КЕВР: Има предвидени компенсации за битовите потребители, в случай че цените на свободния пазар се окажат много високи за хората
Доц. доктор Иван Иванов приключва Техническия университет в София. През 1976 година пази докторат в региона на техническите науки. От 1982 година е доцент в Техническия университет в София, а от 1995 година е началник на катедра “ЮНЕСКО ”. Автор е на повече от 60 научни публикации и отчети, на монографии, учебници и образователни принадлежности на български и френски език. Избиран е за депутат в 38-то, 39-то, 40-то и 41-то Народно заседание. През четирите си мандата е бил в управленията и член на редица парламентарни комисии. Като парламентарист
е бил заместник-председател на Делегацията в Интерпарламентарния съюз и на Делегацията в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. На 2 април 2015 година е определен от 42-то Народно заседание за ръководител на Комисията за енергийно и водно контролиране. С решение на Народното събрание от 28.07.2022 година продължава да извършва функционалностите на ръководител на Комисията до встъпването в служба на нов ръководител. След 25 години от основаване на Комисията, какво е мястото на Регулатора в актуалните процеси в енергийния бранш, който наподобява надалеч по-различен от образа си преди четвърт век? Преди всичко желая да подчертая, че през миналите години настъпилите същностни промени в регулаторната активност на Комисията бяха в строго сходство с условията на европейското законодателство. Въведени бяха нови правила, стимулиращи развиването на пазарните връзки, основани бяха нови институции на пазара на енергия електроенергийна и газови тържища, а функционалностите на участниците на пазара бяха изменени. Беше обезпечена независимостта на регулатора, без допускане на политическо и корпоративно въздействие в неговата активност. Решенията ни са учредени на правилата за обективност, реализиране на баланс на ползите на заинтригуваните страни, отчитане на стопански фактори и гласност. Комисията е съдия на връзките сред пазарните участници в изискванията на динамично изменяща се среда. Правомощията на КЕВР се развиха в посока на либерализация на енергийния пазар. Основната активност се насочи към реализиране на надзор върху пазара, издаване на лицензии на сдружения за произвеждане от ВЕИ и за търговия с електрическа сила и природен газ и надзор върху тяхната активност посредством издаване на позволения за покупко-продажби. Нормотворческата ни активност способства за унищожаване на съществуващи административни спънки пред реализиране на задачите на Зелената договорка. С използването на разпоредбите за интегритет и бистрота на пазара за търговия на едро с сила – РЕМИТ, КЕВР закупи мощен инструмент за мониторинг и надзор за недопускане на операции и злоупотреби, и търговия с вътрешна информация. В регулатора беше основана профилирана дирекция, която прави предварителни изследвания и следствия, свързани с нарушавания на член 3 и член 5 от Регламент РЕМИТ. Досега са получени общо 67 сигнала за вероятно нарушаване на регламента, като по тях се работи в тясно съдействие с Агенцията за съдействие сред енергийните регулатори /АСЕР/. С решения на Комисията са глобени 10 сдружения с общ размер на наложените наказания 4 141 290 лева. От 2015 година до момента КЕВР е издала над 150 лицензии за активността търговия с електрическа сила. Комисията одобри редица нормативни актове за присъединение на нови мощности за произвеждане на електрическа сила, главно от възобновими източници /ВИ/. Този развой изисква огромни вложения в мрежова инфраструктура, което постоянно води до пораждане на разногласия сред вложителите и мрежовите оператори. По тях регулаторът се произнася след изчерпателен разбор. По отношение на пазара на природен газ КЕВР работи за основаване на условия за либерализация, развиване на конкурентен пазар, съгласуваност на българската газопреносна мрежа с мрежите на прилежащите страни. Комисията издаде лицензии за два проведени борсови пазари на природен газ в България – на „ Газов Хъб Балкан “ ЕАД и „ Българска енергийна комерсиална платформа “ АД, което способства за развиването на вътрешния борсов пазар на природен газ. До момента са издадени лицензии за търговия със синьо гориво на 125 сдружения. Това основава опция за избор на снабдители и конкуренция на цените. Ключова беше ролята на КЕВР за въвеждането в комерсиална употреба на междусистемната връзка „ Гърция – България “ /IGB/ на 1 октомври 2022 година Интерконекторът е нов маршрут за импорт на природен газ в България, който усъвършенства сигурността на доставките, обезпечава потреблението на природен газ у нас и реализира удобни цени за потребителите. С въвеждането му в комерсиална употреба България стартира да получава азерски природен газ в размер на 1 милиарда куб. м. годишно при цена, влияеща удобно на ценовия микс. Регулаторът издаде лицензия за транспорт на природен газ на „ Ай Си Джи Би “ АД и утвърди бизнес проект на сдружението. Съвместно с регулаторния орган за сила на Гърция бяха признати редица значими решения и беше основана правната опция интерконекторът да влезе в употреба. Двата регулатора одобриха и дефинитивно взаимно решение за цените, за узаконяването на „ Ай Си Джи Би “ АД като самостоятелен метафоричен оператор, за одобрение на Мрежовия кодекс за газопровода IGB и Методика за установяване на дневна такса за дисбаланс. Каква е ролята на КЕВР в процесите на либерализация на пазара на ел. Енергия и излизането на битовите консуматори на свободния пазар от началото на 2026 година? При либерализация на пазара от 1.01.2026 година само ще отпадне пълномощието на КЕВР да дефинира цени на крайните доставчици за битови консуматори. Регулаторът ще продължи ежемесечно да дефинира обезщетения за бита, според от постигнатите пазарни цени. Запазват се всички останали пълномощия като установяване цени на мрежови услуги, цени на топлинна сила, награди за производители на електрическа енергия, цена за обвързване към обществото. Основната роля на КЕВР е да обезпечи равномерен преход от контролиран към либерализиран пазар. Високите борсови цени на електрическата енергия през последните месеци имат отражение върху крайната цена за семействата посредством прогнозната цена на свободния пазар. В изискванията на либерализиран пазар съществуват механизми, които регулаторът и държавното управление могат да приложат, с цел да защитят потребителите от неподходящата динамичност на цените. Необходимите промени в нормативната база за регламентиране на всички съставни елементи от този развой движат ли се с нужните темпове, поради късия живот на съставите на Парламента през последните години? Кои аспекти от промяната към момента чакат законодателното си решение? С решение на Народното събрание новият стадий на либерализацията беше отсрочен за 1.07.2025 година Все отново мога да кажа, че огромна част от нужните промени в законодателството и в подзаконовите нормативни актове, свързани с либерализацията на битовия пазар, бяха признати от КЕВР още преди 1.07.2024 г. Как бихте опровергали тревожните настроения в обществото, които редовно се подклаждат „ на всеослушание “ от някои среди, за сензитивен растеж на цените на електрическата енергия след цялостната либерализация на пазара? Трябва да е ясно, че не е допустимо да се направи прогноза какви ще бъдат пазарните цени след една, две или три години. Освен от търсенето и предлагането пазарите се въздействат от геополитически събития, климатични условия, политическа среда и други фактори, които не могат да бъдат планувани и върху които не може да се упражни надзор. Регулаторът и държавното управление могат да подхващат съответни ограничения за намаляване на възможни отрицателни последствия, само че това зависи от наличните финанси във Фонд „ Сигурност на електроенергийната система “ и в държавния бюджет. Тези ограничения подлежат на надзор от европейските органи за защита на конкуренцията и изискват нотификация от Европейска комисия. Предвиденият механизъм за образуване на цената за битовите консуматори и тяхната отбрана ще съумее ли да обезпечи равномерен преход и акомодация към изискванията за доставяне от свободния пазар? В случай, че цените на свободния пазар са по-високи от контролираните към съответния миг, съществува механизъм, посредством който Комисията чрез обезщетения да обезпечи равномерен преход на битовите консуматори към доставяне от свободния пазар. С отлагането на либерализацията с една година плануваният временен интервал от 6 месеца може да се окаже непълен. Скъсените периоди изискват целенасочени старания за подготовка и информиране на потребителите, в случай че не се наложи удължение на планувания временен интервал. Мисли ли се за регламентиране на способи за ръководство на потреблението на битовите клиенти, с цел да могат да се възползват от евтината електрическа енергия, когато има свръхпроизводство и по този начин да станат дейни консуматори, които вземат участие в балансирането на системата? Този въпрос е предпочитан. Необходима е цифровизация на разпределителните мрежи, основаване на обединен хъб за продан на данни сред операторите на преносната и разпределителните мрежи и внедряване на интелигентни средства за премерване за всяко домакинство. Това изисква големи вложения, които в случай че се платят единствено от потребителите, би довело до внезапно повишение на цените на електрическата енергия посредством мрежовите цени. В тази връзка се търсят способи за финансиране по разнообразни европейски стратегии – Модернизационния фонд, ПВУ, Re PowerEU и др. Нормативната наредба обаче би трябвало да е съобразена с наличните финансови благоприятни условия. За да стане ясно какво е цифровизация на мрежите и деен консуматор ще дам пример–активният консуматор би трябвало да има смарт ръководство на уредите в дома си, да може да ръководи потреблението посредством програмен продукт на телефона си, с цел да си обезпечи най-ниски сметки за електрическа енергия. Активният консуматор би трябвало да разполага със Smart Home и смарт ръководство и даже батерията на електрическия автомобил да се употребява като батерия за предпазване на сила, от която домашната мрежа да може да черпи електрическа енергия при пикове на борсовите цени и назад – батерията да се зарежда при ниски цени. Тези процеси не са приключени и не са намерили своето решение даже в развитите страни, където към момента няма подготвеност да бъдат напълно внедрени. Присъединяването на страната към европейските балансиращи платформи " Мари " и " Пикасо " (MARI и PICASSO) по какъв начин ще повлияе на ценовите нива и на небалансите в системата в условия на обединени европейски пазари и възходящ дял на електрическата енергия, създадена от ВЕИ? Предвид постигнатите резултати от началото на годината към момента е рано за изводи по какъв метод ще повлияе присъединението към европейските балансиращи платформи. Тук следва да се направи ангажимента, че на този стадий не са доста страните, присъединени към платформата PICASSO. При всички случаи вероятността българските и районните снабдители на балансираща сила да могат да се конкурират с всички снабдители на балансираща сила на европейските пазари би повлияла позитивно на цените за балансиране. В редица европейски страни заради географските условия и съществуването на забележителен брой Водноелектрическа централа, употребявани за балансиране, цените са доста налични – в Германия, Австрия и други С плануваното присъединение на ЕСО към платформата PICASSO до края на годината, а по-късно и към платформата MARI, ще се даде достъп на систематичния оператор до оборудванията за предпазване на сила в останалите страничленки, които ни изпреварват в консолидираното на такива уреди. В момента ние активираме първо мощности за балансиране в националната зона и единствено в случаи на дефицит търсим електрическа енергия за балансиране извън. С присъединението към платформите процесът ще се промени съществено – операторът ще прибягва към национални мощности за балансиране, единствено в случай че не може да обезпечи импорт на по-евтина електрическа енергия от платформите. Румъния е в напреднал стадий на създаване на уреди за предпазване на сила, сходна е обстановката и в Гърция. България ще има достъп до балансираща сила на европейската платформа посредством тези две страни. Това ще стане обаче на по-късен стадий, когато огромна част от европейските страни се причислят към платформата и тя проработи по планувания метод. Ще могат ли инструментите на тези платформи да се употребяват за обезпечаване на ел. Енергия на налични цени за енергийно уязвимите консуматори? Трябва да подчертая, че това са платформи само за балансираща сила. В тази връзка те биха могли да усъвършенстват цените на балансиращия пазар и да понижат разноските на комерсиалните участници за балансиране, само че нямат отношение към доставка на електрическа сила за ползване. Надявам се, че с отговорите си дадох опция вашите читатели да бъдат осведомени за настоящата роля на Регулатора в секторите на неговите пълномощия. В умозаключение ще отбележа, че в изявлението останаха незасегнати някои значими регулаторни тематики –регулацията във бранш ВиК, дейното интернационално съдействие на Комисията и други въпроси, само че за тях ще продължим в идващ диалог. С казаното дотук беше обрисувана огромната по размер и значимост работа на Регулатора и стремежът ни към намиране на решения, в сходство с динамично протичащата енергийна промяна. Като народен регулаторен орган, отчитащ националната специфичност и общата енергийна политика на Европейски Съюз, в осъществяване на нормативно предоставените ни функционалности и водени от високите публични упования, ние се стремим към реализиране на предвидимост и непоклатимост в секторите и в своите решения. С цялостната си активност самостоятелният регулатор ще продължи да отстоява ползите на обществото.
е бил заместник-председател на Делегацията в Интерпарламентарния съюз и на Делегацията в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. На 2 април 2015 година е определен от 42-то Народно заседание за ръководител на Комисията за енергийно и водно контролиране. С решение на Народното събрание от 28.07.2022 година продължава да извършва функционалностите на ръководител на Комисията до встъпването в служба на нов ръководител. След 25 години от основаване на Комисията, какво е мястото на Регулатора в актуалните процеси в енергийния бранш, който наподобява надалеч по-различен от образа си преди четвърт век? Преди всичко желая да подчертая, че през миналите години настъпилите същностни промени в регулаторната активност на Комисията бяха в строго сходство с условията на европейското законодателство. Въведени бяха нови правила, стимулиращи развиването на пазарните връзки, основани бяха нови институции на пазара на енергия електроенергийна и газови тържища, а функционалностите на участниците на пазара бяха изменени. Беше обезпечена независимостта на регулатора, без допускане на политическо и корпоративно въздействие в неговата активност. Решенията ни са учредени на правилата за обективност, реализиране на баланс на ползите на заинтригуваните страни, отчитане на стопански фактори и гласност. Комисията е съдия на връзките сред пазарните участници в изискванията на динамично изменяща се среда. Правомощията на КЕВР се развиха в посока на либерализация на енергийния пазар. Основната активност се насочи към реализиране на надзор върху пазара, издаване на лицензии на сдружения за произвеждане от ВЕИ и за търговия с електрическа сила и природен газ и надзор върху тяхната активност посредством издаване на позволения за покупко-продажби. Нормотворческата ни активност способства за унищожаване на съществуващи административни спънки пред реализиране на задачите на Зелената договорка. С използването на разпоредбите за интегритет и бистрота на пазара за търговия на едро с сила – РЕМИТ, КЕВР закупи мощен инструмент за мониторинг и надзор за недопускане на операции и злоупотреби, и търговия с вътрешна информация. В регулатора беше основана профилирана дирекция, която прави предварителни изследвания и следствия, свързани с нарушавания на член 3 и член 5 от Регламент РЕМИТ. Досега са получени общо 67 сигнала за вероятно нарушаване на регламента, като по тях се работи в тясно съдействие с Агенцията за съдействие сред енергийните регулатори /АСЕР/. С решения на Комисията са глобени 10 сдружения с общ размер на наложените наказания 4 141 290 лева. От 2015 година до момента КЕВР е издала над 150 лицензии за активността търговия с електрическа сила. Комисията одобри редица нормативни актове за присъединение на нови мощности за произвеждане на електрическа сила, главно от възобновими източници /ВИ/. Този развой изисква огромни вложения в мрежова инфраструктура, което постоянно води до пораждане на разногласия сред вложителите и мрежовите оператори. По тях регулаторът се произнася след изчерпателен разбор. По отношение на пазара на природен газ КЕВР работи за основаване на условия за либерализация, развиване на конкурентен пазар, съгласуваност на българската газопреносна мрежа с мрежите на прилежащите страни. Комисията издаде лицензии за два проведени борсови пазари на природен газ в България – на „ Газов Хъб Балкан “ ЕАД и „ Българска енергийна комерсиална платформа “ АД, което способства за развиването на вътрешния борсов пазар на природен газ. До момента са издадени лицензии за търговия със синьо гориво на 125 сдружения. Това основава опция за избор на снабдители и конкуренция на цените. Ключова беше ролята на КЕВР за въвеждането в комерсиална употреба на междусистемната връзка „ Гърция – България “ /IGB/ на 1 октомври 2022 година Интерконекторът е нов маршрут за импорт на природен газ в България, който усъвършенства сигурността на доставките, обезпечава потреблението на природен газ у нас и реализира удобни цени за потребителите. С въвеждането му в комерсиална употреба България стартира да получава азерски природен газ в размер на 1 милиарда куб. м. годишно при цена, влияеща удобно на ценовия микс. Регулаторът издаде лицензия за транспорт на природен газ на „ Ай Си Джи Би “ АД и утвърди бизнес проект на сдружението. Съвместно с регулаторния орган за сила на Гърция бяха признати редица значими решения и беше основана правната опция интерконекторът да влезе в употреба. Двата регулатора одобриха и дефинитивно взаимно решение за цените, за узаконяването на „ Ай Си Джи Би “ АД като самостоятелен метафоричен оператор, за одобрение на Мрежовия кодекс за газопровода IGB и Методика за установяване на дневна такса за дисбаланс. Каква е ролята на КЕВР в процесите на либерализация на пазара на ел. Енергия и излизането на битовите консуматори на свободния пазар от началото на 2026 година? При либерализация на пазара от 1.01.2026 година само ще отпадне пълномощието на КЕВР да дефинира цени на крайните доставчици за битови консуматори. Регулаторът ще продължи ежемесечно да дефинира обезщетения за бита, според от постигнатите пазарни цени. Запазват се всички останали пълномощия като установяване цени на мрежови услуги, цени на топлинна сила, награди за производители на електрическа енергия, цена за обвързване към обществото. Основната роля на КЕВР е да обезпечи равномерен преход от контролиран към либерализиран пазар. Високите борсови цени на електрическата енергия през последните месеци имат отражение върху крайната цена за семействата посредством прогнозната цена на свободния пазар. В изискванията на либерализиран пазар съществуват механизми, които регулаторът и държавното управление могат да приложат, с цел да защитят потребителите от неподходящата динамичност на цените. Необходимите промени в нормативната база за регламентиране на всички съставни елементи от този развой движат ли се с нужните темпове, поради късия живот на съставите на Парламента през последните години? Кои аспекти от промяната към момента чакат законодателното си решение? С решение на Народното събрание новият стадий на либерализацията беше отсрочен за 1.07.2025 година Все отново мога да кажа, че огромна част от нужните промени в законодателството и в подзаконовите нормативни актове, свързани с либерализацията на битовия пазар, бяха признати от КЕВР още преди 1.07.2024 г. Как бихте опровергали тревожните настроения в обществото, които редовно се подклаждат „ на всеослушание “ от някои среди, за сензитивен растеж на цените на електрическата енергия след цялостната либерализация на пазара? Трябва да е ясно, че не е допустимо да се направи прогноза какви ще бъдат пазарните цени след една, две или три години. Освен от търсенето и предлагането пазарите се въздействат от геополитически събития, климатични условия, политическа среда и други фактори, които не могат да бъдат планувани и върху които не може да се упражни надзор. Регулаторът и държавното управление могат да подхващат съответни ограничения за намаляване на възможни отрицателни последствия, само че това зависи от наличните финанси във Фонд „ Сигурност на електроенергийната система “ и в държавния бюджет. Тези ограничения подлежат на надзор от европейските органи за защита на конкуренцията и изискват нотификация от Европейска комисия. Предвиденият механизъм за образуване на цената за битовите консуматори и тяхната отбрана ще съумее ли да обезпечи равномерен преход и акомодация към изискванията за доставяне от свободния пазар? В случай, че цените на свободния пазар са по-високи от контролираните към съответния миг, съществува механизъм, посредством който Комисията чрез обезщетения да обезпечи равномерен преход на битовите консуматори към доставяне от свободния пазар. С отлагането на либерализацията с една година плануваният временен интервал от 6 месеца може да се окаже непълен. Скъсените периоди изискват целенасочени старания за подготовка и информиране на потребителите, в случай че не се наложи удължение на планувания временен интервал. Мисли ли се за регламентиране на способи за ръководство на потреблението на битовите клиенти, с цел да могат да се възползват от евтината електрическа енергия, когато има свръхпроизводство и по този начин да станат дейни консуматори, които вземат участие в балансирането на системата? Този въпрос е предпочитан. Необходима е цифровизация на разпределителните мрежи, основаване на обединен хъб за продан на данни сред операторите на преносната и разпределителните мрежи и внедряване на интелигентни средства за премерване за всяко домакинство. Това изисква големи вложения, които в случай че се платят единствено от потребителите, би довело до внезапно повишение на цените на електрическата енергия посредством мрежовите цени. В тази връзка се търсят способи за финансиране по разнообразни европейски стратегии – Модернизационния фонд, ПВУ, Re PowerEU и др. Нормативната наредба обаче би трябвало да е съобразена с наличните финансови благоприятни условия. За да стане ясно какво е цифровизация на мрежите и деен консуматор ще дам пример–активният консуматор би трябвало да има смарт ръководство на уредите в дома си, да може да ръководи потреблението посредством програмен продукт на телефона си, с цел да си обезпечи най-ниски сметки за електрическа енергия. Активният консуматор би трябвало да разполага със Smart Home и смарт ръководство и даже батерията на електрическия автомобил да се употребява като батерия за предпазване на сила, от която домашната мрежа да може да черпи електрическа енергия при пикове на борсовите цени и назад – батерията да се зарежда при ниски цени. Тези процеси не са приключени и не са намерили своето решение даже в развитите страни, където към момента няма подготвеност да бъдат напълно внедрени. Присъединяването на страната към европейските балансиращи платформи " Мари " и " Пикасо " (MARI и PICASSO) по какъв начин ще повлияе на ценовите нива и на небалансите в системата в условия на обединени европейски пазари и възходящ дял на електрическата енергия, създадена от ВЕИ? Предвид постигнатите резултати от началото на годината към момента е рано за изводи по какъв метод ще повлияе присъединението към европейските балансиращи платформи. Тук следва да се направи ангажимента, че на този стадий не са доста страните, присъединени към платформата PICASSO. При всички случаи вероятността българските и районните снабдители на балансираща сила да могат да се конкурират с всички снабдители на балансираща сила на европейските пазари би повлияла позитивно на цените за балансиране. В редица европейски страни заради географските условия и съществуването на забележителен брой Водноелектрическа централа, употребявани за балансиране, цените са доста налични – в Германия, Австрия и други С плануваното присъединение на ЕСО към платформата PICASSO до края на годината, а по-късно и към платформата MARI, ще се даде достъп на систематичния оператор до оборудванията за предпазване на сила в останалите страничленки, които ни изпреварват в консолидираното на такива уреди. В момента ние активираме първо мощности за балансиране в националната зона и единствено в случаи на дефицит търсим електрическа енергия за балансиране извън. С присъединението към платформите процесът ще се промени съществено – операторът ще прибягва към национални мощности за балансиране, единствено в случай че не може да обезпечи импорт на по-евтина електрическа енергия от платформите. Румъния е в напреднал стадий на създаване на уреди за предпазване на сила, сходна е обстановката и в Гърция. България ще има достъп до балансираща сила на европейската платформа посредством тези две страни. Това ще стане обаче на по-късен стадий, когато огромна част от европейските страни се причислят към платформата и тя проработи по планувания метод. Ще могат ли инструментите на тези платформи да се употребяват за обезпечаване на ел. Енергия на налични цени за енергийно уязвимите консуматори? Трябва да подчертая, че това са платформи само за балансираща сила. В тази връзка те биха могли да усъвършенстват цените на балансиращия пазар и да понижат разноските на комерсиалните участници за балансиране, само че нямат отношение към доставка на електрическа сила за ползване. Надявам се, че с отговорите си дадох опция вашите читатели да бъдат осведомени за настоящата роля на Регулатора в секторите на неговите пълномощия. В умозаключение ще отбележа, че в изявлението останаха незасегнати някои значими регулаторни тематики –регулацията във бранш ВиК, дейното интернационално съдействие на Комисията и други въпроси, само че за тях ще продължим в идващ диалог. С казаното дотук беше обрисувана огромната по размер и значимост работа на Регулатора и стремежът ни към намиране на решения, в сходство с динамично протичащата енергийна промяна. Като народен регулаторен орган, отчитащ националната специфичност и общата енергийна политика на Европейски Съюз, в осъществяване на нормативно предоставените ни функционалности и водени от високите публични упования, ние се стремим към реализиране на предвидимост и непоклатимост в секторите и в своите решения. С цялостната си активност самостоятелният регулатор ще продължи да отстоява ползите на обществото.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ