Достъпът на всеки до най-доброто за него лечение трябва да

Достъпът на всеки до най-хубавото за него лекуване би трябвало да стане главно човешко право, а не да бъде привилегия. Това може да се случи, в случай че обществото бъде солидарно в приемането и отстояването на тази смяна. Това съобщи Кирил Николчев, шеф на фармацевтичната компания AbbVie по време на петия народен Бизнес Форум Фарма на списание " Мениджър ", който се организира на 27 февруари в София Хотел Балкан.

Ето още детайлности от неговата презентация:

Всички имаме вяра, че сме част от едно модерно общество, част от западната цивилизация. Парадоксално е, че всички хора са вярвали в същото през годините. Само преди 200 години тогавашното модерно общество е съжителствало без никакъв проблем с робството. Съвсем по-скоро, преди към 100 години мъжът е можел да пребие жена си и децата си и това също не е било никакъв проблем, стига да е оставало прикрито зад стените на дома му. Също преди няма и 100 години правата на дамите въобще не са съществували.  Едва през 1922 година, на 27 февруари Върховният съд на Щатите трансформира Конституцията и приема поправката, която подсигурява правата на дамите.

Защо споделям всичко това?

Защото имам вяра, че и сега има обществени явления, действителности, има неща, които са общоприети и които ние  считаме за естествени, само че от които нашите потомци ще се срамят след към 100 или 200 години.

Аз съм уверен, че едно от тези неща е да има лекуване някъде по света за даден сериозен здравословен проблем и в това време да има човек, който се нуждае от това лекуване, само че няма достъп до него.

Защо го споделям на тази среща? Защото, с цел да се случат всички тези промени, като битката на обществото с домашното принуждение да вземем за пример, първо е било открито, че това е било проблем. Някой е почнал да приказва за него, след това е зародил спор, появили са се причини и в последна сметка се е случило нещо хубаво, нещо по-добро и обществото е направило стъпка напред.

Кое е било основното в тези процеси? Аз имам вяра, че е солидарността. И то, освен в дословния смисъл на думата, който не е незначителен в нашия случай, а точно солидарната здравна вноска. Ако погледнем в тълковния речник, първото значение на думата взаимност е „ някой, който е склонен с различен, единодушие. ” Сигурен съм, че когато реализираме единодушие, освен в България, а в актуалната западна цивилизация, че правото на всеки да има достъп до здраве, до най-хубавото за него – било лекарство или технология е главно човешко право. Когато приемем, че това е право, а не привилегия, тогава ще намерим метод да ни се случат всички тези неща.

Трябва да създадем смяната първо в себе си. Ако аз нямам доверие в утопията, че ще пристигна ден, в който нововъведението, достъпът до нея и здравето като краен резултат от всичко това ще бъдат абсолютно признати, няма да мога всекидневно да се пробвам да повеждам естествени договаряния с българските институции, с цел да има допустимо най-хубав достъп за българските пациенти до към този момент съществуващите технологии. Достъпът до здравни технологии през днешния ден сигурно е доста по-добър в сравнение с в предишното и това, което можем да продължаваме да вършим е всички, ангажирани със опазването на здравето страни – отрасъл, институции е да преговаряме по-добре. И, би трябвало да сме солидарни! Защото всеки човек има най-голяма потребност от поддръжка, не когато е уволнен или е изгубил огромна сума пари, а когато е болен.  Тогава същински има потребност от солидарността на групата непознати за него и непознаващи се между тях хора, която се назовава западно модерно общество  и част от която се надявам да сме и ние.