Доставчиците на криптоуслуги ще са длъжни да събират и подават

Доставчиците на криптоуслуги ще са длъжни да събират и подават информация за своите клиенти (включително идентичност, данъчен номер и сделки), както и да ползват процедури за инспекция на достоверността на данните.

Това плануват промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, качени за публично разискване.

Определя се кои лица подлежат на регистрация и в коя страна членка следва да подават информация.

Предвижда се и съдействие с страни отвън Европейски Съюз, с цел да се избегне двойно докладване. Събраната информация се подава към Национална агенция за приходите до 30 юни на идната година и се обменя сред страните членки в период до 9 месеца посредством електронна система.

Целта е повишение на прозрачността, по-добър надзор върху криптоактивите и по-ефективно данъчно облагане. Според вносителите на измененията главните проблеми са неналичието на регулации за криптоактиви, електронни пари и други нови финансови принадлежности, както и незадоволителна изясненост при използването на разпоредбите.

Развитието на пазара на криптоактиви основава риск от укриване на налози заради липса на бистрота и отговорности за докладване. Затова се предлага въвеждане на единни правила за събиране и продан на информация сред страните членки, което ще усъвършенства контрола и ще разреши по-точно установяване на дължимите налози.

Законопроектът вкарва ограничения за по-строг надзор и дейно използване на отговорностите на доставчиците на услуги за криптоактиви, в това число опция за блокиране на достъпа до техни уеб сайтове или приложения при несъблюдение на условията. Предвидени са и обилни наказания, с цел да се подсигурява спазването на разпоредбите.

Той е съгласуван с интернационалните стандарти за продан на информация (CARF и CRS 2.0) и планува продан на данни и с страни отвън Европейски Съюз, с които България има съглашения.

КФН с рекомендации против измами в криптосектора

Разширява се обсегът на автоматизирания продан на информация, като се включват:
 
електронни пари и цифрови валути на централните банки;

нови категории приходи, като дивиденти отвън попечителски сметки;

информация за лица с висока чиста стойност на имуществото.
 
Увеличава се и броят на категориите приходи, които подлежат на продан, като от 2026 година страните членки би трябвало да обменят най-малко пет категории.
istock
Освен това Национална агенция за приходите ще прави регулярен обзор на процедурите и практиките си, с цел да усъвършенства потреблението на обменяната информация, контрола и събирането на налози.

Въвеждат се и нови условия, свързани с обмена на данни за спомагателен налог върху огромни многонационални компании, за гарантиране на минимално равнище на облагане. Хармонизираните правила и общата ИТ инфраструктура ще улеснят както данъчните администрации, по този начин и бизнеса, като обезпечат правна сигурност и по-ефективно използване на законодателството.

Законопроектът привежда дефиницията за „ пазарна цена “ и методите за трансферно ценообразуване в сходство с насоките на Организация за икономическо съдействие и развиване (ОИСР). Това подсигурява обединен метод при оценката на покупко-продажби сред свързани лица, по-голяма правна сигурност и поредна процедура в България и интернационален проект.

Въвежда се опция за потребление на спомагателен (алтернативен) способ за установяване на пазарни цени, когато общоприетите способи не са използвани, като са планувани ограничавания за попречване на злоупотреби.

Предвижда се законът да влезе в действие от 1 януари 2026 година, в сходство с европейски