Доц. д-р Момчил Дойчев, политолог и съпредседател на Атлантическия съвет

Доц. доктор Момчил Дойчев, политолог и съпредседател на Атлантическия съвет на България, разгласява във фейсбук 7 аргументи за какво Трети март не може и не би трябвало да бъде наш народен празник тъй като:

1. Руската империя подписва на 3-ти март 1878 прелиминарен контракт за мир с Османската империя, а не финален кротичък контракт, приет от всички велики сили. Този контракт е в действителност протокол за прелиминарен мир, проектодоговор, който няма никаква международно-правна стойност.

2. Подписването на протокола в Сан Стефано става без никакво българско присъединяване. Никой не се допитва до български представители. Руската империя не позволява българи да участват нито на 3-ти март в Сан Стефано, нито в Берлин през юли същата година, когато се подписва същинският интернационален контракт за мир.

3. Честването на 3-ти март 1878 година утвърждава един подправен народен идеал по неосъществимия и неизпълним мит за " Сан Стефанска България “. Тази България е обрисувана предвид на непознат стратегически интерес и няма нищо общо с възрожденския блян за " целокупна България “.

4. Митът за " Сан Стефанска България “ подменя идеала за " чиста и свята република “. Той е изключително нездравословен през днешния ден, когато патриотарството и безмозъчният популистки шовинизъм се пробват, за жалост постоянно сполучливо, да подменят демократичния национализъм и републиканския блян.

5. Трети март утвърждава поклонението пред непозната страна, утвърждава българския комплекс за непълноценност пред нея, затвърждава мита за " двойната освободителка “, към която би трябвало да изпитваме единствено безконечна благодарност и коленопреклонение.

6. Митът за трети март разделя трагично българската нация, възражда отвратителния комплекс на непълноценност на българите и освен няма нищо общо с идеалите на българското Възраждане, само че и подло ги подменя.

7. И до през днешния ден 3-ти март разделя българите на " русофили “ и " русофоби “, митологически обосновани идеологеми за ценностно разделяне на българското общество. Това разделяне се поддържа от антибългарското русофилство като " жестоко политическо поверие, което води до национално изменничество и разгром “.

По подигравка на историята датите 19-ти февруари/3-ти март по остарял и нов жанр си наподобяват по своя трагизъм. На едната русофилите " празнуват “ обесването на Левски, а на другата " безсрочната съветска окупация на България “. Това просто не може да продължава, в случай че желаеме да сме свободна и самостоятелна страна.