Доц. д-р Николай Миринчев: След 60 камъните в бъбреците са по-чести
Доц. доктор Николай Миринчев е ученик на Английската езикова гимназия в Бургас, а по-късно и на Медицинския университет във Варна. Преминал е голям брой специализации по урология и андрология у нас, в Германия, в Австрия.
Има магистърска степен по “Здравен мениджмънт ”.
Доцент е по урология. Началник е на Клиниката по урология в “УМБАЛ-Бургас ”.
Доц. доктор Николай Миринчев е един от водещите уролози и андролози у нас. Разговаряме с него за заболяванията на пикочните пътища и при двата пола.
- С какви недоволства най-често ви търсят пациентите през есенно-зимния сезон?
- През този интервал се обострят инфекциите на пикочните пътища (ИПП), изключително при дамите. Обострят се недоволствата на пациентите с доброкачествена простатна хиперплазия(ДПХ). Засилват се недоволствата при пациентите с продължителен простатит. Увеличава се броят на болните с бъбречна колика като резултат от елиминация на конкременти в пикочо-отделителната система (ПОС).
- Може ли да се приказва за сезонност на заболяванията на пикочните пътища?
- От нагоре изложеното можем да обобщим, че има в някаква степен сезонност.
- Не са малко хората, които споделят, че имат или са имали камъни в бъбреците. Българите (или родените и живеещите в България) по-често ли от останалите хора по света страдат от бъбречнокаменна болест? Защо?
- Възможността за развиване на бъбречнокаменната болест през целия живот на човек се прави оценка от 1% до 15%, като варира според от възрастта, пола, расата и географското местонахождение. По света равнищата на разпространяване варират. От 7% до 13% в Северна Америка.
В Европа разпространяването е от 5% до 9%, а в Азия – от 1% до 5%. Нарастването на разпространяването на бъбречнокаменната болест (БКБ) е световно събитие. Географското разпространяване на болестта нормално следва рисковите фактори на околната среда: парещ или изсъхнал климат, като в пустинята или тропическите региони.
В международен мащаб се открива, че най-голямо разпространяване на БКБ има при хората със светла кожа, следвани от латиноамериканците, азиатците и афро-американците.
- Има ли региони в България, в които повече хора страдат от камъни в бъбреците? Защо?
- Географските разлики при случаите на бъбречнокаменна болест в някои случаи се дължат на разликите в наличието на минерали и електролити във водата в другите региони.
Съществува връзка сред твърдостта на водата и равнищата на магнезий, калций и цитрат в урината, които имат значима роля в процеса на формиране на конкременти в пикочо-отделителната система. Бургаският район се счита за ендемичен регион.
- Кой е в по-голям риск от БКБ – деца, възрастни, дами, мъже?
- Бъбречнокаменната болест визира по-често възрастните мъже, в сравнение с дамите. По разнообразни индикатори, в това число банкет в болница, визити в амбулаторни кабинети и визити в незабавни отделения, мъжете са били наранени два до три пъти по-често от дамите. Въпреки това, последните данни сочат, че е наклонност разликата в заболеваемостта сред мъжете и дамите да понижава.
Необичайно е конкременти да се появят при хора под 20 година През последните няколко десетилетия обаче, БКБ се усилва с 5% до 10% годишно измежду подрастващите
При възрастните честотата на камъни в бъбреците е пикова през четвъртото до шестото десетилетие от живота. Пикова периодичност при мъжете е във възрастовата група от 60 до 69 година, само че при дамите се следи релативно дребна смяна в честотата сред 20 и 70 година, с малко по-висока периодичност при дамите във възрастовите групи от 30 до 39 година и 60 до 69 година
- Коя е повода за БКБ?
- Сезонните вариации в бъбречнокаменната болест евентуално са свързани с температурата – посредством загуба на течности от изпотяване и евентуално от провокирано от слънчевата светлина повишение на витамин D. Отбелязва се най-висока периодичност на бъбречнокаменната болест през летните месеци – от юли до септември, като пикът настава в границите на 1 до 2 месеца след оптималните междинни температури.
Околната температура, атмосферното налягане и часовете слънчево греене корелират със случаите на БКБ и се открива, че температурата на околната среда е най-важният определящ фактор за развиването й.
В международен мащаб е доказана връзката сред сезонните високи температури на околната среда и покачвания риск от камъни в бъбреците. Излагането на топлота и дехидратацията също съставляват професионални рискови фактори за БКБ.
Установено е, че готвачите и личният състав, изложен на високи температури, имат най-високи равнища на формиране на камъни в пикочо-отделителната система. Хора, изложени на високи температури, демонстрират по-ниски размери на урината и pH, по-високи равнища на пикочна киселина и по-високо характерно тегло на урината, което води до по-голямо засищане в урината с пикочна киселина – това са фактори за формиране на конкременти. Връзката сред размера на тялото и честотата на бъбречнокаменнатата болест е необятно изследвана.
Затлъстяването и наддаването на тегло са самостоятелни рискови фактори за образуването на камъни, който е по-изразен при дамите, в сравнение с при мъжете.
