Люпко Петрович за ТОПСПОРТ: Тръгнах си от Левски, за да не бъда унижен
Дори във Виетнам, с тим, който в никакъв случай не е печелил нищо в историята си, Люпко Петрович направи по този начин, че да преследва купата. Сърбинът е като отворена книга за футбола, по тази причина и клишето гласи, че за него няма секрети. А и по какъв начин да има - експертът направи Цървена Звезда притежател на КЕШ. Миналата година по това време на шампионата Левски беше преди всичко, което не пусна до напускането на Петрович. Мнозина го дефинираха като изненадващо, други като резонно. Как той е видял обстановката тогава и какви са аргументите да стигне до това решение - отговорите от самия него в просторно изявление за ТОПСПОРТ.
Люпко, в кръга на майтапа, само че с сътрудници тук се бъзикаме, че в случай че хванеш 11 души от улицата и от тях ще направиш тим, който да се бори за купата.
- ( Изпада в плевел смях ). Благодаря, благодаря... Щом такова усещане съм оставил, това приказва добре за работата ми.
Тхан Хоа е преди всичко, а купата май наподобява действителна цел. Кажи какви са възможностите за злато и по какъв начин се чувстваш като част от локалния футбол?
- Честно казано, не знам дали това е моето място. Без значение дали ще станем първенци, или не... Виждам, че няма огромно предпочитание за развиване, а по този начин не може. Ще забележим какво ще върша след края на шампионата.
Да разбирам ли, че работата в Европа ти липсва?
- Ооо, няма база за съпоставяне.
Тогава отиваме към клуба, в който до наскоро работи - Левски. Следиш ли протичащото се?
- Следя, несъмнено! Левски е първата ми и огромна обич в България, а първата обич не се не помни. Знам, че ЦСКА е преди всичко, след това е Лудогорец и по-късно Левски. Накрая обаче се помни спечелилият, първенецът!
Доста промени настъпиха през лятото. Привлякоха се 14 нови играчи, направи се инвестиция и в прославен треньор. Ще помогне ли това на Левски?
- Това е добре, по мое време не беше по този начин ( смее се ). Като се замисля, ми дадоха да взема единствено Димитър Пиргов, който не струваше никакви пари на Левски, тъй като пристигна като свободен сътрудник.
А каква бе повода да не вземеш играчите, които искаше. Какво беше обяснението от шефовете ти?
- Аз пристигнах, когато Георги Иванов още беше състезателен шеф. После той си потегли и проектите се трансформираха. Като пояснение ми се изтъкваше, че би трябвало да съблюдаваме бюджетната рамка, само че футболистите, които желаех да вземем нямаше да я надвишават. Директорите - Станислав Ангелов и другите, сякаш гледаха играчи непрекъснато, само че най-после излизаше, че не са намерили точните, или нещо друго се случваше...
Люпко Петрович на 70: Тръгнах си от Левски, тъй като клубът не искаше да се пребори с Лудогорец
" Митов не е отговорен за протичащото се ", съобщи сърбинът
Колко играчи искаше като численост?
- Двама, най-много трима. Футболисти, с които щяхме да вдигнем равнището и класата на тима, с цел да се конкурираме с Лудогорец за купата. В същото време се доведоха играчи, за които не бях известен, с които клубът подписа без да ме пита. ( б.а. - засяга евентуално Илиян Мицански и Галин Иванов ).
Затова ли си потегли в миг, когато тимът вървеше, нямаше загуба и беше преди всичко в шампионата?
- Тръгнах си, тъй като съм човек с достолепие и не желаех да бъда унизен! Не желаех да нося отговорност за непознати дейности и неточности, тъй като виждах, че по метода, по който се работи няма по какъв начин да се борим с Лудогорец. Оказа се, че съм бил прав след края на шампионата. Да, тимът вървеше, резултатите го посочваха. Но, разберете, това бе максимумът в оня миг! Имахме късмет и в евротурните, бяхме покрай премахване на тим като Марибор, който и тази година е в групите на Шампионска лига и непрекъснато участва в Европа. Отпаднахме с две равенства, на реванша в София ни липсваше шанс и малко повече класа в офанзива, тъй като създадохме задоволително на брой положения. Господин Спас Русев харесваше по какъв начин върви тимът, беше удовлетворен от метода, по който си правя работата. С него приказвах два пъти по този въпрос.
А за какво не откликна на молбите ти за въпросните футболисти? Въобще, говорихте ли за потребностите на тима?
- Господин Русев тъкмо бе поел Левски, бе първоначално. В първите 4, 5,6 месеца не знаеше какво се случва. По-точно не знаеше по какъв начин да действа, какви ходове да предприеме, което е изцяло обикновено, тъй като в никакъв случай не е управлявал и работил в областта на футбола. Не се бъркаше в работата на управлението, имаше им доверие.
От думите ти да разбирам ли, че спортните ръководители по-скоро са ти пречели, в сравнение с да ти оказват помощ?
- Може да се каже... По-скоро имах възприятието, че единствено аз желая да развиваме и да вдигнем Левски на крайници. Така може да се изкара прочут интервал от време, само че нищо повече, да не приказваме за трайни резултати. Не мога по този начин, тъй като съм човек с цели, който обича работата си, обича футбола, и по тази причина взех решение, че е по-добре да си потегли. Всички би трябвало да са едно цяло - един да мислите за останалите и противоположното. Както беше при първото ми идване в Левски - в действителност бяха събрани чудесни експерти, всеки знаеше за какво е в клуба и какво се изисква от него. Собственик беше Майкъл Чорни, а с можещи и знаещи шефове като Владимир Грашнов, лека му пръст, и Наско Сираков нещата вървяха безпрепятствено. Сега като си приказваме, споделям ти, Владо беше страховит. Много го обичах, по-добър човек в България от него не съм срещал! Невероятен, огромен левскар! Изпълняваше всичките ни стремежи, на нас, спортно-техническото управление. Затова Левски по това време функционираше и работеше по европейски модел. Направихме доста мощни мачове с Галатасарай, те бяха станали носители на Купата на УЕФА...
Какво мислиш за назначението на Делио Роси, привлечените футболисти, изобщо за ангажираността на Спас Русев напоследък?
- Само възторженостти. Така се прави! Колкото до Делио Роси - той е индивидът за Левски и не трябва да се слагат под подозрение неговите умения, познания и качества.
Говорим за одобрено име не къде да е, а в един от най-силните шампионати в Европа, какъвто е Серия " А ". Когато имаш 600 мача в елита на италианския футбол, няма какво повече да се каже. Да, ще има и такива мачове като с Ботев, само че те са неизбежни във футбола за всеки един треньор. Но треньор от италианската школа приказва за високо равнище, изключително от тактическо естество.
И той като вас натъртва на играта в отбрана. Каза даже, че бранителите печели трофеи, а нападателите продават билетите за мачовете ". Съгласен ли сте?
- Абсолютно споделям неговото мнение ( смее се ). Казвам го като човек, който е ставал европейски първенец. На финала с Марсилия играхме 120 минути за 0:0, тъй като това беше методът да спечелим против противника тогава, който беше извънредно мощен. А и би трябвало да се знае, че по-дефанзивната игра не значи безусловно да играеш единствено в отбрана. Просто считам, че е добре играчите да вземат участие и в двете етапи на играта - когато е нужно да пазят 10 полеви играчи, и противоположното - да атакуват. Добрата игра в отбрана не значи да подредиш футболистите си пред наказателното поле и да чакаш съперника. Това е неверно схващане и пояснение на футболната игра.
Какво му липсва на Левски?
- Както споделих, с цел да бъде мощен един клуб, надлежно и тим, са значими хората, които са в него. Собственик, състезателен шеф и треньор. Уважавам и одобрявам доста Даниел Боримиров, обичам го, тъй като той е порядъчен и изпълнителен началник. Той може да помогне на Левски, само че моето мнение е, че на " Герена " наложително би трябвало да намерят шефски пост на Наско Сираков. Това е човек, който има големи футболни знания, и който може да даде доста Левски. Вече го е правил, потвърден началник е. Това бих дали като рекомендация.
Той към този момент върви постоянно на мачове на Левски. Чувате ли се, говорите ли по тематиката?
- Наско е мой огромен другар! Чуваме се, държим връзка, с него може да приказваме непрекъснато за футбол и в никакъв случай да не ни омръзне.
Остана ли засегнатост у вас? Има ли нещо премълчано от ваша страна?
- Аз не съм отмъстителен човек, не тая неприятни усеща. Не ми е в природата. Не се дразня на никого, нито съм афектиран, просто ми е тъжно и съм отчаян, че желаех да създадем Левски тим, който да е доминантна мощ, само че не срещнах нужната поддръжка. Както ти споделих - това е огромната ми и първа обич в България. Само Левски!
Още ли се чудите за " майстора " Люпко?
Поведението на Петрович демонстрира разликата сред елементарния треньор и европейския първенец
Люпко, в кръга на майтапа, само че с сътрудници тук се бъзикаме, че в случай че хванеш 11 души от улицата и от тях ще направиш тим, който да се бори за купата.
- ( Изпада в плевел смях ). Благодаря, благодаря... Щом такова усещане съм оставил, това приказва добре за работата ми.
Тхан Хоа е преди всичко, а купата май наподобява действителна цел. Кажи какви са възможностите за злато и по какъв начин се чувстваш като част от локалния футбол?
- Честно казано, не знам дали това е моето място. Без значение дали ще станем първенци, или не... Виждам, че няма огромно предпочитание за развиване, а по този начин не може. Ще забележим какво ще върша след края на шампионата.
Да разбирам ли, че работата в Европа ти липсва?
- Ооо, няма база за съпоставяне.
Тогава отиваме към клуба, в който до наскоро работи - Левски. Следиш ли протичащото се?
- Следя, несъмнено! Левски е първата ми и огромна обич в България, а първата обич не се не помни. Знам, че ЦСКА е преди всичко, след това е Лудогорец и по-късно Левски. Накрая обаче се помни спечелилият, първенецът!
Доста промени настъпиха през лятото. Привлякоха се 14 нови играчи, направи се инвестиция и в прославен треньор. Ще помогне ли това на Левски?
- Това е добре, по мое време не беше по този начин ( смее се ). Като се замисля, ми дадоха да взема единствено Димитър Пиргов, който не струваше никакви пари на Левски, тъй като пристигна като свободен сътрудник.
А каква бе повода да не вземеш играчите, които искаше. Какво беше обяснението от шефовете ти?
- Аз пристигнах, когато Георги Иванов още беше състезателен шеф. После той си потегли и проектите се трансформираха. Като пояснение ми се изтъкваше, че би трябвало да съблюдаваме бюджетната рамка, само че футболистите, които желаех да вземем нямаше да я надвишават. Директорите - Станислав Ангелов и другите, сякаш гледаха играчи непрекъснато, само че най-после излизаше, че не са намерили точните, или нещо друго се случваше...
Люпко Петрович на 70: Тръгнах си от Левски, тъй като клубът не искаше да се пребори с Лудогорец
" Митов не е отговорен за протичащото се ", съобщи сърбинът
Колко играчи искаше като численост?
- Двама, най-много трима. Футболисти, с които щяхме да вдигнем равнището и класата на тима, с цел да се конкурираме с Лудогорец за купата. В същото време се доведоха играчи, за които не бях известен, с които клубът подписа без да ме пита. ( б.а. - засяга евентуално Илиян Мицански и Галин Иванов ).
Затова ли си потегли в миг, когато тимът вървеше, нямаше загуба и беше преди всичко в шампионата?
- Тръгнах си, тъй като съм човек с достолепие и не желаех да бъда унизен! Не желаех да нося отговорност за непознати дейности и неточности, тъй като виждах, че по метода, по който се работи няма по какъв начин да се борим с Лудогорец. Оказа се, че съм бил прав след края на шампионата. Да, тимът вървеше, резултатите го посочваха. Но, разберете, това бе максимумът в оня миг! Имахме късмет и в евротурните, бяхме покрай премахване на тим като Марибор, който и тази година е в групите на Шампионска лига и непрекъснато участва в Европа. Отпаднахме с две равенства, на реванша в София ни липсваше шанс и малко повече класа в офанзива, тъй като създадохме задоволително на брой положения. Господин Спас Русев харесваше по какъв начин върви тимът, беше удовлетворен от метода, по който си правя работата. С него приказвах два пъти по този въпрос.
А за какво не откликна на молбите ти за въпросните футболисти? Въобще, говорихте ли за потребностите на тима?
- Господин Русев тъкмо бе поел Левски, бе първоначално. В първите 4, 5,6 месеца не знаеше какво се случва. По-точно не знаеше по какъв начин да действа, какви ходове да предприеме, което е изцяло обикновено, тъй като в никакъв случай не е управлявал и работил в областта на футбола. Не се бъркаше в работата на управлението, имаше им доверие.
От думите ти да разбирам ли, че спортните ръководители по-скоро са ти пречели, в сравнение с да ти оказват помощ?
- Може да се каже... По-скоро имах възприятието, че единствено аз желая да развиваме и да вдигнем Левски на крайници. Така може да се изкара прочут интервал от време, само че нищо повече, да не приказваме за трайни резултати. Не мога по този начин, тъй като съм човек с цели, който обича работата си, обича футбола, и по тази причина взех решение, че е по-добре да си потегли. Всички би трябвало да са едно цяло - един да мислите за останалите и противоположното. Както беше при първото ми идване в Левски - в действителност бяха събрани чудесни експерти, всеки знаеше за какво е в клуба и какво се изисква от него. Собственик беше Майкъл Чорни, а с можещи и знаещи шефове като Владимир Грашнов, лека му пръст, и Наско Сираков нещата вървяха безпрепятствено. Сега като си приказваме, споделям ти, Владо беше страховит. Много го обичах, по-добър човек в България от него не съм срещал! Невероятен, огромен левскар! Изпълняваше всичките ни стремежи, на нас, спортно-техническото управление. Затова Левски по това време функционираше и работеше по европейски модел. Направихме доста мощни мачове с Галатасарай, те бяха станали носители на Купата на УЕФА...
Какво мислиш за назначението на Делио Роси, привлечените футболисти, изобщо за ангажираността на Спас Русев напоследък?
- Само възторженостти. Така се прави! Колкото до Делио Роси - той е индивидът за Левски и не трябва да се слагат под подозрение неговите умения, познания и качества.
Говорим за одобрено име не къде да е, а в един от най-силните шампионати в Европа, какъвто е Серия " А ". Когато имаш 600 мача в елита на италианския футбол, няма какво повече да се каже. Да, ще има и такива мачове като с Ботев, само че те са неизбежни във футбола за всеки един треньор. Но треньор от италианската школа приказва за високо равнище, изключително от тактическо естество.
И той като вас натъртва на играта в отбрана. Каза даже, че бранителите печели трофеи, а нападателите продават билетите за мачовете ". Съгласен ли сте?
- Абсолютно споделям неговото мнение ( смее се ). Казвам го като човек, който е ставал европейски първенец. На финала с Марсилия играхме 120 минути за 0:0, тъй като това беше методът да спечелим против противника тогава, който беше извънредно мощен. А и би трябвало да се знае, че по-дефанзивната игра не значи безусловно да играеш единствено в отбрана. Просто считам, че е добре играчите да вземат участие и в двете етапи на играта - когато е нужно да пазят 10 полеви играчи, и противоположното - да атакуват. Добрата игра в отбрана не значи да подредиш футболистите си пред наказателното поле и да чакаш съперника. Това е неверно схващане и пояснение на футболната игра.
Какво му липсва на Левски?
- Както споделих, с цел да бъде мощен един клуб, надлежно и тим, са значими хората, които са в него. Собственик, състезателен шеф и треньор. Уважавам и одобрявам доста Даниел Боримиров, обичам го, тъй като той е порядъчен и изпълнителен началник. Той може да помогне на Левски, само че моето мнение е, че на " Герена " наложително би трябвало да намерят шефски пост на Наско Сираков. Това е човек, който има големи футболни знания, и който може да даде доста Левски. Вече го е правил, потвърден началник е. Това бих дали като рекомендация.
Той към този момент върви постоянно на мачове на Левски. Чувате ли се, говорите ли по тематиката?
- Наско е мой огромен другар! Чуваме се, държим връзка, с него може да приказваме непрекъснато за футбол и в никакъв случай да не ни омръзне.
Остана ли засегнатост у вас? Има ли нещо премълчано от ваша страна?
- Аз не съм отмъстителен човек, не тая неприятни усеща. Не ми е в природата. Не се дразня на никого, нито съм афектиран, просто ми е тъжно и съм отчаян, че желаех да създадем Левски тим, който да е доминантна мощ, само че не срещнах нужната поддръжка. Както ти споделих - това е огромната ми и първа обич в България. Само Левски!
Още ли се чудите за " майстора " Люпко?
Поведението на Петрович демонстрира разликата сред елементарния треньор и европейския първенец
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ