Доц. Борислав Цеков: Перачи на мръсни съвести, не пипайте Комисията по досиетата!
Доц. Борислав Цеков,
" Труд "
Комисията по досиетата не е институция. Не е ведомство. Не е щатно разписание. Не е перо в бюджета на страната. Не е обществен разход. Не е и никому ненужна администрация. Комисията по досиетата е знак и респект. Символ на успеха на истината над лъжата. И респект към жертвите, които не я доживяха.
Смисълът да има кротичък преход към народна власт се състоеше в това тоталитарният режим да получи своята обща и отрицателна морално-политическа и историческа оценка, забърканите в неговите закононарушения да бъдат осъдени, само че най-много и над всичко - да бъде разкрита, показана и разказана истината за тези години, с цел да не се повтарят в никакъв случай.
Съгласието за откриване на истината за режима беше цената за мирния темперамент на прехода, с цел да се гради бъдещето на здрави основи. Държавата и обществото ни потеглиха точно в тази посока. Дали е било вярно или недотам, е въпрос на исторически диспути. Но по този път, след първичното стъписване и подготвеност (помните ли какви остри оценки даваше първоначално БКП/БСП на социализма?), ретроградните сили бързо не помниха за какво преходът остана кротичък. А точно - поради взаимния ангажимент да бъде разкрита истината за всичко и всички по управническите етажи на тоталитарния режим.
Това значи да бъдат извадени на ярко репресиите, националните изменничества, икономическите банкрути, софтуерната назадничавост като данни, статистики, оценки, давани още тогава от партийни и държавни структури. Но не просто като анонимни процеси, трендове и феномени, а и като настоящи лица. Като участници, съучастници, отговорни, приспособенци, негодници, садисти и елементарни партийни некадърници, които са тровили живота на българския народ, тероризирали са го, подслушвали са го, забранявали са му да учи, да се развива, да мисли, да приказва, да написа, да пътува. Разкриването на истината за режима е невероятно без разкриването на истината за Държавна сигурност.
Без разплитането на гъстата мрежа от доносници, явочници, сътрудници, сътрудници и кадрови чиновници на репресивния уред. Българските жители имат право да знаят кои са били, какво са правили и по този начин да си сформират осведомено мнение за днешната им предприемчивост и техните потомци, които се появяват на публичната повърхнина, откакто са били отхранени с парите и привилегиите на репресивния уред, а след измененията ненадейно осъмнаха с откраднати от страната капитали, настоятелен контакти, стратегическа информация и заживяха с лъжливото възприятие на " бизнесмени ", " специалисти ", " интелектуалци " или " политици ", като че ли нищо не е било. Не бързайте да казвате: " Да, но там въпреки всичко е имало и честни хора, които са работели за страната в съответните исторически условия. " Със сигурност е имало и такива.
Съществуването на Комисията по досиетата е и в техен интерес. Целият въпрос е, че когато истината за Държавна сигурност бъде скрита и размита, няма метод да бъде разграничено зърното от плявата. Но има и нещо друго: дано един път и вечно оставим настрани баснята, че всички принадлежащи към Държавна сигурност били работели за България. Не, не са. Работели са и са се клели във честност към Българската комунистическа партия и към " братския " Съюз на съветските социалистически републики, а България е била сбутана там някъде апропо. При това не нашата България, а тяхната, партийната, на " диктатурата на пролетариата ".
След всичко, което се случи след 1989 година, и откакто все в името на мирния преход и националното единодушие не беше направена лустрация, остана единствено историческият ангажимент за откриване на истината. Не като еднократен акт, а като непрекъснато увещание " кой кой е в българското общество ". За да не затънем още веднъж в лъжата, която беше се трансформирала в метод на живот и ръководство по времето на социализма.
Затова Комисията по досиетата е институционален знак, че колкото и да е мъчно, колкото и да се пречи и спекулира с тематиката за досиетата, успеха на Демокрацията и Свободата в България са се случили и на режима, който отиде на бунището на историята, е дадена и се дава онази трайна отрицателна историческа оценка, която всяка цивилизована нация е длъжна да даде.
Но има и нещо друго. Комисията по досиетата е и институционален израз на почитта към жертвите. Мнозина от тях, които доживяха краха на социализма, не търсеха отплата, те търсеха единствено истината. Искаха тази истина за техния унищожен живот и прекършени ориси да бъде налична и разказвана на техните близки и потомци. Вероятно не са имали силата да го създадат сами. Но и като предизвестие към идните времена.
Не пипайте Комисията по досиетата! Нейните архиви принадлежат на жителите, а не на следващата краткотрайно ръководеща камарила. Никого няма да заблудите с празни приказки, че всичко щяло да е наред, тъй като архивът на Държавна сигурност щял бил да бъде разполагаем в Държавния списък. Напротив! Ще бъде погубено най-важното - признакът и почитта. Ще бъде анихилирана оценката, която се дава на тоталитарния режим със самия нормативен и политически факт на съществуването на Комисията по досиетата.
Прочее, не е по никакъв начин инцидентно, че точно през днешния ден се прави потаен опит тази институция на паметта да бъде закрита. Ретроградните кръгове не се стремят просто към власт, постове, естрада, държавна кола и секретарка. Тяхната огромна цел, която от години настървено преследват, е проверка на безапелационната морална победа на демокрацията над тоталитарния комунистически режим. Към нейната политическа победа те от дълго време са се приспособили. Но това, което е в техния непрекъснат дневен ред, е да бъде осквернена моралната победа на демокрацията.
Това е тяхна и на потомството им историческа задача, тъй като кръвта вода не става. Постигнат ли тази проверка, то значи самият публичен морал ще бъде релативизиран и сменен - не те, а техните жертви ще би трябвало да се оправдават, а причинителите на репресиите и закононарушенията ще бъдат увенчавани с лавровите венци на патриоти, защитавали Родината. Единственото символно и институционално затруднение пред тази проверка, и го наблягам - няма друго! - е съществуването на Комисията по досиетата. Може да подлагаме на критика успеваемостта на нейната работа, да подобряваме нормативната база, да недоволстваме от нейния състав - всичко може.
Но да разрешаваме нейното закриване - не би трябвало. Както не би трябвало да разрешаваме закриването на Националния исторически музей - това са институции на паметта от друг темперамент, само че еднообразно нужни, в случай че желаеме да сме почтена страна и нация, а не просъветски бантустан в плен на ретроградието на едно отречено минало. Давате ли си сметка за какъв недъгав цинизъм става дума - харчат 3,5 млн. евро за възобновяване на идеологическото капище на Българска комунистическа партия на Бузлуджа, легитимират като част от културния календар на свободна България асамблеята, основана от дъщерята на соцдиктатора, само че желаят да закрият Комисията по досиетата, чийто бюджет е на половина на тези тоталитарни тотеми?
Трябва да е ясно едно - никой не може да закрие историята. И поради това надълбоко бърка оня, който си фантазира, че с гилотината на едно краткотрайно парламентарно болшинство може да погребе истината. Защото даже и да дръзне да го направи, това ще бъде единствено краткотраен реванш на тези, които се опасяват от архивите на Държавна сигурност и от самото битие на Комисията по досиетата като институционален знак на отрицателната оценка за тоталитарния режим и на почитта към жертвите на неговия наказателен уред.
Вън от всякакво подозрение е, че неизбежният ден, когато в Народното събрание още веднъж се образува общодемократично болшинство, правдиво на Свободата и Демокрацията, а не на връзките и зависимостите на тоталитарния режим, възобновяване на Комисията по досиетата ще бъде точка номер едно в дневния ред, нищо чудно и в по-радикален тип.
Това е по този начин, тъй като същинската народна власт не вирее върху забравата, а се гради върху памет и почитание към истината. Остава да забележим колцина през днешния ден ще се запишат по опозоряващ метод в бележките под линия на Историята като перачи на мръсни съвести.
" Труд "
Комисията по досиетата не е институция. Не е ведомство. Не е щатно разписание. Не е перо в бюджета на страната. Не е обществен разход. Не е и никому ненужна администрация. Комисията по досиетата е знак и респект. Символ на успеха на истината над лъжата. И респект към жертвите, които не я доживяха.
Смисълът да има кротичък преход към народна власт се състоеше в това тоталитарният режим да получи своята обща и отрицателна морално-политическа и историческа оценка, забърканите в неговите закононарушения да бъдат осъдени, само че най-много и над всичко - да бъде разкрита, показана и разказана истината за тези години, с цел да не се повтарят в никакъв случай.
Съгласието за откриване на истината за режима беше цената за мирния темперамент на прехода, с цел да се гради бъдещето на здрави основи. Държавата и обществото ни потеглиха точно в тази посока. Дали е било вярно или недотам, е въпрос на исторически диспути. Но по този път, след първичното стъписване и подготвеност (помните ли какви остри оценки даваше първоначално БКП/БСП на социализма?), ретроградните сили бързо не помниха за какво преходът остана кротичък. А точно - поради взаимния ангажимент да бъде разкрита истината за всичко и всички по управническите етажи на тоталитарния режим.
Това значи да бъдат извадени на ярко репресиите, националните изменничества, икономическите банкрути, софтуерната назадничавост като данни, статистики, оценки, давани още тогава от партийни и държавни структури. Но не просто като анонимни процеси, трендове и феномени, а и като настоящи лица. Като участници, съучастници, отговорни, приспособенци, негодници, садисти и елементарни партийни некадърници, които са тровили живота на българския народ, тероризирали са го, подслушвали са го, забранявали са му да учи, да се развива, да мисли, да приказва, да написа, да пътува. Разкриването на истината за режима е невероятно без разкриването на истината за Държавна сигурност.
Без разплитането на гъстата мрежа от доносници, явочници, сътрудници, сътрудници и кадрови чиновници на репресивния уред. Българските жители имат право да знаят кои са били, какво са правили и по този начин да си сформират осведомено мнение за днешната им предприемчивост и техните потомци, които се появяват на публичната повърхнина, откакто са били отхранени с парите и привилегиите на репресивния уред, а след измененията ненадейно осъмнаха с откраднати от страната капитали, настоятелен контакти, стратегическа информация и заживяха с лъжливото възприятие на " бизнесмени ", " специалисти ", " интелектуалци " или " политици ", като че ли нищо не е било. Не бързайте да казвате: " Да, но там въпреки всичко е имало и честни хора, които са работели за страната в съответните исторически условия. " Със сигурност е имало и такива.
Съществуването на Комисията по досиетата е и в техен интерес. Целият въпрос е, че когато истината за Държавна сигурност бъде скрита и размита, няма метод да бъде разграничено зърното от плявата. Но има и нещо друго: дано един път и вечно оставим настрани баснята, че всички принадлежащи към Държавна сигурност били работели за България. Не, не са. Работели са и са се клели във честност към Българската комунистическа партия и към " братския " Съюз на съветските социалистически републики, а България е била сбутана там някъде апропо. При това не нашата България, а тяхната, партийната, на " диктатурата на пролетариата ".
След всичко, което се случи след 1989 година, и откакто все в името на мирния преход и националното единодушие не беше направена лустрация, остана единствено историческият ангажимент за откриване на истината. Не като еднократен акт, а като непрекъснато увещание " кой кой е в българското общество ". За да не затънем още веднъж в лъжата, която беше се трансформирала в метод на живот и ръководство по времето на социализма.
Затова Комисията по досиетата е институционален знак, че колкото и да е мъчно, колкото и да се пречи и спекулира с тематиката за досиетата, успеха на Демокрацията и Свободата в България са се случили и на режима, който отиде на бунището на историята, е дадена и се дава онази трайна отрицателна историческа оценка, която всяка цивилизована нация е длъжна да даде.
Но има и нещо друго. Комисията по досиетата е и институционален израз на почитта към жертвите. Мнозина от тях, които доживяха краха на социализма, не търсеха отплата, те търсеха единствено истината. Искаха тази истина за техния унищожен живот и прекършени ориси да бъде налична и разказвана на техните близки и потомци. Вероятно не са имали силата да го създадат сами. Но и като предизвестие към идните времена.
Не пипайте Комисията по досиетата! Нейните архиви принадлежат на жителите, а не на следващата краткотрайно ръководеща камарила. Никого няма да заблудите с празни приказки, че всичко щяло да е наред, тъй като архивът на Държавна сигурност щял бил да бъде разполагаем в Държавния списък. Напротив! Ще бъде погубено най-важното - признакът и почитта. Ще бъде анихилирана оценката, която се дава на тоталитарния режим със самия нормативен и политически факт на съществуването на Комисията по досиетата.
Прочее, не е по никакъв начин инцидентно, че точно през днешния ден се прави потаен опит тази институция на паметта да бъде закрита. Ретроградните кръгове не се стремят просто към власт, постове, естрада, държавна кола и секретарка. Тяхната огромна цел, която от години настървено преследват, е проверка на безапелационната морална победа на демокрацията над тоталитарния комунистически режим. Към нейната политическа победа те от дълго време са се приспособили. Но това, което е в техния непрекъснат дневен ред, е да бъде осквернена моралната победа на демокрацията.
Това е тяхна и на потомството им историческа задача, тъй като кръвта вода не става. Постигнат ли тази проверка, то значи самият публичен морал ще бъде релативизиран и сменен - не те, а техните жертви ще би трябвало да се оправдават, а причинителите на репресиите и закононарушенията ще бъдат увенчавани с лавровите венци на патриоти, защитавали Родината. Единственото символно и институционално затруднение пред тази проверка, и го наблягам - няма друго! - е съществуването на Комисията по досиетата. Може да подлагаме на критика успеваемостта на нейната работа, да подобряваме нормативната база, да недоволстваме от нейния състав - всичко може.
Но да разрешаваме нейното закриване - не би трябвало. Както не би трябвало да разрешаваме закриването на Националния исторически музей - това са институции на паметта от друг темперамент, само че еднообразно нужни, в случай че желаеме да сме почтена страна и нация, а не просъветски бантустан в плен на ретроградието на едно отречено минало. Давате ли си сметка за какъв недъгав цинизъм става дума - харчат 3,5 млн. евро за възобновяване на идеологическото капище на Българска комунистическа партия на Бузлуджа, легитимират като част от културния календар на свободна България асамблеята, основана от дъщерята на соцдиктатора, само че желаят да закрият Комисията по досиетата, чийто бюджет е на половина на тези тоталитарни тотеми?
Трябва да е ясно едно - никой не може да закрие историята. И поради това надълбоко бърка оня, който си фантазира, че с гилотината на едно краткотрайно парламентарно болшинство може да погребе истината. Защото даже и да дръзне да го направи, това ще бъде единствено краткотраен реванш на тези, които се опасяват от архивите на Държавна сигурност и от самото битие на Комисията по досиетата като институционален знак на отрицателната оценка за тоталитарния режим и на почитта към жертвите на неговия наказателен уред.
Вън от всякакво подозрение е, че неизбежният ден, когато в Народното събрание още веднъж се образува общодемократично болшинство, правдиво на Свободата и Демокрацията, а не на връзките и зависимостите на тоталитарния режим, възобновяване на Комисията по досиетата ще бъде точка номер едно в дневния ред, нищо чудно и в по-радикален тип.
Това е по този начин, тъй като същинската народна власт не вирее върху забравата, а се гради върху памет и почитание към истината. Остава да забележим колцина през днешния ден ще се запишат по опозоряващ метод в бележките под линия на Историята като перачи на мръсни съвести.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ