Доц. д-р Христо Христев преподава право на Европейския съюз в

Доц. доктор Христо Христев преподава право на Европейския съюз в Софийския университет " Св. Климент Охридски ". " Дневник " го предложения на диалог във връзка неуместната война по върховете на прокуратурата.

Главният прокурор Иван Гешев разгласи във връзка отчета за работата на прокуратура за миналата година, че тя е реформирана, неповторима, че триумфите й са приети от европейските сътрудници. В същото време гледаме другия сюжет, в който като проведена незаконна група: основният прокурор и заместникът му се упрекват взаимно в закононарушения. Какъв прочит вършиме на обстановката?

- Всеки, който прави изводи, че прокуратурата е реформирана или има някакви особени триумфи в осъществяване на главните си функционалности, в частност във връзка с корупционните закононарушения, се намира много надалеч от действителността. Картината е ясна от години и тя е доста друга.

Не ми се желае да съпоставям прокуратурата с проведена незаконна група, тъй като се пробвам да имам някакви остатъци от почит към тази част от правосъдната система. Все отново това, което виждаме през последните дни, изказванията на основния прокурор, на неговия заместител, на заместника на неговия заместител, на членове на Висшия правосъден съвет, това е една мрачна, извънредно неприятна и тъжна картина. Бих споделил, картина на разпада на правовата страна в България. Не мога да го квалифицирам по различен метод.

Когато толкоз високопоставени магистрати, натоварени с това да противодействат на престъпността, да подсигуряват естественото действие на правосъдната властта и да обезпечават законността, си приказват в едни категории, в жанр, речитатив, който наподобява на мафиотските филми. Когато се упрекват в най-тежки закононарушения - в изнудване, в опасност за живота и здравето им, в похищения против фамилиите им.

Този сюжет за всеки, който не е изпаднал в краен конформизъм или обществена алиенация от българската действителност, наподобява по един метод: това е категоричен, крещяш и противен израз на всички пороци на правосъдната система и практиката на практикуване на обществената власт в България, които съществуват от години. Тези проблеми бяха обрисувани в най-различни форми на разбор и експертни отзиви от години насам. Предлагаха се решения, само че на процедура няма никакво придвижване в вярна посока. Прокуратурата си остава все по този начин уредена в логиката на конституцията от 1991 година - централизирана, йерархизирана, с единоначалие, със съответната институционална просвета, която произтича от тази конструкция, с мястото, ролята и смисъла на основния прокурор в нея, с неналичието на механизъм за надзор и отчетност на основния прокурор, с явно, доказано от самите протагонисти в тази сага, тежко преплитане в политически и други зависимости.
Казахте, че има разпад на правовата страна, предходната година говорехте за риск от нова национална злополука. Как можем да разбираем това на хората, които явно считат, че протичащото се не ги визира директно?

- Да, доста хора в България считат, че " тука е по този начин ". И че всичко това не ги визира директно. Поне досега, в който не ги ограбят, не лишават бизнеса им, не пребият или прегазят техен родственик на центъра на София. Или не станат жертва на друго закононарушение. И не се наложи да потърсят способените органи, с цел да получат дейно следствие на случая и отбрана от закона. В множеството случаи няма да го получат. За страдание, може би чак тогава си даваме сметка, че правовата страна не е просто красиво фразеология и заблуда за наивници, а нещо, което липсва у нас.

Тогава не е ли парадоксална апатията към тези процеси?

- Не е необичайно, това е социално-психологически феномен. Когато непрекъснато се натрупат и задълбочават проблеми, човек, с цел да оцелее психически, в случай че не си събере куфарите и не се махне от тук, стартира да ги пренебрегва тези проблеми. Абстрахира се от действителността. Създава си един излъган свят на персонален комфорт, вярвайки, че с работа, положителни приходи, връзки, може да компенсира неработещата страна.

Как жителите можем да си върнем институциите и да конструираме още веднъж правовата страна?

- Чрез интензивно отношение към общите въпроси на живота ни, към това, което се случва в обществото. Чрез ангажиране с обществени позиции. Чрез митинги, посредством присъединяване в избори. Тази нужда и настройка за смяна, която съществува в част от българското общество, към момента не може да откри съответен политически и управнически израз. Първо, тъй като вотът за сходна смяна не е безапелационен. Второ, тъй като политическите носители на поръчката за смяна не се оправят изключително безапелационно с ролята си.

" Моята тайфа против твоята тайфа ": до каква степен ще стигне войната сред прокурори, политици и другари

Трябва ли и Висшият правосъден съвет да влезе във фокуса, когато се вършат промени във връзка с недосегаемостта на основния прокурор, членовете му не остават ли в сянката?

- Съществуват механизми за осъществяване на отговорност на членовете на Висш съдебен съвет, да вземем за пример от прокуратурата, когато има данни за закононарушение.

Ние ще забележим по какъв начин ще се развие сюжетът от последните дни, само че когато се прави оценка една правна уредба, методът, по който тя работи, резултатите от използването й, това би трябвало да се прави в подтекст и в някакъв по-продължителен интервал от време.

Бих желал да подчертая, че не считам, че казусът е личен и опира просто до личността на основния прокурор. Конкретното име не е от изключително значение. Можеше да бъде друго. И обстановката нямаше да е доста по-различна. Дълбоко циничен е методът, по който е конструирана прокуратурата в конституцията от 1991 година, и извършена в законодателната уредба въз основа на нея. Тя просто предпоставя, когато там попадне човек с нрав на силовик, да се вживее в ролята на абсолютния заповедник на всичко, което може и не може да се случва в България. И прочее актуалният основен прокурор не е първият основен прокурор, който взема решение, че над него са единствено Господ и звездите.
Новата коалиция потегля да води диалози за конституционно болшинство за правосъдна промяна, само че някак все не става дума за антикорупционната комисия (КПКОНПИ), която. Не става дума и за ДАНС - никой не знае какво работи тази конструкция.

- Какво тъкмо прави ДАНС е известно на немного необятен кръг от хора. Както ДАНС, като една свръхнатоварена с функционалности специфична работа за сигурност, по този начин и КПКОНПИ породиха в доста подобен подтекст - когато на избран стадий се откри, че прокуратурата не извършва надеждно своята задача по противопоставяне на корупцията. ДАНС и КПКОНПИ трябваше да преодолеят избрани дефицити в работата на прокуратурата. В последна сметка обаче ние се намираме в догадка, в която по всеобща оценка дейно противопоставяне на корупцията няма. Нито от прокуратурата. Нито от ДАНС. Нито от КПКОНПИ.

Не единствено, сглоби се един политически инструмент за кавга с неуместните.

- Точно по този начин. Не са изпълнени особените задания, с които тези органи бяха основани. Същевременно прокуратурата продължава да е главен проблем на правовата страна у нас. И все по-често пораждат хипотези, в които всички тези правоохранителни органи се употребяват за наказателен инструмент против неуместните на статуквото на властта. Който и да го уплътнява в избран миг.

Как гледате на предлагането на " Продължаваме промяната " да се дадат още проверяващи функционалности на комисията?

- Знам каква е логиката в основата на това предложение, само че не я споделям. Тя е, че тъй като прокуратурата не си прави работата, би трябвало да й намерим контратежест - да има някой различен, който да може да организира дейно следствие и по някакъв метод да измислим по какъв начин да може той да взе участие и в правосъдната фаза на наказателното произвеждане, с цел да компенсира дейностите или бездействията на прокуратурата. За мен тази философия е изначално неправилна. Когато главният, овластен да реализира наказателното произвеждане орган не извършва дейно своите отговорности, няма по какъв начин с сходни обезщетителни механизми да заобиколим този централен проблем. За мен ненапълно това демонстрира и липса на познаване на проблематиката.
А другояче би могло да се мисли в вероятност за профилиран правоохранителен орган, който да прави следствия по случаи на корупция. Но в тази връзка и доколкото приказваме за ДАНС и за КПКОНПИ, преди да се мисли в тази посока, е нужен доста деликатен разбор, какъв е резултатът от активността им до момента. Какво и за какво не работи.

Грешка ли беше, че предходната година държавното управление " Петков " не стартира да разглобява тази бухалка?

- Трудно ми е да кажа, тъй като те бяха в комплициран подтекст - в една доста комплицирана коалиция вид " орел, рак и щука ". Не съм уверен до каква степен някои от участниците в тази коалиция бяха в действителност добросъвестни в изказванията си, че техен политически приоритет е реализирането на действителна смяна. Видяхме в последващото им държание, че те в действителност са по-близо до статуквото.

Според вас експертност ли липсва тук или просто са ужасно доста дилемите, които са незабавни?

Право на Европейския съюз. Наказателноправни въпросиС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
- Първо, би трябвало да бъдем почтени и да отчетем, че липсва и задоволителна поддръжка като избор в обществото - не е доста реалистично да се вършат радикални промени с една трета или една четвърт от гласовете. Липсва и задоволителен политически подтекст и дарба за слагане в него на доста от лицата, която са се заели с тази роля - да бъдат носители на смяната. В някои от тях липсва и експертност.

Ако се върнем въпреки всичко на главния въпрос, бих обобщил нещата по следния метод: колкото и нови структури и механизми да създадем, тъй като прокуратурата не работи, явно миналите 10 и повече години ясно обрисуват, че ние няма да преодолеем главния проблем, който имаме. Когато прокуратурата не работи, няма по какъв начин да чакаме, че избрани компенсиращи механизми, които нито имат тези пълномощия, нито могат да имат този мащаб на деяние, нито могат да имат тази роля в наказателното произвеждане, ще заместят това, което прокуратурата би направила.

Не звучи доста розово.

- За страдание, да.

При състояние че сега се търси конституционно болшинство за смяна на нещата, които обсъждаме с вас, в това време голям брой от регулаторите са с изминал мандат и без излъчен нов състав. Кое би трябвало да се направи първо - да се реши казусът със състава на регулаторите и тогава да се трансформира конституцията или противоположното?

- Вижте, и за двете е належащо болшинство в Народното събрание. На първо време е належащо нормално болшинство, което да подсигурява естественото действие на Народното събрание, каквото ние явно нямаме. А за правосъдна промяна е належащо конституционно болшинство, каквото също считам, че в сегашния стадий нямаме.

И въпреки всичко, в случай че търсим рационално отговор на въпроса, по какъв начин можем да излезем от блатото, в което надълбоко се е потопила страната ни, мисля, че е извънредно време да спрем да търсим обходни пътища. Няма да стане с обходни маневри превъзмогването на всички тези проблеми, които разясняваме. Очевидно би трябвало да се нападна централният проблем. Но това не може да стане, без да има задоволителна поддръжка в обществото и да бъде излъчено съответното ръководство, което да организира този дневен ред. Дали това е допустимо сега, мисля, че не. Оттам нататък явно, ще би трябвало да си извървим пътя по тъгите, с цел да се образува социална воля за действителна смяна.

Очаквате предварителни избори отново?

- Не мога да кажа.

Ще ви попитам по различен метод - може ли ГЕРБ и Движение за права и свободи да бъдат част от такова конституционно болшинство?

- На фона на досегашното им държание ми е мъчно да преглеждам като реалистична сходна вероятност. Ако се окаже, че не съм прав - още по-добре.

Съюзът на съдиите: Оставки на Гешев, Сарафов и Тодоров, след тях и на правосъдния съвет
Всичко, което би трябвало да знаете за: