Човешкото съзнание може да е страничен ефект на ентропията, сочи проучване
Достатъчно впечатляващ е фактът, че човешките мозъци са построени от същия „ звезден материал “, от който е построена Вселената, само че едно малко необичайно изследване, оповестено през 2016 година, демонстрира, че това може би не е единственото общо нещо сред тях.
Подобно на Вселената, мозъците ни може да са програмирани да усилват безпорядъка – сходно на правилото на ентропията – и съзнанието ни може да е просто непряк резултат от нея, се споделя в публикацията.
Стремежът да се разбере човешкото схващане – способността ни да осъзнаваме самите себе си и заобикалящата ни среда – продължава от епохи. Въпреки че съзнанието е значима част от човешкото битие, откривателите към момента се занимават с въпроса от кое място идва, по кое време се заражда и за какво го имаме.
Но проучването от 2016 година, ръководено от откриватели от Франция и Канада, предлага нова вероятност: ами в случай че съзнанието поражда естествено вследствие на това, че мозъците ни усилват до най-много осведомителното си наличие? С други думи, какво, в случай че съзнанието е непряк резултат от прекосяването на мозъка ни към положение на ентропия?
Ентропията е термин, който се употребява за разказване на прекосяването на една система от ред към хаос. Представете си едно яйце: когато всичко е съвършено и е разграничено на жълтък и белтък, то има ниска ентропия, само че когато го разбъркате, то има висока ентропия – това е най-неподреденото нещо, което може да се получи.
Много физици считат, че точно това се случва с нашата Вселена. След Големия гърмеж Вселената последователно минава от положение на ниска ентропия към положение на висока ентропия и защото вторият закон на термодинамиката гласи, че ентропията в една система може единствено да се усилва, това би могло да изясни за какво стрелата на времето постоянно се движи единствено напред.
Затова откривателите взеха решение да приложат същото мислене към взаимовръзките в нашите мозъци и да проучат дали те демонстрират някакви закономерности в метода, по който избират да се подредят, до момента в който сме в схващане.
За тази цел в наши дни екип от Университета в Торонто и Университета „ Декарт “ в Париж употребява тип доктрина на вероятностите, наричана статистическа механика, с цел да моделира мрежите от неврони в мозъците на девет души, измежду които седем с епилепсия.
По-конкретно, те са разглеждали синхронизацията на невроните – дали невроните осцилират във фаза един с различен – за да схванат дали мозъчните кафези имат връзка или не.
Те преглеждат два набора от данни: първо съпоставят моделите на съгласуваност, когато участниците спят и когато са будни; по-късно изследват разликата, когато петима от пациентите с епилепсия имат припадъци и когато мозъкът им е в обикновено, „ будно “ положение.
И в двете обстановки се следи една и съща наклонност – мозъците на участниците демонстрират по-висока ентропия, когато са в цялостно схващане.
„ Открихме изненадващо банален резултат: Нормалните будни положения се характеризират с максимален брой вероятни конфигурации на взаимоотношения сред мозъчните мрежи, представляващи най-високи стойности на ентропията “, написа екипът.
Това дава съображение на откривателите да настояват, че съзнанието може да бъде просто „ зараждащо свойство “ на система, която се пробва да максимизира обмена на информация.
Преди да се увлечем прекалено много, тази научна работа има някои огромни ограничавания – на първо място дребният размер на извадката. Трудно е да се виждат някакви безапелационни трендове от единствено девет души, изключително като се има поради, че мозъкът на всеки от тях е реагирал малко по-различно на другите положения. Освен това на този стадий това са най-вече догатки.
Физикът Питър МакКлинток от Университета в Ланкастър, Англия, който не е взел участие в проучването, съобщи пред Едуин Картлидж от Physics World, че резултатите са „ завладяващи “, само че би трябвало да бъдат повторени при по-голям брой участници, в това число опити по време на други мозъчни положения, да вземем за пример до момента в който пациентите са под упойка.
Но изследването е добра насочна точка за по-нататъшни проучвания и подсказва за една допустима нова догадка за това за какво мозъците ни са способни да бъдат осъзнати.
Едва в този момент започваме да разбираме по какъв начин организацията на мозъка може да повлияе на нашето схващане, само че това е много забавна заешка дупка. И прелестно увещание, че всички ние сме свързани със законите, които ръководят Вселената.
