Доц. д-р Лора Мутишева е актриса, преподавател по Сценична реч“

Доц. доктор Лора Мутишева е актриса, учител по „ Сценична тирада “ в НАТФИЗ „ Кръстьо Сарафов “ и създател на „ Словесно деяние в деяние “- книга, която обгръща всички аспекти на словесното деяние в спектакъла. Срещата с Лора Мутишева постоянно е забавна, а диалозите са смислени и провокират към деяние - умствено, прочувствено, словесно.

Започваме с величествен въпрос. Защо е значимо да оцелее изкуството?За да оцелее индивидът. Като тип. Homo sapiens се отличава с няколко неща от останалите типове бозайници, някои от тях - нюх за хармония, за хубост, предпочитание за самоизява, любознание и потребност от разгадаване на света. С една дума - желанието за творчество, за сътворяване, за изкуство. И в случай че загубим това предпочитание, тази потребност, към този момент няма да сме Homo sapiens. Може би ще еволюираме в друго, не желая да обмислям дали ще е по-добро или не, само че сигурно няма да сме индивиди. А ми се желае да имам вяра, че към момента желаеме да сме хора.

Все задаваме въпроса за задачата на театъра през днешния ден. Тя променяла ли се въобще, откогато той съществува?Театърът, популярност богу, има доста и разнообразни задания. Да запълва неналичия, да задава въпроси, да предлага нови гледни точки, да бъде угощение, да осмисля или предлага смисъл… Той е бил, и от време на време е, и моралистичен, дидактичен, политкоректен… Това, което е той в този момент, не е по-различно, мисля. Средствата, с които работи, се трансформират с развиването на технологиите и индивида. Но има нещо, което от ден на ден го отличава. Той продължава да упорства на живия контакт, на срещата на хора с хора, на човешкото. Точно поради това, съгласно мен, той ще е все по-нужен.

Човекът, изключително в тази странна година, от ден на ден усеща неналичието на човешкото към себе си. Театърът е необикновен тип другарство, такова, което е все по-луксозно, рядко срещано и все по-нужно. Това, което той дава, няма сурогат. А нещата без заместители са същински скъпите.

В какъв род се развива действието на света през последната една година?Ха-ха! Иска ми се да не е антиутопия. Може би е модерна покруса и ние всички чакаме катарзиса (по Аристотел), с цел да възвърнем и възвеличим още веднъж Живота и Творчеството.

А вие какъв брой постоянно ходите на спектакъл като фен от карантината насам?Изключително рядко имам сходна опция, без значение дали живеем в естествени или „ забавни ” времена. От 13 март насам съм ходила на спектакъл единствено в НАТФИЗ, с цел да виждам или да работя по дипломни спектакли на студенти. Онлайн „ вървя ” на спектакъл из целия свят - нещо, което преди този момент не бях правила постоянно.



Икаква е ситуацията с театъра в другите страни сега? Точно в този миг ситуацията е… съвсем несъществуваща. България е една от дребното страни, които, в изискванията на пандемия, имат работещи театри и действително протичащи се спектакли. Предпочитам да мисля, че това е малко знамение и да се любувам на опцията да играя. Не мога и не желая да се слага на мястото на толкоз доста актьори, за които сцената е единствено спомен от доста месеци. А отвън моментната обстановка - всички ние имаме опцията да усетим какво се случва в театъра по света. Толкова доста и прелестни спектакли се стриймваха онлайн.

Коя е обичаната ви част от процеса по основаването на едно театрално зрелище?Любимата? Аз съм от тези артисти, които обичат подготовката повече от представлението. Репетицията е развой, в който непрестанно би трябвало да се вземат решение проблеми, да се основава чисто нов свят и това ми е по-интересно, от това да „ играя ” във към този момент основан свят. Процесът на сътворяване на до момента несъществуваща действителност ме кара да се чувствам… божествено. Тогава ние всички сме дребни богове, измислящи разпоредбите на нашия дребен свят. Прекрасно е. И колкото по-проблемно е, толкоз е по-прекрасно.

И най-досадната част?Ха-ха! Най-досадната част за мен, като извънредно виновен човек, е чакането да се съберем за подготовка. И, може би не досадно, само че тежко е за мен да съм очевидец на демонстрация на пренебрежение към специалността или сътрудниците. За страдание, това е нерядко срещано.



Напоследък се вършат от ден на ден гротески. На какво се дължи това?Деформацията, окарикатуряването са доста ярки средства, които еднопосочно показват проблемите на обществото ни. Колкото повече заболели тематики - толкоз повече гротеска. Навремето Сатиричният спектакъл е употребявал комедията, сатирата като инструмент за рецензия, наказание на тогавашната власт. Сега, в изискванията на народна власт, тази „ независимост ” е право на всички и все по-често е нужно средство да се „ изобличат ” заболяванията на обществото ни, заболяванията на индивида.

Вие сте учител в НАТФИЗ „ Кръстьо Сарафов “. Какво ви дава работата със студентите, което театърът не може?В театъра съм актриса. Съобразявам се и организирам непознати решения. Там съм под прожекторите, вниманието е ориентирано към мен, егоцентричната ми природа желае и търси това. Всеки артист има потребност от това. В НАТФИЗ аз съм индивидът, който дава направления, който буди мозъци и сърца, който трепери зад кулисите. Това е доста друго и по някакъв метод по-дълбоко, трайно и свястно.

Усеща ли се спад на ентусиазма при вашите ученици?Разбира се. Неяснотата дали ще играеш, дали това, което репетираш, ще види бял свят е мъчно търпима. Всичко това се трансформира на петата минута от влизането в театъра или започването на интензивна работа, без значение дали е онлайн или в Zoom. Имаш ли мотивация, правиш ли нещо свястно - всичко е допустимо. Навсякъде.

Преподавате театрална тирада. Кое е най-голямото ви терзание по отношение на нейното развиване?В момента потребността от такава тирада за доста сътрудници, дори режисьори и  преподаватели е дребна. Достатъчно е единствено да е тирада. Моят призрачен сън е оня вероятен миг, в който и речта няма да е нужна и ще се замести с емотикони.

Понякога употребявате израза „ плътно, просто, пластично “. Бихте ли пояснили смисъла му?Гениална, гениална имитация от пиесата на Брехт „ Сватбата на дребния буржоа ”. Открихме я по време на подготовки по спектакъла с режисьора Петринел Гочев. От този миг тя се трансформира в моето мото. Тя съдържа в себе си всички значими за мен съставни елементи от актьорското наличие на сцената. И защото преподавам театрална тирада и словесно деяние - постоянно прибавям към нея и „ звучно ”. Така че ето рецептата: плътно, просто, пластично и звучно. Гениално и просто.



Ако бяхте министър на културата, какви щяха да са промените, които бихте въвели?Слава богу, че не съм. Това е една от сферите, които имат потребност от най-сериозни и смислени промени. Заедно с това е и една от най-неглижираните в България, изключително по време на рецесия. Историята учи, че в тежки моменти се влага в просвета, обучение и опазване на здравето. Няма да не преставам тази мисъл, посоката й е ясна.

Това, в което съм уверена, е, че е нужна промяна, която да възвърне уважението към човека-артист, към театъра като храм, към културата - като нещо жизненоважно, което съхранява индивида. Сега всички актьори са принудени да вършат бизнес, а това постоянно води до обезценяване на изкуството.

А то, изключително театралното, не може, не би трябвало да е задължено да е на облага. Неговата стойност е друга, изгодите от него не са стопански, надлежно и остойностяването му единствено и само като „ артикул ” е нездравословно. И отново - историята учи, че когато изкуството е значимо, то да си филантроп е привилегия. Сега сякаш неналичието на меценати, на хора с благоприятни условия, осъзнаващи потребността от изкуство, се усеща прекалено много. Донякъде, коства ми се, това е поради девалвиралото отношение към културата у нас.
Последен въпрос. Кой е най-важният урок, който желаете да научат студентите от вас?
Без мисъл няма смисъл. А двете са невъзможни без любознание и въображение.