Дори още преди съзнанието да разбере, че връзката не върви,

Дори още преди съзнанието да разбере, че връзката не върви, езикът издава недоволството и фрустрацията от нея.
Вече писахме по какъв начин проблемите във връзката се отразяват върху писмения език, което потвърждава, че хората стартират да се приготвят психически за раздялата доста по-рано, в сравнение с въобще осъзнават.
Сега ще опишем устните изречения, които „ бият алармата “, че сме нещастни в връзките си, без даже още да сме го осмислили.
Ако казвате или чувате следните неща на колегата си, имайте поради, че очевидно нещата не вървят напълно безпрепятствено. Или въобще.

„ Всичко е наред “
Да потвърждаваш, че нещата са наред би било напълно ненужно, в случай че в действителност бяха наред. Това е израз на проблеми във връзката, когато ни е боязън от директна борба. Вместо това избираме пасивно-агресивната връзка. Често тази фраза крие проблем, за който и двамата знаят, само че нямат вяра, че ще се позволи, по тази причина избират да не го разискват. Във всички случаи фразата е тревога, че потребностите на някоя от страните не са посрещнати.

„ Преувеличаваш “
Ако единият от сътрудниците споделя на другия, че преувеличава при дадена прочувствена обстановка, това може да издава съществено неодобрение от връзката. Вместо да одобри прочувственото положение на индивида и да му даде пространство да изрази възприятията си, демонстрирането, че реакцията му е „ пресилена “ е знак за неуважение или отмалялост от другия. Освен в случай че не е скрита форма на гаслайтинг или операция.

„ Постоянно искаш нещо от мен “
Изразяването на незадоволство, че сътрудникът има потребности във връзката, е знак, че не го зачитаме или най-малкото, че не желаем или не можем да му дадем това, от което той се нуждае.

„ Не устоявам повече “
Казваме това, когато в действителност ни е писнало от обещано държание или въобще от някого. Вероятно в главата си към този момент сме обмислили изхода и той е през вратата. Това е фраза-предупреждение, както и констатация какъв брой тежко ни е в действителност. Не бива да се подценява въобще.

„ Ти в действителност въобще не ме познаваш “
Семейните терапевти постоянно чуват тази констатация по време на сесиите си с двойки, които се усещат нещастни. Най-често това недоволство идва от страна на съпругите, които не се усещат чувани, виждани и забелязвани от страна на своите сътрудници. Когато някой се усеща като одобряван за даденост, той е податлив да каже тази фраза. Всъщност да не бъдеш забелязван и поддържан във връзката си е директен път към нещастието.

„ Постоянно чувам едно и също “
Хората, които се усещат нещастни в дадени връзки, са склонни да употребяват тази фраза-обвинение към другия, все едно той е казусът. Възможно е по този метод да се показва и извънредно досада, досада, перманентна загуба на интерес и като цяло издава, че връзката може би е на изкуствено дишане.

„ Ти си отговорен за всичко “
Прехвърлянето на виновността е метод да се избегне поемането на отговорност за личното държание. Този тип обвиняване е доста неприятен метод да се подходи при спор и демонстрира липса на прочувствено схващане и чувство за нюсансите. Изобщо потреблението на изрази като „ постоянно “ и „ в никакъв случай “ е знак за черно-бяло мислене. Също по този начин демонстрира какъв брой трагичен може да бъде индивидът във връзката. Вместо да изпитва благородни усеща към колегата си, той му преписва виновност, неглижирайки неговото мнение.

„ Е, хайде, не се е случило кой знае какво “
Казвайки това на колегата, който явно е обезпокоен по даден мотив, не го успокояваме, по-скоро минимализираме вредите от своето държание. Или издаваме, че ни е все едно какво сме създали и какви са следствията от действието за колегата.

„ Съжалявам, че те карам да се чувстваш по този начин “
Това е фраза-измъкване, която смъква възприятието за отговорност от плещите на произнасящия я. Също по този начин е опрощение, което не е тъкмо опрощение, тъй като издава възприятие за виновност и в това време съдържа пасивно-агресивно обвиняване.