Единадесет мита за дънните платки, които е време да забравим
Досега се спряхме на митовете за процесорите, оперативната памет и видеокартите. Време е да обърнем внимание и на дънните платки.
1Цветът на дънната платка е значим и е по-добре да се избират черни дъна
Забавен мит със напълно банална история: огромните производители като Apple и Asus започнаха да оцветяват своите най-скъпи дънни платки в черно преди към 10 години. Разбира се, те се повреждат по-малко от елементарните „цветни“ дъна на съперниците. Оттук произлезе и поверието „black goez fasta“. На процедура цветът няма безусловно никакви значение и може да бъде всевъзможен – жълт, зелен, бял, наследник, черен – това е нормално оцветяване, боядисване и по никакъв метод не може да се отрази на техническите характерности на текстолита. През 90-те години да вземем за пример, текстолитът изобщо не се боядисваше и както евтините, по този начин и скъпите дъна имаха мръсно жълт цвят. Разликата сред черната и бялата платка е същата като сред черния и белия iPhone – само в цвета. Всичко зависи от съставените елементи върху печатната платка.
2Нагряването на захранващите вериги на процесора до 90 градуса е сериозно доста
Не бива да се бъркат процесора и неговото зареждане. Наистина, за силициевите процесори температурата от 90-100 градуса е сериозна и бързо го поврежда. Но за захранващите вериги това не е правилно. Използваните в тях MOSFET транзистори са с работна температура до 150-175 градуса и 90 градуса за тях не са малко, само че напълно не са сериозни. Останалите съставни елементи от зареждането на процесора – кондензатори и дросели не се нагряват доста и за тях не се употребяват радиатори.
3Вътрешната външна страна на дъната е нискокачествена
Мит, приближаващ от брадатите 90 години, когато от звуковите и мрежовите контролери в действителност имаше какво да се желае. Но през днешния ден това надалеч не е по този начин: 99% от дъната имат гигабитови LAN контролери на Intel или Realtek и не основават никакви проблеми в домашните лични компютри.
Със звука нещата са по-сериозни. Днес в дъната се употребяват на първо място чиповете на Realtek. Не може да се каже, че са подобаващи за аудиофилите, на в случай че слушате стрийм музика и играете игри, качеството на звука е повече от задоволително.
4Всичките тези дъна с доста портове и радиатори не са нужни, откакто и най-евтините решения с чипсета Z370 поддържат моя Core i9 и ще избера такова
Разбира се, никой не желае да пръска непотребни пари и неведнъж е по-добре да се вземе по-евтина дънна платка беz да вземем за пример, вграден Wi-Fi модул или M.2 слот. Но уви, спомагателната спестовност стартира да оказва въздействие на редица параметри – понижават се да вземем за пример етапите на зареждането на процесора от 6-10 до едвам 3-4. Какво значи това? Докато в скъпото дъно силата за процесора минава през 10 етапи, които се нагряват малко, в този момент същата сила минава през три етапи и нагряването на съставените елементи на зареждането доста нараства. Като се има поради, че евтините дъна нямат никакви радиатори на транзисторите на зареждането, тяхната температура се повишава до на 120+ градуса, при приблизително претрупан топ-процесор.
Тази температура е сериозна за зареждането на чипа и стартират да се демонстрират отрицателни резултати. Задейства се отбраната от прегряване и се понижава напрежението на процесора, с което понижават неговата периодичност и продуктивност. Слабото зареждане по принцип може да не обезпечи задоволително напрежение за един топ-процесор, претрупан с тежък логаритъм, а това смъква неговата периодичност. Така че уви, евтините дънни платки са за евтините и по-опростени процесори.
5За топ-PC е по-добре да се вземат огромни дънни платки
И този мит идва от преди над 15 години, когато започнаха да се появяват компактни дъна. Тогава производителите в устрема си да понижат размера на дънната платка, съществено орязваха нейната функционалност. Но през днешния ден няма сходно нещо. Разбира се, mini-ITX дъната имат самo един PCIe x16 слот и нормално два слота за оперативна памет, само че останалите параметри са същите – даже опцията за овърклок на процесора и съществуването на М.2 слот за NVMe флаш диск. Така че няма никакъв проблем да се сглоби топ-PC с Core i9-9900K и RTX 2080 Ti в миникомпютър с размер на подпора.
6Армираните PCIe и RAM слотове са маркетинг и не са нужни
През последните няколко години другите производители започнаха да армират PCIe слотовете и даже RAM портовете. Но това надалеч не е единствено маркетинг – под тежестта на една тежка видеокарта тесният разрез на пластмасовия PCIe слот може леко да се разшири и контактът на крачетата да се утежни. Армирането не разрешава това да се случи. А за изключително тежките графични карти са планувани държатели, тъй като е допустимо да се изскубне целия слот от печатната платка.
7Мобилната SODIMM оперативна памет не може да се слага в десктоп дъно с DIMM слотове
На пръв взор, това въобще не е мит – DIMM и SODIMM плочките са със напълно разнообразни размери и паметта на преносимия компютър няма по какъв начин да се сложи в десктоп компютъра. Но има преходници, които разрешават слагането на мобилната памет в десктоп машина и тя работи без проблеми. Това е комфортно, когато разполагате с повечко памет за преносими компютри и по този метод можете да извършите ъпгрейд на персоналния компютър.
8Ако конекторът за зареждане на процесора е 8-пинов, то зареждането с 4 пина не е уместно
Добре е да се знае, че 8-те пина на дънната платка са просто 4+4 пина, свързани редом.
Тоест, в случай че включите единствено 4-те от 8-те пина, дъното ще работи. Но в този случай процесорът не би трябвало да се натоварва доста. Допълнителните 4 пина точно за това са поставени – да понижат нагряването на проводниците на компютърното зареждане и на пътечките на текстолита. Но като краткотрайно решение, 4 пина могат да се употребяват.
9Ако процесорът не се поддържа от дънната платка, няма какво да се направи и тя би трябвало да се размени
Това не е напълно мит, само че последно време има доста изключения. Така да вземем за пример, известните процесори Xeon за сървърния LGA771 сокет могат да бъдат открити в онлайн комерсиалните площадки за жълти стотинки. В интернет има подробни описания, къде би трябвало да се направи разрез и къде би трябвало да се запои, с цел да се слагат тези процесори в елементарните десктоп дъна с LGA775 сокет.
Друго изключение са сокетите LGA1151 и 1151v2: те се разграничават програмно и при някои промени в BIOS, процесорите от 8-мо потомство могат да работят с дъната с чипсетите от сериите 100 и 200.
10Обновяването на BIOS-а е комплицирана работа, която не би трябвало да се прави независимо
Кой знае за какво, за мнозина фразата „Обновяване на BIOS-а“ провокира под паника боязън и пред очите им се явява космат гуру, който нещо прави с дискети и вкарва знаци от командния ред. За благополучие, през последните 5 години това напълно не е по този начин – BIOS-ът към този момент има личен отзивчив интерфейс на разнообразни езици и поддържа работа с мишката. Така че нужното възобновяване на BIOS-а се състои в два-три клика на мишката, след които се изтегля от интернет и се конфигурира единствено.
Има и друго мнение, че в случай че всичко си работи, BIOS-а не си коства да бъде обновяван. Това не е правилно, тъй като най-малкото, новите версии на BIOS-а съдържат обновявания по сигурността (например против Meltdown и Spectre), което не си коства да бъде пренебрегнато. Още повече, в случай че дъното не работи напълно правилно – точно BIOS-ът взема решение тези проблеми.
11Всичките слотове от един вид на дънната платка са идентични и може да се употребява всеки
Не е напълно правилно: нормално, най-близкият до процесора PCIe може да работи с оптималната х16 скорост. По-далечните прекомерно постоянно работят единствено в режим х8 или х4, тъй че тяхното потребление с бързи видеокарти не се предлага.
Нещо сходно важи и за SATA: в случай че употребявате NVMe флаш диск в M.2 слота, единият SATA порт може да се изключи, тъй като броят поддържани от чипсета PCIe линии е лимитирано. Ето за какво, не трябва да се учудвате, в случай че след инсталирането на бърз SSD, кой знае за какво, хард дискът към този момент не се вижда.
12При операции с дънната платка, би трябвало да се вади BIOS батерийката
Малко чудноват мит, в който очевидно се бърка изключването на компютъра от електрическата мрежа с махането на батерията. Тази батерийка е нужна единствено с цел да резервира настройките на BIOS-а и за продължи работата на часовника. Нейното напрежение се подава единствено към чипа на BIOS-а и самоуверено може да се сглобява нова компютърна система с тази батерийка. Разбира се, в случай че се постанова да се върнат настройките на BIOS-а по дифолт, задоволително е батерийката да се извади за малко време.
Виждаме, че има значително легенди и при дънните платки. Ако знаете още някой, споделете.
1Цветът на дънната платка е значим и е по-добре да се избират черни дъна
Забавен мит със напълно банална история: огромните производители като Apple и Asus започнаха да оцветяват своите най-скъпи дънни платки в черно преди към 10 години. Разбира се, те се повреждат по-малко от елементарните „цветни“ дъна на съперниците. Оттук произлезе и поверието „black goez fasta“. На процедура цветът няма безусловно никакви значение и може да бъде всевъзможен – жълт, зелен, бял, наследник, черен – това е нормално оцветяване, боядисване и по никакъв метод не може да се отрази на техническите характерности на текстолита. През 90-те години да вземем за пример, текстолитът изобщо не се боядисваше и както евтините, по този начин и скъпите дъна имаха мръсно жълт цвят. Разликата сред черната и бялата платка е същата като сред черния и белия iPhone – само в цвета. Всичко зависи от съставените елементи върху печатната платка.
2Нагряването на захранващите вериги на процесора до 90 градуса е сериозно доста
Не бива да се бъркат процесора и неговото зареждане. Наистина, за силициевите процесори температурата от 90-100 градуса е сериозна и бързо го поврежда. Но за захранващите вериги това не е правилно. Използваните в тях MOSFET транзистори са с работна температура до 150-175 градуса и 90 градуса за тях не са малко, само че напълно не са сериозни. Останалите съставни елементи от зареждането на процесора – кондензатори и дросели не се нагряват доста и за тях не се употребяват радиатори.
3Вътрешната външна страна на дъната е нискокачествена
Мит, приближаващ от брадатите 90 години, когато от звуковите и мрежовите контролери в действителност имаше какво да се желае. Но през днешния ден това надалеч не е по този начин: 99% от дъната имат гигабитови LAN контролери на Intel или Realtek и не основават никакви проблеми в домашните лични компютри.
Със звука нещата са по-сериозни. Днес в дъната се употребяват на първо място чиповете на Realtek. Не може да се каже, че са подобаващи за аудиофилите, на в случай че слушате стрийм музика и играете игри, качеството на звука е повече от задоволително.
4Всичките тези дъна с доста портове и радиатори не са нужни, откакто и най-евтините решения с чипсета Z370 поддържат моя Core i9 и ще избера такова
Разбира се, никой не желае да пръска непотребни пари и неведнъж е по-добре да се вземе по-евтина дънна платка беz да вземем за пример, вграден Wi-Fi модул или M.2 слот. Но уви, спомагателната спестовност стартира да оказва въздействие на редица параметри – понижават се да вземем за пример етапите на зареждането на процесора от 6-10 до едвам 3-4. Какво значи това? Докато в скъпото дъно силата за процесора минава през 10 етапи, които се нагряват малко, в този момент същата сила минава през три етапи и нагряването на съставените елементи на зареждането доста нараства. Като се има поради, че евтините дъна нямат никакви радиатори на транзисторите на зареждането, тяхната температура се повишава до на 120+ градуса, при приблизително претрупан топ-процесор.
Тази температура е сериозна за зареждането на чипа и стартират да се демонстрират отрицателни резултати. Задейства се отбраната от прегряване и се понижава напрежението на процесора, с което понижават неговата периодичност и продуктивност. Слабото зареждане по принцип може да не обезпечи задоволително напрежение за един топ-процесор, претрупан с тежък логаритъм, а това смъква неговата периодичност. Така че уви, евтините дънни платки са за евтините и по-опростени процесори.
5За топ-PC е по-добре да се вземат огромни дънни платки
И този мит идва от преди над 15 години, когато започнаха да се появяват компактни дъна. Тогава производителите в устрема си да понижат размера на дънната платка, съществено орязваха нейната функционалност. Но през днешния ден няма сходно нещо. Разбира се, mini-ITX дъната имат самo един PCIe x16 слот и нормално два слота за оперативна памет, само че останалите параметри са същите – даже опцията за овърклок на процесора и съществуването на М.2 слот за NVMe флаш диск. Така че няма никакъв проблем да се сглоби топ-PC с Core i9-9900K и RTX 2080 Ti в миникомпютър с размер на подпора.
6Армираните PCIe и RAM слотове са маркетинг и не са нужни
През последните няколко години другите производители започнаха да армират PCIe слотовете и даже RAM портовете. Но това надалеч не е единствено маркетинг – под тежестта на една тежка видеокарта тесният разрез на пластмасовия PCIe слот може леко да се разшири и контактът на крачетата да се утежни. Армирането не разрешава това да се случи. А за изключително тежките графични карти са планувани държатели, тъй като е допустимо да се изскубне целия слот от печатната платка.
7Мобилната SODIMM оперативна памет не може да се слага в десктоп дъно с DIMM слотове
На пръв взор, това въобще не е мит – DIMM и SODIMM плочките са със напълно разнообразни размери и паметта на преносимия компютър няма по какъв начин да се сложи в десктоп компютъра. Но има преходници, които разрешават слагането на мобилната памет в десктоп машина и тя работи без проблеми. Това е комфортно, когато разполагате с повечко памет за преносими компютри и по този метод можете да извършите ъпгрейд на персоналния компютър.
8Ако конекторът за зареждане на процесора е 8-пинов, то зареждането с 4 пина не е уместно
Добре е да се знае, че 8-те пина на дънната платка са просто 4+4 пина, свързани редом.
Тоест, в случай че включите единствено 4-те от 8-те пина, дъното ще работи. Но в този случай процесорът не би трябвало да се натоварва доста. Допълнителните 4 пина точно за това са поставени – да понижат нагряването на проводниците на компютърното зареждане и на пътечките на текстолита. Но като краткотрайно решение, 4 пина могат да се употребяват.
9Ако процесорът не се поддържа от дънната платка, няма какво да се направи и тя би трябвало да се размени
Това не е напълно мит, само че последно време има доста изключения. Така да вземем за пример, известните процесори Xeon за сървърния LGA771 сокет могат да бъдат открити в онлайн комерсиалните площадки за жълти стотинки. В интернет има подробни описания, къде би трябвало да се направи разрез и къде би трябвало да се запои, с цел да се слагат тези процесори в елементарните десктоп дъна с LGA775 сокет.
Друго изключение са сокетите LGA1151 и 1151v2: те се разграничават програмно и при някои промени в BIOS, процесорите от 8-мо потомство могат да работят с дъната с чипсетите от сериите 100 и 200.
10Обновяването на BIOS-а е комплицирана работа, която не би трябвало да се прави независимо
Кой знае за какво, за мнозина фразата „Обновяване на BIOS-а“ провокира под паника боязън и пред очите им се явява космат гуру, който нещо прави с дискети и вкарва знаци от командния ред. За благополучие, през последните 5 години това напълно не е по този начин – BIOS-ът към този момент има личен отзивчив интерфейс на разнообразни езици и поддържа работа с мишката. Така че нужното възобновяване на BIOS-а се състои в два-три клика на мишката, след които се изтегля от интернет и се конфигурира единствено.
Има и друго мнение, че в случай че всичко си работи, BIOS-а не си коства да бъде обновяван. Това не е правилно, тъй като най-малкото, новите версии на BIOS-а съдържат обновявания по сигурността (например против Meltdown и Spectre), което не си коства да бъде пренебрегнато. Още повече, в случай че дъното не работи напълно правилно – точно BIOS-ът взема решение тези проблеми.
11Всичките слотове от един вид на дънната платка са идентични и може да се употребява всеки
Не е напълно правилно: нормално, най-близкият до процесора PCIe може да работи с оптималната х16 скорост. По-далечните прекомерно постоянно работят единствено в режим х8 или х4, тъй че тяхното потребление с бързи видеокарти не се предлага.
Нещо сходно важи и за SATA: в случай че употребявате NVMe флаш диск в M.2 слота, единият SATA порт може да се изключи, тъй като броят поддържани от чипсета PCIe линии е лимитирано. Ето за какво, не трябва да се учудвате, в случай че след инсталирането на бърз SSD, кой знае за какво, хард дискът към този момент не се вижда.
12При операции с дънната платка, би трябвало да се вади BIOS батерийката
Малко чудноват мит, в който очевидно се бърка изключването на компютъра от електрическата мрежа с махането на батерията. Тази батерийка е нужна единствено с цел да резервира настройките на BIOS-а и за продължи работата на часовника. Нейното напрежение се подава единствено към чипа на BIOS-а и самоуверено може да се сглобява нова компютърна система с тази батерийка. Разбира се, в случай че се постанова да се върнат настройките на BIOS-а по дифолт, задоволително е батерийката да се извади за малко време.
Виждаме, че има значително легенди и при дънните платки. Ако знаете още някой, споделете.
Източник: kaldata.com
КОМЕНТАРИ