Кметът на Панагюрище Никола Белишки: Чуваме ли мъчениците си през минутата мълчание?
Достатъчна ли е минута безмълвие, с цел да чуем през крясъците на всекидневието и злобата завета на мъчениците за религия и независимост? Това запита кметът на Панагюрище Никола Белишки в словото си във връзка 142-та годишнина от Априлското въстание.
„ Славно свършиха панагюрци, никой от тях не поставил оръжие, даже когато краят бил явен, те гордо защитавали градеца ни, след това всяка махала, след това всяка къща, биели се лъвски жадните за независимост против жадните за плячка. (…) И по волята на Бог и посредством жертвите на най-достойните и почтените, от праха на мъртвите възкресихме страната си “, съобщи той.
„ Днес ще коленичим, ще помълчим минута в памет и молива, в благодарност към тях – чедата на България, към юнаците, които желали да живеят, само че починали за нея – за земята българска, към майките, които копаели с пръсти гробове и кладенци и ги пълнели със сълзи, към младенците, почтените, тичали босоноги към нея, не живели, нивга не ненавиждали, още не любили “, съобщи Белишки.
„ Минута безмълвие, минута време, в което ще се опитаме да ги потърсим в безвремието, с цел да можем да се докоснем до тяхната мощ, религия и дух, до саможертвата, която направиха, с цел да ни има нас през днешния ден и да се назоваваме българи. Минута на равносметка, минута на размисъл. Но стига ли една минута? Достатъчна ли е през днешния ден, с цел да се запитаме 142 години по-късно, когато имаме повече опит, имаме ли повече мъдрост? Днес, когато толкоз се вълнуваме от политически зрелища, а сме безразлични към страданието на близък. Днес, когато имаме толкоз доста информация и толкоз малко познания. Днес, когато има толкоз доста вярващи и толкоз малко религия, ослепели от завист и нецензурност, оглушели от ненавист, от лешоядните викове на всекидневието, чуваме ли тях – апостолите, мъчениците за религия и независимост. Тези, които потвърдиха на целия свят, че нашият народ е мощен в своето единство. Помним ли още тези послания от април 1876 година? Извезани на знамето на княгинята, записани в кървавото писмо “, сподели още той.
„ Достатъчна ли е тази минута през днешния ден, да се замислим имаме ли религия, единство, народен блян, тъй като в случай че ги няма, онази независимост от знамето скоро ще е гибел. Достатъчна ли е тази минута, с цел да си напомним, че тази независимост, за която те умряха, през днешния ден ние би трябвало да изживеем почтено, да я осъществим с дребни човешки добрини, религия, обич, нематериалност, да я градим с каузи и смисъл за България, тъй като Отечеството това не е единствено прахът на мъртвите, Отечеството е и през днешния ден в единство да вършим жертви в името на другите и в името на бъдещето на България, с цел да ни има, с цел да сме цялостен един популярен народ во веки веков “, добави кметът Никола Белишки.
https://www.facebook.com/VestnikVreme2001/videos/1025529247599589/
„ Славно свършиха панагюрци, никой от тях не поставил оръжие, даже когато краят бил явен, те гордо защитавали градеца ни, след това всяка махала, след това всяка къща, биели се лъвски жадните за независимост против жадните за плячка. (…) И по волята на Бог и посредством жертвите на най-достойните и почтените, от праха на мъртвите възкресихме страната си “, съобщи той.
„ Днес ще коленичим, ще помълчим минута в памет и молива, в благодарност към тях – чедата на България, към юнаците, които желали да живеят, само че починали за нея – за земята българска, към майките, които копаели с пръсти гробове и кладенци и ги пълнели със сълзи, към младенците, почтените, тичали босоноги към нея, не живели, нивга не ненавиждали, още не любили “, съобщи Белишки.
„ Минута безмълвие, минута време, в което ще се опитаме да ги потърсим в безвремието, с цел да можем да се докоснем до тяхната мощ, религия и дух, до саможертвата, която направиха, с цел да ни има нас през днешния ден и да се назоваваме българи. Минута на равносметка, минута на размисъл. Но стига ли една минута? Достатъчна ли е през днешния ден, с цел да се запитаме 142 години по-късно, когато имаме повече опит, имаме ли повече мъдрост? Днес, когато толкоз се вълнуваме от политически зрелища, а сме безразлични към страданието на близък. Днес, когато имаме толкоз доста информация и толкоз малко познания. Днес, когато има толкоз доста вярващи и толкоз малко религия, ослепели от завист и нецензурност, оглушели от ненавист, от лешоядните викове на всекидневието, чуваме ли тях – апостолите, мъчениците за религия и независимост. Тези, които потвърдиха на целия свят, че нашият народ е мощен в своето единство. Помним ли още тези послания от април 1876 година? Извезани на знамето на княгинята, записани в кървавото писмо “, сподели още той.
„ Достатъчна ли е тази минута през днешния ден, да се замислим имаме ли религия, единство, народен блян, тъй като в случай че ги няма, онази независимост от знамето скоро ще е гибел. Достатъчна ли е тази минута, с цел да си напомним, че тази независимост, за която те умряха, през днешния ден ние би трябвало да изживеем почтено, да я осъществим с дребни човешки добрини, религия, обич, нематериалност, да я градим с каузи и смисъл за България, тъй като Отечеството това не е единствено прахът на мъртвите, Отечеството е и през днешния ден в единство да вършим жертви в името на другите и в името на бъдещето на България, с цел да ни има, с цел да сме цялостен един популярен народ во веки веков “, добави кметът Никола Белишки.
https://www.facebook.com/VestnikVreme2001/videos/1025529247599589/
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ