Завръщането към тъмното минало на футболния хулиганизъм
Доста от читателите ни може би са прекомерно млади, с цел да си спомнят мощната ера на футболните хулигани. В продължение на десетилетия Англия бе центърът на насилието в света на футбола. Всяващи боязън на всички места, английските радикали посяваха суматоха на всички места откъдето минаваха, проведени, свирепи и под въздействието на невъобразими количества алкохол. Милуол, Уест Хам и изобщо множеството клубове имаха измежду почитателите си най-малко една нападателна секта, движена в равни дози от политически идеологии, обич към тима и гневно пиене.
През 1970-те и 1980-те години бяха направени куп документални филми за футболния хулиганизъм. В паметта на всички обичащи играта е загнездена нещастието от „ Хейзел”, когато радикални последователи на Ливърпул нападнаха тези на Ювентус във финала за КЕШ през 1985 година и 39 тифози умряха от задушаване или под тежестта на срутилата се от натиска стена на бранша. Това бе крайната точка на търпението към насилниците по стадионите от Англия, чиито клубове бяха осъдени с минимум пет години изваждане от евротурнирите. Оттогава явно нещата доста са се подобрили на Албиона, въпреки че казусът с хулиганизма не е изкоренен на 100% – нерядко в таблоидите се поместват информации за боеве и трагични случки, свързани със смесицата от футбол, алкохол и буйна кръв.
Не, този проблем изобщо не е решен – от Южна Америка с нормалните там съвсем военни борби до Европа, където в страни като Гърция, Сърбия и Турция ултрите имат власт доста над допустимото. Дори Италия, Испания, Франция и Полша не остават настрана от това събитие. Стига да се върнем напълно малко обратно, с цел да си спомним за случая сред последователи на Атлетико Мадрид с един тежко ранен след наръгване с нож, визитата на подготовка на Севиля от групировката Бирис, нахлуването на терена от почитателите на Сент Етиен в дербито с Лион или незачитането на паметта на Ане Франк от най-радикалната ултра формация на Лацио.
Да, този проблем в никакъв случай не е изчезвал, само че е реалност, че в последно време бележи растеж. Защо по този начин? Защо се получава това завръщане към тъмното минало?
Разбира се, зад тези проведени групи и безчинствата им постоянно стоят политически и идеологически конотации. В случая да вземем за пример с съветските последователи на Спартак (Москва), които трансфораха центъра на Билбао в полесражение, става въпрос за паравоенни формирования, тренирани за нанасяне на провали и доста добре структурирани (не дойдоха заедно в града, а разграничени на дребни групи и от разнообразни насочни точки). Освен това зад конфликта им с клонящата към извънредно лявото формация от почитатели на Атлетик – Ерри Норте, стои и вярата на спартаковци в ултрадясното.
Същото се случва и в множеството други страни. В Италия, Франция, Полша, Гърция и Австрия политическата картина се поляризира от ден на ден и повече (възходът на крайната десница там е дотолкоз очевиден, че бе доста покрай спечелването на избори в Австрия, Унгария и Полша, където по този начин и по този начин десните консерватори от много време са желани от гласоподавателите). Това все по-дълбоко обществено раздалечение се отразява явно на футбола: колкото и хората да желаят да виждат противоположното нещо и да мечтаят за него, най-популярната игра продължава да е от близко обвързвана с политиката.
А технологията, вместо да служи за съдружник, стартира да се трансформира в проблем. Напредъкът в тази област трябваше да докара само до преимущества на равнище „ сигурност”, с цел да се разпознават и изкоренят съответните насилници, а наместо това се трансформира в нож с две остриета. Ултра групировките все по-скрито се уговарят за срещи за борби и се провеждат все по-изкусно за отбягване от контрола на управляващите, като се трансформират в невидими за тях, въпреки и многочислени. Действат по разнородни способи, срещат се на разнообразни летища и в най-различни градове, като е доста по-трудно да бъдат разкрити и лимитирани в дейностите им.
Ясно е, че би трябвало на всичко това да се противодейства по някакъв метод, но за задачата ще е нужно да се положат доста повече старания и да се подходи надалеч по-разумно спрямо до момента употребяваните способи. Всичко в днешния свят се развива удивително бързо, въпреки че е иронично по какъв начин в този съответен случай еволюцията води до примитивизъм и до изкарването на серийна продукция пещерняци в света на футбола.
Сержи Капдевила, „ Спорт”
През 1970-те и 1980-те години бяха направени куп документални филми за футболния хулиганизъм. В паметта на всички обичащи играта е загнездена нещастието от „ Хейзел”, когато радикални последователи на Ливърпул нападнаха тези на Ювентус във финала за КЕШ през 1985 година и 39 тифози умряха от задушаване или под тежестта на срутилата се от натиска стена на бранша. Това бе крайната точка на търпението към насилниците по стадионите от Англия, чиито клубове бяха осъдени с минимум пет години изваждане от евротурнирите. Оттогава явно нещата доста са се подобрили на Албиона, въпреки че казусът с хулиганизма не е изкоренен на 100% – нерядко в таблоидите се поместват информации за боеве и трагични случки, свързани със смесицата от футбол, алкохол и буйна кръв.
Не, този проблем изобщо не е решен – от Южна Америка с нормалните там съвсем военни борби до Европа, където в страни като Гърция, Сърбия и Турция ултрите имат власт доста над допустимото. Дори Италия, Испания, Франция и Полша не остават настрана от това събитие. Стига да се върнем напълно малко обратно, с цел да си спомним за случая сред последователи на Атлетико Мадрид с един тежко ранен след наръгване с нож, визитата на подготовка на Севиля от групировката Бирис, нахлуването на терена от почитателите на Сент Етиен в дербито с Лион или незачитането на паметта на Ане Франк от най-радикалната ултра формация на Лацио.
Да, този проблем в никакъв случай не е изчезвал, само че е реалност, че в последно време бележи растеж. Защо по този начин? Защо се получава това завръщане към тъмното минало?
Разбира се, зад тези проведени групи и безчинствата им постоянно стоят политически и идеологически конотации. В случая да вземем за пример с съветските последователи на Спартак (Москва), които трансфораха центъра на Билбао в полесражение, става въпрос за паравоенни формирования, тренирани за нанасяне на провали и доста добре структурирани (не дойдоха заедно в града, а разграничени на дребни групи и от разнообразни насочни точки). Освен това зад конфликта им с клонящата към извънредно лявото формация от почитатели на Атлетик – Ерри Норте, стои и вярата на спартаковци в ултрадясното.
Същото се случва и в множеството други страни. В Италия, Франция, Полша, Гърция и Австрия политическата картина се поляризира от ден на ден и повече (възходът на крайната десница там е дотолкоз очевиден, че бе доста покрай спечелването на избори в Австрия, Унгария и Полша, където по този начин и по този начин десните консерватори от много време са желани от гласоподавателите). Това все по-дълбоко обществено раздалечение се отразява явно на футбола: колкото и хората да желаят да виждат противоположното нещо и да мечтаят за него, най-популярната игра продължава да е от близко обвързвана с политиката.
А технологията, вместо да служи за съдружник, стартира да се трансформира в проблем. Напредъкът в тази област трябваше да докара само до преимущества на равнище „ сигурност”, с цел да се разпознават и изкоренят съответните насилници, а наместо това се трансформира в нож с две остриета. Ултра групировките все по-скрито се уговарят за срещи за борби и се провеждат все по-изкусно за отбягване от контрола на управляващите, като се трансформират в невидими за тях, въпреки и многочислени. Действат по разнородни способи, срещат се на разнообразни летища и в най-различни градове, като е доста по-трудно да бъдат разкрити и лимитирани в дейностите им.
Ясно е, че би трябвало на всичко това да се противодейства по някакъв метод, но за задачата ще е нужно да се положат доста повече старания и да се подходи надалеч по-разумно спрямо до момента употребяваните способи. Всичко в днешния свят се развива удивително бързо, въпреки че е иронично по какъв начин в този съответен случай еволюцията води до примитивизъм и до изкарването на серийна продукция пещерняци в света на футбола. Сержи Капдевила, „ Спорт”
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ