Финалът "Ливърпул" - "Тотнъм" ще е триумф на тактиката
Достатъчно мъчно е да срещнеш " Барселона " и " Манчестър Сити " в късните стадии на Шампионската лига - два тима, преследващи обезверено купата в Европа. Но освен да ги срещнеш, до момента в който си без главните си голмайстори, както " Ливърпул " и " Тотнъм ", а и да ги отстраниш, е историческо достижение. " Тотнъм " отстрани " Сити " без помощта на Хари Кейн, а " Ливърпул " разруши " Барселона " на ст. " Анфийлд " без Мохамед Салах и Роберто Фирмино, а това сподели нещо значимо за тези тимове: че философията, която ги управлява, е по-важна от всеки един обособен състезател.
Това наподобява като пределно ясна точка, само че в последно време европейският футбол не живее в пределно ясни времена. Постепенно излизаме от десетилетието, доминирано от Кристиано Роналдо и Лионел Меси, към които се градяха цели тимове. Това беше интервал, който може да назовем " Ерата без проект Б ", в която проект А беше да използваме Роналдо или Меси по допустимо най-хубавия метод, а това бе задоволително сполучливо, с цел да няма потребност от опция.
Класирането на " Тотнъм " и " Ливърпул ", чиито треньори трябваше да вършат внезапни тактически настройки, на финала в Шампионската лига е алегорично. В един миг от сезона изглеждаше, че Меси и Роналдо ще заведат " Барселона " и " Ювентус " на финала най-много с помощта на чистата си воля, само че това не се случи най-много с помощта на тимове, практикуващи най-вълнуващия атакуващ футбол, който Европа е виждала от много време насам.
Ключът към способността на тези съвременни тимове да печелят мачове даже когато някои от най-хубавите им играчи липсват, е в гъвкавостта им и лекотата да употребяват тактичност, в която всеки може да извършва повече от една роля. Най-екстремният образец е с Жоржиньо Вайналдум, който е като футболна версия на швейцарско ножче. Срещу " Барселона " холандският халф игра като централен нападател. Вайналдум отговори по най-хубавия метод, вкарвайки два гола за три минути и вършейки работата на топ нападател. Холандецът получи заслуженото си място в светлината на прожекторите, откакто цяла година бе в добра форма в мачовете и за клуба, и за националния си тим.
Това е най-завладяващото нещо в двата финалиста в Шампионската лига през този сезон: толкоз постоянно друг състезател свети в обособените мачове, толкоз постоянно се появява нов футболист, който е с основна роля. Хюн-Мин Сон от " Тотнъм " беше страховит против " Манчестър Сити " и пое ролята на Кейн да вкарва значими голове, а Муса Сисоко е толкоз ефикасен през целия сезон, вършейки доста повече неща, в сравнение с се чакат от него. Срещу " Аякс " пък Лукас Моура бе в основата на обрата.
Причината тези играчи да се усещат толкоз мощни и да се оправят толкоз добре се крие в двамата треньори - Юрген Клоп и Маурисио Почетино. Представянето на " Ливърпул " и " Тотнъм " може да загатва за това, че към този момент излизаме от ерата на суперзвездата, към която се гради целия тим, само че може би се връщаме в ерата на треньора суперзвезда, в която тактическите нововъведения са с преимущество и са по-важни от самостоятелния искра на обособен състезател. Треньорът суперзвезда е този, който може да вземе положителни или доста положителни играчи и да ги вдигне до извънредно равнище. Впечатляващото при Клоп и Почетино е, че някои от футболистите, които те издигнаха до толкоз високо равнище, евентуално нямаше да се оправят толкоз добре при други треньори. Върджил ван Дайк безспорно беше добър бранител в " Селтик " и " Саутхемптън ", само че малко хора биха предрекли скоростта на развиването му в " Ливърпул " преди 2 години. Дори във времената на прекомерно високите трансферни суми неговата цена - 75 млн. паунда, беше посрещната с подигравка, само че малко са тези, които се смеят в този момент. Колкото и обещаващ да беше като по-млад, малко биха очаквали Деле Али да се развие по този метод, само че под управлението на Почетино в " Тотнъм " той се трансформира в първокласен халф.
Това качество, тази дарба да се изстиска съвсем неподозирана брилянтност от всеки в тима - това разрешава на " Ливърпул ", в по-малка степен на " Тотнъм ", да се приспособяват, когато някои от най-хубавите им футболисти са контузени. Точно поради това преди реванша с " Барселона " на " Анфийлд " на въпрос кой ще спре Меси, Клоп отговори даже без намек на подигравка: " Дивок Ориги ". Точно поради това, когато отборът му трябваше да вкара 3 гола през второто полувреме против " Аякс ", Почетино се обърна към резервата Фернандо Йоренте, 34-годишен нападател, който беше надалеч от най-хубавите си изяви, когато пристигна преди съвсем 2 години.
Останалото, несъмнено, е история. Ориги вкара два пъти на " Барселона ", а Йоренте изигра един от най-силните мачове на централен нападател в последните години, печелейки съвсем всеки въздушен двубой и давайки задоволително пространство на Моура да вкара хеттрика си. А без значение кой от двата отбора завоюва финала в събота, това ще бъде успех на тактическото майсторство.
-----------
Клоп е с преимущество пред Почетино в директните дуели
Финалът в Шампионската лига на 1 юни в Мадрид ще е десетата среща сред Юрген Клоп и Маурисио Почетино в сегашните им тимове. До момента " Ливърпул " и " Тотнъм " са се срещали 9 пъти под управлението на двамата, а салдото е 4 победи за " алените ", 4 равенства и единствено 1 триумф за " шпорите ". През този сезон " Ливърпул " завоюва с 2:1 и двата мача против " Тотнъм " във Висшата лига.
Двамата мениджъри не мислят за предходните си мачове, а за идния. И Клоп, и Почетино, естествено, похвалиха тимовете си за представянето до момента. За " Ливърпул ", който преследва шестата си купа в шампионата, това ще е втори следващ край в шампионата, до момента в който за " Тотнъм " това е първи подобен мач в историята.
" Никога не съм бил на край с по-добър тим от този. Не съм сюрпризиран, че сме на край, тъй като нашите момчета са комбинация от капацитет и допустимо най-хубавото отношение, което съм виждал. Миналата година загубихме финала в Киев, а на летището стояхме с наведени глави и си споделих, че ще се класираме на край отново ", сподели Клоп.
" В момента нищо не е по-важно от този мач. " Тотнъм " заслужава да е тук и би трябвало да сме 200% отдадени на подготовката в този мач. Можем да напишем история, нашата история, и да поднесем на почитателите най-голямото благополучие във футбола ", разяснява Почетино.
Това наподобява като пределно ясна точка, само че в последно време европейският футбол не живее в пределно ясни времена. Постепенно излизаме от десетилетието, доминирано от Кристиано Роналдо и Лионел Меси, към които се градяха цели тимове. Това беше интервал, който може да назовем " Ерата без проект Б ", в която проект А беше да използваме Роналдо или Меси по допустимо най-хубавия метод, а това бе задоволително сполучливо, с цел да няма потребност от опция.
Класирането на " Тотнъм " и " Ливърпул ", чиито треньори трябваше да вършат внезапни тактически настройки, на финала в Шампионската лига е алегорично. В един миг от сезона изглеждаше, че Меси и Роналдо ще заведат " Барселона " и " Ювентус " на финала най-много с помощта на чистата си воля, само че това не се случи най-много с помощта на тимове, практикуващи най-вълнуващия атакуващ футбол, който Европа е виждала от много време насам.
Ключът към способността на тези съвременни тимове да печелят мачове даже когато някои от най-хубавите им играчи липсват, е в гъвкавостта им и лекотата да употребяват тактичност, в която всеки може да извършва повече от една роля. Най-екстремният образец е с Жоржиньо Вайналдум, който е като футболна версия на швейцарско ножче. Срещу " Барселона " холандският халф игра като централен нападател. Вайналдум отговори по най-хубавия метод, вкарвайки два гола за три минути и вършейки работата на топ нападател. Холандецът получи заслуженото си място в светлината на прожекторите, откакто цяла година бе в добра форма в мачовете и за клуба, и за националния си тим.
Това е най-завладяващото нещо в двата финалиста в Шампионската лига през този сезон: толкоз постоянно друг състезател свети в обособените мачове, толкоз постоянно се появява нов футболист, който е с основна роля. Хюн-Мин Сон от " Тотнъм " беше страховит против " Манчестър Сити " и пое ролята на Кейн да вкарва значими голове, а Муса Сисоко е толкоз ефикасен през целия сезон, вършейки доста повече неща, в сравнение с се чакат от него. Срещу " Аякс " пък Лукас Моура бе в основата на обрата.
Причината тези играчи да се усещат толкоз мощни и да се оправят толкоз добре се крие в двамата треньори - Юрген Клоп и Маурисио Почетино. Представянето на " Ливърпул " и " Тотнъм " може да загатва за това, че към този момент излизаме от ерата на суперзвездата, към която се гради целия тим, само че може би се връщаме в ерата на треньора суперзвезда, в която тактическите нововъведения са с преимущество и са по-важни от самостоятелния искра на обособен състезател. Треньорът суперзвезда е този, който може да вземе положителни или доста положителни играчи и да ги вдигне до извънредно равнище. Впечатляващото при Клоп и Почетино е, че някои от футболистите, които те издигнаха до толкоз високо равнище, евентуално нямаше да се оправят толкоз добре при други треньори. Върджил ван Дайк безспорно беше добър бранител в " Селтик " и " Саутхемптън ", само че малко хора биха предрекли скоростта на развиването му в " Ливърпул " преди 2 години. Дори във времената на прекомерно високите трансферни суми неговата цена - 75 млн. паунда, беше посрещната с подигравка, само че малко са тези, които се смеят в този момент. Колкото и обещаващ да беше като по-млад, малко биха очаквали Деле Али да се развие по този метод, само че под управлението на Почетино в " Тотнъм " той се трансформира в първокласен халф.
Това качество, тази дарба да се изстиска съвсем неподозирана брилянтност от всеки в тима - това разрешава на " Ливърпул ", в по-малка степен на " Тотнъм ", да се приспособяват, когато някои от най-хубавите им футболисти са контузени. Точно поради това преди реванша с " Барселона " на " Анфийлд " на въпрос кой ще спре Меси, Клоп отговори даже без намек на подигравка: " Дивок Ориги ". Точно поради това, когато отборът му трябваше да вкара 3 гола през второто полувреме против " Аякс ", Почетино се обърна към резервата Фернандо Йоренте, 34-годишен нападател, който беше надалеч от най-хубавите си изяви, когато пристигна преди съвсем 2 години.
Останалото, несъмнено, е история. Ориги вкара два пъти на " Барселона ", а Йоренте изигра един от най-силните мачове на централен нападател в последните години, печелейки съвсем всеки въздушен двубой и давайки задоволително пространство на Моура да вкара хеттрика си. А без значение кой от двата отбора завоюва финала в събота, това ще бъде успех на тактическото майсторство.
-----------
Клоп е с преимущество пред Почетино в директните дуели
Финалът в Шампионската лига на 1 юни в Мадрид ще е десетата среща сред Юрген Клоп и Маурисио Почетино в сегашните им тимове. До момента " Ливърпул " и " Тотнъм " са се срещали 9 пъти под управлението на двамата, а салдото е 4 победи за " алените ", 4 равенства и единствено 1 триумф за " шпорите ". През този сезон " Ливърпул " завоюва с 2:1 и двата мача против " Тотнъм " във Висшата лига.
Двамата мениджъри не мислят за предходните си мачове, а за идния. И Клоп, и Почетино, естествено, похвалиха тимовете си за представянето до момента. За " Ливърпул ", който преследва шестата си купа в шампионата, това ще е втори следващ край в шампионата, до момента в който за " Тотнъм " това е първи подобен мач в историята.
" Никога не съм бил на край с по-добър тим от този. Не съм сюрпризиран, че сме на край, тъй като нашите момчета са комбинация от капацитет и допустимо най-хубавото отношение, което съм виждал. Миналата година загубихме финала в Киев, а на летището стояхме с наведени глави и си споделих, че ще се класираме на край отново ", сподели Клоп.
" В момента нищо не е по-важно от този мач. " Тотнъм " заслужава да е тук и би трябвало да сме 200% отдадени на подготовката в този мач. Можем да напишем история, нашата история, и да поднесем на почитателите най-голямото благополучие във футбола ", разяснява Почетино.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ