Доста млади хора започват да се заселват в крайградските зони.

Доста младежи стартират да се заселват в крайградските зони. Тази наклонност отбелязва пред БНР доцент доктор Надежда Илиева, началник на секция „ Икономическа и обществена география “ в Института по геофизика, геодезия и географи на Българската академия на науките. „ Но това е типично за крайградските зони, не за обезлюдени селища в Северозападна България или в Родопите. Все по-често стартира да се приказва за този номадски метод на живот. За новите номади, които отиват на село. Там работят в екологично чиста среда - отдалечено. Надявам се тези трендове да продължат, само че те се следят само към огромните градове, с цел да могат тези семейства да се възползват от екологично чиста среда, само че в това време да бъдат покрай услугите, които се дават в огромния град “, прецизира тя. „ България е част от модерна Европа и всички процеси, които се следят в България, не са непознати за нито една европейска страна въпросът е, откакто една страна доближи по този начин наречения пети стадий от демографския преход, който се характеризира с извънредно ниска раждаемост, с повишаваща се смъртност застаряване на популацията, по-късно какво следва. В демографската доктрина не е написан шести стадий от демографския преход. Това не ми се има вяра да бъде краят на една европейска цивилизация “, изяснява тя. Утре стартира електронното броене на популацията. От 18 септември преброители ще посещават домовете. „ Позитивната наклонност това е, че през предходната година от много дълго време има позитивен машинален приръст в страната, който се равнява с +30 хиляди души и се надяваме тази наклонност да се резервира. Миналата година беше малко рискова за всички, обвързвана с ковид, само че факт е, че много българи, които живеят в чужбина, се върнаха в България “, сподели доцент доктор Надежда Илиева. Тя даде образец с град Враца, който се намира в мощно обезлюден регион, само че през последните години има един позитивен машинален приръст. Във Враца се откриват да живеят хора от Северозападна България. „ Може би излаз има. Всичко зависи от икономическата обстановка, която ще се сътвори в съответното населено място, от обществената сигурност, която също  е причина за привличане на популацията, екологичните фактори “, добави Илиева.