The Guardian: Кога ще има ваксина за коронавируса?
Дори и най-ефективните драконови ограничения за битка с разпространенито на ковид в най-хубавия случай могат единствено да го забавят. Световната здравна организация (СЗО) разгласи COVID-19 за пандемия и всички погледи се насочиха към разработките за ваксина, тъй като единствено тя може да предотврати нови болести дейно. Но по кое време ще бъде подготвена тя? На този въпрос дават отговор от английското издание The Guardian. Ето какво написа там, в превод на " Фокус ".
" Общо 35 компании и университетски институции се състезават да разработят такава, а най-малко четири от тях към този момент имат сполучливо тествани на животни ваксини. Една от тях - Moderna - към този момент организира и проби върху хора.
Това се случи толкоз бързо значително с помощта на китайските старания да проучат генетичният материал на SARS-COV-2 - вируса който предизвиква COVID-19. Китай показа със света генетичния код на вируса през януари, което разреши на доста учени да стартират да го излседват и разкрият по какъв начин той влиза в тялото на индивида и по какъв начин ни разболява.
Но има и друга причина за бързото равитие на имунизацията. Въпреки че никой не можеше да допусна, че следващта пандемия ще бъде породена точно от ковид - грипа по принцип е считан за една от най-проблемните епидемии по света. Затова ваксинолозите постоянно създават " прототипни " патогени.
" Скоростта с която създаваме (тези кандидати) оказва помощ доста на това да разберем по какъв начин да създадем ваксини за други коронавируси ", съобщи Ричард Хатчет, общоприет шеф на основаната в Осло неправителствена организация Коалиция за епидемиологична подготовка и нововъведения (КЕПИ).
Коронавирусите провокираха и две епидемии по-рано - острия респираторен синдром (SARS) в Китай от 2002-2003 година и респираторния синдром от Близкия изток (МERS), зародил в Саудитска Арабия през 2012 година И в двата случая работата по имунизациите беше прекъсната, откакто епидемиите отшумяха. Една от фирмите разработчици, Novavax, основана в Съединени американски щати, употребява тези ваксини за новия вирус и към този момент разполага с няколко претендента за ваксина, които се чака да бъдат тествани върху хора тази пролет. Междувременно компанията Moderna употребява предходната си работа по MERS с цел да форсира създаването на ваксина за COVID-19.
Генетичният материал на SARS-COV-2 е към 80 до 90% подобен с този на SARS - откъдето идва и името. И двата вируса съдържат линия от рибонуклеинова киселина в сферична протеинова капсула, покрита с израстъци (които дават на вируса тип на корона). Тези израстъци се закачат по рецепторите на повърхността на клетките в човешките дробове и разрешават на вируса да превземе тази клетка. След като това се случи вирусът завладява и репродуктивните механизми на клетата и по този начин се развъжда, преди да излезе от нея, като в процеса я убива.
Всички вакксини работят на същия базов принцип. Те съставляват част или целия патоген, която се дава на човешката имунна система, най-често в дребна доза посредством инжекция. По този метод имунната система основава антитела против патогена.
Традиционно имунизацията се прави като се употребяват живи и слаби форми на даден вирус, постоянно отслабени от химикали или топлота. Тези способи имат своите странични резултати. В живата си форма вируса постоянно може да еволюира и да възвърне силите си, като по този начин да разболее реципиента. От друга страна когато се употребяват деактивирани вируси са нужни няколко или повторни ваксини.
Клиничните проби, извънредно значима и нужна за регулаторно утвърждение част от създаването на всяка ваксина, най-често се организират в три етапи. Първата включва няколко десетки здрави доброволци, на които имунизацията да бъде тествана за странични резултати. Втората част включва 100 или повече хора, най-често от най-засегнатите от болестта елементи на света и там се наблюдава какъв брой е ефикасна имунизацията. В третата фаза се организират същите проби, този път при хиляди доброволци. Но доста от имунизациите се провалят в тези проби и биват отхвърляни.
Има положителни аргументи за това. Те или се оказват незадоволително сигурни или пък неефективни, от време на време и двете. Сортирането на подобаващите претенденти е доста значимо, поради което с клиничните проби не може да се избързва или да се пропущат.
Одобрението от регулаторите в съответната страна може да бъде ускорено, в случай че те са одобрявали и преди сходни артикули. Годишната ваксина за грип да вземем за пример.
От друга страна SARS-COV-2 е нов патоген при хората и доста от технологиите, които се употребяват при създаването на ваксина за него не са били изпитвани до този миг. Затова претендентите за ваксина за COVID-19 би трябвало да бъдат третирани друго.
След като имунизацията против Covid-19 бъде утвърдена, тя ще бъде изправена пред нов набор от провокации.
„ Получаването на ваксина, за която да е потвърдено че е безвредна и ефикасна при хората, е в най-хубавия случай към една трета от пътя към световна стратегия за имунизация “, споделя специалистът по опазването на здравето Джонатан Куик от университета Дюк в Северна Каролина.
„ Вирусната биология и технологиите за ваксини могат да бъдат ограничаващи фактори, само че политиката и стопанската система са доста по-възможни аргументи за закъснение на имунизациите “.
Проблемът е, че би трябвало да се подсигурява, че имунизацията ще стигне до всички, които се нуждаят от нея. Това е предизвикателство даже единствено за съответни страни, макар че някои от тях имат създадени проекти за това. При сюжет на пандемия от грип да вземем за пример Обединеното кралство ще даде приоритет на имунизирането на служащите в опазването на здравето и обществените грижи, дружно с тези, за които се смята, че са в риск - в това число деца и бременни дами - с общата цел да се поддържа ниска степен на заболеваемост и смъртни случаи доколкото е допустимо.
Но в условия на пандемия страните също по този начин се конкурират между тях за достъп до медикаменти.
Тъй като пандемиите засягат най-силно тези страни, които имат по-крехки и едва финансирани системи за опазване на здравето, съществува дисбаланс сред потребността от ваксина и покупателната дарба. По време на грипната пандемия от H1N1 през 2009 година да вземем за пример доставките на имунизациите бяха обрани от страни, които могат да си ги разрешат и по този начин те постоянно не доближиха до по-бедните страни. Но бихме могли да си представим и сюжет, при който, да речем, Индия - главен снабдител на ваксини за останалия свят - не без съображение взема решение да употребява производството си, с цел да отбрани първо личното си население от 1,3 милиарда души, преди да стартира експорт.
Все още остава да чакаме и да забележим какво ще се случи. Разработването на ваксина може да избави доста животи, изключително в случай че вирусът стане ендемичен и стартира да се появява още веднъж всяка зима - като грипа. Но до тогава най-хубавата ни опция е да съблюдаваме карантинните ограничения и да си мием ръцете, тъй като ваксина ще има в най-хубавия случай след година, както съобщи основният теоретичен консултант на английското държавно управление. Дотогава - мийте си ръцете. "
Всичко за ковид СЛЕДЕТЕ ТУК.
" Общо 35 компании и университетски институции се състезават да разработят такава, а най-малко четири от тях към този момент имат сполучливо тествани на животни ваксини. Една от тях - Moderna - към този момент организира и проби върху хора.
Това се случи толкоз бързо значително с помощта на китайските старания да проучат генетичният материал на SARS-COV-2 - вируса който предизвиква COVID-19. Китай показа със света генетичния код на вируса през януари, което разреши на доста учени да стартират да го излседват и разкрият по какъв начин той влиза в тялото на индивида и по какъв начин ни разболява.
Но има и друга причина за бързото равитие на имунизацията. Въпреки че никой не можеше да допусна, че следващта пандемия ще бъде породена точно от ковид - грипа по принцип е считан за една от най-проблемните епидемии по света. Затова ваксинолозите постоянно създават " прототипни " патогени.
" Скоростта с която създаваме (тези кандидати) оказва помощ доста на това да разберем по какъв начин да създадем ваксини за други коронавируси ", съобщи Ричард Хатчет, общоприет шеф на основаната в Осло неправителствена организация Коалиция за епидемиологична подготовка и нововъведения (КЕПИ).
Коронавирусите провокираха и две епидемии по-рано - острия респираторен синдром (SARS) в Китай от 2002-2003 година и респираторния синдром от Близкия изток (МERS), зародил в Саудитска Арабия през 2012 година И в двата случая работата по имунизациите беше прекъсната, откакто епидемиите отшумяха. Една от фирмите разработчици, Novavax, основана в Съединени американски щати, употребява тези ваксини за новия вирус и към този момент разполага с няколко претендента за ваксина, които се чака да бъдат тествани върху хора тази пролет. Междувременно компанията Moderna употребява предходната си работа по MERS с цел да форсира създаването на ваксина за COVID-19.
Генетичният материал на SARS-COV-2 е към 80 до 90% подобен с този на SARS - откъдето идва и името. И двата вируса съдържат линия от рибонуклеинова киселина в сферична протеинова капсула, покрита с израстъци (които дават на вируса тип на корона). Тези израстъци се закачат по рецепторите на повърхността на клетките в човешките дробове и разрешават на вируса да превземе тази клетка. След като това се случи вирусът завладява и репродуктивните механизми на клетата и по този начин се развъжда, преди да излезе от нея, като в процеса я убива.
Всички вакксини работят на същия базов принцип. Те съставляват част или целия патоген, която се дава на човешката имунна система, най-често в дребна доза посредством инжекция. По този метод имунната система основава антитела против патогена.
Традиционно имунизацията се прави като се употребяват живи и слаби форми на даден вирус, постоянно отслабени от химикали или топлота. Тези способи имат своите странични резултати. В живата си форма вируса постоянно може да еволюира и да възвърне силите си, като по този начин да разболее реципиента. От друга страна когато се употребяват деактивирани вируси са нужни няколко или повторни ваксини.
Клиничните проби, извънредно значима и нужна за регулаторно утвърждение част от създаването на всяка ваксина, най-често се организират в три етапи. Първата включва няколко десетки здрави доброволци, на които имунизацията да бъде тествана за странични резултати. Втората част включва 100 или повече хора, най-често от най-засегнатите от болестта елементи на света и там се наблюдава какъв брой е ефикасна имунизацията. В третата фаза се организират същите проби, този път при хиляди доброволци. Но доста от имунизациите се провалят в тези проби и биват отхвърляни.
Има положителни аргументи за това. Те или се оказват незадоволително сигурни или пък неефективни, от време на време и двете. Сортирането на подобаващите претенденти е доста значимо, поради което с клиничните проби не може да се избързва или да се пропущат.
Одобрението от регулаторите в съответната страна може да бъде ускорено, в случай че те са одобрявали и преди сходни артикули. Годишната ваксина за грип да вземем за пример.
От друга страна SARS-COV-2 е нов патоген при хората и доста от технологиите, които се употребяват при създаването на ваксина за него не са били изпитвани до този миг. Затова претендентите за ваксина за COVID-19 би трябвало да бъдат третирани друго.
След като имунизацията против Covid-19 бъде утвърдена, тя ще бъде изправена пред нов набор от провокации.
„ Получаването на ваксина, за която да е потвърдено че е безвредна и ефикасна при хората, е в най-хубавия случай към една трета от пътя към световна стратегия за имунизация “, споделя специалистът по опазването на здравето Джонатан Куик от университета Дюк в Северна Каролина.
„ Вирусната биология и технологиите за ваксини могат да бъдат ограничаващи фактори, само че политиката и стопанската система са доста по-възможни аргументи за закъснение на имунизациите “.
Проблемът е, че би трябвало да се подсигурява, че имунизацията ще стигне до всички, които се нуждаят от нея. Това е предизвикателство даже единствено за съответни страни, макар че някои от тях имат създадени проекти за това. При сюжет на пандемия от грип да вземем за пример Обединеното кралство ще даде приоритет на имунизирането на служащите в опазването на здравето и обществените грижи, дружно с тези, за които се смята, че са в риск - в това число деца и бременни дами - с общата цел да се поддържа ниска степен на заболеваемост и смъртни случаи доколкото е допустимо.
Но в условия на пандемия страните също по този начин се конкурират между тях за достъп до медикаменти.
Тъй като пандемиите засягат най-силно тези страни, които имат по-крехки и едва финансирани системи за опазване на здравето, съществува дисбаланс сред потребността от ваксина и покупателната дарба. По време на грипната пандемия от H1N1 през 2009 година да вземем за пример доставките на имунизациите бяха обрани от страни, които могат да си ги разрешат и по този начин те постоянно не доближиха до по-бедните страни. Но бихме могли да си представим и сюжет, при който, да речем, Индия - главен снабдител на ваксини за останалия свят - не без съображение взема решение да употребява производството си, с цел да отбрани първо личното си население от 1,3 милиарда души, преди да стартира експорт.
Все още остава да чакаме и да забележим какво ще се случи. Разработването на ваксина може да избави доста животи, изключително в случай че вирусът стане ендемичен и стартира да се появява още веднъж всяка зима - като грипа. Но до тогава най-хубавата ни опция е да съблюдаваме карантинните ограничения и да си мием ръцете, тъй като ваксина ще има в най-хубавия случай след година, както съобщи основният теоретичен консултант на английското държавно управление. Дотогава - мийте си ръцете. "
Всичко за ковид СЛЕДЕТЕ ТУК.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ