Дори кракът ни да не стъпва в църква през останалата

Дори кракът ни да не стъпва в черква през останалата част от годината, по Коледа и Великден внезапно се трансформираме в ревностни християни. Стриктно съблюдаваме поста, палим свещи, целуваме икони с страхопочитание, шептим молебствия и вършим богоугодни каузи два пъти в годината. В тези светли моменти миряните като че ли се настройват на религиозна периодичност, с цел да създадат по-добро усещане на Всевишния. Макар множеството да бъркат християнството с всевъзможни окултни феномени, като се кръстят и чукат на дърво по едно и също време. 

Национална анкета неотдавна сподели, че над 60 на 100 от българите имат вяра в Бог. Под тепетата пък напряко счупихме върха по богобоязливост. Според анкета на marica.bg пловдивчани са по-големи християни от Папата. Цели 83% от съгражданите ни се уповават на Господ. Почти всеки трети е уверен, че Той управлява живота ни, а 45 на 100 считат, че без религия човек губи душата си. Макар да е мъгляво разбиране за близо 10 на 100 от далите отговор в анкетата, божественото въпреки всичко участва в живота им - под формата на всемогъща висша сила или с антенки на зелено дребосъче.

Интересен е фактът, че на фона на големия брой богопослушни пловдивчани, процентът на тези, които считат, че животът им зависи от тях самите, а не от Всевишния, е напълно нищожен. Още по-малко са твърдите атеисти - 4,2%. Според тях Бог е небивалица на богатите, с цел да държат бедните в послушание. Или казано по марксистки - че религията е опиат за народа.    

Други 7 на 100, по-умерени скептици, дават отговор, че не имат вяра във Всевишния, само че съблюдават религиозните традиции поради традицията.

Но защото не всеки ден е Великден, след Страстната седмица множеството от нас се завръщат към естествените си пристрастености, които - за положително или за неприятно, нямат нищо общо със страданието Христово.