Бойното кръщение на военноморския ни флот
Доц. доктор Петър Ненков
На 12 август се навършиха 145 години от основаването на българския военноморски флот. По традиция всяка година през втората неделя от месец август Военноморските сили на Република България празнуват своя празник.
Най-посещаваното място във Варна през този празничен ден е Военноморският музей и експонираният в Морската градина именит миноносец " Дръзки ", извоювал най-голямата победа за българския военноморски флот - торпилирането на турския крайцер " Хамидие " в Балканската война. Командир на миноносеца е мичман I сан Георги Купов.
Българските военноморски сили водят началото си от далечната 1879 година, когато на 12 август съветската войска освободителка оставя на новосъздаденото българско княжество няколко дребни парахода, парни катери и гребни лодки, от които е образувана първата българска военна плавателна част – Дунавската флотилия, в град Русе.
Георги Купов е роден във Варна на 30 октомври 1884 година Един от братовчедите на майка му е сподвижник на Васил Левски, а различен е участник в Ботевата чета. В 1894 година едвам 14 годишен постъпва в Морското учебно заведение. Заминава на образование в Морския кадетски корпус в Санкт Петербург, който приключва го в 1905 година
След завръщането си в България е назначен в Портовата рота на Черноморския флот. През 1906 - 1907 година е учител във Морското учебно заведение. Завършва едногодишния Минен офицерски клас в Морското инженерно учебно заведение „ Император Николай I ” в Кронщадт през октомври 1908 година От ноември 1909 до май 1910 година е на работа в Минната част на Дунавската флотилия. През интервала 1911-1915 година преподава в Морското учебно заведение дисциплината " Електротехника ".
В Балканската война той е най-младият пълководец на транспортен съд. Като пълководец на миноносеца „ Дръзки “, печели първата българска военно-морска победа в модерната ни история, като торпилира турския крайцер „ Хамидие ” през нощта на 7 против 8 ноември 1912 година на 30 благи от Варна.
На цялостен ход „ Дръзки “ пресича курса на турския транспортен съд, потегля на контракурс и от близка отдалеченост 50-60 метра мичман Минков изстрелва торпедо. Попадението е в носа на крайцера, пробойната е към 10 кв.м. От гърмежа са убити 8 и ранени над 30 турски моряци и офицери. Само тихото море избавя големия и тежковъоръжен крайцер от поглъщане Силно накривен той е муден на буксир от ескортиращите го два кораба до Цариград.
През Първата международна война, като пълководец на миноносец „ Дръзки ” влиза в състава на Подвижната минна защита на Черноморския ни военен флот. На 5 септември 1916 година през нощта миноносците и три гребни лодки стоварват първият морски десант в новата ни история при Балчик в състав 235 бойци.
След него в идващите дни дебаркират още 510 души при Каварна и Калиакра. Те побеждават превъзхождащия ги в жива мощ и артилерия съперник, овладяват крайбрежието с пристанищата и житните хранилища и подкрепят настъплението на Трета българска войска в Добруджа. От 18 до 19 октомври 1916 година отрядът от торпедните миноносци, командван от капитан-лейтенант Рашко Серафимов слагат минно заграждение от 24 мини в морето, южно от Кюстенджа. От декември 1917 до септември 1919 година капитан 1 сан Георги Купов е шеф щаб на флота.
След Ньойският контракт е пълководец на Дунавската стражева полицейска работа с командване в Русе. След 1919 до 1933г. е учител в Морско учебно заведение по астрономия и сферична тригонометрия, написа изявления в сп.„ Морски сговор ”. От 1941 до 1944 година управлява Параходство „ Българско речно корабоплаване ”.
Флотът на Княжество България, Царство България, Народна Република България, а понастоящем и на Република България постоянно е защитавал с чест, умения и жертвоготовност морските граници на страната ни. 145 години от основаването му са един прекрасен мотив да си спомним за историческия му път и многочислените му триумфи. И да бъдем сигурни, че в бъдеще неговите офицери, матроси и моряци ще не престават да бъдат правилен пазач на родните крайбрежия.
Поредната грозна българска непризнателност
По мотив 12 август - празник на осакатените след " демократичните промени " български военноморски сили, приветствие по Българска национална телевизия направи техния пълководец - контраадмирал Кирил Михайлов.
В поздравлението чухме за " експанзията на Русия ", в това число и за нейната виновност за мините по нашето крайбрежие. Без да се посочи, че това са неспособно сложени украински мини.
Така и не стана ясно на феновете от кое място на 12 август 1879 година в Русе се е появил българския боен флот. Сигурен съм, че в случай че беше доставен от Съединени американски щати, Англия, Германия, Австро-Унгария или Франция, това щеше да е дебело очебийно. Уви!
Преди 144 години на 12 август, единствено година откакто Русия ни освобождава от пет-вековното Османско иго, група съветски флотски офицери поставят началото на българския боен флот. Тогава е наименуван Дунавска флотилия и се състои от ПОДАРЕНИ ОТ РУСИЯ 4 парахода, 7 парни катера, една шхуна, една баржа и 5 гребни лодки.
Първият набор от 145 български военни моряци е подготвен от 9 офицери и 54 подофицери и матроси на Руския флот.
Ето това можеше и трябваше да каже лицето Кирил Михайлов, само че не посмя.
Язък!
На 12 август се навършиха 145 години от основаването на българския военноморски флот. По традиция всяка година през втората неделя от месец август Военноморските сили на Република България празнуват своя празник.
Най-посещаваното място във Варна през този празничен ден е Военноморският музей и експонираният в Морската градина именит миноносец " Дръзки ", извоювал най-голямата победа за българския военноморски флот - торпилирането на турския крайцер " Хамидие " в Балканската война. Командир на миноносеца е мичман I сан Георги Купов.
Българските военноморски сили водят началото си от далечната 1879 година, когато на 12 август съветската войска освободителка оставя на новосъздаденото българско княжество няколко дребни парахода, парни катери и гребни лодки, от които е образувана първата българска военна плавателна част – Дунавската флотилия, в град Русе.
Георги Купов е роден във Варна на 30 октомври 1884 година Един от братовчедите на майка му е сподвижник на Васил Левски, а различен е участник в Ботевата чета. В 1894 година едвам 14 годишен постъпва в Морското учебно заведение. Заминава на образование в Морския кадетски корпус в Санкт Петербург, който приключва го в 1905 година
След завръщането си в България е назначен в Портовата рота на Черноморския флот. През 1906 - 1907 година е учител във Морското учебно заведение. Завършва едногодишния Минен офицерски клас в Морското инженерно учебно заведение „ Император Николай I ” в Кронщадт през октомври 1908 година От ноември 1909 до май 1910 година е на работа в Минната част на Дунавската флотилия. През интервала 1911-1915 година преподава в Морското учебно заведение дисциплината " Електротехника ".
В Балканската война той е най-младият пълководец на транспортен съд. Като пълководец на миноносеца „ Дръзки “, печели първата българска военно-морска победа в модерната ни история, като торпилира турския крайцер „ Хамидие ” през нощта на 7 против 8 ноември 1912 година на 30 благи от Варна.
На цялостен ход „ Дръзки “ пресича курса на турския транспортен съд, потегля на контракурс и от близка отдалеченост 50-60 метра мичман Минков изстрелва торпедо. Попадението е в носа на крайцера, пробойната е към 10 кв.м. От гърмежа са убити 8 и ранени над 30 турски моряци и офицери. Само тихото море избавя големия и тежковъоръжен крайцер от поглъщане Силно накривен той е муден на буксир от ескортиращите го два кораба до Цариград.
През Първата международна война, като пълководец на миноносец „ Дръзки ” влиза в състава на Подвижната минна защита на Черноморския ни военен флот. На 5 септември 1916 година през нощта миноносците и три гребни лодки стоварват първият морски десант в новата ни история при Балчик в състав 235 бойци.
След него в идващите дни дебаркират още 510 души при Каварна и Калиакра. Те побеждават превъзхождащия ги в жива мощ и артилерия съперник, овладяват крайбрежието с пристанищата и житните хранилища и подкрепят настъплението на Трета българска войска в Добруджа. От 18 до 19 октомври 1916 година отрядът от торпедните миноносци, командван от капитан-лейтенант Рашко Серафимов слагат минно заграждение от 24 мини в морето, южно от Кюстенджа. От декември 1917 до септември 1919 година капитан 1 сан Георги Купов е шеф щаб на флота.
След Ньойският контракт е пълководец на Дунавската стражева полицейска работа с командване в Русе. След 1919 до 1933г. е учител в Морско учебно заведение по астрономия и сферична тригонометрия, написа изявления в сп.„ Морски сговор ”. От 1941 до 1944 година управлява Параходство „ Българско речно корабоплаване ”.
Флотът на Княжество България, Царство България, Народна Република България, а понастоящем и на Република България постоянно е защитавал с чест, умения и жертвоготовност морските граници на страната ни. 145 години от основаването му са един прекрасен мотив да си спомним за историческия му път и многочислените му триумфи. И да бъдем сигурни, че в бъдеще неговите офицери, матроси и моряци ще не престават да бъдат правилен пазач на родните крайбрежия.
Поредната грозна българска непризнателност
По мотив 12 август - празник на осакатените след " демократичните промени " български военноморски сили, приветствие по Българска национална телевизия направи техния пълководец - контраадмирал Кирил Михайлов.
В поздравлението чухме за " експанзията на Русия ", в това число и за нейната виновност за мините по нашето крайбрежие. Без да се посочи, че това са неспособно сложени украински мини.
Така и не стана ясно на феновете от кое място на 12 август 1879 година в Русе се е появил българския боен флот. Сигурен съм, че в случай че беше доставен от Съединени американски щати, Англия, Германия, Австро-Унгария или Франция, това щеше да е дебело очебийно. Уви!
Преди 144 години на 12 август, единствено година откакто Русия ни освобождава от пет-вековното Османско иго, група съветски флотски офицери поставят началото на българския боен флот. Тогава е наименуван Дунавска флотилия и се състои от ПОДАРЕНИ ОТ РУСИЯ 4 парахода, 7 парни катера, една шхуна, една баржа и 5 гребни лодки.
Първият набор от 145 български военни моряци е подготвен от 9 офицери и 54 подофицери и матроси на Руския флот.
Ето това можеше и трябваше да каже лицето Кирил Михайлов, само че не посмя.
Язък!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ