Австрийски дерматолог разказва за новостите при диагностиката и лечението на меланома
Доц. доктор Кристиане Талингер е международно прочут специалист по дерматология и венерология с повече от 50 научни изявления. Тя е член на Европейско общество по здравна онкология, Австрийското сдружение по хематология и онкология и Австрийското сдружение по дерматология и венерология. Д-р Талингер има частна процедура във Wiener Privatklinik, Австрия.
Д-р Талингер, какво можете да ни кажете за стадиите на диагностика при меланома?
Стадирането е метод да се опише къде се намира меланомът, дали или къде се е популяризирал и дали визира други елементи на тялото.
Човешкият меланом може да бъде систематизиран в четири клинични стадия (от I-IV).
- Стадий 0: Меланомът е локализиран в най-външния пласт на кожата и не е навлязъл по-дълбоко, назовава се меланом ин ситу (in situ). При този етап меланомът е доста малко евентуално да се популяризира в други елементи на тялото.
- Стадий I: Този меланом също е локализиран, само че е инвазивен, което значи, че е проникнал в горния пласт на кожата. Стадий I е разграничен на две подгрупи, IA или IB, според от дебелината на меланома и от това, дали патологът вижда улцерация под микроскоп.
- Стадий II: Меланомът в етап II е по-дебел от този в етап I, като прониква през епидермиса и доближава до дермата – плътният вътрешен пласт на кожата. При него има по-голям късмет за разпространяване.
- Стадий III: В този стадий на тумора клетките на меланома се популяризират в локалните лимфни съдове и/или лимфни възли, без значение от дебелината на тумора. За да се дефинира дали болестта се е популяризирало в лимфните възли, би трябвало да се направи биопсия на сентинелни лимфни възли.
- Стадий IV: Този етап разказва меланом, който се е популяризирал посредством кръвта към други елементи на тялото, като отдалечени места по кожата или меките тъкани, далечни лимфни възли, или други органи като белия дроб, черния дроб, мозъка, костите или стомашно-чревния тракт.
Какви кръвни проучвания оказват помощ за откриването на меланома и каква роля играят те?
Засега няма несъмнено кръвно проучване, посредством което да може да се диагностицира човешкия меланом (скринингов параметър).
Най-добре изученият прогностичен биомаркер при меланом сега е S100B. През 1995 година е оповестено първото изследване, оценяващо клиничното значение на серумния S100B. Повишаването на S100B е обвързвано с прогресията на болестта, а спадът демонстрира отговор към провежданата терапия. Към момента швейцарските и немските насоки предлагат определянето на S100B в серума на пациенти с дебелина на меланома над 1 mm.
Лактат дехидрогеназата (LDH) може да служи като прогностичен фактор при късен етап на недоброкачествен меланом. Повишени равнища на LDH са открити в серума на пациенти с меланом.
Пациентите с анормални равнища на LDH имат доста понижена преживяемост. Съществуват и доказателства, че стойностите на LDH са нараснали при напреднал етап на болестта, най-вече в случаите с чернодробни метастази.
Поради високата си диагностична значителност, съчетана с лесната необятно публикувана методология за разкриване, серумният LDH е единственият серумен молекулен маркер на човешкия меланом, включен в системата за стадиране на Американския взаимен комитет по рак (AJCC).
Кои са най-новите лечения за лекуване на меланом?
Понастоящем учените се концентрират върху създаването на тактики за лекуване, които непосредствено таргетират характерни разновидности в меланома или лечения, които употребяват имунната система на организма, с цел да нападат клетките на меланома по-ефективно.
Както целевата терапия, по този начин и имунотерапията могат да се употребяват като монотерапия или в комбинирани условия. Тези подходи за лекуване доведоха до значими усъвършенствания в преживяемостта при пациенти с напреднал меланом през последното десетилетие.
Освен това в момента пептидните ваксини против меланом се изследват в клинични изпитвания за приложение при пациенти с локализиран и напреднал меланом, само че този способ на лекуване към момента се смята за пробен.
Какви са подобаващите лекувания при всеки от стадиите на меланома?
репоръките за лекуване на меланома зависят от доста фактори, в това число дебелината на първичния меланом, дали ракът се е популяризирал, съществуването на характерни генетични промени в клетките на меланома, скоростта на растежа му и положението на пациента. Ако би трябвало да дадем общо изложение на вероятните лечения, то би било следното:
- Стадий 0: Почти постоянно се лекува единствено с интервенция.
- Стадий I: Обикновено се лекува с хирургично премахване на тумора и част от хубавичко тъкан към него.
- Стадий II: Стандартното лекуване е интервенция за премахване на тумора и част от хубавичко тъкан към него. Докато се прави тази интервенция, може да се направи и картографиране на лимфните възли и биопсия на сентинелни лимфни възли. При някои пациенти с меланом в етап II може да се предложи лекуване с интерферон.
- Стадий III: В случай, че меланомът от етап III може да бъде оперативно, това би било желания способ за лекуване. Лимфните възли могат да бъдат тествани за рак и отстранени. След интервенцията може да се предложи лекуване с имунотерапия или целева терапия, с цел да се предотврати рецидив.
- Стадий IV: Нерезектируемият меланом от етап III и меланом от етап IV постоянно се лекуват по един и същи метод, с имунотерапия и целева терапия, а в редки случаи – с химиотерапия. Може да се предлагат и палиативни или поддържащи лекувания, предопределени за облекчение на признаците, като интервенция или лъчева терапия за лекуване на наранени лимфни възли и по-малки тумори, които са се популяризирали в други елементи на тялото. Планът за лекуване зависи от редица фактори.
Как оказва помощ течната биопсия за разкриване на биомаркери на меланома?
Течната биопсия може да се употребява за разкриване на фрагменти от ДНК на меланома, по този начин наречената циркулираща туморна ДНК. Течната биопсия на меланома е налична за пациенти с напреднал меланом (стадий IV), с цел да се дефинира дали техните меланомни кафези носят избрани разновидности в BRAF гена и по-специално разновидност BRAF V600E или BRAF V600K.
Течната биопсия на меланома може да се употребява и за наблюдаване на отговора на пациента към лекуването и за рецидив, когато те носят разновидност в гена BRAF.
За страдание, на този стадий течната биопсия не се употребява за диагностициране на меланом в ранен етап.
Каква е преживяемостта при меланом в днешно време?
В доста ранните стадии на меланома петгодишната преживяемост е 99%.
Тя пада до 63%, когато заболяването доближи лимфните възли и до 27%, когато меланомът метастазира в отдалечени органи, като белите дробове или черния дроб и други
Повече за Wiener Privatklinik
Wiener Privatklinik (WPK), учредена през 1871 година и основана във Виена, е една от най-големите австрийски лечебни заведения. Болницата предлага повече от 30 разнообразни медицински специалности и разполага с 9 компетентностни центрове,145 кревати, операционен блок с 4 операционни зали, съвременни услуги за образна диагностика (единствената частна болница във Виена с PET CT и нуклеарна хирургия), физиотерапия и възобновяване по интернационалните стандарти. Медицинският екип е формиран от повече от 250 приети австрийски специалисти, които ползват интердисциплинарен метод към всеки случай.
