Доц.д-р Бони Петрунова, директор на НИМРано сутринта на 17 август

Доц.д-р Бони Петрунова ,
шеф на НИМ

Рано сутринта на 17 август 2018 година в крепостта Калиакра, под подовото покритие на помещение, опожарено в края на XIV в., археолози откриха малко глинено гърне, в което е трезорирано богато богатство. То съдържа 957 предмета, от които 873 сребърни и 28 златни монети, 11 приложения и катарами, 28 сребърни и бронзови копчета, 11 златни обеци, два пръстена, от които един златен и четири маниста от скъпоценни камъни и злато.
Находката е открита по време на постоянни археологически разкопки, които се организират за петнадесета поредна година в крепостта Калиакра. През 2018 година те се финансират от Министерството на културата на България, община Каварна и Националния исторически музей (НИМ). Като началник на екипа се веселя на необятното присъединяване на археолози - от НИМ, Националния археологически институт с музей при Българска академия на науките, дипломанти на Пловдивския и Софийския университет, студенти от Нов български университет и Шуменския университет.
Откритото през 2018 година богатство съдържа извънредно скъпи монети. От направения първичен обзор на една дребна част се установи, че то включва освен сребърни османски монети, а и доста български. Акчетата (сребърни монети от времето на Османската империя) заемат почти 60% от количеството. Основно принадлежат на султан Баязид Йелдъръм (1389-1402) и дребна част - на неговия предходник Мурад I (1362- 1389).
Всички скъпоценности са били укрити в края на ХІV в., по време на някое от трагичните набези над столицата на Добруджанското деспотство. Едно от тези събития е разказано в една от хрониките от това време, в която е маркирано, че през 1399 година татарите от ордата на Актав атакуват Варна и други градове по Северното Черноморие. През 1401 година татарите на Актав, който е бил прочут като Добруджанския татар, били разгромени и разселени в разнообразни селища като Провадия, Русокастро и други Възможно е един от техните военачалници да е събрал откритото на Калиакра богатство. Очевидно той ги е заграбил от разнообразни хора и места и ги е скрил под пода на къщата си, малко преди тя да бъде опожарена. В същата постройка, при изследванията през 2014-2017 година бяха открити част от сребърен обков от църковна книга, тока за колан от бял нефрит, както и групова находка от 26 медни мангъра (малка медна монета) на Баязид І Йълдъръм (1389-1402).
Самата постройка е издигната директно върху руините на антични постройки и към нея се откриват богати погребения от ХІV в. В един от гробовете през 2014 година бяха открити три златни монети, хиперперон нумизма, от времето на Никейската династия при ръководството на Йоан III Дука Ватаци (1222-1254). В годините обратно, през които полуостровът е проучван, откривателите са имали шанс да попаднат на още две доста по-малки съкровища, чиито състав кореспондира с откритото преди дни. Първото включва 60 акчета на Баязид, открити разпилени върху пода на опожарено жилище. Второто се състои от 80 акчета също от времето на Баязид и един сръбски грош, само че в дребната каничка, в която е укрито, има 2 чифта златни и няколко единични обици и други дребни украшения.
Изключително приятна изненада сервира на екипа, разкрил съкровището на Калиакра, втората по величина група монети, която е формирана от български сребърни аспри, отсечени от Цар Иван Александър (1331-1371). Те попълнят към 25% от тестваната част. Монетите са непокътнати добре, само че тяхното качество е било влошено още при самото укриване. При съкровището "Татарска плячка ", откриваме най-малките по диаметър и грамаж български монети от този държател, които доближават до 0,6/0,5 година Кризата във Второто българско царство се е усещала най-добре по техните разменни единици. Лично за нас като учени тези данни са доста скъпи. В находката участват монети, отсичани след гибелта на Цар Иван Александър, и то отвън Търново.
Друг забавен факт, който ни даде тази извадка, е съществуването на въпреки и малко екземпляри на видинския ръководещ Йоан Срацимир. Монетите са общо 9, при тях се следи този инфлационен резултат от понижаване на диаметъра и грамажа. Tова е добър образец по какъв начин самите български монети вземат участие в един общ поток и какви са взаимоотношенията сред тях в огромните търговски центрове като Kалиакра, обслужващи стотици търговски покупко-продажби.
Разбира се, непроменяемо в този вид огромни съкровища, откривани по крайбрежието, е разумно да има парични знаци на Византийската империя. Представени са 20 хиперперона - едни от последните златни имперски монети. Те са толкоз орязани и с понижено златно наличие, че биват мъчно разпознати. Тези, които са разчетени, са на Йоан V и регент Ана Савойска, Йоан VI Кантакузин, Андроник II и Андроник III. Открити са и 8 златни венециански монети. Наричани "зечино д`оро ", те тежат 3,5 г и са с извънредно висококачествено злато от 23,5 карата. Разчетени са дожовете Марко Корнаро (1365-1368) и Андреа Дандоло (1343-1354). След като дефинитивно стопира отсичането на златни излъчвания, Византийският Константинопол минава към сребърен стандарт. Най-едрият номинал става половин сребърен хиперперон - едра сребърна монета, наричана от нас "ставратон " и неговите дребни нуминали. Находката от Калиакра съдържа няколко и от тези редки екземпляри.
Разбира се, участват и влашки монети с кирилски надписи и една татарска, само че те са неизменим заряд към паричните оборотни средства, с които пазарите в тези времена работят.
В този дребен съд са събрани голям брой златни и сребърни монети и предмети. Съкровището се откроява със своя искра, само че покорява и с количество, и с многообразието от информация, която може да даде за науката.