Доц. Красимира Александрова: Библиотеката е пулс, дава идеи и възможност да твориш
Доц. доктор Красимира Стойчева Александрова е експерт по книгопис. Завършва българска лингвистика в Шуменския университет " Епископ Константин Преславски ". Специализира културен мениджмънт в Нов български университет. Била е шеф на Регионалната библиотека " Стилиян Чилингиров " в Шумен. Хоноруван учител в Шуменския университет и учител в Университета по библиотекознание и осведомителни технологии. Директор е на Националната библиотека " Св. св. Кирил и Методий " от 2016 година
Интервю на Деси ВЕЛЕВА
- Доц. Александрова, вие ръководите един от храмовете на духовността, на книжнината, на науката от няколко години. Какви промени виждате в библиотеката за този интервал?
- От една страна, нищо не се е трансформирало, тъй като библиотеката е място за хора, които схващам като съидейници. Те са обединени от духовността, от книгата. Читателите ми дават сила и мотивация да работя. Но без значение от съхранената традиция, не може да се пренебрегне фактът, че библиотеката е разрастващ се организъм. В последния месец, в който отпаднаха противоепидемичните ограничения, е извънредно прелестно да виждам всеки ден цялостни читални и голям брой разминаващи се хора.
Прави ми доста мощно усещане, че огромна част от местата в читалните са заети от младежи - освен от студенти, само че и от възпитаници, които идват с учебници и преносими компютри. За мен това е една сбъдната фантазия. Аз беседвам с тях и виждам, че тук им харесва. Атмосферата ги подготвя да четат и да се готвят за бъдещите си изпити.
В двете пандемични години беше мъчно, само че от това предизвикателство мога да приказвам за изгодите, които извлякохме. Ние се адаптирахме да работим в нова среда, преобладаващо виртуална, да подкрепяме оптимално нашите консуматори и да не прекъсваме връзката с тях. Обогатихме и услугите си и във всеки миг бяхме подготвени да реагираме на читателско питане.
Резултатите не закъсняха. През 2020 година визитите в библиотеката се усилиха с 6000 и това стана в подтекста на едно безнадеждно говорене в колегията, даже в международен мащаб, че затихват функционалностите на библиотеките, че те към този момент нямат бъдеще. При този растеж от читателски визити обаче можем да бъдем спокойни и още по-амбицирани в поемането на последващи провокации. За предходната година също имаме растеж на читателите, а от януари до през днешния ден те са се нараснали с още 2000 повече по отношение на същия интервал от предходната година. Всичко това единствено по себе си води до изводите, че хората се връщат към четенето, а младежите все по-често влизат в библиотеката.
Другото преимущество на пандемията бе, че оставането у дома даде опция да четем повече. Най-важното е, че ние четем, няма значение от кое място - дали от електронен източник, хартия, списание, вестник, в превоза, на скамейка пред библиотеката. Четенето стана опция за избавление от тревогата и за излизане от сивото всекидневие. Този позитив няма по какъв начин да бъде подценен. Веднъж основан, навикът може единствено да се надгражда и по този начин се трансформира в нужда.
- Къде е мястото на книгата в актуалния живот? Преди години кандидат-студенти по публицистика писаха върху тематиката " Ще измести ли мишката книжката "? Какво е вашето мнение?
- Има място и за книжката, и за мишката. Няма проблем един актуален човек да употребява модерните технологии и в това време да полегне умерено в домашна конюнктура, с аромата на хартия да уважи обичано четиво. Усещанията са диаметрално разнообразни. Аз самата съм по-често пред комютъра.
Често запитвам и предизвиквам моите студенти по този въпрос и ми доставя наслаждение да схвана, че младежи избират хартиения притежател. А негово величество компютърът и темпът на развиване на технологиите няма по какъв начин да бъдат пренебрегнати. Вероятно бъдещето ще ни предложи нови провокации, които ще се прибавят към книжката и мишката.
- Променя ли се ролята на библиотеката и идеята на работещите в нея?
- На 11 май - професионалния празник на библиотекаря, от 16 години се поздравяваме с задоволство и самочувствие за свършеното от нас. Уважението ми към хората, които са се посветили на тази специалност, е голямо. И както всяка специалност и тя има преимущества. С нея всеки ден научаваш по нещо ново. Огромно е удоволствието да се докоснеш до автентичен ръкопис, до старопечатно издание, до някое от неповторимите библиофилски издания, а в това време да можеш да вземеш в ръцете си непосредствено от издателя напълно ново издание, преди малко отпечатано.
За нас сериозен проблем в последните години е поколенческата рецесия. Средната възраст на библиотечните експерти е към и над 50 години. Това основава много терзания за приемствеността в специалността. Да, има младежи които след довеждане докрай на образованието си, желаят да работят в библиотека, трудят се старателно и реализират доста положителни резултати. Но за жал работят година или две и стартират да търсят оферти за работа с по-високо възнаграждение. Това е проблем, към който би трябвало отговорно да се подходи, защото библиотечните експерти са висококвалифицирани и би трябвало да бъдат почтено възнаградени за качествата си и приносите си за развиване на обществото ни.
- От какво има потребност Националната библиотека през днешния ден и по какъв начин посрещате един от най-българските празници?
- Проблемите на библиотеката са най-вече свързани с материалната база. Ние се затрудняваме с дефицита на пространството, както за книгите, по този начин и хората. От една страна дълготраен проблем са препълнените книгохранилища. Имаме три изнесени складове, само че за тях също са нужни вложения за поддържането им в положително положение. От близо три години интензивно се заприказва за нуждата от още една постройка. Настоящата няма по какъв начин да я пренебрегнем, тя е прелестен монумент на културата в центъра на града, само че е належащо да се подходи отговорно и далновидно за намиране на благоприятни условия за обезпечаване на оптимални условия за запазване на книжовното благосъстояние на нацията.
От друга страна културният ни календар е извънредно кондензиран и постоянно се постанова да отлагаме събития заради липса на опция за обезпечаването им с място за провеждането им. Организираме доста изложения, представяме на нови книги, доста са предложенията и самодейностите, свързани с нашите интернационалните сътрудници. Библиотеката е жива, когато в нея влизат хора. Тя е място, освен за учене и информация, а и пространство за срещи, за творчество и ентусиазъм. А удовлетворението от едно посещаване на място, което те е заредило с положителни страсти се трансформира в положителна сила. В този ред на мисли мога да продължа, че библиотеката е прекарване, тя е пулс, който ти дава хрумвания и благоприятни условия да създаваш.
- Посрещате 24 май с галерия на 26-те преписа на " История славянобългарска ", които пазите в хранилището на библиотеката. Ако кажем, че това е най-ценната книга преди три века, коя е най-ценната през днешния ден?
- Това е извънредно сложен въпрос, изключително за човек като мен, прекарал живота си измежду книгите. При тази печатна продукция надали някой би се заел с съответен отговор. Бих могла да разясня обичани създатели и заглавия. Да, Паисиевата история е фактически пиедестал. Неслучайно приказваме какъв брой е значимо това, че тя е преписвана. Преписването е било патриотична активност, прекарване, форма и метод за разпространяване. В огромна степен и сакрален акт. Преписвайки историята, всеки е давал своя принос за запазване на българското и на българщината. Дори и в наши дни постоянно се случва по разнообразни мотиви да се инициира преписване на паисиевата история от възпитаници, студенти или патриотечни организации.
Но в случай че би трябвало да уточнявам отговора на въпроса ви за скъпо издание в наши дни, бих желала да опиша в резюме за " Празничен миней " на Божидар Вукович, публикуван през 1538 година Това фототипно издание е резултат от взаимния труд на специалисти от Националната библиотека и Матица Черногорска от Черна гора. Ръкописът се съхранява в Националната библиотека на България, като откакто го дигитализирахме го предоставихме на сътрудниците от Черна гора, които оформиха и отпечатаха неповторимото издание. То е извънредно скъпо, с тираж от 200 номерирани бройки. В средата на юли планираме да създадем формалното му показване в България в наличието на посетители от Черна гора.
И още едно ново и прелестно фототипно издание, което подготвихме във връзка 120 години от рождението на Ангел Каралийчев. " Мечо " е една позабравена брошура, която върнахме към живот освен това с истинските илюстрации на Илия Бешков.
Интервю на Деси ВЕЛЕВА
- Доц. Александрова, вие ръководите един от храмовете на духовността, на книжнината, на науката от няколко години. Какви промени виждате в библиотеката за този интервал?
- От една страна, нищо не се е трансформирало, тъй като библиотеката е място за хора, които схващам като съидейници. Те са обединени от духовността, от книгата. Читателите ми дават сила и мотивация да работя. Но без значение от съхранената традиция, не може да се пренебрегне фактът, че библиотеката е разрастващ се организъм. В последния месец, в който отпаднаха противоепидемичните ограничения, е извънредно прелестно да виждам всеки ден цялостни читални и голям брой разминаващи се хора.
Прави ми доста мощно усещане, че огромна част от местата в читалните са заети от младежи - освен от студенти, само че и от възпитаници, които идват с учебници и преносими компютри. За мен това е една сбъдната фантазия. Аз беседвам с тях и виждам, че тук им харесва. Атмосферата ги подготвя да четат и да се готвят за бъдещите си изпити.
В двете пандемични години беше мъчно, само че от това предизвикателство мога да приказвам за изгодите, които извлякохме. Ние се адаптирахме да работим в нова среда, преобладаващо виртуална, да подкрепяме оптимално нашите консуматори и да не прекъсваме връзката с тях. Обогатихме и услугите си и във всеки миг бяхме подготвени да реагираме на читателско питане.
Резултатите не закъсняха. През 2020 година визитите в библиотеката се усилиха с 6000 и това стана в подтекста на едно безнадеждно говорене в колегията, даже в международен мащаб, че затихват функционалностите на библиотеките, че те към този момент нямат бъдеще. При този растеж от читателски визити обаче можем да бъдем спокойни и още по-амбицирани в поемането на последващи провокации. За предходната година също имаме растеж на читателите, а от януари до през днешния ден те са се нараснали с още 2000 повече по отношение на същия интервал от предходната година. Всичко това единствено по себе си води до изводите, че хората се връщат към четенето, а младежите все по-често влизат в библиотеката.
Другото преимущество на пандемията бе, че оставането у дома даде опция да четем повече. Най-важното е, че ние четем, няма значение от кое място - дали от електронен източник, хартия, списание, вестник, в превоза, на скамейка пред библиотеката. Четенето стана опция за избавление от тревогата и за излизане от сивото всекидневие. Този позитив няма по какъв начин да бъде подценен. Веднъж основан, навикът може единствено да се надгражда и по този начин се трансформира в нужда.
- Къде е мястото на книгата в актуалния живот? Преди години кандидат-студенти по публицистика писаха върху тематиката " Ще измести ли мишката книжката "? Какво е вашето мнение?
- Има място и за книжката, и за мишката. Няма проблем един актуален човек да употребява модерните технологии и в това време да полегне умерено в домашна конюнктура, с аромата на хартия да уважи обичано четиво. Усещанията са диаметрално разнообразни. Аз самата съм по-често пред комютъра.
Често запитвам и предизвиквам моите студенти по този въпрос и ми доставя наслаждение да схвана, че младежи избират хартиения притежател. А негово величество компютърът и темпът на развиване на технологиите няма по какъв начин да бъдат пренебрегнати. Вероятно бъдещето ще ни предложи нови провокации, които ще се прибавят към книжката и мишката.
- Променя ли се ролята на библиотеката и идеята на работещите в нея?
- На 11 май - професионалния празник на библиотекаря, от 16 години се поздравяваме с задоволство и самочувствие за свършеното от нас. Уважението ми към хората, които са се посветили на тази специалност, е голямо. И както всяка специалност и тя има преимущества. С нея всеки ден научаваш по нещо ново. Огромно е удоволствието да се докоснеш до автентичен ръкопис, до старопечатно издание, до някое от неповторимите библиофилски издания, а в това време да можеш да вземеш в ръцете си непосредствено от издателя напълно ново издание, преди малко отпечатано.
За нас сериозен проблем в последните години е поколенческата рецесия. Средната възраст на библиотечните експерти е към и над 50 години. Това основава много терзания за приемствеността в специалността. Да, има младежи които след довеждане докрай на образованието си, желаят да работят в библиотека, трудят се старателно и реализират доста положителни резултати. Но за жал работят година или две и стартират да търсят оферти за работа с по-високо възнаграждение. Това е проблем, към който би трябвало отговорно да се подходи, защото библиотечните експерти са висококвалифицирани и би трябвало да бъдат почтено възнаградени за качествата си и приносите си за развиване на обществото ни.
- От какво има потребност Националната библиотека през днешния ден и по какъв начин посрещате един от най-българските празници?
- Проблемите на библиотеката са най-вече свързани с материалната база. Ние се затрудняваме с дефицита на пространството, както за книгите, по този начин и хората. От една страна дълготраен проблем са препълнените книгохранилища. Имаме три изнесени складове, само че за тях също са нужни вложения за поддържането им в положително положение. От близо три години интензивно се заприказва за нуждата от още една постройка. Настоящата няма по какъв начин да я пренебрегнем, тя е прелестен монумент на културата в центъра на града, само че е належащо да се подходи отговорно и далновидно за намиране на благоприятни условия за обезпечаване на оптимални условия за запазване на книжовното благосъстояние на нацията.
От друга страна културният ни календар е извънредно кондензиран и постоянно се постанова да отлагаме събития заради липса на опция за обезпечаването им с място за провеждането им. Организираме доста изложения, представяме на нови книги, доста са предложенията и самодейностите, свързани с нашите интернационалните сътрудници. Библиотеката е жива, когато в нея влизат хора. Тя е място, освен за учене и информация, а и пространство за срещи, за творчество и ентусиазъм. А удовлетворението от едно посещаване на място, което те е заредило с положителни страсти се трансформира в положителна сила. В този ред на мисли мога да продължа, че библиотеката е прекарване, тя е пулс, който ти дава хрумвания и благоприятни условия да създаваш.
- Посрещате 24 май с галерия на 26-те преписа на " История славянобългарска ", които пазите в хранилището на библиотеката. Ако кажем, че това е най-ценната книга преди три века, коя е най-ценната през днешния ден?
- Това е извънредно сложен въпрос, изключително за човек като мен, прекарал живота си измежду книгите. При тази печатна продукция надали някой би се заел с съответен отговор. Бих могла да разясня обичани създатели и заглавия. Да, Паисиевата история е фактически пиедестал. Неслучайно приказваме какъв брой е значимо това, че тя е преписвана. Преписването е било патриотична активност, прекарване, форма и метод за разпространяване. В огромна степен и сакрален акт. Преписвайки историята, всеки е давал своя принос за запазване на българското и на българщината. Дори и в наши дни постоянно се случва по разнообразни мотиви да се инициира преписване на паисиевата история от възпитаници, студенти или патриотечни организации.
Но в случай че би трябвало да уточнявам отговора на въпроса ви за скъпо издание в наши дни, бих желала да опиша в резюме за " Празничен миней " на Божидар Вукович, публикуван през 1538 година Това фототипно издание е резултат от взаимния труд на специалисти от Националната библиотека и Матица Черногорска от Черна гора. Ръкописът се съхранява в Националната библиотека на България, като откакто го дигитализирахме го предоставихме на сътрудниците от Черна гора, които оформиха и отпечатаха неповторимото издание. То е извънредно скъпо, с тираж от 200 номерирани бройки. В средата на юли планираме да създадем формалното му показване в България в наличието на посетители от Черна гора.
И още едно ново и прелестно фототипно издание, което подготвихме във връзка 120 години от рождението на Ангел Каралийчев. " Мечо " е една позабравена брошура, която върнахме към живот освен това с истинските илюстрации на Илия Бешков.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ