Дори и днес е разпространено мнението, че възрастният мозък не

Дори и през днешния ден е публикувано мнението, че възрастният мозък не може да генерира нови кафези. Веднъж основани те могат единствено да умират и обстановката да става все по зле. Ако пиете доста алкохол или даже в случай че стоите дълго пред компютъра или тв приемника вие „ убивате “ доста неврони. Макар алкохолът в огромни количества в действителност да способства за утежняване здравето на мозъка, действителността е много по комплицирана.

До края на предишния век тезата, че мозъчните кафези не могат да се регенерират и да заместват умрелите или повредени кафези, беше подкрепяна и от доста учени. През 1998 година обаче, двама откриватели – Петер Ериксен от Швеция и Фред Гейдж от Съединени американски щати показаха откритието си, че хората имат дарба да генерират нови мозъчни кафези през целия си живот.

Раждането на неврони от стволови кафези те нарекоха неврогенезис. При бебетата тази активност става още преди да излязат от утробата на майка си. След раждането на човек обаче, този развой е стеснен до две области – структурата на предния мозък, както и в Hippocampus – конструкция с формата на морско конче, която се намира в границите на темпоралния лоб на мозъка (точно над ушите ви). Тази област на мозъка е значима за ученето, за образуването наизуст, за регулирането на страстите и ориентирането в пространството.

При заболели с Алцхаймер да вземем за пример, хипокампусът е зоната на мозъка, която първа е афектирана. Хипокампусът е обвързван и виновен и за редица други душевен болести. Когато се изследва връзката сред неврогенезиса и депресията се открива, че производството на нови мозъчни кафези е нарушено при пациенти с меланхолия.

След откриването на неврогенезиса, естествения въпрос е по какъв начин да подпомогнем основаването на нови неврони в мозъка? Изследвания и изследвания през последните години демонстрират, че човек може да играе дейна роля с цел да улесни производството на нови мозъчни кафези, като резултатът е възстановяване на паметта, на опциите за учене и разбиране.

Изследване направено през предходната година с плъхове, оповестено в Journal of Physiology, потвърждава, че физическите извършения в случай че са аеробни и непрекъснати могат да повлияят върху неврогенезиса. От друга страна анаеробна, силова подготовка не води до по-високо произвеждане на неврони в хипокампуса, макар че може да има позитивен резултат върху физическата валидност на човек. Тренировки с висока активност, само че през дълги шпации, спомагат за доста малко нарастване на броя на новите неврони, в съпоставяне със затънал метод на живот, което евентуално се дължи на напрежението в който е поставяно тялото при интензивно натоварване.

Според професора по логика на психиката Уенди Сузуки от университета на Ню Йорк, откритите връзки сред неврогенезиса и аеробните извършения важат и за хората и аеробните тренировки, при които притокът на О2 и сила е доминиращ. Те оказват помощ за възстановяване на паметта и опциите за учене.

Наред с аеробиката методът на хранене е другият значим фактор за неврогенезиса. Храната която поемаме е доста значима освен за физическото ни положение и за метода по който изглеждаме, само че също по този начин и за психическото ни здраве.

През 2009 година Дорис Стенгъл и Сандрин Тюре разгласиха проучване, показващо по какъв начин диетата ни влияе върху образуването на нови мозъчни кафези в мозъка на възрастен човек. Според тях, храненето може да влияе върху неврогенезиса по четири метода: посредством ограничение на калориите, посредством честотата на хранене, посредством структурата на храната и посредством наличието на храната. Проучването им демонстрира, че намаляването на калориите доста усилва производството на нови неврони и понижава риска от неврологични болести, като Алцхаймер или Паркинсон да вземем за пример.

Този резултат може да се получи посредством всекидневно приемане на по-ниско калорична храна или посредством периодично повтаряне на дни в които се храним обикновено и такива на гладна диета. В последна сметка значимото е да се понижи количеството на храната, която поемаме. Може и да не понижаваме нормалните калории които одобряваме посредством храната, само че тогава, с цел да подтикваме неврогенезиса би трябвало да удължим времето сред храненията си.

Японски учени демонстрират, че значимо значение има и структурата на одобряваната храна. Меката храна, не изискваща доста дъвчене, не подтиква неврогенезиса, до момента в който твърдата храна, изискваща повече дъвчене, спомага за производството на нови неврони.

Наред с диетата с по-малко калории, значим за неврогенезиса е типът на мазнините които одобряваме и тяхната съразмерност в общата диета. Лабораторни проби демонстрират, че увеличеното приемане на наситени мазнини, такива от скотски генезис, кокосово и палмово масло и други, доста понижават броя на новогенерираните мозъчни кафези в хипокампуса. Има доста доказателства за връзка сред диета богата на наситени мазнини и намаляващата неврогенеза, което може да способства за риск от меланхолия и възприятие на тревога.  С други думи прекомерното ползване на масла, сирена, бекони и модифицирано месо, течен шоколад и други сходни, може да докара освен до затлъстяване, само че и да повреди мозъка.

Точно назад на това е въздействието на не наситените мастни киселини, които получаваме посредством някои риби, ядки и семена, които влияят позитивно върху неврогенезиса и надлежно върху действието на мозъка. Този вид храна богата на омега-3 мастни киселини потвърдено оказват помощ на мозъка да работи по-добре. Подобно влияние оказват и някои други хранителни вещества, като флавоноидите съдържащи се в боровинките и какаото, ресвератролът съдържащ се в аленото вино. Така чаша положително алено вино, парче мрачен шоколад и чаша боровинки са същински деликатес за вашия мозък.

Редовното недоспиване и положението на стрес утежнява производството на нови мозъчни кафези при възрастните хора, а това от своя страна влияе отрицателно върху когнитивните функционалности и психическото здраве.
Трябва да разберем, че можем да оказваме помощ за основаването на нови мозъчни кафези през целия си живот и това може да стане толкоз елементарно – като доставяме повече О2 на организма си и като се храним вярно.