Дори преди началото на военната кампания на Русия, украинската армия

Дори преди началото на военната акция на Русия, украинската войска получи големи помощи в оръжие, муниции и разследваща информация. Западни инструктори образоваха украинците на съответни тактически похвати и умения за боравене с натовски мостри стрелково оръжие. Страната се снабди със модерни портативни противотанкови ракети и портативни зенитни комплекси, осигуряващи доста тактическо преимущество на всяко армейско поделение в защита. А от началото на съветската експанзия, доставките на оръжие набъбнаха до невиждани размери: строго консервативната в оръжейния износ Германия мина от експорт на каски към експорт на оръжия, а Европейският съюз направи невиждана стъпка, осигурявайки финансиране за закупуване на оръжие за украинските въоръжени сили.

Въпреки грамадната интернационална помощ, украинският президент Владимир Зеленски упорства да получи поддръжка по две съществени линии – даване на изтребители и оповестяване на неразрешена за полети зона над Украйна. Макар и да не подценява оказваната на народа му поддръжка във тип на наказания, оръжейни доставки и филантропична помощ, речите на украинския президент и досега се въртят към два разказа: „ Дайте ни самолети” и „ Затворете небето над Украйна”.

Печели ли Украйна от оповестяване на неразрешена за полети зона?

Краткият отговор на въпроса е: „ в действителност, не”. Обявяването на неразрешена за полети зона в украинското въздушно пространство, би затворила небето над Украйна за всички типове летателни апарати – както за съветски самолети и вертолети, по този начин и за украинските самолети и безпилотни апарати „ Байрактар”. Такава възбрана би лимитирала другояче сполучливо опериращите дронове турско произвеждане, благодарение на които украинците сполучливо наблюдават придвижването на съветските войски, а постоянно правят и непредвидени набези. Операциите на украинските Военновъздушни сили, представящи се обичайно след първичните тежки загуби, също биха били напълно спрени.

От друга страна, въвеждането на неразрешена за полети зона, без значение дали става с резолюция на Организация на обединените нации (както в Босна, през 1993-та година, или в Либия, през 2011-та) или без, би останало възбрана на хартия, в случай че не се обезпечи от ситуирани задгранични военни сили. А всички виждаме какъв брой и по какъв начин Кремъл се преценява със възбраните.

Закриването на украинското небе за полети изисква разполагането на войски за Противовъздушна отбрана на натовските страни на територията на Украйна и предислоциране на авиационни групи в страната или в непосредствена непосредственост до нея. Всеки летателен уред, бил той съветски, украински или на която и да е трета страна, ще бъде наложително приземяван по силата на възбраната, а при отвод да се подчини – ще бъде обстрелван.

Руският президент, обаче, ясно показва готовността да включи нуклеарния капацитет на страната си. В този смисъл, нищо не дава съображение да се мисли, че Путин би се въздържал от ескалация на спора и от приложимост на нуклеарно оръжие, в случай че бъде провокиран – изключително чрез интервенция на сили на НАТО, охраняващи въздушното пространство на Украйна и даже единствено след един свален съветски аероплан. А потреблението на нуклеарно оръжие, даже и в тактически мащаб, би довело до невиждана злополука в Европа. Съветът на НАТО го знае, знаят го и украинците. Но Зеленски продължава да упорства за своята неразрешена за полети зона.

Трябват ли ѝ на Украйна самолети?

Независимо от понасяните тежки удари по летищата, украинските Военновъздушни сили резервират някаква степен на оперативна функционалност и явно разполагат с повече от едно годно летище, което не е развалено от бомбардировки. По данни на Пентагона, броят полети на украинските Военновъздушни сили е надалеч от капацитета им след загубите – оставащите към 50 украински самолета правят по 5-7 бойни полета на денонощие. Противовъздушната защита на Украйна също работи дейно, съдейки по броя известия за изумени във въздуха ракети, ориентирани към украински градове, както и по маркирания от някои военни анализатори „ сухопад” – загубата на значителен брой съветски самолети „ Сухой”, свалени от украинската Противовъздушна отбрана. При все това, в изискванията на намаляващ брой годни летища, управляващите в Киев упорстват за поддръжка не със системи за Противовъздушна отбрана, а точно със самолети. В началото на месеца се появи и известие от украинското армейско командване, че чакат да получат общо 70 самолета МиГ-29 и Су-25, предоставени им от България, Полша и Словакия.

Публикуваното в „ Туитър” известие на украинската войска нямаше по какъв начин да бъде взето насериозно, даже единствено тъй като мощно надценяваше опциите на България да даде оповестения брой самолети. Но представляваше още една поръчка, наред с президентските обръщения към представителите в НАТО и в Европейски Съюз, точно за подкрепяне на Украйна с изтребители. При това – от през днешния ден за на следващия ден.

Бойният аероплан не е самостоятелна единица. Успешното му потребление зависи от триадата летища-логистика-персонал. От първия детайл украинците имат останали прекомерно малко, а множеството самолети изискват и повече оперативно годни летища. Пребазирането на изтребители без опция за дозареждане във въздуха, на личен ход, с прекосяване над най-малко едно непознато въздушно пространство, или пък с различен тип превоз, е логистично предизвикателство единствено по себе си. Следващият проблем в тази посока би бил доставянето на нужното за интервенциите авиационно гориво – под обстрел, или най-малко в евентуално враждебна територия. И най-после – самолетите имат потребност освен от водачи, само че и от техници, от оператори по въоръжението, от механици на пускови елементи и на зареждащи машини, а също и от радиолокационни станции, които да обезпечават навигацията. При сериозния дефицит на аеродроми, застраховане и личен състав, набиран евентуално извънредно от резервисти, капацитетът на вероятно доставените МиГ-29 няма да бъде разпрострат – изключително при дейното противопоставяне на съветските ЗРК „ Бук” и С-300/С-400, а бавнолетящите „ танкоубийци” Су-25 елементарно биха станали плячка на съветските изтребители, против които са безсилни макар тежкото си въоръжение.

Полските военни летища в никакъв случай не са представлявали действително решение на казуса: главно тъй като потреблението им от украинските Военновъздушни сили би ги трансформирало в законна цел за съветски офанзиви. Дори без да се считат проблемите с отдалечеността на такива летища от театъра на бойните дейности, надали Полша, при цялата си поддръжка за Украйна, би желала да даде фиктивен мотив за ескалация на спора, въвличайки страните от НАТО във война, по силата на груповия контракт за защита. В такава обстановка, отговорът на Русия би бил извънредно противен за всички. А сегашният боен спор се нуждае от деескалация, не от наливане на бензин в огъня.

И до момента в който Полша и Съединени американски щати дипломатично си подмятат собствеността върху едни самолети и - най-малко на хартия, ту ги пребазират в Германия, ту ги връщат назад, украинският президент продължава да упорства за военна помощ във тип на изтребителна авиация. Напук на мнението на голям брой военни анализатори, които считат даването на зенитни системи със междинен и дребен обхват на деяние на украинската Противовъздушна отбрана за надалеч по-перспективен ход. И макар мнението на Пентагона, че поддръжката с изтребители е нецелесъобразна.

Защо Зеленски желае неизпълнимото?

Комедийният артист, определен за президент на Украйна, потвърди на дело, че взема рационални решения. Украинската осведомителна машина развърна необикновено добра информационна акция. Удари руснаците по най-болезнените места и ги победи на техен терен в тяхната пропагандна игра. Ръководството на Украйна явно съумява да възнамерява добре ходовете си на всички фронтове и не би позволило грешката да упорства мощно за неизпълнима, а евентуално и ненужна поддръжка, в случай че няма основателна причина.

Тази причина е допустимо да се крие в дълготрайните цели на пропагандата. Независимо от изхода на войната, както и от времетраенето на спора, украинският народ ще изтърпи тежки, доста тежки дни. В този смисъл, Зеленски се движи върху доста тъничък лед – невижданата до момента поддръжка за него ще бъде устойчива единствено до момента в който украинците заедно съумяват да изтърпят несгодите на войната. Тази поддръжка може да бъде обърната доста елементарно – единствено от едно непопулярно решение, единствено от една тежка загуба или при постигане на прага на търпимост на обществото. В момента украинците са сплотени, защитавайки земята си и водейки безусловно отечествена война. Но сплотеността им е мощно подвластна от търпимостта на популацията. А търпимостта има граница, която сигурно е много по-ниска границата на толерантност на политическото управление на страната. В последна сметка, продоволствията и електричеството ще бъдат налични по-дълго в държавния бункер, в сравнение с в окопите и на барикадите. Ето за какво е допустимо в дълготраен агитационен проект да се търси провинен – някой, комуто да трансферира отговорността при възможен крах или при привършване на силите у украинците. Някой, който да бъде апетитен с пръст и който да бъде употребен за избавяне на известността на Зеленски. Някой, за който се знае, че е отказал приемане в избран съюз по „ бърза писта”, или че е отказал интервенция и желаната поддръжка.

Заявката за ролята на провинен индиректно към този момент е дадена – в своя тирада украинският президент съобщи, че украинците не се опасяват от война с Русия, като че ли внушавайки подтекста „ за разлика от останалите”. Останалите, които не дават самолети. И които не вкарват неразрешена за полети зона. Които ще бъдат отговорните, в случай че ще и да изпращат влакове с оръжия, техника и филантропична помощ или дивизиони за противовъздушна защита.