Доц. д-р Александър Йорданов: Пътят към мира преминава през победата във войната. Мирът означава свят без Путин
Доц. доктор Александър Йорданов, особено за Zonanews
Г-н Йорданов, войната на Руската федерация против Украйна, която в Кремъл назовават „ специфична военнна операция”, продължава. Можеше ли тя да бъде избягната?
Всяка война може да бъде избягната, в случай че за политиците e най-съществен човешкият живот. И в случай че те можеха да вземат навреме виновни решения, да работят превантивно, а не да подтичват след събитията.
Днес Русия води война против Украйна, само че у нас рядко се приказва, че това на практика е трета фаза на войната, която кремълския режим стартира против тази страна в края на февруари 2014 година
Евродепутатът Ал. Йорданов поддържа Украйна Източник: Личен списък на Ал. Йорданов
Тогава съветски военни елементи нахлуха на територията на Украйна и превзеха Народното събрание на Автономната република Крим. След това последва бърза окупация и още по-бързо проведен подправен референдум, който бе извършен под дулата на съветските автомати.
Незаконно, в нарушаване на интернационалното право, Крим бе причислен към Русия. Това бе закононарушение и от този миг на всички политици би трябвало да им стане ясно, че президентът на Русия е военнопрестъпник.
Едва през днешния ден, осем години по-късно, американския Конгрес с гласоподаване удостовери тази истина. Но в това време, през всичките тези осем години, западни политици общуваха другарски с военнопрестъпника, другаруваха си с него. В очите на естествените хора по света това бе тяхно морално проваляне.
Днешната огромна война можеше да бъде избягната, в случай че още през 2014-2015 година Съединени американски щати и Европейски Съюз, бяха наложили незабавно тотални наказания на страната агресор, каквито едвам в този момент се вкарват.
Ако бяха свели до най-малко връзките си във всички сфери с Русия и в случай че се бяха подготвили за налагане на цялостно ембарго на вноса на енергийни артикули от тази страна. Но истината е, че едвам през днешния ден, на осмата година от войната, демократичният свят реши да работи по-категорично.
Но това е трагично забавяне, което в това време коства живота на хиляди мирни украински жители. Още през 2014 година Владимир Путин и неговият режим трябваше да бъдат изолирани политически, стопански и финансово.
И в същото време трябваше незабавно да стартира превъоръжаване на украинската войска с съвременно оръжие. Вместо това се избра друга тактика – на мекушави наказания и на дипломация. Това бе добре пристигнало за военнопрестъпника и неговите проекти.
А някои европейски страни даже продължиха да доставят Русия с съвременно оръжие, което намирам за съучастничество в закононарушението. Не би трябвало също по този начин да забравяме, че през 2014 година, т.е. при започване на войната, съветският президент безочливо лъжеше, че окупацията на Крим не е военна експанзия.
Но аз се удивлявам на наивността на мнозина западни политици, които и съвсем до през вчерашния ден избягваха да приказват за война. Те използваха кухия израз „ спор в Украйна” и полегнаха на меката възглавница за „ спокойно решение на конфликта”. Подцени се историческата истина, че мир има единствено след привършване на войната. А през 2014 година тя едвам започваше.
Споменахте, че през днешния ден се намираме в третата фаза на войната. Коя бе втората?
Втората фаза обгръща интервала от окупацията на Крим до 24 февруари тази година. През нея Кремъл съумя да въоръжи с съвременно оръжие проруските сепаратисти в Донецка и Луганска област на Украйна, да ги образова и приготви за решителната фаза на войната.
И още веднъж липсваше твърда интернационална реакция. Разчиташе се основно на дипломацията, на договаряния и на положителната воля за съблюдаване на Минските съглашения. Всичко това окуражи Путин. Забрави се истината, че авторатарните водачи доста обичат да бъдат политически ухажвани, да водят " разговор " и дълги телефонни диалози.
Това покачва самочувствието им. Те стартират да се усещат значими фигури, каквито в реалност не са. Всъщност западните водачи попаднаха в клопката на Путин. Те започнаха да флиртуват с него и да го ухажват под претекст, че търсят " път към мира ".
Зад гърба им той им се присмиваше и се приготвяше за третата и решителна фаза на войната. За него дипломацията бе единствено игра. А събеседниците му не помниха, че дипломацията може да бъде мощ едвам след успеха във войната. Първо би трябвало да се завоюва войната, а по-късно да се водят договаряния.
Нима по време на Втората международна война водачите на Съединени американски щати и Англия са водили договаряния с Хитлер, Мусолини и японския император? Забравихме ли, че дипломацията тогава се случи откакто бе явен спечелилият във войната.
На конференциите след нея не участваха политици от победената Германия. За военнопрестъпниците имаше единствено Нюрнбергски развой. И нека през днешния ден в Хага знаят историята.
Европейският съюз и Съединени американски щати осъдиха остро сегашната военна експанзия на Русия. Европейският парламент одобри безапелационни резолюции. Въведоха се строги наказания. Предстои да се вкарат и нови. Това не са ли верни дейности?
Правилни са, само че са съдбовно закъснели. Ако бяхме работили твърдо и уверено през 2014-2015 година може би през днешния ден война нямаше да има.
А и сигурно Путин нямаше да е към този момент президент. Защото определеният „ дипломатически подход” при започване на войната, съмненията при налагането на наказания и неоправданото с нищо другарство с Путин, единствено укрепиха самочувствието му на " международен водач ".
И през днешния ден той освен продължава войната, само че и слага условия на демократичния свят, чертае нова геополитическа тактика, заплашва Европейския съюз, упорства на Русия да се даде " зона на въздействие ", да и се признаят завоюваните територии в Украйна.
Това е хитлеризъм и сталинизъм в наши дни. И още веднъж ще повторя: глобите по отношение на властнически и диктаторски режими би трябвало да се постановат превантивно, т.е. преди безумието изцяло да завледее водачите им.
Какъв е пътят към мира в актуалната обстановка. Какво още би трябвало да се направи, с цел да спре войната?
Мирът през днешния ден е вероятен единствено без Путин. Ако той продължи да бъде на власт ще има и нови войни.
А и дано не забравяме тестваната от историята истина, че мирът настава единствено след победа във войната. Така бе и след Първата, и след Втората международна война. Впрочем тези две международни войни се предхождаха от дребни местни войни.
Когато Втората международна война е в разгара си никой либерален политик не е водил договаряния с Хитлер, не го е посещавал в Берлин, не си е бъбрил с него по телефона, както това през днешния ден за жалост прави Еманюел Макрон - президентът на Франция. За страдание някои западни водачи не престават да беседват с Путин.
А тоталното уединяване на режима на Путин, както и на самия Путин, тоталното ембарго на Русия, спирането на връзките с тази страна, както и даване на военна помощ за украинската страна, са дейностите, които ще доведат до провалянето на Кремъл.
Но няма ли заплаха при възможна интервенция на НАТО във военните дейности да се стигне до трета международна война. А може би и с потреблението на нуклеарно оръжие.
Това, че НАТО няма да взе участие във военни дейности не значи, че Путин ще стане по-малко нарушител или пък лудостта му ще бъде излекувана. Нека не забравяме, че успеха във Втората международна война пристигна след масирана военна и продоволствена поддръжка на Съединени американски щати за нападната страна, както и след разкриване на втори фронт в Европа.
Би било позорно, в случай че европейски или американски политици седнат на една маса за договаряния с Путин или го поканят да приказва за мира от трибуната на Европейския парламент.
Впрочем от дълго време европейските страни в символ на взаимност с Украйна, трябваше да изгонят съветските посланици, както и да отзоват своите посланици от Москва. Защото в понятието „ дипломатически отношения” се съдържа разбирането за " другарски връзки ".
Нима през днешния ден би трябвало да поддържаме другарски връзки с Кремъл? Що се отнася до опасността с нуклеарна война, то тя няма да изчезне, колкото и да вършим благи очи Путин. Но нуклеарна война няма да има. Защото всеки деспот, колкото и да е безразсъден, има сърце на плъх. Путин не прави изключение.
Трябва ли Украйна да се съгласи на териториални отстъпки, с цел да бъде спряна войната?
Украйна не би трябвало по никакъв метод да се съгласява на отстъпки пред режима на Путин. Това би било изменничество по отношение на украинския народ, Европейския съюз, демокрацията и интернационалното право.
Трябва ли Украйна да бъде призната в Европейски Съюз?
Рано или късно Украйна ще бъде член на европейското семейство.Тя всеки ден потвърждава, че е същинска европейска страна. Нейното съглашение за асоцииране влезе в действие на 1 септември 2017 година
Още предходната година, т.е. преди да стартира последната фаза на войната, тя трябваше да получи статут на претендент за участие в Европейски Съюз. Но европейските водачи не се оказаха на висотата на историческия миг. А се искаше доста малко.
Просто обективно да признаят сериозните старания, които Украйна постави в промените и осъществяването на Копенхагенските критерии в интервала след Революцията на достолепието на Евромайдана. За страдание това не се направи и то даде кураж на Путин да работи още по-агресивно.
В Кремъл схванаха, че доста постоянно думите, които прознасят европейските водачи не са последвани от безапелационни каузи. Оказа се, че европейските водачи избират литературните метафори. Защото какво значи изразът " вероятност за участие "?
Ако Украйна бе получила през миналана година статут на претендент за участие, аз съм сигурен, че Путин не би подхванал днешната военна инвазия. Защото щяхме да имаме доста по-ясно съображение да тълкуваме това негово деяние като нахлуване против Европейски Съюз.
Добрата вест е, че Украйна подаде молба за участие в Европейски Съюз. Но би трябвало да е пределно ясно, че мир ще има единствено, когато Владимир Путин не е към този момент президент на Русия. Мирът е вероятен след успеха във войната. Мирът значи свят без Путин.
Доц. доктор Александър Йорданов е член на Европейския парламент от Парламентарната група на ЕНП, член на Комисията по външни работи. Бил е ръководител на Народното събрание на Р България в интервала 1992-1994 година В интервала 1998-2005 година е дипломат на Р България в Полша, Литва, Латвия, Естония и в Р Северна Македония. Автор е на книги с политически разбори, в това число и на излязлата през 2020 година книга " Украински мемоари ". 2013-2018”.
Г-н Йорданов, войната на Руската федерация против Украйна, която в Кремъл назовават „ специфична военнна операция”, продължава. Можеше ли тя да бъде избягната?
Всяка война може да бъде избягната, в случай че за политиците e най-съществен човешкият живот. И в случай че те можеха да вземат навреме виновни решения, да работят превантивно, а не да подтичват след събитията.
Днес Русия води война против Украйна, само че у нас рядко се приказва, че това на практика е трета фаза на войната, която кремълския режим стартира против тази страна в края на февруари 2014 година
Евродепутатът Ал. Йорданов поддържа Украйна Източник: Личен списък на Ал. Йорданов Тогава съветски военни елементи нахлуха на територията на Украйна и превзеха Народното събрание на Автономната република Крим. След това последва бърза окупация и още по-бързо проведен подправен референдум, който бе извършен под дулата на съветските автомати.
Незаконно, в нарушаване на интернационалното право, Крим бе причислен към Русия. Това бе закононарушение и от този миг на всички политици би трябвало да им стане ясно, че президентът на Русия е военнопрестъпник.
Едва през днешния ден, осем години по-късно, американския Конгрес с гласоподаване удостовери тази истина. Но в това време, през всичките тези осем години, западни политици общуваха другарски с военнопрестъпника, другаруваха си с него. В очите на естествените хора по света това бе тяхно морално проваляне.
Днешната огромна война можеше да бъде избягната, в случай че още през 2014-2015 година Съединени американски щати и Европейски Съюз, бяха наложили незабавно тотални наказания на страната агресор, каквито едвам в този момент се вкарват.
Ако бяха свели до най-малко връзките си във всички сфери с Русия и в случай че се бяха подготвили за налагане на цялостно ембарго на вноса на енергийни артикули от тази страна. Но истината е, че едвам през днешния ден, на осмата година от войната, демократичният свят реши да работи по-категорично.
Но това е трагично забавяне, което в това време коства живота на хиляди мирни украински жители. Още през 2014 година Владимир Путин и неговият режим трябваше да бъдат изолирани политически, стопански и финансово.
И в същото време трябваше незабавно да стартира превъоръжаване на украинската войска с съвременно оръжие. Вместо това се избра друга тактика – на мекушави наказания и на дипломация. Това бе добре пристигнало за военнопрестъпника и неговите проекти.
А някои европейски страни даже продължиха да доставят Русия с съвременно оръжие, което намирам за съучастничество в закононарушението. Не би трябвало също по този начин да забравяме, че през 2014 година, т.е. при започване на войната, съветският президент безочливо лъжеше, че окупацията на Крим не е военна експанзия.
Но аз се удивлявам на наивността на мнозина западни политици, които и съвсем до през вчерашния ден избягваха да приказват за война. Те използваха кухия израз „ спор в Украйна” и полегнаха на меката възглавница за „ спокойно решение на конфликта”. Подцени се историческата истина, че мир има единствено след привършване на войната. А през 2014 година тя едвам започваше.
Споменахте, че през днешния ден се намираме в третата фаза на войната. Коя бе втората?
Втората фаза обгръща интервала от окупацията на Крим до 24 февруари тази година. През нея Кремъл съумя да въоръжи с съвременно оръжие проруските сепаратисти в Донецка и Луганска област на Украйна, да ги образова и приготви за решителната фаза на войната.
И още веднъж липсваше твърда интернационална реакция. Разчиташе се основно на дипломацията, на договаряния и на положителната воля за съблюдаване на Минските съглашения. Всичко това окуражи Путин. Забрави се истината, че авторатарните водачи доста обичат да бъдат политически ухажвани, да водят " разговор " и дълги телефонни диалози.
Това покачва самочувствието им. Те стартират да се усещат значими фигури, каквито в реалност не са. Всъщност западните водачи попаднаха в клопката на Путин. Те започнаха да флиртуват с него и да го ухажват под претекст, че търсят " път към мира ".
Зад гърба им той им се присмиваше и се приготвяше за третата и решителна фаза на войната. За него дипломацията бе единствено игра. А събеседниците му не помниха, че дипломацията може да бъде мощ едвам след успеха във войната. Първо би трябвало да се завоюва войната, а по-късно да се водят договаряния.
Нима по време на Втората международна война водачите на Съединени американски щати и Англия са водили договаряния с Хитлер, Мусолини и японския император? Забравихме ли, че дипломацията тогава се случи откакто бе явен спечелилият във войната.
На конференциите след нея не участваха политици от победената Германия. За военнопрестъпниците имаше единствено Нюрнбергски развой. И нека през днешния ден в Хага знаят историята.
Европейският съюз и Съединени американски щати осъдиха остро сегашната военна експанзия на Русия. Европейският парламент одобри безапелационни резолюции. Въведоха се строги наказания. Предстои да се вкарат и нови. Това не са ли верни дейности?
Правилни са, само че са съдбовно закъснели. Ако бяхме работили твърдо и уверено през 2014-2015 година може би през днешния ден война нямаше да има.
А и сигурно Путин нямаше да е към този момент президент. Защото определеният „ дипломатически подход” при започване на войната, съмненията при налагането на наказания и неоправданото с нищо другарство с Путин, единствено укрепиха самочувствието му на " международен водач ".
И през днешния ден той освен продължава войната, само че и слага условия на демократичния свят, чертае нова геополитическа тактика, заплашва Европейския съюз, упорства на Русия да се даде " зона на въздействие ", да и се признаят завоюваните територии в Украйна.
Това е хитлеризъм и сталинизъм в наши дни. И още веднъж ще повторя: глобите по отношение на властнически и диктаторски режими би трябвало да се постановат превантивно, т.е. преди безумието изцяло да завледее водачите им.
Какъв е пътят към мира в актуалната обстановка. Какво още би трябвало да се направи, с цел да спре войната?
Мирът през днешния ден е вероятен единствено без Путин. Ако той продължи да бъде на власт ще има и нови войни.
А и дано не забравяме тестваната от историята истина, че мирът настава единствено след победа във войната. Така бе и след Първата, и след Втората международна война. Впрочем тези две международни войни се предхождаха от дребни местни войни.
Когато Втората международна война е в разгара си никой либерален политик не е водил договаряния с Хитлер, не го е посещавал в Берлин, не си е бъбрил с него по телефона, както това през днешния ден за жалост прави Еманюел Макрон - президентът на Франция. За страдание някои западни водачи не престават да беседват с Путин.
А тоталното уединяване на режима на Путин, както и на самия Путин, тоталното ембарго на Русия, спирането на връзките с тази страна, както и даване на военна помощ за украинската страна, са дейностите, които ще доведат до провалянето на Кремъл.
Но няма ли заплаха при възможна интервенция на НАТО във военните дейности да се стигне до трета международна война. А може би и с потреблението на нуклеарно оръжие.
Това, че НАТО няма да взе участие във военни дейности не значи, че Путин ще стане по-малко нарушител или пък лудостта му ще бъде излекувана. Нека не забравяме, че успеха във Втората международна война пристигна след масирана военна и продоволствена поддръжка на Съединени американски щати за нападната страна, както и след разкриване на втори фронт в Европа.
Би било позорно, в случай че европейски или американски политици седнат на една маса за договаряния с Путин или го поканят да приказва за мира от трибуната на Европейския парламент.
Впрочем от дълго време европейските страни в символ на взаимност с Украйна, трябваше да изгонят съветските посланици, както и да отзоват своите посланици от Москва. Защото в понятието „ дипломатически отношения” се съдържа разбирането за " другарски връзки ".
Нима през днешния ден би трябвало да поддържаме другарски връзки с Кремъл? Що се отнася до опасността с нуклеарна война, то тя няма да изчезне, колкото и да вършим благи очи Путин. Но нуклеарна война няма да има. Защото всеки деспот, колкото и да е безразсъден, има сърце на плъх. Путин не прави изключение.
Трябва ли Украйна да се съгласи на териториални отстъпки, с цел да бъде спряна войната?
Украйна не би трябвало по никакъв метод да се съгласява на отстъпки пред режима на Путин. Това би било изменничество по отношение на украинския народ, Европейския съюз, демокрацията и интернационалното право.
Трябва ли Украйна да бъде призната в Европейски Съюз?
Рано или късно Украйна ще бъде член на европейското семейство.Тя всеки ден потвърждава, че е същинска европейска страна. Нейното съглашение за асоцииране влезе в действие на 1 септември 2017 година
Още предходната година, т.е. преди да стартира последната фаза на войната, тя трябваше да получи статут на претендент за участие в Европейски Съюз. Но европейските водачи не се оказаха на висотата на историческия миг. А се искаше доста малко.
Просто обективно да признаят сериозните старания, които Украйна постави в промените и осъществяването на Копенхагенските критерии в интервала след Революцията на достолепието на Евромайдана. За страдание това не се направи и то даде кураж на Путин да работи още по-агресивно.
В Кремъл схванаха, че доста постоянно думите, които прознасят европейските водачи не са последвани от безапелационни каузи. Оказа се, че европейските водачи избират литературните метафори. Защото какво значи изразът " вероятност за участие "?
Ако Украйна бе получила през миналана година статут на претендент за участие, аз съм сигурен, че Путин не би подхванал днешната военна инвазия. Защото щяхме да имаме доста по-ясно съображение да тълкуваме това негово деяние като нахлуване против Европейски Съюз.
Добрата вест е, че Украйна подаде молба за участие в Европейски Съюз. Но би трябвало да е пределно ясно, че мир ще има единствено, когато Владимир Путин не е към този момент президент на Русия. Мирът е вероятен след успеха във войната. Мирът значи свят без Путин.
Доц. доктор Александър Йорданов е член на Европейския парламент от Парламентарната група на ЕНП, член на Комисията по външни работи. Бил е ръководител на Народното събрание на Р България в интервала 1992-1994 година В интервала 1998-2005 година е дипломат на Р България в Полша, Литва, Латвия, Естония и в Р Северна Македония. Автор е на книги с политически разбори, в това число и на излязлата през 2020 година книга " Украински мемоари ". 2013-2018”.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ