Историята на доц. д-р Иво Петров
Доц. доктор Иво Петров в никакъв случай не е предполагал, че ще дава светлина на българската медицина. Вярвал, че ще върви по пътя на философията и източните практики за лекуване. Днес обаче не би могъл да бъде нищо друго също така, което е. И го споделя с горделивост и признателност.
Всичко, което бихме споделили за доктор Петров ще бъде малко, тъй като спасяването на човешки живот е повече от георизъм. И с цел да лекуваш сърце, би трябвало да имаш сърце…
– К огато сте бил дребен по какъв начин е изглеждала специалността на лекаря във вашите очи?
– Ужасяващо. Мразех ги, ненавиждах ги. Абсолютно бях сигурен, че ще се занимавам с всичко, само че единствено не с медицина и дефинитивно се оказа, че не е тъкмо по този начин.
Бях момче за всичко в склада на националния кардиологичен център и по силата на това, че пренасяме материали, консумативи и ми се наложи да вляза в операционната в инвазивната кардиология и от там последователно ми се възпламени интереса към тази активност.
--> – Какво изпитахте по време на п ървата действителна интервенция, която извършихте? Страхувахте ли се, беше ли с напрежение?
– Страхът от пациента е доста характерен боязън за един доктор и то освен при интервенции и интервенции. Това може би е обвързвано със страха от триумфа на лекуването, не от самия пациент като персона, само че по-скоро от самия персонален крах. Аз мога да кажа, че не се опасявах, в противен случай стана ми доста забавно, тъй като в специалностите, в която ние се занимаваме резултатът е доста неотложен. Не се чака прекомерно дълго, с цел да видиш резултата от твоята активност. Явно съм подобен вид като персона. Обичам нещата да се случват бързо.
– Трудни ли бяха първите стъпки?
– Първите стъпки не бяха лесни, само че пък бяха ентусиазиращи. Аз попаднах в доста авангарден екип. Беше толкоз вълнуващ и концепцията за помощ в сложна обстановка и сложни болести беше толкоз ентусиазираща, че това ми оказа помощ да преодолея всички компликации.
– Кой е бил най-трудният В и професионален миг?
– Сещам се за съответен подобен случай, който беше релативно неотдавнашен. Едно 30 годишно момче, за жалост имаше извънредно тежко заболяване на аортата. Те болесттите на аортата са тежки и за жалост в процеса, когато се опитахме да му помогнем, аортата рекрутира и той почина. Независимо, че хиляди спасяваме, когато един не успеем да спасим това е злополука за нас.
– Имали ли сте в миналото кошмари , свързани с специалността ?
– По стичане на събитията даже сънищата ми са свързани с работата. Ние сме, изключително тези, които се занимаваме с оперции и интервенции сме фаталисти и суеверни и доста добре знаем, даже и аз постоянно го върша. Сключвам пръсти, нали не прикляквам, не прая лицеви опори, само че имаме такива дребни ритуалета. Често чукаме на дърво, по този начин, че опитваме се да призовен и ориста д ани оказва помощ, с изключение на нашите лични старания.
– Как се справяте с страстите, със съпреживяването на историите на всеки един В аш пациент?
– Честно казано не се оправям. Аз пострадвам с всеки един пациент и с роднините на всеки един пациент, който е тежко болен и това ме ангажира извънредно доста прочувствено, което може би е в мой ущърб, само че считам, че е в интерес на пациентите.
– Остава ли В и време да се откъснете изцяло от работата?
– Това е огромен проблем и по-скоро не. Въпреки, че се пробвам и несъмнено най-голямо наслаждение ми прави да бъда със фамилията и децата си. Но това отдаване в специалността и пациентите значително е несъвместимо с откъсването от уговорките.
– Как Ви промени лекарската специалност през годините?
– Аз считам, че научих доста за себе си и се оказа, че се оправям сносно с неща, които съм считал, че са непостижими. Нашата специалност не е лесна и тя изисква доста непримиримост, както се споделя разликата межу надарения и съумелия е в упоритостта.
– Кой беше най-щастливият Ви професионален миг?
– Един от най-щастливите моменти беше напълно неотдавна преди 2-3 седмици, когато излезе наша обява в едно от най-силните американски. Тя беше са за един пациент, който церя по една конкрента методика с един специфичен стенд на аортата - за първи път в света. Освен това, че при пациента е доста добра обстановката, в това число в този момент 6 месеца след интервенцията, беше голямо наслаждение и самопризнание това, че беше оповестено.
– Какъв е най-ценният съвет, който сте получавал?
– Най-ценният съвет, който съм получвал е, че когато се помислиш за популярен и за безгрешен, тогава ориста ти удря един пестник и ти демонстрира, че това не е правилно. Ние сме неверни и ние не сме погрешими и би трябвало да внимаваме доста и в никакъв случай да не си имаме вяра прекомерно, тъй като това е в ущърб на пациентите и тъй като тогава стават най-големите неточности.
Доц. Д-р Иво Петров е създател на над 100 научни изявления в български и задгранични издания. Той е регулярен преподавател на годишните издания на голям брой професионални научни конгреси и семинари. Национален съветник по кардиология и ръководител на Българско сдружение по ендоваскуларна терапия.Член е на УС на Международното сдружение на ендоваскуларните експерти. Член е и на Българското сдружение по интервенционална кардиология, Латиноамериканска асоциация на интервенционалните кардиолози, Аржентинското сдружение на инвазивните кардиолози и на Испанската асоциация по кардиология.
Всичко, което бихме споделили за доктор Петров ще бъде малко, тъй като спасяването на човешки живот е повече от георизъм. И с цел да лекуваш сърце, би трябвало да имаш сърце…
– К огато сте бил дребен по какъв начин е изглеждала специалността на лекаря във вашите очи?
– Ужасяващо. Мразех ги, ненавиждах ги. Абсолютно бях сигурен, че ще се занимавам с всичко, само че единствено не с медицина и дефинитивно се оказа, че не е тъкмо по този начин.
Бях момче за всичко в склада на националния кардиологичен център и по силата на това, че пренасяме материали, консумативи и ми се наложи да вляза в операционната в инвазивната кардиология и от там последователно ми се възпламени интереса към тази активност.
--> – Какво изпитахте по време на п ървата действителна интервенция, която извършихте? Страхувахте ли се, беше ли с напрежение?
– Страхът от пациента е доста характерен боязън за един доктор и то освен при интервенции и интервенции. Това може би е обвързвано със страха от триумфа на лекуването, не от самия пациент като персона, само че по-скоро от самия персонален крах. Аз мога да кажа, че не се опасявах, в противен случай стана ми доста забавно, тъй като в специалностите, в която ние се занимаваме резултатът е доста неотложен. Не се чака прекомерно дълго, с цел да видиш резултата от твоята активност. Явно съм подобен вид като персона. Обичам нещата да се случват бързо.
– Трудни ли бяха първите стъпки?
– Първите стъпки не бяха лесни, само че пък бяха ентусиазиращи. Аз попаднах в доста авангарден екип. Беше толкоз вълнуващ и концепцията за помощ в сложна обстановка и сложни болести беше толкоз ентусиазираща, че това ми оказа помощ да преодолея всички компликации.
– Кой е бил най-трудният В и професионален миг?
– Сещам се за съответен подобен случай, който беше релативно неотдавнашен. Едно 30 годишно момче, за жалост имаше извънредно тежко заболяване на аортата. Те болесттите на аортата са тежки и за жалост в процеса, когато се опитахме да му помогнем, аортата рекрутира и той почина. Независимо, че хиляди спасяваме, когато един не успеем да спасим това е злополука за нас.
– Имали ли сте в миналото кошмари , свързани с специалността ?
– По стичане на събитията даже сънищата ми са свързани с работата. Ние сме, изключително тези, които се занимаваме с оперции и интервенции сме фаталисти и суеверни и доста добре знаем, даже и аз постоянно го върша. Сключвам пръсти, нали не прикляквам, не прая лицеви опори, само че имаме такива дребни ритуалета. Често чукаме на дърво, по този начин, че опитваме се да призовен и ориста д ани оказва помощ, с изключение на нашите лични старания.
– Как се справяте с страстите, със съпреживяването на историите на всеки един В аш пациент?
– Честно казано не се оправям. Аз пострадвам с всеки един пациент и с роднините на всеки един пациент, който е тежко болен и това ме ангажира извънредно доста прочувствено, което може би е в мой ущърб, само че считам, че е в интерес на пациентите.
– Остава ли В и време да се откъснете изцяло от работата?
– Това е огромен проблем и по-скоро не. Въпреки, че се пробвам и несъмнено най-голямо наслаждение ми прави да бъда със фамилията и децата си. Но това отдаване в специалността и пациентите значително е несъвместимо с откъсването от уговорките.
– Как Ви промени лекарската специалност през годините?
– Аз считам, че научих доста за себе си и се оказа, че се оправям сносно с неща, които съм считал, че са непостижими. Нашата специалност не е лесна и тя изисква доста непримиримост, както се споделя разликата межу надарения и съумелия е в упоритостта.
– Кой беше най-щастливият Ви професионален миг?
– Един от най-щастливите моменти беше напълно неотдавна преди 2-3 седмици, когато излезе наша обява в едно от най-силните американски. Тя беше са за един пациент, който церя по една конкрента методика с един специфичен стенд на аортата - за първи път в света. Освен това, че при пациента е доста добра обстановката, в това число в този момент 6 месеца след интервенцията, беше голямо наслаждение и самопризнание това, че беше оповестено.
– Какъв е най-ценният съвет, който сте получавал?
– Най-ценният съвет, който съм получвал е, че когато се помислиш за популярен и за безгрешен, тогава ориста ти удря един пестник и ти демонстрира, че това не е правилно. Ние сме неверни и ние не сме погрешими и би трябвало да внимаваме доста и в никакъв случай да не си имаме вяра прекомерно, тъй като това е в ущърб на пациентите и тъй като тогава стават най-големите неточности.
Доц. Д-р Иво Петров е създател на над 100 научни изявления в български и задгранични издания. Той е регулярен преподавател на годишните издания на голям брой професионални научни конгреси и семинари. Национален съветник по кардиология и ръководител на Българско сдружение по ендоваскуларна терапия.Член е на УС на Международното сдружение на ендоваскуларните експерти. Член е и на Българското сдружение по интервенционална кардиология, Латиноамериканска асоциация на интервенционалните кардиолози, Аржентинското сдружение на инвазивните кардиолози и на Испанската асоциация по кардиология.
Източник: btvnovinite.bg
![](/img/banner.png)
![Промоции](/data/promomall.png?5)
КОМЕНТАРИ