и Тракия, останали след Берлинския конгрес на Великите сили под турско иго. Със сълзи на очи първият български екзарх Антим приканва националните избраници да работят за обединяването на разпокъсаното ни Отечество.
Учредителното заседание приема на 16 април 1879 година главния закон на страната, станал прочут в историята под името „ Търновска конституция ”. Тя е основана с присъединяване на български и съветски адвокати. Проектът за конституцията е направен в канцеларията на Временното съветско ръководство и координиран с български общественици и съветската имперска комисия.
Учредителното заседание внася огромни промени в плана, в това число и смяна на наименованието му - от „ Органически правилник ” в „ Конституция ”. Търновската конституция цели да закрепи юридически социално-икономическите и политическите промени в българското общество след Освобождението. Съгласно член 4 в нея: „ Българското царство е монархия наследствена и конституционна, с национално посланичество. “ Конституцията дефинира функционалностите и компетентността на централните органи на държавна власт, съгласно с правилото за разделяне на управляващите на законодателна, изпълнителна и правосъдна. С нея се прокламират правата на монарха, министерската отговорност, депутатската цялост и общинско самоуправление.
Новаторска и с буржоазно-либерален темперамент, Търновската конституция е една от най-прогресивните за своето време в Европа и утвърждава правилото на персоналната цялост и частната благосъстоятелност, като основа на индустриалните и публични връзки. С нея се закрепват свободата на печата и правото на сдружавания и други изконни права на българските жители.
След Учредителното заседание в разпокъсаната от Берлинския контракт страна стартират да се образуват секрети революционни комитети “Единство ”, които разпростират дейна активност за подготовката на бъдещото Съединение.
Безспорният водач на съединисткото придвижване е пламенният журналист, публицист и национален трибун Захари Стоянов, който оглавява учредения Български скришен централен революционен комитет - БТЦРК и стартира издаването на вестник “Борба ”.
В основаните гимнастическо-стрелкови сдружения младите патриоти, с предоставеното от Временната съветска администрация оръжие, се учат на военно дело.
В началото на септември 1885 година първи се подвигат на протест, както в Априлското въстание от 1876 година, панагюрци. Под звъна на черковните камбани и пукота на пушките съзаклятниците в града прогонват жандармерията и завземат властта.
Марионетното държавно управление на турския генерал-губернатор Гаврил Кръстевич взема ограничения, с цел да смаже въстанието в зародиш. Захари Стоянов е задържан и хвърлен в пандиза. Спира се издаването на неговия вестник “Борба ”. На 6 септември 1885 година голямоконарската чета на Продан Тишков – Чардафон Велики влиза в Пловдив. Източнорумелийската милиция отпред с майор Данаил Николаев също влиза в града на трихълмието.
Генерал-губернаторът Гаврил Кръстевич е задържан в конака. Въпреки пълномощията му да изиска по телеграфа въоръжена интервенция от турското държавно управление, той освен не прави това, а споделя следните паметни думи: " И аз съм българин, господа, по тази причина не ще попреча на това свято дело. Бог да ви благослови! "
Единствената жертва при оповестяване на Съединението в Пловдив е именитият майор Райчо Николов, който е погубен от началника на пощенската станция в Пловдив Костадин Тодоров - на площада Джумаята. Тълпата настига килъра и го раздира на части. Освен него, са убити от жандармерията още петима души от Чирпанската чета, тръгнала на 5 септември към Пловдив, с цел да взе участие в акта на Съединението.
Съставено e Временно държавно управление, отпред с доктор Георги Странски, което афишира обща готовност. Княз Александър Батенберг издава на 8 септември Манифест, в който оповестява за Съединението и за решението си да го одобри като общонародно дело.
Той идва в Пловдив дружно с ръководителя на Народното събрание Стефан Стамболов и министър-председателят Петко Каравелов и изпраща депеша до държавните управления на европейските Велики сили: " Старата Източна Румелия престана да съществува и народът ме прогласи за собствен княз. "
Високата врата е вбесена от дързостта на довчерашните си плебеи, само че не посмява да изпрати свои войски в Южна България, с цел да възвърне нарушеното статукво от Берлинския конгрес, защото е респектирано от нота на съветското министерство на външните работи. Русия и останалите Велики сили посрещат с неодобрение акта на Съединението, защото то не е в съгласие с тях.
Единствено Англия, откакто схваща, че Русия е срещу него, се афишира в негова отбрана. Това тя прави не заради огромни благосклонности към българския народ, а с цел да откъсне България от нейната освободителка Русия и да я вкара в своята външнополитическа орбита на въздействие.
По предписание на съветския император Александър III, от България са отзовани всички съветски офицери и по този начин Българската войска е оставена без старши команден кадър.
Съединението е единственото велико българско дело, което е осъществено без външна интервенция, а само със силите на българския народ и армия.
Facebook
Паметникът на скърбящия войник
Има един паметник-костница във Видин, отдаден на починалите български воини в Сръбско-българската война - 1885 година, който е неповторим със своето обръщение - да бъдем повече хора. Той ме кара да се усещам горделив като българин.
Наименованието му е за " За Отечеството " и е дело на огромния български ваятел, професор Андрей Николов. Местните хора го назовават Паметника на скърбящия боец.
Това е единственият боен паметник в България, който носи посланията на пацифизма.
Изобразеният на паметника във Видин български боец, въпреки и победител във войната със сърбите - не тържествува, а съжалява, тъй като е осъзнал безсмислието на всяка война и на всяка жертва.
Някои патриотари не утвърждават паметника, само че множеството хора го харесват и дефинират като монумент на хуманността и човечността.
За него известният британски публицист Берлайн, посетил града през 1919 година, счита, че е без аналог в цяла Европа и написва за него паметни думи: " Бългаpия има един монумент, какъвто на никое място няма в просветена Европа. Умиpащият гpенадир, макаp и победител, cъжалява за бpатоубийствената война със сърбите. На това мъжество единствено българинът е кадърен! "
След подписването от Великите сили на Берлинския контракт, раздрал снагата на Сан Стефанска България на пет къса, един от британските дипломати предлага с отявлен политически цинизъм Южна България да се назова “Нова Турция ” и в нея да се настанят турски гарнизони. Това кара 864 карловски вдовици, изгубили своите синове и мъже през страшното време в Руско-турската война 1877-1878 година, да напишат протестно писмо до интернационалната комисия в Пловдив, в което декларират: “Господа, поискайте от турските съдии, правосъдните протоколи, с цел да видите виновността на нашите обесени мъже и синове. Вие би трябвало да извършите това, с цел да видите морала на това ръководство, което желаете още веднъж да върнете в нашата злочеста земя. Това обаче няма в никакъв случай да стане! Ние няма да пуснем сред нас кръвопийците и ви заклеваме, че турски войски няма да влезнат в България, в случай че не минат през труповете на карловските вдовици! ”
Българският народ стартира незабавна битка за Съединението на разпокъсаните български земи, като си слага за първа и най-важна цел съединението с Източна Румелия, както е наречена Южна България и Княжество България. В името на тази свята концепция той се опълчва против безпардоността на Великите сили.
На 10 февруари 1879 в постройката на някогашния конак в Търново, в която през 1873 година е разпитван след залавянето му в Къкринското ханче Васил Левски и в която Бачо Киро Петров рецитира пред съда свое стихотворение на турски език, се събират делегатите на Учредителното заседание.
Голяма част от 231 стола в залата остават празни, защото са алегорично предопределени за делегатите от Македония и Тракия, останали след Берлинския конгрес на Великите сили под турско иго. Със сълзи на очи първият български екзарх Антим приканва националните избраници да работят за обединяването на разпокъсаното ни Отечество.
Учредителното заседание приема на 16 април 1879 година главния закон на страната, станал прочут в историята под името „ Търновска конституция ”. Тя е основана с присъединяване на български и съветски адвокати. Проектът за конституцията е направен в канцеларията на Временното съветско ръководство и координиран с български общественици и съветската имперска комисия.
Учредителното заседание внася огромни промени в плана, в това число и смяна на наименованието му - от „ Органически правилник ” в „ Конституция ”. Търновската конституция цели да закрепи юридически социално-икономическите и политическите промени в българското общество след Освобождението. Съгласно член 4 в нея: „ Българското царство е монархия наследствена и конституционна, с национално посланичество. “ Конституцията дефинира функционалностите и компетентността на централните органи на държавна власт, съгласно с правилото за разделяне на управляващите на законодателна, изпълнителна и правосъдна. С нея се прокламират правата на монарха, министерската отговорност, депутатската цялост и общинско самоуправление.
Новаторска и с буржоазно-либерален темперамент, Търновската конституция е една от най-прогресивните за своето време в Европа и утвърждава правилото на персоналната цялост и частната благосъстоятелност, като основа на индустриалните и публични връзки. С нея се закрепват свободата на печата и правото на сдружавания и други изконни права на българските жители.
След Учредителното заседание в разпокъсаната от Берлинския контракт страна стартират да се образуват секрети революционни комитети “Единство ”, които разпростират дейна активност за подготовката на бъдещото Съединение.
Безспорният водач на съединисткото придвижване е пламенният журналист, публицист и национален трибун Захари Стоянов, който оглавява учредения Български скришен централен революционен комитет - БТЦРК и стартира издаването на вестник “Борба ”.
В основаните гимнастическо-стрелкови сдружения младите патриоти, с предоставеното от Временната съветска администрация оръжие, се учат на военно дело.
В началото на септември 1885 година първи се подвигат на протест, както в Априлското въстание от 1876 година, панагюрци. Под звъна на черковните камбани и пукота на пушките съзаклятниците в града прогонват жандармерията и завземат властта.
Марионетното държавно управление на турския генерал-губернатор Гаврил Кръстевич взема ограничения, с цел да смаже въстанието в зародиш. Захари Стоянов е задържан и хвърлен в пандиза. Спира се издаването на неговия вестник “Борба ”. На 6 септември 1885 година голямоконарската чета на Продан Тишков – Чардафон Велики влиза в Пловдив. Източнорумелийската милиция отпред с майор Данаил Николаев също влиза в града на трихълмието.
Генерал-губернаторът Гаврил Кръстевич е задържан в конака. Въпреки пълномощията му да изиска по телеграфа въоръжена интервенция от турското държавно управление, той освен не прави това, а споделя следните паметни думи: " И аз съм българин, господа, по тази причина не ще попреча на това свято дело. Бог да ви благослови! "
Единствената жертва при оповестяване на Съединението в Пловдив е именитият майор Райчо Николов, който е погубен от началника на пощенската станция в Пловдив Костадин Тодоров - на площада Джумаята. Тълпата настига килъра и го раздира на части. Освен него, са убити от жандармерията още петима души от Чирпанската чета, тръгнала на 5 септември към Пловдив, с цел да взе участие в акта на Съединението.
Съставено e Временно държавно управление, отпред с доктор Георги Странски, което афишира обща готовност. Княз Александър Батенберг издава на 8 септември Манифест, в който оповестява за Съединението и за решението си да го одобри като общонародно дело.
Той идва в Пловдив дружно с ръководителя на Народното събрание Стефан Стамболов и министър-председателят Петко Каравелов и изпраща депеша до държавните управления на европейските Велики сили: " Старата Източна Румелия престана да съществува и народът ме прогласи за собствен княз. "
Високата врата е вбесена от дързостта на довчерашните си плебеи, само че не посмява да изпрати свои войски в Южна България, с цел да възвърне нарушеното статукво от Берлинския конгрес, защото е респектирано от нота на съветското министерство на външните работи. Русия и останалите Велики сили посрещат с неодобрение акта на Съединението, защото то не е в съгласие с тях.
Единствено Англия, откакто схваща, че Русия е срещу него, се афишира в негова отбрана. Това тя прави не заради огромни благосклонности към българския народ, а с цел да откъсне България от нейната освободителка Русия и да я вкара в своята външнополитическа орбита на въздействие.
По предписание на съветския император Александър III, от България са отзовани всички съветски офицери и по този начин Българската войска е оставена без старши команден кадър.
Съединението е единственото велико българско дело, което е осъществено без външна интервенция, а само със силите на българския народ и армия.
Паметникът на скърбящия войник
Има един паметник-костница във Видин, отдаден на починалите български воини в Сръбско-българската война - 1885 година, който е неповторим със своето обръщение - да бъдем повече хора. Той ме кара да се усещам горделив като българин.
Наименованието му е за " За Отечеството " и е дело на огромния български ваятел, професор Андрей Николов. Местните хора го назовават Паметника на скърбящия боец.
Това е единственият боен паметник в България, който носи посланията на пацифизма.
Изобразеният на паметника във Видин български боец, въпреки и победител във войната със сърбите - не тържествува, а съжалява, тъй като е осъзнал безсмислието на всяка война и на всяка жертва.
Някои патриотари не утвърждават паметника, само че множеството хора го харесват и дефинират като монумент на хуманността и човечността.
За него известният британски публицист Берлайн, посетил града през 1919 година, счита, че е без аналог в цяла Европа и написва за него паметни думи: " Бългаpия има един монумент, какъвто на никое място няма в просветена Европа. Умиpащият гpенадир, макаp и победител, cъжалява за бpатоубийствената война със сърбите. На това мъжество единствено българинът е кадърен! "
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ