Доц. д-р Борислав Цеков: Избори и конституционни алгоритми`
Доц. доктор Борислав Цеков, Консервативен конгрес
След първичния си порядъчен старт ръководството, което беше призвано да успокои и стабилизира страната след каскадата от безплодни предварителни избори, от лятото насам позволи серия от неточности и политически несъответствия.
Волята му за ръководство небрежно се изпари още при първата вълна от заслужено публично неодобрение. В дните, които са най-важни за обществото от най-малко две десетилетия насам - когато е осъществена всеобхватната парична промяна с въвеждането на еврото - нашите политици още веднъж приведоха страната в режим на държавна рецесия и предварителни парламентарни избори. Това постанова още веднъж да напомним конституционния логаритъм, който следва да бъде изпълнен, и да разясняваме някои настоящи особености.
Първата стъпка след подадената и призната оставка на Министерски съвет са консултациите, които президентът следва да организира с парламентарните групи от настоящото Народно заседание. Те съставляват продан на отзиви, информация и позиции сред президента и главните политически сили по настоящата политическа конюнктура и съществуването на благоприятни условия за съставяне на парламентарно болшинство, което да излъчи постоянно държавно управление. В Конституцията вярно не е даден експлицитен период за тяхното осъществяване, тъй като това не е административно произвеждане, а комплициран политически развой, който изисква да се обезпечи оптималната еластичност за институционалните и политическите фактори с оглед отчитане на висшите държавни ползи. Това, че няма експлицитен период, обаче не значи срокът да е „ на който каквото му хрумне “.
Когато няма експлицитен период, в конституционното право се счита, че е налице така наречен „ рационален период “. Неговите параметри също не са случайни, а се предопределят от две условия: постижимостта на крайната цел на конституционната процедура (съставяне на правителство) и съществуването на политическо единодушие. Например, би било в границите на „ рационалния период “ едно удължение на консултациите, в случай че има декларирана воля от парламентарни групи да излъчат държавно управление и им е належащо време за договаряния.
Обратно, в случай че парламентарните групи, които вкупом наброяват повече от половината от депутатския корпус, заявят, че нямат такава воля и упорстват за предварителни избори, то става явно, че задачата на конституционната процедура по член 99 от Конституцията е непостижима и затова „ рационалният период “ се стеснява оптимално. В такава обстановка президентът не може да разтяга рационалния период, като слага „ задания “ на Народното събрание - примерно да одобри този или оня закон или решение. Това е по този начин, тъй като президентът не е „ шеф “ на законодателната власт и не може да интервенира по този метод в нейната суверенна политическа преценка.
След извършените съвещания Конституцията планува опция най-голямата по бройка парламентарна група, в тази ситуация това е ГЕРБ-СДС, да предложи претендент за министър-председател. Ако го стори, претендентът ще има разполагаем седем дни да извърши този мандат, като предложи конструкция и състав на държавното управление. Ако първата парламентарна група не предложи претендент или препоръчаният претендент не успее да образува държавно управление, процедурата минава и протича по подобен метод към втората по бройка парламентарна група. Дотук президентът придвижва процедурата без право на независима преценка кому да връчва изследователски мандат.
При крах на тези два опита обаче центърът на тежестта се трансформира и президентът има право да реши на коя последваща по бройка парламентарна група да предложи да уточни претендент за министър-председател. Заради задълбочаването на политическата рецесия, чийто белег е нежеланието или неспособността да бъде формирано държавно управление от първите две групи, на този трети стадий конституционната процедура се забързва - президентът е задължен да вземе своето решение в седемдневен период. Когато го направи, парламентарната група, която е получила опция за сформиране на държавно управление, също следва да се придържа към седемдневните периоди, категорично уредени за предходните стадии. Не следва да се стига до случайни тълкования, каквито бяха стартирани на политическо равнище преди време, по какъв начин тази трета група можела била да „ държи мандата “ по-дълго.
При трети крах пътят към предварителни парламентарни избори е открит. Първата стъпка по този път е назначението на служебно държавно управление от президента.
Злополучните конституционни промени от 2023 година, гласувани от конституционното болшинство на ГЕРБ, ПП-ДБ и Движение за права и свободи, доста трансформираха конституционния статус на служебното държавно управление в частта за процедурата по назначение. Въпреки сериозните възражения, Конституционният съд остави в действие тези промени. В резултат на това понастоящем имаме конституционна процедура по назначение на служебно държавно управление с отворен край.
Всяка добра процедура, обвързвана с конституиране на върховен държавен орган, би трябвало да планува явен логаритъм за постигането на целения резултат. В случая подобен логаритъм няма, тъй като в конституционната новела не е планувано категорично какво се случва, в случай че никое от длъжностните лица, които са изчерпателно и лимитативно изброени в конституционната наредба на член 99, алинея 5, изречение второ, не одобри назначението за длъжностен министър-председател. Тази недомислица е заредена с капацитет за блокиране на самия институт на служебното държавно управление и неспособност за съставянето му.
Следва да се одобри, че при неспособност да се сформира служебно държавно управление, на напред във времето излиза конституционният принцип на непрекъсваемост на държавното ръководство. Това значи, че в такава обстановка постоянното държавно управление в оставка ще продължи да реализира своите компетенции и ще би трябвало да провежда изборите.
Но една такава обстановка коренно трансформира конституционния план предварителен избор да се провежда от релативно неутрално по отношение на партиите държавно управление. Трябва да се държи сметка, че при парламентарното ръководство служебното държавно управление с непарламентарен източник на своите компетенции има за цел да стабилизира политическия развой в изискванията на парламентарна рецесия, довела до некадърност за сформирането на парламентарно болшинство и излъчването на Министерски съвет от Народното събрание. Това напълно не значи, че се реалокира титулярът на изпълнителната власт - от служебното държавно управление към президента на Републиката, който го назначава.
Конституцията не планува нито директно президентско ръководство, нито президентско ръководство, опосредено от „ сламено “ служебно държавно управление, командвано подмолно от президента. В актуалната обстановка всички длъжности от каталога по член 99, алинея 5, изр. второ са попълнени, само че с тази специфичност, че един от подуправителите на Българска народна банка - някогашният народен представител и ръководител на парламентарната група на „ Продължаваме промяната “ Васил Гюров - в действителност не извършва функционалностите на подуправител и статусът му е предмет на висящи каузи пред българското и европейското правосъдие.
Следва да се одобри, че Конституцията има поради висши длъжностни лица, които действително и в действителност извършват своите законови функционалности и пълномощия, и техният статус не е подложен под подозрение с висяща сьдебна процедура. Ако по частни, партийни или конюнктурни съображения президентът се спре на тази кандидатура, то това би сложило под въпрос легитимността на самото служебно държавно управление и би задълбочило рецесията. Още повече, че тази процедура към този момент е изначално дискредитирана от поръчката на Радев, че ще прави партия.
С тази поръчка той дефинитивно напусна своя парламентарен статус на неутрална и арбитражна власт, поруга най-висшата клетва пред страната и нацията - конституционната клетва, планувана за президента. Въобще, уважаеми госпожи и господа политици, спазвайте Конституцията, уважавайте институциите, пазете демокрацията, дебатирайте остро, само че цивилизовано, а не задълбочавайте африканизацията на българската политика и не насъсквайте най-низки пристрастености в обществото. Защото всичко останало е от лукавия. Пардон, от Z. Но не мимолетната мода на поколенческия Z, а оня, мракобесния Z, който въплъщава евразийската автокрация.
Благодаря ви за вниманието по този въпрос.
Източник Труд
