Време ли е да се върнем към политиката на постната пица на Симеон Дянков?
Доста дълго като че ли България живя разточително до степен, че си докара недостиг от към 7%. Това не е добре. Май е време да платим сметката в този момент, преди да сме натрупали още за заплащане.
Плашат ли ни икономистите с дългова серпантина и гръцки сюжет? Доколко основателни са заканите за бюджетите на постна пица и в действителност толкоз ли е зле да " постим " известно време в името на постоянни финанси? Защо ни връщат към ограниченията от световната рецесия от 2008-2009 година, когато през днешния ден светът е друг (или не съвсем)?
Всъщност сега международната стопанска система е в стадий на сдържан световен стопански напредък и нараснали разноски за живот, за разлика от 2008 година, когато сривът на имотния пазар провокира систематичен срив на доверието и блокиране на кредитирането. Днес банковата система е по-капитализирана, само че рисковете са свързани с частен дълг и геополитическата обстановката, която е надалеч от стабилността. Основата на рецесията от 2008 година беше в банковата система с присъща дерегулация, необезпечени ипотечни заеми и несъразмерни опасности. Това докара до ненадейно заледяване на междубанковия пазар.
Глобалният финансов бранш през днешния ден е постоянен, само че секторни балони като взрива в AI вложенията и частните заеми основават известно напрежение. Основният стопански потрес произлиза от геополитически спорове като този в Близкия изток, които въздействат на цените на силата, и от въздействието на нарасналите лихви върху държавните задължения.
През 2008 година банките разчитаха прекалено на заеми и имаха ниски финансови запаси. Регулациите след 2008 година накараха институциите да поддържат по-високи буфери. Депозитите и платежните системи не са подложени на същия систематичен риск макар опасенията на някои анализатори за ликвидността в частния кредитен пазар. Дълговата рецесия от 2008 година беше най-вече частна, водена от свръхзадлъжнели семейства. Днес казусът се измести към рекордни равнища на държавен дълг в световен мащаб, което лимитира фискалното пространство на държавните управления при реакция на възможни шокове.
Обновена
Демократична България желаят събаряне на недостига до 3% тази година и до 2,5% през идната
Трябва вместо вайкане да има твърди и съответни цели, съгласно Дартин Димитров
Кризата от 2008 година изискваше незабавни намаления на лихвите и количествени удобства за отбягване на дефлация. Сривът стартира от пазара на недвижими парцели и се популяризира към акциите. Пазарите през днешния ден са движени от високите оценки на софтуерния бранш, което основава риск от внезапни корекции, в случай че упованията за висока работливост не се оправдаят. И през днешния ден съществуват известни страхове от повторение на сюжета от 2008 година поради геополитическата неустановеност и растящите дефицити , макар че през днешния ден финансовата система демонстрира по-добра адаптивност и по-малко систематични несъответствия в балансите на самите банки.
През световната рецесия България мина със стегнат колан на държавните разноски посредством политиката на постната пица. Тогавашният финансов министър Симеон Дянков наложи политика на последна фискална рестрикция, строги бюджетни съкращения и поддържане на макроикономическа непоклатимост в изискванията на международната финансова рецесия. Водещ принцип бе на строга фискална дисциплинираност. Основен приоритет бе ограничението на бюджетния недостиг за опазване на стабилността на Валутния ръб и ниски равнища на държавния дълг . С цел стесняване на държавните разноски се вкара мораториум върху растежа на заплатите в бюджетния бранш и пенсиите. Кабинетът на Бойко Борисов съумя да удържи равнищата на директните налози.
Дянков инициира приемането на Закона за обществените финанси, който постанова законови тавани за недостига и преразпределителната роля на страната. Именно той наложи съкращения на щатове в министерствата и ведомствата за усъвършенстване на разноските. Благодарение на постната пица България резервира капиталовия си рейтинг по време на рецесия, когато прилежащи страни банкрутираха. Страната бе измежду страните с най-ниско съответствие на дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт в целия Европейски съюз. Въпреки натиска, страната съумя да поддържа сериозния най-малко на фискалния запас за гарантиране на заплащанията.
Според критиците на модела на постната пица несъразмерните съкращения потискат вътрешното ползване и забавят икономическото възобновяване. Забавянето на заплащанията от страната към частния бизнес по публични поръчки води до междуфирмена задължнялост. Замразяването на приходите на фона на инфлацията води до спад в покупателната дарба на популацията и митинги. И въпреки всичко оцеляхме.
България бързо не помни за постните бюджети, успокои се и настана време на разходи къде нужни, къде популистки, къде изцяло нездравословни . С разходи минахме и през COVID рецесията. А когато няма пари, има заеми. Някои икономисти твърдо се афишират против продължаващото харчене и поддържат концепцията за " бели пари за черни дни " - нещо, което доста не се харесва на политиците. И в действителност се води спор кои разходи са нужни и кои течове да се спрат.
Фискалният съвет угрижен от 4.1 милиарда евро недостиг, дава 6 рекомендации за Бюджет 2026
Сред тях са опазване на плоския налог и унищожаване на автоматизираните нараствания на заплати и пенсии
По-критичните анализатори предизвестяват - рецесия иде, а инфлацията е единствено мигане за това. Отсега би трябвало да сме готови. А ние май не сме.
Всъщност няколко са икономическите модели за прекосяване пред рецесии. Обикновено изчистването на насъбрани дефицити в държавния бюджет изисква използването на структурирани финансови и фискални модели, които балансират сред увеличение на приходите, усъвършенстване на разноските и ръководство на държавния дълг. Например моделът на фискална консолидация се концентрира върху стесняване на бюджетните разноски и преструктуриране на държавния уред, усъвършенстване на щатовете в обществения бранш и цифровизация на услугите (тук се движим с темпото на костенурка), отсрочване на огромни финансови разноски, които нямат незабавна възвръщаемост, аргетиране на държавните помощи единствено към най-уязвимите браншове и жители.
Моделът на данъчни промени от своя страна цели бързо увеличение на постъпленията в хазната посредством промени в данъчната политика (вой до небесата ни чака при растеж на данъци).
Друг основно миг е битката със сивата стопанска система и стягане на фискалния надзор на границите, краткотрайно увеличение на косвените налози или въвеждане на прогресивно облагане (абсурд на този етап), очистване на преференциални Данък добавена стойност ставки, въведени като краткотрайни спешни ограничения.
Пазарно-ориентираният модел употребява финансовите пазари и държавните активи за покриване на дупките в бюджета, включва още издаване на държавен дълг, продажба на нестратегически държавни предприятия или отдаване на инфраструктурни обекти на концесия (у нас концесия е мръсна дума), привличане на частен капитал за финансиране на публични планове, което освобождава бюджетен запас. Моделът на икономическия напредък е дълготраен метод, при който дефицитът се стопява посредством увеличение на брутния вътрешен артикул.
Невиждан от 20 година антирекорд: Дефицитът за март е -1,7 милиарда евро
Фискалният съвет предизвестява, че има действителен риск от трайно утежняване на фискалната позиция и отклоняване от заложените бюджетни цели
Типично е поощряване на вложенията посредством данъчни заеми за нововъведения и улеснение на задграничните вложители, оптимално потребление на външно финансиране за инфраструктура и човешки капитал без натоварване на националния бюджет. Всеки метод има преимущества и дефекти.
Според властта рецесия няма, само че множеството хора усещат рецесия на персоналните си финанси. Нещо несъмнено не е наред. Всъщност оцеляхме при постната пица. Не бяхме удовлетворени, само че и във времената на щедро харчене отново не сме удовлетворени. Всъщност не е неприятно да се пести. В дълготраен проект дава резултат. Не е известно, не те харесват, само че и като раздаваш благини като Дядо Коледа отново не те харесват. Иди, че ни разбери! А скептиците ненапълно са прави - тя и Гърция банкрутира, само че у съседите е все ваучър. Ямас!
.gcta { background: linear-gradient(90deg, #4285F4, #34A853, #FBBC05, #EA4335); padding: 2px; border-radius: 14px; max-width: 640px; margin: 0 auto; text-decoration: none; display: block; }.gcta-inner { background: #ffffff; border-radius: 12px; padding: 14px 18px; display: flex; align-items: center; gap: 14px; transition: background 0.2s; text-decoration: none!important; }.gcta:hover { text-decoration: none!important; }.gcta:hover.gcta-inner { background: #f7f7f7; }.gcta svg { flex-shrink: 0; width: 30px; height: 30px; }.gcta-title { flex: 1; font-size: 16px; font-weight: 600!important; color: #111; margin: 0; }.gcta-arrow { color: #aaa; font-size: 20px; flex-shrink: 0; transition: transform 0.2s; }.gcta:hover.gcta-arrow { transform: translateX(3px); }
Добави ни в желани източници в Google
Плашат ли ни икономистите с дългова серпантина и гръцки сюжет? Доколко основателни са заканите за бюджетите на постна пица и в действителност толкоз ли е зле да " постим " известно време в името на постоянни финанси? Защо ни връщат към ограниченията от световната рецесия от 2008-2009 година, когато през днешния ден светът е друг (или не съвсем)?
Всъщност сега международната стопанска система е в стадий на сдържан световен стопански напредък и нараснали разноски за живот, за разлика от 2008 година, когато сривът на имотния пазар провокира систематичен срив на доверието и блокиране на кредитирането. Днес банковата система е по-капитализирана, само че рисковете са свързани с частен дълг и геополитическата обстановката, която е надалеч от стабилността. Основата на рецесията от 2008 година беше в банковата система с присъща дерегулация, необезпечени ипотечни заеми и несъразмерни опасности. Това докара до ненадейно заледяване на междубанковия пазар.
Глобалният финансов бранш през днешния ден е постоянен, само че секторни балони като взрива в AI вложенията и частните заеми основават известно напрежение. Основният стопански потрес произлиза от геополитически спорове като този в Близкия изток, които въздействат на цените на силата, и от въздействието на нарасналите лихви върху държавните задължения.
През 2008 година банките разчитаха прекалено на заеми и имаха ниски финансови запаси. Регулациите след 2008 година накараха институциите да поддържат по-високи буфери. Депозитите и платежните системи не са подложени на същия систематичен риск макар опасенията на някои анализатори за ликвидността в частния кредитен пазар. Дълговата рецесия от 2008 година беше най-вече частна, водена от свръхзадлъжнели семейства. Днес казусът се измести към рекордни равнища на държавен дълг в световен мащаб, което лимитира фискалното пространство на държавните управления при реакция на възможни шокове.
Обновена Демократична България желаят събаряне на недостига до 3% тази година и до 2,5% през идната
Трябва вместо вайкане да има твърди и съответни цели, съгласно Дартин Димитров
Кризата от 2008 година изискваше незабавни намаления на лихвите и количествени удобства за отбягване на дефлация. Сривът стартира от пазара на недвижими парцели и се популяризира към акциите. Пазарите през днешния ден са движени от високите оценки на софтуерния бранш, което основава риск от внезапни корекции, в случай че упованията за висока работливост не се оправдаят. И през днешния ден съществуват известни страхове от повторение на сюжета от 2008 година поради геополитическата неустановеност и растящите дефицити , макар че през днешния ден финансовата система демонстрира по-добра адаптивност и по-малко систематични несъответствия в балансите на самите банки.
През световната рецесия България мина със стегнат колан на държавните разноски посредством политиката на постната пица. Тогавашният финансов министър Симеон Дянков наложи политика на последна фискална рестрикция, строги бюджетни съкращения и поддържане на макроикономическа непоклатимост в изискванията на международната финансова рецесия. Водещ принцип бе на строга фискална дисциплинираност. Основен приоритет бе ограничението на бюджетния недостиг за опазване на стабилността на Валутния ръб и ниски равнища на държавния дълг . С цел стесняване на държавните разноски се вкара мораториум върху растежа на заплатите в бюджетния бранш и пенсиите. Кабинетът на Бойко Борисов съумя да удържи равнищата на директните налози.
Дянков инициира приемането на Закона за обществените финанси, който постанова законови тавани за недостига и преразпределителната роля на страната. Именно той наложи съкращения на щатове в министерствата и ведомствата за усъвършенстване на разноските. Благодарение на постната пица България резервира капиталовия си рейтинг по време на рецесия, когато прилежащи страни банкрутираха. Страната бе измежду страните с най-ниско съответствие на дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт в целия Европейски съюз. Въпреки натиска, страната съумя да поддържа сериозния най-малко на фискалния запас за гарантиране на заплащанията.
Според критиците на модела на постната пица несъразмерните съкращения потискат вътрешното ползване и забавят икономическото възобновяване. Забавянето на заплащанията от страната към частния бизнес по публични поръчки води до междуфирмена задължнялост. Замразяването на приходите на фона на инфлацията води до спад в покупателната дарба на популацията и митинги. И въпреки всичко оцеляхме.
България бързо не помни за постните бюджети, успокои се и настана време на разходи къде нужни, къде популистки, къде изцяло нездравословни . С разходи минахме и през COVID рецесията. А когато няма пари, има заеми. Някои икономисти твърдо се афишират против продължаващото харчене и поддържат концепцията за " бели пари за черни дни " - нещо, което доста не се харесва на политиците. И в действителност се води спор кои разходи са нужни и кои течове да се спрат.
Фискалният съвет угрижен от 4.1 милиарда евро недостиг, дава 6 рекомендации за Бюджет 2026
Сред тях са опазване на плоския налог и унищожаване на автоматизираните нараствания на заплати и пенсии
По-критичните анализатори предизвестяват - рецесия иде, а инфлацията е единствено мигане за това. Отсега би трябвало да сме готови. А ние май не сме.
Всъщност няколко са икономическите модели за прекосяване пред рецесии. Обикновено изчистването на насъбрани дефицити в държавния бюджет изисква използването на структурирани финансови и фискални модели, които балансират сред увеличение на приходите, усъвършенстване на разноските и ръководство на държавния дълг. Например моделът на фискална консолидация се концентрира върху стесняване на бюджетните разноски и преструктуриране на държавния уред, усъвършенстване на щатовете в обществения бранш и цифровизация на услугите (тук се движим с темпото на костенурка), отсрочване на огромни финансови разноски, които нямат незабавна възвръщаемост, аргетиране на държавните помощи единствено към най-уязвимите браншове и жители.
Моделът на данъчни промени от своя страна цели бързо увеличение на постъпленията в хазната посредством промени в данъчната политика (вой до небесата ни чака при растеж на данъци).
Друг основно миг е битката със сивата стопанска система и стягане на фискалния надзор на границите, краткотрайно увеличение на косвените налози или въвеждане на прогресивно облагане (абсурд на този етап), очистване на преференциални Данък добавена стойност ставки, въведени като краткотрайни спешни ограничения.
Пазарно-ориентираният модел употребява финансовите пазари и държавните активи за покриване на дупките в бюджета, включва още издаване на държавен дълг, продажба на нестратегически държавни предприятия или отдаване на инфраструктурни обекти на концесия (у нас концесия е мръсна дума), привличане на частен капитал за финансиране на публични планове, което освобождава бюджетен запас. Моделът на икономическия напредък е дълготраен метод, при който дефицитът се стопява посредством увеличение на брутния вътрешен артикул.
Невиждан от 20 година антирекорд: Дефицитът за март е -1,7 милиарда евро
Фискалният съвет предизвестява, че има действителен риск от трайно утежняване на фискалната позиция и отклоняване от заложените бюджетни цели
Типично е поощряване на вложенията посредством данъчни заеми за нововъведения и улеснение на задграничните вложители, оптимално потребление на външно финансиране за инфраструктура и човешки капитал без натоварване на националния бюджет. Всеки метод има преимущества и дефекти.
Според властта рецесия няма, само че множеството хора усещат рецесия на персоналните си финанси. Нещо несъмнено не е наред. Всъщност оцеляхме при постната пица. Не бяхме удовлетворени, само че и във времената на щедро харчене отново не сме удовлетворени. Всъщност не е неприятно да се пести. В дълготраен проект дава резултат. Не е известно, не те харесват, само че и като раздаваш благини като Дядо Коледа отново не те харесват. Иди, че ни разбери! А скептиците ненапълно са прави - тя и Гърция банкрутира, само че у съседите е все ваучър. Ямас!
.gcta { background: linear-gradient(90deg, #4285F4, #34A853, #FBBC05, #EA4335); padding: 2px; border-radius: 14px; max-width: 640px; margin: 0 auto; text-decoration: none; display: block; }.gcta-inner { background: #ffffff; border-radius: 12px; padding: 14px 18px; display: flex; align-items: center; gap: 14px; transition: background 0.2s; text-decoration: none!important; }.gcta:hover { text-decoration: none!important; }.gcta:hover.gcta-inner { background: #f7f7f7; }.gcta svg { flex-shrink: 0; width: 30px; height: 30px; }.gcta-title { flex: 1; font-size: 16px; font-weight: 600!important; color: #111; margin: 0; }.gcta-arrow { color: #aaa; font-size: 20px; flex-shrink: 0; transition: transform 0.2s; }.gcta:hover.gcta-arrow { transform: translateX(3px); }
Добави ни в желани източници в Google
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ