Дори мъченическата кръв не може да изкупи греха на разкола“,

„ Дори мъченическата кръв не може да изкупи прегрешението на разкола “, сподели в изявление за „ Гласове “ богословът Алексей Стамболов. Според него дебатът към регистрацията на Българската православна старостилна черква и правосъдните решения са доста надалеч от това да отслабят позициите на Българската православна черква, само че пък е оказал помощ на православната общественост да осъзнае още по-добре полезността на църковното единение. Стамболов е на мнение, че въпреки старостилците да наподобяват малобройни, те имат огромни искания и търсят легитимация посредством връзки с непознати разцепнически структури, само че точно това извади нескрито фундаменталната истина, че каноничната Българска православна черква е единствената цялост на вярата у нас. В диалога той акцентира, че разколът е несравнимо по-голямо зло от всички външни провокации, че Църквата не трябва да разчита на държавна поддръжка, а на личната си духовна мощ, и че опазването на единството стои над всички разногласия за икуменизъм, „ сергианство “ и календарни промени. Или, както споделят самите гърци: „ Седи си на яйцата ” и не гледай много-много какво вършат другите, тъй като единството и вярата са по-важни от всевъзможни непознати съблазни.

– Едно решение на Софийския градски съд да откаже да спре регистрацията на Българската православна старостилна черква, както тя сама се назовава, още веднъж насочи вниманието към тази общественост. Затова се обръщаме към вас като специалист – човек с теоретичен интерес към историята, възникването и корените на старостилното придвижване. Първият ни въпрос е: не надценяваме ли заплахата, която тази общественост съставлява за каноничната Българска православна черква, защото наподобява много маргинална и малобройна?

- Наистина тази общественост е малобройна, само че за сметка на това има искания, че съставлява каноничната цялост на българското православие. И тук желая да ви прочета част от една архиерейска декларация, издадена от така наречен Синод на противостоящите – гръцки старостилци, – който е ръкоположил Фотий, т.е. Росен Сиромахов. Това става при започване на 1993 година, когато той е хиротонисан от епископи на няколко старостилни синода, преди всичко от Синода на противостоящите. Хиротонията е осъществена в централата на този синод – манастира „ Св. Киприан “ във Фили, до Атина. Участвали са и представители на Румънската старостилна православна черква.

След тази хиротония Синодът на противостоящите издава архиерейска декларация, оповестена на уеб страницата на Старостилната черква – Протокол № 175 от 14 юли (ст.ст.) 1993 година В нея се споделя, че ръкоположението на Фотий не значи взаимозависимост на българските православни християни по остарелия жанр и на Българската черква от Гръцката старостилна черква. Там има два параграфа – „ а “ и „ б “. Ще ви прочета целия параграф „ б “ с къс коментар.

Цитирам: „ Както е добре известно, Българската православна черква е автокефална и тези, които следват отеческия календар, съставляват въз основа на Свещеното Предание неприемащото нововъведения осъществяване на тази Поместна черква. Следователно нашият Свети Синод на противостоящите смята българските традиционалисти за Църква-сестра, с която поддържаме връзка във вярата и тайнствата без никакво административно послушание и взаимозависимост “ и така нататък

Тук е използвана думата πλήρωμα – „ цялост, осъществяване “. Тя значи всички членове на Църквата – на една поместна или на цялата Православна черква. Същата дума е употребена и в задамвонната молитва, която свещеникът споделя в края на всяка литургия: „ Запази изпълнението/пълнотата на Твоята черква “.

Т.е. старостилците считат себе си за „ цялост “, че неприелите календарната промяна съставляват пълнотата на автокефалната Българска православна черква.

Ще дам и различен образец. В недалечното минало един президентски консултант – Константин Тодоров, който по-късно стана свещеник Виктор при Фотий (сега покойник) – беше част от тази общественост. Той беше консултант по въпросите на сигурността на президента Петър Стоянов (1997–2001). Така че въпреки да наподобяват малобройни, старостилците имат огромни искания, а очевидно и връзки.

– Знае се, че блаженопочившият патриарх Максим е имал положително отношение и е дал негласна благословия старостилците да правят активността си, само че без да претендират за единственост и безпогрешност.

- Това е единствено досега на тяхното обособяване. Тогава бях възпитаник в Софийската духовна семинария и имах мои съученици старокалендарци, които ходеха в Княжевския манастир, при о. Сергий. Помня, че те посещаваха службите в семинарския храм, участваха в общите молебствия и най-малко до 1993-а година се причастяваха с нас. Така беше. Дълги години те съществуваха редом, без проблем за Българската православна черква – Българската патриаршия, нито за тяхната общественост. До момента, в който се появи Фотий. Тази поява изненада и значително старостилци в България.

Архимандрит Сергий беше тогава водачът на старостилците в Княжево, само че вместо него – един скрито постриган духовник, Росен Сиромахов (Фотий) – стана свещеник.

- Това е един от водоразделите?

- Да, това е началото на така наречен „ намерено служение “. Доколкото съм чувал, патриарх Максим е върнал антиминса на сестрите в старостилния манастир в Княжево, с цел да могат да правят свещенодействие, само че те не са споменавали разцепнически епископи, а най-вероятно или името на патриарх Максим, или „ всички православни епископи “ (без съответно име). Но сега, в който Фотий одобри скрито ръкоположение от очевидна разколническа конструкция, той към този момент се отъждестви с тях. И тогава към този момент не може да се приказва за приемливост, тъй като това е действително отказване на Църквата. Не може да си търпелив с отрицателите си, тъй като това значи да отречеш себе си.

– Вие споменахте за това ръкоположение в Атина. Бихте ли разказал малко за европейската история на това придвижване и след това за българската? Защо приема ръкоположение точно там? Каква е тази организация в Атина?

- Това са така наречен „ истинноправославни християни “ в Гърция, които през днешния ден наброяват над 10–15 старостилни синода. Някои от тях имат повече епископи, в сравнение с свещеници. Всички претендират, че показват пълнотата на Църквата, само че се предават на анатеми едни други и всички претендират да са изразители на църковната цялост.

Началото е календарната смяна в Гърция през 1924 година В първите 11 години те нямат епископи. А Църквата без свещеник не може да съществува – „ където е епископът, там е Църквата “.

Впрочем решението за въвеждане на новия календар през 1924 година е признато единомислещо от йерарсите на Гръцката православна черква, без гласове „ срещу “.

Чак през 1935 година трима митрополити афишират противоречие, като двама от тях – Герман Димитриадски и Хризостом Флорински – са подписали решението за въвеждането на новия календар през 1924 година и дори са взели участие в църковни каузи против старостилци. Един съветски откривател, Александър Слесарев, твърди, че повода Герман Димитриадски да поддържа старокалендарното придвижване е, че той бил втори по старшинство след Атинския архиепископ Хризостом (Пападопулос) и с този ход може би се надявал да сплоти към себе си недоволните от църковната политика на архиепископа. Т.е. битка за власт. Само двама от митрополитите го последват и след месец те ръкополагат четирима архимандрити за епископи и по този начин възвръщат „ епископството “ на старостилците. Това е 1935 година

След Втората международна война в „ Истинската православна черква “ от тях остават единствено трима – едни се разкайват, други почиват. До 1948 година няма нови хиротонии. Оттам насетне стартира разделяне. Едните – „ матеевци “, по името на Матей Карпатакис, заемат най-крайни позиции. Те считат всички новостилци за еретици и ги одобряват единствено с прекръщаване. Той еднолично ръкополага архимандрит за свещеник, след това двамата ръкополагат трети и последователно се уголемяват и основават така наречен „ матеевска подчиненост “.

Флоринците – почитатели на Хризостом Флорински – са по-умерени, само че остават без епископи, поради нежеланието на самия Хризостом да прави нови хиротонии и с това да задълбочава разделянето измежду православните. Въпреки че упрекват нас в нарушавания, те самите правят канонически нарушавания, даже си служат с машинация.

След години флоринците прибягват до помощ от Руската задгранична черква (РПЗЦ). Архимандрит Акакий Папас е ръкоположен скрито в Америка от двама епископи на РПЗЦ. Това е срещу каноните, съгласно които са нужни минимум трима архиереи (I всел. съб., прочие 4.; VII всел. събор, прочие 3). Освен това самият предстоятел на РПЗЦ тогава даже не е знаел за тази хиротония. Постфактум той – или секретарят му протопр. Георгий (Граббе) от негово име, не е напълно ясно – издава една декларация, с която признава хиротонията, само че тя си остава съмнителна.

Оттук идват и другите клонове: едни по-крайни, които не признават никакви тайнства на новостилците, други – по-умерени, които, въпреки да осъждат новия календар, от време на време търсят общение с публични църкви.

През 1948 година атонският дъртак Йосиф Исихаст и неговото приятелство, които са зилоти, след пост и молитва и признание – напущат разколническата конструкция и се връщат в каноничната Църква.

- Извън Гърция има ли разпространяване на старостилното придвижване? Споменахте това пътешестване до Съединени американски щати?

- Руската задгранична черква е старостилна, традиционалистка черква. През 1924 година техният предстоятел митр. Антоний (Храповицки) отхвърля на гръцките старостилци да им възвърне епископството. Казва, че смяната в календара не е добра, само че това не може да оправдае ерес. Тази Руска задгранична черква през 2007 година се възсъедини с църквата-майка Московската патриаршия. След това и там породиха разколи – дребна част несъгласни се отделиха, след това и те се разцепиха... Такива старостилци има и в Румъния, в Сърбия има, въпреки че формалната черква е по остарелия календар...

- Т.е. става въпрос въпреки всичко за малобройни общности...

- Да, относително малобройни са, само че по тази причина пък са с искания...

- Нека да отделим и внимание на самата промяна на календара. Сред главните причини на съперници му е, че е натрапен от Вселенския патриарх Мелетий Метаксас, за който е обществена загадка, че е масон, и по тази линия взема решение да направи смяната. Има ли истина в това?

- По мнението на авторитетния откривател на старокалендарния ерес, блаженопочившия Атински архиепископ Христодул, обвиняванията в масонство против Константинополския патриарх Мелетий (Метаксакис) са изцяло голословни и съставляват директна клюка от страна на старокалендарните разколници. Освен това биографът на Мелетий, йеромонах Софроний (Михайлидис), който особено е изследвал този въпрос, също е уверен, че всички обвинявания в принадлежност към масонството на този предстоятел са лишени от съображение. Тази позиция се удостоверява красноречиво и от историческите обстоятелства. Така, на 25 юни 1934 година Мелетий (Метаксакис) в битността му на Александрийски патриарх издава декрет, съгласно който всички клирици, членуващи в масонски ложи, подлежат на незабавна възбрана за свещенослужение (аргос) и налагане на епитимия. Освен това едно персонално писмо на Александрийския патриарх Мелетий (Метаксакис) до Атинския архиепископ Хризостом (Пападопулос) от 25 май 1935 година съдържа остра рецензия на масонството като модерно религиозно подвеждане.

– Какви са неговите претекстове да изиска промяна на църковния календар тогава?

- Според цитирания съветски откривател Слесарев, Мелетий Метаксакис е бил доста лоялен на гръцката „ Велика концепция “ – мегали концепцията, т.е. обединяването на елинизма с център Константинопол. След Първата международна война Гърция излиза като победител, а Османската империя – като победена страна. Има даже окупация на Истанбул от Антантата. Тази обстановка дава огромни очаквания на Гърция, че може да си върне Константинопол и Мала Азия.

В този подтекст всички дейности на Мелетий Метаксакис са подчинени на тази концепция. Например, той признава ръкоположенията на Англиканската черква и по този начин си навлича гнева на Католическата черква. С тези дейности той се пробва да предразположи англичаните към гръцката идея. Т.е. дейностите на Мелетий, в това число и календарната промяна, са по-скоро стимулирани политически, от идеята на мегали концепцията, в сравнение с от нещо друго.

– Приемайки тези причини, въпреки всичко става дума за решение на църковен въпрос с геополитическа мотивация. Има и отзиви, че календарът е икона на времето и негова смяна не е незначителен въпрос?

- Не знам тъкмо какво се имат поради страостилците, когато споделят, че „ календарът е икона на времето “. Чувал съм техен мотив, че земната и небесната Църква честват дружно Рождество Христово, да вземем за пример, по остарелия календар. И в случай че ние честваме на друга дата, нарушаваме единството сред земна и небесна Църква. Но ние знаем, че на Небето няма време, както няма дистанции, въобще няма познатите ни на земята физически величини. Където няма слънце и луна, по какъв начин да има време? Това ми припомня на една протестантска фракция – адвентистите от седмия ден (съботяните)… Впрочем старокалендарците в доста връзки по своето мислене наподобяват на протестантите и по тази причина като тях непрестанно се роят на взаимоизключващи се групировки. Та адвентистите приказват, че даже и в Рая, на небето, християните ще честват съботата. Струва ми се, че този мотив на старокалендарците няма по какъв начин да бъде признат.

– Споменахте, че старостилните общности непрекъснато се роят, сходно на протестантските секти. Как се оправдават за тези перманентни разколи?

– Те се базират на погрешен превод и погрешно схващане на 15-то предписание на Двукратния събор в Константинопол от 861 година Те споделят, че е разрешено да се отделиш от предстоятеля си, даже още преди съборно наказание, в случай че той проповядва разкол. Но по този начин можеш да обвиниш всеки във всичко, което на теб ти се коства разкол, и по този начин да оправдаеш своето обособяване. Отново еретически нрав. Чул си нещо, което не ти харесва, решаваш, че епископът ти е разколник и основаваш нова черква. Проблемът е, че в българския превод на това предписание в „ Правила на св. Православна черква “ думата „ разкол “ не е членувана. Причината е, че в славянския и съветския, откъдето е изработен този превод, липсва определителен член. В истинския гръцки текст обаче е: „ τὴν αἵρεσιν “ – „ ереста, тази разкол “. Коя е „ тази разкол “? По-горе в самото предписание се приказва, че това е разкол, към този момент наказана от съборите и от отците.

Следователно правилото не дава на всеки обособен човек или духовник право самичък да взема решение кое е разкол и да се отделя от Църквата. То касае само към този момент наказани ереси – като арианство, монофизитство, иконоборство и други
Ако един свещеник проповядва такава към този момент наказана разкол, тогава вярващите могат да пресечен общение с него, преди съборното решение. Но не и за всяко нещо, което някой персонално счита за разкол. Виждате до каква степен са стигнали старокалендарците с техните 15–20 синода и взаимни обвинявания в ереси.

– Това, което казвате, е доста значимо и за актуалните църковни разногласия. Бихте ли разказали повече за това предписание от Двукратния събор?

- Историческият подтекст на този събор е доста значим. Практиката да се взимат нещата отвън техния подтекст е затвърдена сектантска процедура. Той е призован поради спора сред патриарсите Фотий и Игнатий в Константинопол, които по два пъти ръководят катедрата, взаимно се осъждат и техните почитатели взаимно се отлъчвали. Затова разпоредбите са ориентирани точно към запазване на църковния мир и превъзмогване на това разделяне.

В 15-то предписание категорично се споделя: „ Презвитер, свещеник или митрополит, в случай че се осмели да прекъсне общението със своя патриарх и не загатва името му на Божествени служби, а преди съборно решение и окончателното му наказание, създаде ерес – да бъде напълно изключен от свещенството, в случай че се потвърди тази беззаконна постъпка... “ Това приказва всичко друго, само че не и опрощение за ерес.

Следователно правилото е по-скоро предизвестие против разкола, а не съображение за ерес. Старостилците го поясняват изопачено.

– Ако през днешния ден това предписание се ползва, може би връзките в Църквата щяха да са други. Например през днешния ден едни упрекват Московската патриаршия и патриарх Кирил в разкол поради колаборацията със светската власт и приказват за „ сергианство “. Други виждат в лицето на Вселенския патриарх Вартоломей проводник на ереста на икуменизма...

- Сергианството значи конформизъм – пригаждане към атеистичната власт по времето на митрополит Сергий (по-късно патриарх на Руската църква). Но дано да забележим старостилния свещеник Фотий. Какво прави той?

През 1988 година, в самия завършек на тоталитарната власт в България, той става скришен духовник и скришен духовник. Въпросът е: за какво скришен? Защо не е свидетелствал за вярата си намерено? Той е ходил в Семинарията и след това в Софийския университет, Класическа лингвистика, облечен като мирянин.

Фотий е живял като мирянин, а в това време упреква митрополит Сергий, който в никакъв случай не е криел вярата си и е бил на прицел на болшевиките на Сталин. Единият се е уплашил от гонения и с цел да не си вгорчи живота, да не си основава непотребни проблеми с властта, избира тази анонимност. Когато той самият не съумява да отстоява вярата си намерено, упреква тези, които са се огънали пред палачите на Сталин? Гърците имат подобен израз – „ Седи си на яйцата! “ (Κάτσε στ’ αβγά σου) и много-много не се занимавай с другите. Защото твоите каузи какво приказват?

– А какво ще кажете за икуменизма?

- Икуменизмът е доста разтегливо разбиране. Не може с лека ръка да се сипят обвинявания в икуменизъм и разкол. Трябва да се види кое тъкмо в него като доктрина и процедура е недопустимо. Полезно е да забележим решението на Архиерейския събор на Руската православна задгранична черква от 1983 година – то е доста съответно. Там се споделя:

„ На тези, които атакуват Христовата Църква и учат, че тя се е разделила на клонове, различаващи се по обучение и живот, и на тези, които настояват, че Църквата не съществува като забележима, само че от разклоненията, разколите и иноверията тя следва да се съедини в едно тяло; и на тези, които не разграничават същинското свещенство и тайнства на Църквата от еретическите, само че учат, че Кръщението и Евхаристията на еретиците са задоволителни за тяхното спасение; и на тези, които имат общение с тях или ги подкрепят, или пазят тяхната нова разкол на икуменизма, представяйки я като израз на братска обич и път за единство на разграничените християни – анатема да бъде. “

Т.е. имаме наказание на съответни заблуди: че Църквата е разграничена на „ клони “ – католици, протестанти, православни са клони на едно дърво, че еретическите тайнства са плодородни и че общението с тях е възможно. Това е недопустимо за православието.

Но когато един предстоятел се среща с папата и приказва едно, а пред Света гора приказва друго, това е по-скоро „ двуезичие “, криворазбрана дипломатичност или престореност, а не разкол. Дефиницията за разкол е: „ умишлено, очевидно и настойчиво отказване на църковното обучение “.

Истинските еретици са тези, които са проповядвали лъжеучение, били са изправяни пред събор и им се е давала опция да се разкаят. Едва когато обществено заявявали своето лъжеучение и не се покайвали за него – бивали осъждани.

– Вие поставяте мощен акцент върху единството на Църквата. Защо съгласно вас е толкоз значимо то да бъде поддържано, без значение от полемиките и даже раздорите по сложни тематики на актуалното Православие?

- Думите, че единството е по-важно от всичко, не са мои, а на светите отци, които са споделили, че даже мъченическата кръв не може да измие прегрешението на разкола. Затова починалите страдалчески разколници в никакъв случай не са приети за мъченици – както в античност, по този начин и в по-ново време. Загинал е за Христос, изповядал е вярата си до дъно, само че Вселенското православие не го признава за страдалец на вярата. И във времето на обновленския ерес в Русия е имало такива случаи – хора, потърпевши от Сталиновите репресии, само че тъй като са били в ерес, Църквата не ги признава за мъченици, тъй като са се отделили, без значение че са били в лагери, даже убити.

Разколът е ужасно нещо. Затова поддържането на единството е по-важно от всичко друго. Пак да се върнем на старостилците – вижте какъв брой доста са се раздробили – синоди, църкви...

- Това е доста забавно, тъй като нормалната поръчка на старостилците е строго консервативна...

- Техните искания са витрина. На уеб страницата им може да видите решения за отлъчвания на техни клирици – решения, които нямат нищо общо с християнската добродетелност. Изнудване за парцели, побой на послушници в манастири...

– Може би това би било проблем за Българската православна черква, в случай че бъде позволена правосъдна регистрация на това придвижване?

- Според мен не би трябвало да се вторачваме в тази регистрация. И изобщо, Църквата не би трябвало да зависи от страната. Не би трябвало да разчитаме на държавна помощ, дотации и така нататък Църквата е Църква, страната е страна. Христос е споделил: „ Отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу. “

Не споделям, че живеем в антихристиянски свят или в антихристиянска страна. Но страната си преследва своите цели, а Църквата – своите. Понякога те съответстват, различен път се разминават. Ако Църквата се осланя прекомерно на страната, а тя рухне – какво става? В Гърция страната призна хомосексуалните бракове, да вземем за пример, а там Църквата е държавно субсидирана, макар че това не е тъкмо дотация, а отплата за големите парцели, които Гръцката черква е предоставила на страната при започване на ХХ век – след Малоазийската злополука и размяната на популацията, за оземляване на бежанците. Много манастири, в това число на Света гора, непринудено са се отказали от по-голямата част от парцелите си. В подмяна страната поема издръжката на духовенството.

Така или другояче, Църквата не би трябвало да разчита на държавна помощ. Това е неточност. И капан.

– Може ли да се каже, че целият този спор към регистрацията на старостилната общественост въпреки всичко донесе и изгода? Казаха се неща, които нямаше да се кажат, в това число и тези, които вие разказахте.

- Да, това е положителното в злото. Във всяко зло има и зрънце положително. Както споделя св. деятел Павел: „ Трябва да има и разделения сред вас, с цел да изпъкнат всред вас достойните. “ Това е едно пресяване – да се види кой е кой, да изпъкне истината.

– Последен въпрос. Казахте, че Църквата не би трябвало да се осланя на страната. Това отнася ли се до полемиката за въвеждането на предмет в учебно заведение – „ Религия и добродетели “ или „ Религия и нравственос “?

- Аз съм родител на двама възпитаници. И като родител, и като православен християнин, поздравявам тази концепция. Но отново споделям – Църквата не би трябвало да разчита на това, което ще се случи отвън нея. Нещата не стартират с учебното заведение. Да, може да помогне един подобен урок, въпреки че размит в цялата тази дарвинистка визия за света, не знам какъв отзив ще има. Много е значимо кой и по какъв начин ще предава този предмет, да не става той за мотив за насмешка с вярата. Не бива да забравяме, че по време на революцията в Русия през 1917-18 година същите хора, които оскверняваха и разрушаваха храмовете и изтезаваха духовенството, като деца са учили „ Закон Божий “ в учебните заведения. Сред тях е имало и деца на свещници, и семинаристи, в това число самият Сталин.

Така че самият предмет е нещо положително, само че най-важното е възпитанието в фамилията и живата връзка с Църквата. Не можем да разчитаме единствено на учебното заведение.

– Много ви благодаря.

- И аз благодаря.