Ботев и Вапцаров
Доц. доктор Петър Ненков
Ботев и Вапцаров. И двамата са от онази превъзходна фаланга български поети, които издигнаха националната ни лирика до международни небеса и ни карат да се усещаме горди, колчем стане дума за литература.
Между двамата велики поети има доста общи неща. И двамата са революционери, които отдават живота си. Ботев умира в битката за национално избавление, а Вапцаров - в дуела с „ кафявата чума ” - фашизма.
Ботев се качи със своите четници на австрийския речен параход “Радецки ” и потегли към гибелта и безсмъртието, само че остави след себе си двадесет безсмъртни стихотворения и едно прощално писмо до своята Венета, което се трансформира в лебедовата ария на националноосвободителната ни гражданска война.
Вапцаров стана „ първият огняр на кораба на пролетарската гражданска война ” и изгоря единствено на две крачки от Пролетта, за която мечтаеше в своите “Моторни песни ”.
И двамата зарязаха дом, деца и обичани и потеглиха по трънливия и рисков път на революцията.
И двамата написаха единствено по една поетична книга, само че шепата песни в тях от дълго време влязоха във всяко българско сърце като най-скъпи посетители, като покана за духовно съпричастие и като ключова дума в битката за независимост и обществен напредък.
И двамата обичаха родината си, само че не тази на парвенютата и на чорбаджиите – изедници, а тази на елементарните хора, превиващи тил от зори до късен мрак над полето и машините и едвам смогващи да свържат двата края.
В персонален проект и двамата минаха по разнообразни житейски пътеки към своята Голгота. За страдание през днешния ден се откриха фарисеи, които охулиха Ботев, че бил алкохолик, коцкар, хаймана и терорист, превзел със мощ пътнически параход, а други поругаха Вапцаров, че бил физически противен и несръчен като стихотворец.
Някои даже стигнаха до такава степен, че не се посвениха да осквернят светлата любов на Вапцаров към жена му, на която посвети най-нежната балада в българската поезия, часове преди разстрела му в “тунела на гибелта ”. Те разпространиха нелепицата, че Бойка хойкала с немски офицери по Беломорието.
Да не приказваме за трагикомичните опити на македонските литератори да присвоят Вапцаров и да го изкарат македонски стихотворец! На всички тях желая да кажа: Уви! Всуе се морите!
Стиховете на Ботев, които някои самозабравили се соросоиди желаят да изхвърлят през днешния ден от учебниците, защото обиждали турците, са изписани в Сорбоната като еманация на съвършенството в изящната книжовност.
Стиховете на Вапцаров от дълго време са влезнали в златния фонд на българската художествена литература. Нещо повече, те се родеят в европейската лирика със стиховете на поетите антифашисти, като Федерико Гарсия Лорка, Муса Джалил, Иржи Волкер, Юлиус Фучик, Жак Декур и други бележити създатели.
А хората ще го обичат постоянно, на инат на палачите и плювачите, тъй като той бе “един от хилядите незнайни от заводи, канцеларии и села, които миришеха на вкиснато и псуваха ядосано ”....
Първите се пробваха да зазидат гласа на стиховете на Вапцаров измежду затворническите стени и да изтрият от паметта на народа загатна за поета - огняр, посредством неговото физическо заличаване.
А вторите, духовните лилипути, в по-ново време, страхувайки се от величавата му сянка, се пробваха да прекарат изкуствена стена сред него и младите, изкарвайки го отживял пролетарски графоман, безнадеждно стар, съгласно актуалните схващания за лирика.
Но на инат на тях след неговата гибел стиховете му освен, че не бяха забравени, а по невидими пътища доближиха до сърцата на хората и се трансфораха в кодиран знак за битката за обществен напредък, в посланици на вярата и в предизвестие към всички тези които се стремят да възродят от пепелищата уродливия фантом на фашизма.
Защото той вярваше, че в мир и в бурни времена ще бъде постоянно с народа си и ще беседва като жив с живите!
Ето поради това Ботев и Вапцаров ще останат вечно в душата на всеки, който милее за своя жанр и татковина, а стиховете им ще бъдат постоянно неотменна част от българската национална еднаквост!
Единственият българин, почетен с интернационалната премия за мир
На конгресите на Световния съвет на мира в Париж и Прага през 1949 година са учредени интернационалните награди на мира, с които да се награждават бележити радетели и борци за мир против войната.
Измежду десетките известни имена, номинирани за таза интернационална премия, е определен българският стихотворец антифашист Никола Йонков Вапцаров за своя " извънреден принос в делото на мира и дружбата сред народите ".
На 2 декември 1953 година паметният знак и грамотата са връчени на поета посмъртно и тях ги получава неговата майка Елена Вапцарова на Втория международен конгрес на мира, събрал във Варшава представители от 80 страни от всички кътчета на света.
Интересното в тази ситуация е, че Вапцаров е бил препоръчан за това влиятелно отличие не от България (!), а от неговата полска преводачка. Тя изпраща стиховете му на именитата испанска революционерка Долорес Ибарури - Ла Пасионария и направеното предложение получава необятна поддръжка.
Ботев и Вапцаров. И двамата са от онази превъзходна фаланга български поети, които издигнаха националната ни лирика до международни небеса и ни карат да се усещаме горди, колчем стане дума за литература.
Между двамата велики поети има доста общи неща. И двамата са революционери, които отдават живота си. Ботев умира в битката за национално избавление, а Вапцаров - в дуела с „ кафявата чума ” - фашизма.
Ботев се качи със своите четници на австрийския речен параход “Радецки ” и потегли към гибелта и безсмъртието, само че остави след себе си двадесет безсмъртни стихотворения и едно прощално писмо до своята Венета, което се трансформира в лебедовата ария на националноосвободителната ни гражданска война.
Вапцаров стана „ първият огняр на кораба на пролетарската гражданска война ” и изгоря единствено на две крачки от Пролетта, за която мечтаеше в своите “Моторни песни ”.
И двамата зарязаха дом, деца и обичани и потеглиха по трънливия и рисков път на революцията.
И двамата написаха единствено по една поетична книга, само че шепата песни в тях от дълго време влязоха във всяко българско сърце като най-скъпи посетители, като покана за духовно съпричастие и като ключова дума в битката за независимост и обществен напредък.
И двамата обичаха родината си, само че не тази на парвенютата и на чорбаджиите – изедници, а тази на елементарните хора, превиващи тил от зори до късен мрак над полето и машините и едвам смогващи да свържат двата края.
В персонален проект и двамата минаха по разнообразни житейски пътеки към своята Голгота. За страдание през днешния ден се откриха фарисеи, които охулиха Ботев, че бил алкохолик, коцкар, хаймана и терорист, превзел със мощ пътнически параход, а други поругаха Вапцаров, че бил физически противен и несръчен като стихотворец.
Някои даже стигнаха до такава степен, че не се посвениха да осквернят светлата любов на Вапцаров към жена му, на която посвети най-нежната балада в българската поезия, часове преди разстрела му в “тунела на гибелта ”. Те разпространиха нелепицата, че Бойка хойкала с немски офицери по Беломорието.
Да не приказваме за трагикомичните опити на македонските литератори да присвоят Вапцаров и да го изкарат македонски стихотворец! На всички тях желая да кажа: Уви! Всуе се морите!
Стиховете на Ботев, които някои самозабравили се соросоиди желаят да изхвърлят през днешния ден от учебниците, защото обиждали турците, са изписани в Сорбоната като еманация на съвършенството в изящната книжовност.
Стиховете на Вапцаров от дълго време са влезнали в златния фонд на българската художествена литература. Нещо повече, те се родеят в европейската лирика със стиховете на поетите антифашисти, като Федерико Гарсия Лорка, Муса Джалил, Иржи Волкер, Юлиус Фучик, Жак Декур и други бележити създатели.
А хората ще го обичат постоянно, на инат на палачите и плювачите, тъй като той бе “един от хилядите незнайни от заводи, канцеларии и села, които миришеха на вкиснато и псуваха ядосано ”....
Първите се пробваха да зазидат гласа на стиховете на Вапцаров измежду затворническите стени и да изтрият от паметта на народа загатна за поета - огняр, посредством неговото физическо заличаване.
А вторите, духовните лилипути, в по-ново време, страхувайки се от величавата му сянка, се пробваха да прекарат изкуствена стена сред него и младите, изкарвайки го отживял пролетарски графоман, безнадеждно стар, съгласно актуалните схващания за лирика.
Но на инат на тях след неговата гибел стиховете му освен, че не бяха забравени, а по невидими пътища доближиха до сърцата на хората и се трансфораха в кодиран знак за битката за обществен напредък, в посланици на вярата и в предизвестие към всички тези които се стремят да възродят от пепелищата уродливия фантом на фашизма.
Защото той вярваше, че в мир и в бурни времена ще бъде постоянно с народа си и ще беседва като жив с живите!
Ето поради това Ботев и Вапцаров ще останат вечно в душата на всеки, който милее за своя жанр и татковина, а стиховете им ще бъдат постоянно неотменна част от българската национална еднаквост!
Единственият българин, почетен с интернационалната премия за мир
На конгресите на Световния съвет на мира в Париж и Прага през 1949 година са учредени интернационалните награди на мира, с които да се награждават бележити радетели и борци за мир против войната.
Измежду десетките известни имена, номинирани за таза интернационална премия, е определен българският стихотворец антифашист Никола Йонков Вапцаров за своя " извънреден принос в делото на мира и дружбата сред народите ".
На 2 декември 1953 година паметният знак и грамотата са връчени на поета посмъртно и тях ги получава неговата майка Елена Вапцарова на Втория международен конгрес на мира, събрал във Варшава представители от 80 страни от всички кътчета на света.
Интересното в тази ситуация е, че Вапцаров е бил препоръчан за това влиятелно отличие не от България (!), а от неговата полска преводачка. Тя изпраща стиховете му на именитата испанска революционерка Долорес Ибарури - Ла Пасионария и направеното предложение получава необятна поддръжка.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ