Майка ми си отиде от този свят, а мащехата ми беше по-лоша дори от тази на Пепеляшка
Дори и през днешния ден, макар че към този момент съм стара жена със лично семейство, още не мога да не помни контузиите от детството. Моят живот беше същият като на Пепеляшка от приказките. Майка ми умря, когато бях дребна, едвам на 5 години. Заради нежната си възраст не разбирах доста от протичащото се, само че си припомням тъгата и скръбта в очите на околните ми. След гибелта й известно време живеехме при баба и дядо, а след това татко ми изтегли заем и купи апартамент. Един ден баща сподели да се облека добре, тъй като ще ме заведе на разходка в зоопарка. Докато следих животните, към нас се приближи млада жена и малко момиче. Това беше моментът, в който за първи път се срещнах с бъдещата си мащеха. Тя имаше щерка, с една година по-възрастна от мен.
Независимо, че бях още дете, в сърцето си усетих, че нещо не е наред и, че татко ми има специфични връзки с непознатата. Видях го в погледите, които си размениха. Още тогава не харесах щерка й. Вяра ме гледаше насмешливо, подиграваше се на облеклата ми и ми открадна храната, която хвърлях на лебедите. За малко двете се реалокираха да живеят вкъщи. Мащехата ми не работеше, по тази причина се постановяваше татко ми да поема ексклузивен труд.
Докато той отсъстваше, аз бях оставена на нейната „ благосклонност “. Трябваше да я назовавам „ мамо “, само че за мен беше немислимо да се обръщам по този начин към друга жена. Аз имах една майка и тя е на небето. Може би няма да ми повярвате, само че ето, след толкоз години, към момента трептя, припомняйки си тези ужасни дни. Мащехата ми беше даже по-лоша от мащехата на Пепеляшка.
Биеше ме, не ми даваше храна и ме заключваше в килера. Дъщеря й късаше тетрадките ми, скубеше ми косите, подиграваше се на окъсаните ми облекла: като цяло двете използваха всеки комфортен миг, с цел да ме малтретират. Съсипаха душeвността ми, обиждаха ме и унижаваха.
До ден сегашен не разбирам за какво татко ми позволяваше това да се случва. Никое дете не би трябвало да преживее това, което претърпях аз. Бях тийнейджърка, когато се пробвах да лишава живота си. Исках да отида при майка си. Тогава за първи път се срещнах с психолог и в случай че в този момент съм на този свят и съм сполучлива жена и майка, е с помощта на него. След опита ми за самоубийство, вуйна ме взе да пребивавам при нея. Баща ми постоянно идваше да ме посещава, от време на време плачеше, от време на време ме молеше да се върна, а различен път просто мълчеше.
Така и не получих отговор за какво разреши да ми съсипят душeвността. С времето срещите ни се разредиха, а връзките охладняха. Днес той е мъртъв, а аз към момента се повличам по съдилищата с мащехата си. Не знам дали има други дами като нея, само че откровено скърбя деца, които порастват без родителите си. Моля, не публикувайте името ми, макар че доста хора ще ме разпознаят в историята. Благодаря ви за отделеното време.Драмата на една майка: Аз го биех, а той през сълзи ме умоляваше: „ Не ме удряй, мамо, толкоз те обичам “Казват, че всичко идва от детството. А в моето детство се случи нещо, което не бих поискала никому.
…Dec 26 2018vijti.com
Инфо: Лична драма
