Покрий нейната слабост с твоята сила и любов
Дошъл синът при татко си:
- Ще се разведа. Омръзна ми! Права е мама - жена ми се оказа мързелива. Какво мога да реализира самичък, без помощ?
- Прости ми, синко! - споделил бащата.
- За какво?
- За това, че аз не постоянно съм бил добър с твоята майка. Моя е виновността, че ти мислиш за бракоразвод...
- Искаш да кажеш да не се развеждам?
- Не се развеждай! Дори не си помисляй за това!
- Да понасям до края?
- Не би трябвало да търпиш... Ти не нея търпиш, а своето неприятно отношение към нея. Промени себе си и всички към теб ще се трансформират.
- Как да се трансформира?
- Гледай на жена си по този начин, както Господ ни учи. Тя - Неговия подарък към теб. Твоята наслада... Твоята помощница... Майка на децата ти... Крехък съд, който Бог е поставил в твоите ръце, с цел да го държиш нежно, деликатно, да го пазиш... Всичко друго са дреболии! Ако в този момент тя нещо не умее - ще се научи. Ти също не умееш всичко, което би трябвало да правиш...
Ако тя с нещо не се оправя - покрий тази нейна уязвимост със своята мощ и обич... Ако нещо не схваща, ти и го изясни вечерта на чаша чай, нежно прегръщайки я...
Вашият път е единствено ваш! Вашата обич - единствено ваша! Всеки, който те настройва против жена ти, е зложелател на твоето семейство. Даже това да е твоята майка... Твоя брат... Или твоя най-хубав другар...
Не ги осъждай за това! Прости им! И на всички покажи, че за твоята жена, за твоята обич, в случай че е нужно, ще умреш, само че няма да позволиш нищо неприятно да се допре до фамилията ти...
- Вас с мама също ли са желали да ви разделят?
- Ние и без " помощници " от време на време крепко се карахме. Глупави бяхме, горди... При вас е друго. Вие стоите покрай Господа. Просете от Него да ви вразуми... Отстъпвайте си взаимно... Жалете се и се утешавайте... Любовта, в случай че не знаеш, пораства на такава почва.. Всичкото и великолепие и полезност ще видиш в дълбока напреднала възраст, когато все пак, вечер ще прегърнеш жена си нежно, и думи няма да са ви нужни...
