Самият той, Дейвид Дънинг, за ефекта Дънинг-Крюгер!
Дори и в никакъв случай да не сте чували за психолозите Дейвид Дънинг и Джъстин Крюгер от Университета в Корнел, има огромна евентуално да сте осведомени с концепцията, която те развиват. Става въпрос за така наречен резултат на Дънинг-Крюгер, който разказва склонността на не изключително интелигентните хора да надценяват своите знания и качества, както и непрекъснатото подозрение и съмнение, което изтезава най-знаещите и можещи измежду нас.
Ако би трябвало да го кажем по-простичко: глупавите хора имат прекомерно ниски интелектуални качества, с цел да проумеят личната си непросветеност и незначителност, вярвайки вместо това в правотата на своите дейности и позиции. Те просто си мислят, че са страхотни, и няма нещо, което да ги убеди в противоположното.
Този резултат разказва толкоз добре държанието на някои от най-дразнещите хора, които познаваме, че се е трансформирал в повсеместната метафорае за идиотизма, с който всички се сблъскваме в нашето всекидневие.
В скорошно изявление за американският уебсайт Vox самият Дейвид Дънинг обаче изяснява, че дефинираното от него и Джъстин Крюгер разбиране не е просто един комфортен етикет за обозначаването на досадния сътрудник в офиса или политика, който ненавиждате.
Според него резултатът на Дънинг-Крюгер ни демонстрира разнообразни тактики, които може да използваме, с цел да не изглеждаме глупави и да бъдем по-наясно със личната си нелепост.
Доверявайте се повече на другите
Най-важният урок от работата на Дънинг и Крюгер не е този, че глупавите хора са неспособни да оценят личната си подготвеност, а обстоятелството, че всички ние се оправяме извънредно с оценяването на личните си умения, качества и знания.
„ Ефектът на Дънинг-Крюгер е феномен, който рано или късно визира всички ни. Някои от нас показват незнанието си по величествен метод с гръмки изявления и впечатляващи със своята безсмислица дейности. Другите не са толкоз изразителни, което значи, че постоянно се измъкват от неуместните обстановки като просто си мълчат. Незнанието на мащаба на личното ни незнание обаче е особено за всички ни. Това е част от човешката природа “, изяснява Дънинг.
Всеки един от нас може да стане жертва на личната си нелепост и самонадеяност. Един от най-хубавите способи да се предпазите от естествената си податливост към надценяване или подценяване на личните си качествата е като разчитате повече на непознатата преценка. В последна сметка, вероятността групата да бърка е по-малка от тази обособеният субект да има неправилно мнение.
„ Много от проблемите, в които се забъркваме, произтичат от това, че се стараем да вършим всичко сами – да разчитаме единствено на себе си. Когато се консултираме с други хора, ние постоянно нови неща и получаваме разнообразни гледни точки, които могат да ни бъдат от голяма полза‘, споделя Дънинг.
Представете си най-лошият вероятен сюжети
Оптимизмът има своето място в живота, само че не и в случаите, когато желаете да вземете едно в действителност разумно, добре премислено и интелигентно решение. В тези моменти скептицизмът и отрицателните мисли могат да ви бъдат надалеч по-полезни, или най-малко това настояват психолозите.
„ Когато сте изправени пред значимо решение, би трябвало да си зададете въпроса: „ Къде може да греша? “. Трябва да се запитате какво може да попречи на проекта ви и по какъв начин той може да приключи с порвал. Премислете нещата деликатно, тъй като това в действителност има значение “, споделя Дънинг.
Фокусирайте се върху вероятностите и забравете за безспорните стойности
Искате да подобрите способността си да предсказвате бъдещето и да се научите да вземате по-добри решения в сегашното? Тогава би трябвало да се откажете от метода на „ черно-белия ” метод на мислене, в които отговорът може да бъде единствено да или не. Вместо това пробвайте да мислите за вероятности. Не мислите „ Дали X или Y ще се случи? “, а „ Какви са възможностите X или Y да се случи, 10, 50, 80 %? “.
За този съвет Дънинг цитира работата на психолога от Пенсилванския университет Филип Тетлок, който открива, че „ хората, които гледат на нещата през призмата на вероятностите, са доста по-добри в предсказването на бъдещето и предвиждането на международните събития, в сравнение с хората, които работят с безспорни стойности.
Разграничете персоналното си мнение от обстоятелствата
Помня по какъв начин в учебно заведение ни караха да вършим извършения по разграничение на обстоятелствата от персоналното мнение, споделя Дънинг. Когато казвате „ Тази картина е красива “, вие изразявате мнение, а когато казвате „ Барак Обама е роден в Съединени американски щати “, приказваме за факт. Според Дънинг през днешния ден от ден на ден хора не помнят за тънката, само че основна разлика сред двете. Ако желаете да станете малко по-умни, би трябвало да си непрекъснато да си припомняте, че има неща, които не могат да бъдат въпрос на персонални тълкования.
„ Разбира се, че ще получим разнообразни отговори, в случай че попитаме демократите и републиканците за посоката, в която съгласно тях би трябвало да бъде ориентирана американската политика. Те имат разнообразни цели и хрумвания за това по какъв начин страната би трябвало да бъде ръководена. Проблемът е в това, че те имат и разнообразни показа за действителното положение на страната. Те ще дадат разнообразни отговори на въпросите „ Как се показва стопанската система на страната “ и „ Паднаха или се покачиха борсовите показатели “, споделя Дънинг.
„ Но това са въпроси, които опират до безусловни обстоятелства. Тук не може да става дума за персонално мнение. Единственото нещо, което може да извършите, е да потърсите данните и да ги отразите “, добавя той.
Свикнете с фразата „ Не знам “
Живеем в епохата на интернет търсачки като Гугъл, които вършат намирането на обстоятелствата, от които се интересуваме, по-лесно от по всяко време било. Трудната част не е в самият развой на търсене, а в човешката логика на психиката. Преди да потърсите избрана информация, първо би трябвало да признаете на себе си, че не я знаете или че сте имали неправилна визия. Това изисква интелектуално примирение, което доста хора не са подготвени да си разрешат.
„ Хората сякаш се опасяват да споделят „ не знам “. Това е едно нещо, което в никакъв случай не сме можели да променим в човешкото схващане “, признава Дънинг.
Макар че логиката на психиката не е разкрила метод да накара хората да бъдат по-смирени в интелектуално естество, всеки един от нас има опцията да си припомня за границите на нашето знание. Не гледайте на незнанието като на минус, от който да се срамувате, и не се опасявайте да си признаете, че не знаете нещо. Това е единствения метод да се учите и да станете по-умни.
………..
Джесика Стилман за Inc.com
Ако би трябвало да го кажем по-простичко: глупавите хора имат прекомерно ниски интелектуални качества, с цел да проумеят личната си непросветеност и незначителност, вярвайки вместо това в правотата на своите дейности и позиции. Те просто си мислят, че са страхотни, и няма нещо, което да ги убеди в противоположното.
Този резултат разказва толкоз добре държанието на някои от най-дразнещите хора, които познаваме, че се е трансформирал в повсеместната метафорае за идиотизма, с който всички се сблъскваме в нашето всекидневие.
В скорошно изявление за американският уебсайт Vox самият Дейвид Дънинг обаче изяснява, че дефинираното от него и Джъстин Крюгер разбиране не е просто един комфортен етикет за обозначаването на досадния сътрудник в офиса или политика, който ненавиждате.
Според него резултатът на Дънинг-Крюгер ни демонстрира разнообразни тактики, които може да използваме, с цел да не изглеждаме глупави и да бъдем по-наясно със личната си нелепост.
Доверявайте се повече на другите
Най-важният урок от работата на Дънинг и Крюгер не е този, че глупавите хора са неспособни да оценят личната си подготвеност, а обстоятелството, че всички ние се оправяме извънредно с оценяването на личните си умения, качества и знания.
„ Ефектът на Дънинг-Крюгер е феномен, който рано или късно визира всички ни. Някои от нас показват незнанието си по величествен метод с гръмки изявления и впечатляващи със своята безсмислица дейности. Другите не са толкоз изразителни, което значи, че постоянно се измъкват от неуместните обстановки като просто си мълчат. Незнанието на мащаба на личното ни незнание обаче е особено за всички ни. Това е част от човешката природа “, изяснява Дънинг.
Всеки един от нас може да стане жертва на личната си нелепост и самонадеяност. Един от най-хубавите способи да се предпазите от естествената си податливост към надценяване или подценяване на личните си качествата е като разчитате повече на непознатата преценка. В последна сметка, вероятността групата да бърка е по-малка от тази обособеният субект да има неправилно мнение.
„ Много от проблемите, в които се забъркваме, произтичат от това, че се стараем да вършим всичко сами – да разчитаме единствено на себе си. Когато се консултираме с други хора, ние постоянно нови неща и получаваме разнообразни гледни точки, които могат да ни бъдат от голяма полза‘, споделя Дънинг.
Представете си най-лошият вероятен сюжети
Оптимизмът има своето място в живота, само че не и в случаите, когато желаете да вземете едно в действителност разумно, добре премислено и интелигентно решение. В тези моменти скептицизмът и отрицателните мисли могат да ви бъдат надалеч по-полезни, или най-малко това настояват психолозите.
„ Когато сте изправени пред значимо решение, би трябвало да си зададете въпроса: „ Къде може да греша? “. Трябва да се запитате какво може да попречи на проекта ви и по какъв начин той може да приключи с порвал. Премислете нещата деликатно, тъй като това в действителност има значение “, споделя Дънинг.
Фокусирайте се върху вероятностите и забравете за безспорните стойности
Искате да подобрите способността си да предсказвате бъдещето и да се научите да вземате по-добри решения в сегашното? Тогава би трябвало да се откажете от метода на „ черно-белия ” метод на мислене, в които отговорът може да бъде единствено да или не. Вместо това пробвайте да мислите за вероятности. Не мислите „ Дали X или Y ще се случи? “, а „ Какви са възможностите X или Y да се случи, 10, 50, 80 %? “.
За този съвет Дънинг цитира работата на психолога от Пенсилванския университет Филип Тетлок, който открива, че „ хората, които гледат на нещата през призмата на вероятностите, са доста по-добри в предсказването на бъдещето и предвиждането на международните събития, в сравнение с хората, които работят с безспорни стойности.
Разграничете персоналното си мнение от обстоятелствата
Помня по какъв начин в учебно заведение ни караха да вършим извършения по разграничение на обстоятелствата от персоналното мнение, споделя Дънинг. Когато казвате „ Тази картина е красива “, вие изразявате мнение, а когато казвате „ Барак Обама е роден в Съединени американски щати “, приказваме за факт. Според Дънинг през днешния ден от ден на ден хора не помнят за тънката, само че основна разлика сред двете. Ако желаете да станете малко по-умни, би трябвало да си непрекъснато да си припомняте, че има неща, които не могат да бъдат въпрос на персонални тълкования.
„ Разбира се, че ще получим разнообразни отговори, в случай че попитаме демократите и републиканците за посоката, в която съгласно тях би трябвало да бъде ориентирана американската политика. Те имат разнообразни цели и хрумвания за това по какъв начин страната би трябвало да бъде ръководена. Проблемът е в това, че те имат и разнообразни показа за действителното положение на страната. Те ще дадат разнообразни отговори на въпросите „ Как се показва стопанската система на страната “ и „ Паднаха или се покачиха борсовите показатели “, споделя Дънинг.
„ Но това са въпроси, които опират до безусловни обстоятелства. Тук не може да става дума за персонално мнение. Единственото нещо, което може да извършите, е да потърсите данните и да ги отразите “, добавя той.
Свикнете с фразата „ Не знам “
Живеем в епохата на интернет търсачки като Гугъл, които вършат намирането на обстоятелствата, от които се интересуваме, по-лесно от по всяко време било. Трудната част не е в самият развой на търсене, а в човешката логика на психиката. Преди да потърсите избрана информация, първо би трябвало да признаете на себе си, че не я знаете или че сте имали неправилна визия. Това изисква интелектуално примирение, което доста хора не са подготвени да си разрешат.
„ Хората сякаш се опасяват да споделят „ не знам “. Това е едно нещо, което в никакъв случай не сме можели да променим в човешкото схващане “, признава Дънинг.
Макар че логиката на психиката не е разкрила метод да накара хората да бъдат по-смирени в интелектуално естество, всеки един от нас има опцията да си припомня за границите на нашето знание. Не гледайте на незнанието като на минус, от който да се срамувате, и не се опасявайте да си признаете, че не знаете нещо. Това е единствения метод да се учите и да станете по-умни.
………..
Джесика Стилман за Inc.com
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ