Зор за АМ Струма?! А къде ще се извозят радиоактивните скали от тунела при Кресна?
Дострояването на автомагистрала " Струма " е един от пътните проблеми у нас, като през последните дни още веднъж се заприказва за това какво може и не може да се направи. Основният проблем е минаването на автомагистралата през Кресненското дефиле.
Според природозащитници обаче има някои въпроси, върху които държавното управление би трябвало да намерения, а не да се работи с лека ръка.
Например- къде ще се депонират 10 милиона кубични метра радиоактивни скали от тунела на Автомагистрала Струма? Наред с рисковата земетръсна зона, това е най-сериозният въпрос, който би трябвало да получи отговор от последователите на концепцията за два 15 километрови тунела през Кресненското дефиле.
Другият сериозен въпрос е по какъв начин ще бъде улавян газът радон, който ще се отделя при пробиването на тунела. Той и в този момент излиза през пукнатините на скалите, само че се разсейва във въздуха. Радонът е радиоактивен газ, който се образува при разпада на урана в почвата, скалите и водата, откъдето постъпва във въздуха. Газът бързо се разпада на радиоактивни частици, които се отсрочват по прашинките носещи се във въздуха.
Вдишват се и по този начин се отсрочват по дихателните пътища и белите дробове. Радона е доста рисков за човешкото здраве, когато е в по-високи концентрации.
В региона на село Крупник, при започване на Кресненското дефиле, от 1987 година работи сеизмична станция. Там в подземието на оборудването непрестанно се мерят равнищата на газа радон, който изтича в региона на Кресненското дефиле. Той се регистрира в бекерели. Нормалните стойности са от 400 до 1000 Bq. В станция Крупник равнищата, които се следят, са над 50 000 Bq, т.е. 50 -70 пъти повече от нормата. С такова, а може би и по-голямо количество, ще бъдат облъчвани строителите на тунела, и то в продължение на над 10 години, колкото ще трае прокопаването на тунелите. Как ще бъде улавян смъртоносния газ към този момент няма отговор.
Има ли залежи на уран в региона на Кресненското дефиле?
По данни на Българското геологическо сдружение това е един от най-богатите райони в страната. До скоро уран там се е добивал в рудник Крупник, Игралище, Брежани, рудник Сенокос, Струма 1 и 2 и находище Симитли. В Сенокос са добити 78 тона уран 238. В Симитли 28 т., а в Игралище -12 т. Доказаните ресурси в находище Симитли са 2334 тона.
Всички проби, които са вземани в последните години от региона на Кресненското дефиле, в това число на водата от реките Луда река и Яна, са с нараснала радиоактивност. Резултатите демонстрират следното - стойностите на уран - 238 са 540 Bq/кг.,на радий -226 е 500 Bq/ кг и на торий -230 е 1080 Bq /кг.
Къде ще се депонират 10 млн. тона радиоактивни скали?
Отговор на този въпрос няма. И никой не може да отговори на него. Има няколко разновидността.
Първият е радиоактивната скална маса да се складира по открит прийом. За задачата е належащо някъде в региона да се построи хранилище. То би трябвало да дава отговор на всички условия за предпазване на радиоактивни боклуци. При превалявания и размразяване на снегове за не може радиоактивни вода да се прослушва в земните пластове. Разбира се на площадката би трябвало да се направи ОВОС/оценка на въздействието върху околната среда/ и Оценка за съгласуемост, тъй като целият регион е в предпазена зона по Натура.
Тази оценка сигурно ще бъде обжалване от локалните хора, общини или зелени неправителствени организации. Така че единствено този развой ще забави строителството с няколко години, считат еколози.
Съществува и друга опция. Тези 10 млн.кубически метра радиоактивна скална маса да бъде извозена на друго, по -подходящо място в страната, което не е в Натура. Но по какъв начин ще се провежда такава огромна интервенция и коя община ще се съгласи на нейна територия да се складират тези количества не е проучвано и изследвано и още веднъж ще би трябвало Екологична оценка. Има и трета опция. Някоя компания да изиска да преработи тези скали в, които има съществуване на уран 238. Съществува и вид за експорт. Но това са хипотетични хрумвания какъв брой те са действително изпълними, изобщо не е ясно.
Докато не се даде безусловно безапелационен отговор на тези въпроси от научната общественост, изобщо не може да става и дума да се подхващат каквито и да било дейности по планиране и прокопаване на тунел през Кресненското дефиле.
Според природозащитници обаче има някои въпроси, върху които държавното управление би трябвало да намерения, а не да се работи с лека ръка.
Например- къде ще се депонират 10 милиона кубични метра радиоактивни скали от тунела на Автомагистрала Струма? Наред с рисковата земетръсна зона, това е най-сериозният въпрос, който би трябвало да получи отговор от последователите на концепцията за два 15 километрови тунела през Кресненското дефиле.
Другият сериозен въпрос е по какъв начин ще бъде улавян газът радон, който ще се отделя при пробиването на тунела. Той и в този момент излиза през пукнатините на скалите, само че се разсейва във въздуха. Радонът е радиоактивен газ, който се образува при разпада на урана в почвата, скалите и водата, откъдето постъпва във въздуха. Газът бързо се разпада на радиоактивни частици, които се отсрочват по прашинките носещи се във въздуха.
Вдишват се и по този начин се отсрочват по дихателните пътища и белите дробове. Радона е доста рисков за човешкото здраве, когато е в по-високи концентрации.
В региона на село Крупник, при започване на Кресненското дефиле, от 1987 година работи сеизмична станция. Там в подземието на оборудването непрестанно се мерят равнищата на газа радон, който изтича в региона на Кресненското дефиле. Той се регистрира в бекерели. Нормалните стойности са от 400 до 1000 Bq. В станция Крупник равнищата, които се следят, са над 50 000 Bq, т.е. 50 -70 пъти повече от нормата. С такова, а може би и по-голямо количество, ще бъдат облъчвани строителите на тунела, и то в продължение на над 10 години, колкото ще трае прокопаването на тунелите. Как ще бъде улавян смъртоносния газ към този момент няма отговор.
Има ли залежи на уран в региона на Кресненското дефиле?
По данни на Българското геологическо сдружение това е един от най-богатите райони в страната. До скоро уран там се е добивал в рудник Крупник, Игралище, Брежани, рудник Сенокос, Струма 1 и 2 и находище Симитли. В Сенокос са добити 78 тона уран 238. В Симитли 28 т., а в Игралище -12 т. Доказаните ресурси в находище Симитли са 2334 тона.
Всички проби, които са вземани в последните години от региона на Кресненското дефиле, в това число на водата от реките Луда река и Яна, са с нараснала радиоактивност. Резултатите демонстрират следното - стойностите на уран - 238 са 540 Bq/кг.,на радий -226 е 500 Bq/ кг и на торий -230 е 1080 Bq /кг.
Къде ще се депонират 10 млн. тона радиоактивни скали?
Отговор на този въпрос няма. И никой не може да отговори на него. Има няколко разновидността.
Първият е радиоактивната скална маса да се складира по открит прийом. За задачата е належащо някъде в региона да се построи хранилище. То би трябвало да дава отговор на всички условия за предпазване на радиоактивни боклуци. При превалявания и размразяване на снегове за не може радиоактивни вода да се прослушва в земните пластове. Разбира се на площадката би трябвало да се направи ОВОС/оценка на въздействието върху околната среда/ и Оценка за съгласуемост, тъй като целият регион е в предпазена зона по Натура.
Тази оценка сигурно ще бъде обжалване от локалните хора, общини или зелени неправителствени организации. Така че единствено този развой ще забави строителството с няколко години, считат еколози.
Съществува и друга опция. Тези 10 млн.кубически метра радиоактивна скална маса да бъде извозена на друго, по -подходящо място в страната, което не е в Натура. Но по какъв начин ще се провежда такава огромна интервенция и коя община ще се съгласи на нейна територия да се складират тези количества не е проучвано и изследвано и още веднъж ще би трябвало Екологична оценка. Има и трета опция. Някоя компания да изиска да преработи тези скали в, които има съществуване на уран 238. Съществува и вид за експорт. Но това са хипотетични хрумвания какъв брой те са действително изпълними, изобщо не е ясно.
Докато не се даде безусловно безапелационен отговор на тези въпроси от научната общественост, изобщо не може да става и дума да се подхващат каквито и да било дейности по планиране и прокопаване на тунел през Кресненското дефиле.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ